Iliyan Kuzmanov 148x210. indd

човека и маймуната, звучи стряскащо. Нека да започна отговора на този въпрос с малко сухи физиологически факти. Физическо и Емоционално.
Говорът – хората са получили еволюирал ларинкс преди около 350 000 години. В допълнение костта под езика позволява да се възпроизвеждат думи (звуци.
Свободните ръце – хората имат уникалната възможност да ходят напълно изправени, което освобождава двете им ръце задруги дейности. А пък човешките ръце са изключително гъвкави, давайки ни възможността да използваме различни инструменти.
Невероятният мозък – позволява креативността и способността на човека да мисли, несравними качества в сравнение с всеки друг вид. Независимо от факта, че нашият мозък е относително малък. Дългият период на съзряване сравнено с другите видове, добива качествени измерения. Например, като позволявана детето да получава различни способности още в най-ранна възраст.
Духовно.
Зад физиологията идва духовното. Едно от основните измерения на духовното е хуморът. Онази способност да погледнем несериозно на сериозните неща или просто да успеем да разсмеем някого само, за да му доставим радост. Хуморът е способен с лекота да каже също така и много сериозни неща, които изречени сериозно, биха породили безброй проблеми. Но днес даже тази форма на безболезнена критика е на прицел за хората, които него притежават. След „Charlie Hebdo“ списанието „The Onion“ постави на главната си страница Тъжно неразбираемо е дали тази статия ще изложи животи на риск. Друга особеност на човешката духовност е изкуството, позволяващо на всеки да види по нещо от себе сив него. Или онази книга, в която думите не ни казват нищо полезно или смислено, а се редят в странен порядък, способен да низа върти главата от неразбиране или от любов.
Интелектът.
Човешката креативност и способността да изобретяваме е друга форма на интелигентността. Хората са единственият вид, способен да създава и усъвършенства приспособления, които да използва в ежедневието си благодарение на инструменталното си мислене. Към лимитирани- те човешки способности се добавят различни приспособления, които ги правят поздрави, по-силни, по-издръжливи, по-умни или по-мързеливи. Човек е способен да променя и подчинява околната среда, не само да я експлоатирано ида я разбира ида черпи знания от нея. Науката е другата форма на интелекта, способността да се откриват и решават проблеми систематизирано. Човек е способен да вижда феномени в заобикалящия го свят. Да мисли за възможно тяхно обяснение. Да тества своите наблюдения чрез допълнително изучаване и експерименти. Ида казвана всички засвоите резултати. Абстрактното. За да се дефинира човешкото, трябва да се отиде малко по-далеч от разума. Започвайки с желанието, което е повече от Аз-а и обикновено е недостижимо. То е много повече от това, което може да бъде достигнато, правейки ни хора, прекалено хора. Желанието в Платон и Аристотел в перспектива е стремеж към нещо субективно, което може да се достигне, имайки начало и край. Проблемът в достигането на обекта на желанието е, че той си губи стойността в момента нане- говото получаване. Но във възприятието на Ницше и Хегел е безкрайно. Според Ницше това е стремежът към власти преодолявайки го, ние можем да надмогнем човешкото в нас. Докато при Хегел и Сартр стремежът е да станем Богове. Във
„Феноменология на Духа (1807) Хегел разглежда човека като самодостатъчен индивид, пътувайки самостоятелно към получаването на повече знание и себепознание. На всяко място,

на което неговият субект се спира по пътя, той получава възможност повече да опознае себе си. Такъв тип пътешествие означава, че субектът разпознава себе си като незавършени желае да научи повече за себе си. Човек изпитва това желание чрез постоянен стремеж към себепознание, поставяйки въпросителна върху себе си, мястото и пространството.
Друга абстрактна характеристика на човешкото дава невронауката. Когато мислими осъзнаваме действителността около насили когато сме заблудени от възприемчивата илюзия, ние не приемаме света директно, а нашият мозък създава хипотези за заобикалящото ни във видна вътрешна симулация на външната реалност. Действителността навярно е далече от нашия обсегна разбиране, но все пак ние имаме малък неин модел. Така че всичко се свежда до наблюдателя, давайки ни възможността да създаваме своята реалност. Професорът по когнитивна наука Доналд
Хофман от Калифорнийския университет, който в последните години изучава възприятието, изкуствения интелекти еволюционната игрова теория, стига до драматичното заключение, че нашите възприятия не отразяват действителността. Той смята, че в основата си нашите възприятия (знаци, звуци, форми, вкусове, които би трябвало да са портретна реалния свят, превръщат всичко около нас във възприемчива илюзия. Квантова физика, или Дупката на Заека, в която влезе
Алиса.
Квантовата физика, от друга страна, ни сблъсква с въпроса за обективното локализиране на частиците, които формират предметите в пространството. Ние не можем да подходим към тях, наблюдавайки тяхното независимо съществуване. Професор Хофман дава нагледен пример за възприятие. Според него то е подаръкът от природата, нашето възприятие, което ние позволило да оцелеем. Той го обяснява като синия работен плот на компютъра, които ни дава възможност да вършим безброй неща, нов същото време ние не разбираме даже и частица какво се случва отзад. Позволявай-

ки ни да пием вода, незамисляйки се за всички процеси, които стават, позволявайки ни да се спасим от тигъра, който дебне до водоема. Нашите възприятия ни дават възможността да оцеляваме и еволюираме, ако нещо приличана символ, който е опасен, ние него пипаме. Но еволюцията ние предоставила приемливи, а не оптимални решения. Позиция, която ни оттласква от Нютоновата абсолютна физика, където времето и обектите са абсолютни. В края на краищата обектите са субективни репрезентации на индивидуалното съзнание. Момент, който ни прави хора и ни различава от общия има- тематически подчинен разумна машините до този момент.
За да направя объркването пълно, ще добавя и нещо за
ДНК-то, с което започнахме. През 2013 г. проф. Джон Ста- матоянополус (Вашингтонския университет) публикува в бройна списание Наука своя работа, в която представя откритието си за вторичното значение в човешката ДНК. Той доказва, че някои от те букви на ДНК алфа-бета имат двойно значение. Едното – отнасящо се за подредбата на протеините, другото – за генетичния контрол. Точно заради това, ако го срещнеш, кажи му, че си объркан.
Твърде много гледни точки, твърде много обяснения Нещото, което ни прави хора е и празнотата, безформеността. Ти нямаш форма, зависиш от толкова много други фактории обстоятелства, всичко зависи от нещо друго. Кое определя ускорената мутация преди 200 милиона години, изригването на вулкан, падането на метеорити, промяната в климата на Земята, атмосферата, слънцето Всичко зависи от нещо друго, за да съществува. Колко време можеш да съществуваш без вода, без слънце, без храна?
Ние всички сме хора, важно е да бъдем човеци.

18

Изтегляне 4.17 Mb.

Сподели с приятели: