Икигай тайните на Япония за
Случаят на американския дипломат
Изтегляне 1.55 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Случаят на майката-самоубийца
| Случаят на американския дипломат Известен дипломат от САЩ пристигнал в кабинета на Франкъл, за да продължи лечението си, започнало пет години по-рано в родната му страна. След като Франкъл го попитал коя била първопричината да започне тази терапия, дипломатът отговорил, че се чувствал огорчен от работата си и от външната политикана страната си, която трябвало да изпълнява ида провежда самият той. Американският му психотерапевт в продължение на години му обяснявал, че трябва да се помири с баща си, така че правителството и работата да нему се струват неприятни – според терапевта теса свързани с представата за бащината фигура. След няколко сеанса обаче Франкъл му помогнал да прозре, че фрустрацията му се дължина желанието му да се посвети на друга професия. Дипломатът приключил лечението си с приемането на тази идея. Пет години по-късно бившият дипломат споделил пред терапевта, че след сеансите е сменил работата си и се чувства щастлив. 41 Франкъл бил на мнение, че този човек не само чене сее нуждаел от петте години психоанализа, но и че изобщо не може да бъде считан за пациент с необходимост от терапия. Той просто е търсел нова цел, която да даде смисъл на съществуването му. В момента, в който я е намерил, животът му е придобил много по-дълбок смисъл. Случаят на майката-самоубийца Майката на момче, починало на единадесет години, постъпила в клиниката на Франкъл, след като се опитала да се самоубие ида завлече със себе си и другия си син. Именно този друг син, парализиран още от детството сия възпрял да извърши делото си, защото той намирал смисъл в съществуването си и ако майката убиела и двамата, той нямало да може да изпълни мисията си. В групова сесия жената разказала своята история. За да ѝ помогне, Франкъл помолил друга жена да си представи хипотетична ситуация, при която се намира в смъртното си ложе, възрастна и богата, но без деца. Жената го уверила, че в този случай би считала живота си за пълен провал. Когато майката-самоубийца трябвало да направи същото упражнение – да си представи как би се чувствала в сетния си час, тя погледнала назад в миналото си и си дала сметка, че е направила всичко възможно за двамата си синове. Че е осигурила на парализирания си син хубав живот, че той сее превърнал в добър човек и е бил щастлив. Към това прибавила през сълзи „Що се отнася домен, мога да гледам спокойно наминалото си и мога да кажа, че животът мие бил пълен със смисъл, защото съм давала всичко от себе си. Действала съм по най-добрия начин, по който съм могла, правила съм най-доброто, на което съм била способна за сина си. Животът мине е провал!“ По този начин, представяйки си как лежи в смъртното си ложе и гледайки назад, майката-самоубийца несъзнателно открила онова, което придавало смисъл на съществуването ѝ. Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|