достъпност и близост на игрите до детската душевност и светоглед и до вътрешното им усещане и потребност от движение. В тази връзка подвижните игри са без конкуренция между останалите средства и методи за непринудена и безпроблемна мотивация за участие на учениците в организирана учебно-възпитателна работа.
относителна независимост на игрите във физическото възпитание от практическите потребности на живота. В игрите детето отваря себе си за всички около него. За да се докоснеш до детския мир и усещане, за да разбереш най-бързо и най-точно детето, трябва да разбереш философията на неговата игра и мислене. Животът е подсказал, че най-късият път към сърцето на детето е пътят на игрите;
голямо тематично видово разнообразие, позволяващо използването на игрите във всички форми на занимания по физическо възпитание. Многообразието от игри и техните варианти разнообразява работата в урока като основна форма на работа по физическо възпитание, масовия спорт, спортните секции, излетите и разходките, спортните празници и др.;
в психосоциален аспект подвижните игри са пряко свързани от една страна с чисто емпиричното, подсъзнателното и спонтанното усещане за движение и съревнование в личен и колективен план, а от друга страна е налице съзнателно и целенасочено (волево) желание и непрекъснат стремеж за изява и надделяване. Освен това неизвестността на крайния резултат в играта е много голям стимул за активно участие в тях. В подвижните, спортно-подготвителните и спортните игри намират място почти всички основни естествено-приложни двигателни действия. Именно този комплексен характер на въздействието, което оказват игрите върху организма, осигурява в голяма степен многостранността и хармоничността в двигателното развитие на учениците по време на заниманията по физическо възпитание и спорт.
Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски”