Информацинонен бюлетин
Изтегляне 0.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
- Предприети действия
- Решаващи моменти
- ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ Програма БГ07 Инициативи за обществено здраве Общият бюджет
- Като част от процеса на изпълнение на Програмата, Министерството на здравеопазването, в качеството му на програмен оператор, обяви процедура за кандидатстване с проектни предложения
- Мярка 1
- Крайният срок за повадане на проектни предложение беше 30 април 2015 г.
Работа: Двамата завършиха електротехникум. След училище започнаха работа в баничарницата. След това замина за Италия за няколко месеца. Баща му го убеди да се върне и започна работа пак при нас. След известно време нещо не се разбраха с баща си и отидоха в Бургас в строителна фирма да прокарват ел. инсталации в нови сгради до задържането. Очаквания: Да ни упътите по какъв начин да постъпим и къде да го заведем на лечение. Състоянието му всеки изминал ден се влошава, а той не може да проумее, че е болен. Отказва всякакво посещение при психолог, психотерапевт. Вижда ли са в затвора как връщат психоболни от психиатрия… като зомбита. Това са негови думи в по-ранния етап.
Изглежда разумно да направите още един опит да убедите сина ви да започне амбулаторно лечение (в домашни условия). Важно е да се избягват всякакви медицински, респективно психиатрични формулировки и квалификации. Трябва да се говори на достъпен, човешки език, с понятия, приемливи за него. Ако той не смята, че има психично разстройство, то тогава се съгласявате с него и също утвърждавате, че няма психично разстройство. Но как тогава да наречем страданието, което очевидно преживява? Как да наречем промяната в поведението ме, която е очевидна и няма как да бъде отречена дори от него? Може би ще се съгласи с понятието „житейска криза“? Или просто „труден период“? А може би дори ще приеме клиничния термин „депресия“, който е придобил гражданственост и се използва като термин от психологията на ежедневния живот. Важно е да не се използват думи като „болест“, „психично разстройство“ и други подобни, ако те предизвикват възражения у сина ви и засилване на негативизма към лечението. Също така, все в този ред на мисли, е важно целта на медикаментозното лечение да се дефинира не като „медицинско лечение“ или лечение на „медицински проблем“ , а като „фармакологична подкрепа за по-бързо възстановяване“. Целта на лечението е да се подобри състоянието му (а не да се „лекува“ някаква абстрактна психична болест). Изобщо, съобщаването на диагнози на този етап не би помогнало на никого. Диагнозата може (и трябва) да се обсъжда тогава, когато пациентът е готов за това и поиска да научи повече за състоянието си, включително да разбере какви са медицинските обяснения за неговото състояние. В този случай лекарят е длъжен да му каже какво според него е естеството на здравословния проблем и с каква медицинска диагноза се обозначават подобни състояния. Но не и преди това. Защото, ако пациентът не е готов да чуе диагнозата си и да я дискутира с лекаря си, се постига обратен ефект. Както се е получило и във вашия случай. Съобщаването на тежки психиатрични диагнози трябва да става внимателно, на малки порции, с грижа и внимание за ефекта, който това може да произведе у пациента и неговите близки. Така че съветът ми е да изоставите медицинските термини и да ги замените с термини от психологията на ежедневния живот – тези, които използват обикновените хора. Така или иначе, колкото и да отрича наличието на психическо разстройство, синът ви не би отрекъл наличието на драстична промяна в начина по който се чувства и в начина, по който взаимодейства с другите и света (по-точно отсъствието на взаимодействие и на желание за такова). Също така можете (и е добре) да споделяте с него собствените си преживявания, собственото си страдание, страхове и притеснения, свързани с промяната в неговото поведение и начин на живот. Ако той не иска да предприеме лечение заради себе си, може би ще бъде по-склонен да направи това заради вас – хората, на които държи и които са неговите единствени приятели. Ето защо е важно всички вие – членовете на неговото семейство: самата вие, баща му, брат му, баби, дядовци, братовчеди, чичовци… всеки, който е загрижен и е в контакт с него, макар и чрез вас, е важно да му говори и да споделя загрижеността си за него и да го подканя да предприеме лечение за да не се стига до задълбочаване и необратимост на състоянието му. Ако това отново не даде резултат, тогава няма да имате друг полезен ход освен да инициирате процедура за задължително лечение. Важно е, обаче, той да знае, че ще направите това, ако упорито продължава да отказва да се погрижи за здравето си доброволно. В този случай той ще може да избегне оказването на нежелана принуда, защото това, че знае, че предстои разглеждане на въпроса за неговото лечение в съда и го грози принудително настаняване на лечение в психиатрично лечебно заведение, ще му позволи да вземе решение, с което да избегне това, например като започне доброволно амбулаторно (домашно) лечение. Също така той ще получи призовка да се яви доброволно в съда и само ако откаже да направи това, ще бъде заведен принудително от полицаи. Ако той знае това, може да избегне травматичното преживяване с оказване на принуда при завеждане в съда. Изобщо, колкото по отрано знае всичко, което предстои да се случи и колкото по-подробно му е разяснена процедурата, толкова по-голяма вероятност има той да се подготви психически за това, което предстои и да изработи своя собствена стратегия с която да минимизира възможните негативни последици за себе си. Колкото по-неочаквано и изневиделица го му се стовари съдебното заседание, толкова по-травматично би било за него цялото преживяване. Мисля, че най-голямото оръжие срещу емоционалното му травмиране, което вие – неговите близки имате, е добронамереноста, откритостта, честността, почтеността, с която подхождане към него и един към друг в рамките на семейството. Съобщаването на решението ви да подадете молба за неговото лечение не е заплаха, а израз на загриженост и тревога. Вие сте неговите най-близки хора – хората, които го обичат и като такива не сте в състояние да стоите безучастно и да наблюдавате как той страда и погубва бъдещето си чрез отказа си да започне лечение. А това е нещо, което той може да разбере. Независимо от диагнозите. А ако може да разбере, ще може и да прости. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СИНЪТ МИ ОТДАВНА ИМА ПРОБЛЕМ С НАРКОТИЦИТЕ… Проблем: Проблемът ми е със сина ми, който е на 31 год., и от 7-8 год. пие оланзапин – първо зипрекс, сега лазапикс – по 10 мг. вечер. Отдавна има проблем с наркотици – марихуана, а след това и хероин, амфетамини и кой знае още какво. Първите симптоми преди да му изпишат лекарството бяха негативни мисли, свързани с параноични страхове, че нещо лошо ще му направят конкретни хора и по необясним начин ще му навредят, че ще пострада, но по нереален начин. Чувстваше се подтиснат и се самоизолира, нищо не го интересуваше. Обясненията ми, че не съществува заплаха приемаше много трудно и реших да го заведа на психиатър. При доктора си призна, че ползва наркотици, изписаха му зипрекс и след известно време тези страхове постепенно изчезнаха. Но продължи да ползва наркотици и преди около 4 год. се записа на метадонова програма. С метадона също имаше проблеми – все не му стигаше и беше абстинентен, инжектираше го, вместо да го пие, пушеше марихуана, допускам и амфетамини, предполагам по-рядко. Често имахме разправии за тези неща, той се изнервяше от постоянното ми следене и отричаше, че ползва наркотици и инжектира метадона, дори когато го хващах със спринцовка и набодена вена. През това време имаше пристъпи на параноя и същите срахове – един – два пъти, но увеличавахме дозата на лазапикс-а и минаваха сравнително бързо. През януари, 2014г. реши да влезе в психодиспансер за лечение на зависимости, за да откаже метадона. Там му заменили лазапикса с центрокуин, диазепам, и още нещо, което не си спомням. През първите седмици изглеждаше мотивиран – с правилни разсъждения и намерения. Но после нещо се обърка, започна да се държи агресивно когато му се обаждах, да заплашва, че няма да се прибере в къщи, или ще ме изгони мен…и подобни. Иначе спря метадона и след месец го изписаха. Прибра се и започна да пие и да се държи изклчително агресивно – една нощ повика полиция за да ме арестуват, защото се скарахме за силната музика, и странното му поведение и заплахи , дошлите полицаи го предупредиха, той обеща да не вдига шум и си отидоха. Започнахме пак с лазапикс. След известно време започна да усеща същите страхове и негативни мисли за заплаха, стана почти неадекватен и си призна, че употребява амфетамини и марихуана наред с диазепам и атаракс, който аз му давах за успокояване. Не съм специалист, но имам чувство, че изпада в абстиненции от амфетамини. Увеличихме пак дозата на лазапикс – на 2 по 10 мг. Страховете се поуспокоиха – не знам дали по тази причина, но се появи нов етап на агресия насочена и към самия него и към мен. Демонстрира рязане на вените, защото всичко било гадно и не му пукало за нищо и животът не струвал. Успях някак да го удържа, но после го намерих с порязани пръсти на ръцете. Каза, че било случайно и няма да го прави повече, но продължи. Преди 3 дни ми поиска пари за да плати на дилъра си за взети предварително амфетамини, щото щял да го пребие. Дадох му последните пари, с които разполагам, с уговорката да не ми иска, защото нямам. След като ходи да плаща и се прибра поиска пари. Обясних, че нямам и че се разбрахме за това предварително. Не прие обясненията и започна да чупи мебели, да изхвърля дрехите си през терасата, да заплашва, че ще се самоубие. После реши, че ще се махне от къщи, събра багаж и замина, но се върна същата нощ. На другия ден се опитах да говоря с него нормално, изпадна в истерия, пак започна трошене и блъскане и заплахи. Извиках полиция. Доброволно тръгна. Завели го в спешна помощ, ударили му диазепам и го пуснали, след което се прибра късно и започна да иска пари за бира и отново да заплашва и псува, дори взе два ножа да ги точи, защото имал врагове. В момента спи и в къщи цари апокалипсис. Предприети действия: Предприела всякакви мерки, за които съм се сетила. Явно няма резултат. Поддържам връзка с психиатъра, който го наблюдава. За рязането на ръцете и агресията се обадих и той ходи за рецепта при доктора. Казал, че неволно се порязъл. Съветът на психиатъра е да се обадя на 112 в случай на агресия, което и направих. Не е диагностициран, освен като наркозависим, когато лежа в болницата. Не знам тези симптоми дали са на психично заболяване, или на психични промени, в следствие на приеманите наркотици. Четох по темата, научих, че има и амфетаминова психоза, но по какво се различава не ми стана твърде ясно. Допускам, че продължителната употреба на наркотични вещества е разбила психиката и нервната система. Самият той се смята за опустошен и изпитва безнадеждност. Опитвам се да му помогна, но явно вече към мен е развил недоверие и ненавист, в следствие на дългогодишните ми опити да го откажа от наркотиците. Смята го за нарушаване на личното му пространство и грубо вмешателство в личния живот. Явно не съм намерила правилния подход…и много съжалявам. Семейство: Не знам дали има значение – моите родители бяха нормални и добри хора. Неговото семейство съм аз, баба му, моята майка, която е възрастна и болна, дядо му – моят баща, който почина и беше много свестен човек. С баща му сме разделени много ондавна – имаше сериозни дългогодишни пролеми с алкохол преди да почине . Синът ми не е поддържал отношения с него, защото той не беше надежден и отговорен човек, дори и издръжка не е давал за него. Това обаче не пречи понякога да ме упреква, че не е имал нормално семейство. Като малък синът ми беше палаво, енергично дете – много общително. После започнаха проблеми с училището, беше в казарма, после го съдиха за продажба на марихуана, имаше условна присъда. Приятели: Приятелите му са наркозависими. Има и такива, които са се измъкнали или правят опити, но точно с тях той не иска да общува, или те го отбягват. Но всички те носят по-малки, или по-големи белези. Мисля, че той самият трябва да има вътрешно убеждение за да промени живота си, а става все по-объркан и неадекватен. Решаващи моменти: Не знам от негово име дали може да говоря, но впечатлението ми за събитие от решаващо значение за сина ми е когато го хванаха с марихуаната, която била много добро качество и щял да я продаде за доста пари. Много често съжалява за това и се ядосва, че не е успял. Впечатлението ми е, че това да продава трева му доставя удовлетворение, както нищо друго,…за съжаление. Решаващ факт може би е и че не е имал нормален баща, защото дядо му все-пак си е дядо. Мисля, че му е липсвал мъжки пример. Работа: Всички тези събития, свързани с наркотици и психични проблеми му пречат да проявява постоянство за работа. Работил е на разни места по малко, без трудови договори и се отказва, а и заплащането е немотивиращо. Почти няма трудов стаж. Очаквания: След всичко написано, ……и ненаписано не смея да кажа какво очаквам. Поне поглед отвън от специалист…или насоки от къде да търся помощ…Не отричам, че и у мен има грешки довели до тук,…..чудя се къде сгреших и дали не е късно ….Отчаяна съм. Отговор: Надежда има. Нарича се „терапевтична общност“. За да се стигне дотам, обаче, може би ще трябва да се премине през един критичен етап, включващ принудително лечение. Няколко пъти вече в тази рубрика на сайта е ставало въпрос за начина, по който може да се осигури лечение на хора с психоза, поради която те не са в състояние критично да преосмислят случващото се с тях и доброволно да предприемат лечение. Преминаването през този мъчителен за близките и самите пациенти процес на оказване на принуда, обаче, често се оказва ключов за предизвикването на промяна в начина, по който се боледува – от отричане, към приемане на болестта и необходимостта от продължаващо лечение, след овладяване на острите прояви на болестта и, в конкретния случай, на абстиненцията. Пребиваването в терапевтична общност за достатъчно продължителен период от време (минимум 6 месеца) е единствения доказал своята ефективност метод за лечение на наркотична зависимост. Забележете, че не става въпрос за терапевтичен метод, чрез който се управлява риска, свързан със злоупотребата, какъвто е по своята същност метадоновото „лечение“. Става въпрос за лечебен метод, насочен към излекуване и радикално освобождаване от зависимостта. Лечението на тежката зависимост от психоактивни вещества предполага драстична промяна в начина на живот и обкръжението. Защото, макар и освободени от острите симптоми на абстиненцията, зависимостта остава и след приключване на първоначалния етап от лечението – спиране на употребата и детоксификация на организма, етап, който се извършва в болнична среда. След приключване на този етап, в който ролята на лекарите и медицинските интервенции е решаваща, следва етап, в който способността на зависимия да се приспособи към живот без наркотици ще бъде подлагана ежедневно на изпитания за продължителен период от време. В този етап най-голяма роля за възстановяването и и адаптацията ще има обкръжението. Терапевтичните общности предлагат обкръжение, подпомагащо възстановяването и намирането на път към нов начин на живот – живот, изпълнен със свобода. Повече за терапевтичните общности и програми за психосоциална рехабилитация можете да научите от сайтове на организации, развиващи специализирани програми за лечение и възстановяване на пациенти, страдащи от различни форми на зависимост: Рехабилитационни програми http://www.solidarnost-bg.org/ – Асоциация „Солидарност“ http://www.ppsbg.org/ – Проект „Пеперуда“ София http://www.phoenixhousebg.com/ – Терапевтична общност „Феникс“ http://bilani.bg/ – Къща Билани – Терапевтична общност за психосоциална рехабилитация http://www.oktavabg.com/ – Сдружение „Октава“ http://www.jiva.bg/ – Терапевтичен център „ЖИВА – насока в живота“ http://www.retobulgaria.org/ – РЕТО „Надежда“ http://www.solutions-centre-rousse-bulgaria.org/ – Център за консултиране “Решения“ – Русе http://sdrujenieizborstarazagora.blogspot.com/ – Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР“ – Стара Загора http://www.pcdon.org/ – Православен център „Свети Боян Енравота“ http://www.asociacionreto.org/ - Aсоциация RETO http://www.proyectohombre.es/ – Асоциация „Проекто Омбре“ http://www.remar.org/es/ – Програма за рехабилитация „РЕМАР“ http://www.betel.org/ – Betel International http://www.trempoline.be/ - Терапевтична общност „Тремполин“ – Белгия http://www.kethea.gr/ – Терапевтична общност „Кетеа“ – Гърция http://www.coolmine.ie/ – Терапевтична общност Кулмайн – Ирландия http://www.nc-renessans.com/ – Рехабилитационен център „Ренесанс“ Долечебни програми http://initiativeforhealth.org/ – Фондация „Инициатива за здраве“ http://www.bmh-bg.org/ – Фондация „За по-добро психично здраве“ http://www.hesed.bg/ – Фондация „Здраве и социално развитие“ http://www.antidrug.hit.bg/ – Фондация „Семейство и дрога“ http://www.index-bg.org/ – Фондация „Индекс“ http://www.doseoflove.hit.bg/ – Сдружение „Доза обич“ http://antidrugbg.com/ – Сдружение „Майки срещу дрогата“ http://www.caritas-bg.org/ – Сдружение „Каритас България“ http://www.adaptation-bld.com/ – Сдружение „Адаптация“ ПРОЦЕДУРИ НАСТАНЯВАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕ ПО ПРИНУДИТЕЛЕН РЕД Понякога лекарите дават препоръки за провеждане на принудително лечение. Това се случва, когато възможностите за домашно лечение и осигуряване съдействието на пациентите за неговото провеждане, са преценени като нулеви или твърде малки. Ето какво можете да се направите конкретно от близките на пациента, за да се осъществи такова лечение… Някой роднина или добронамерен и загрижен съсед трябва да напише изложение до районната прокуратура (според закона само прокурор може да поиска от съда български гражданин да бъде настанен принудително на лечение). В това изложение следва да бъде описано проблемното поведение на пациента, като се сложи акцент върху онези прояви, с които той/тя директно заплашва здравето и живота си (ако има такива прояви) или здравето и живота на околните (ако има такива прояви) и да бъде поискано съдействие от страна на районния прокурор за настаняване на пациента на задължително лечение. Цялата процедурата е описана в Закона за здравето, чл. 155-165. Добре е към изложението да се приложат копия от медицински документи, ако има такива (амбулаторни листове, епикризи, рецепти и протоколи за лекарства), които да валидизират твърдението, че пациента страда от психично разстройство. Ако даден човек, който страда от психично разстройство изпадне в състояние на тежка психична криза, съпроводена с изразени нарушения на поведението (възбуда, невъзможност за самоконтрол, агресивно или автоагресивно поведение и други), то в този случай може да се потърси съдействие бърза медицинска помощ чрез тел. 112. Медицинските специалисти, заедно с помощта на полицията (ако се налага такава помощ) могат да задържат принудително страдащия за оказване на спешна медицинска (психиатрична) помощ в специализирано лечебно заведение, въз основа на чл. 153 от Закона за здравето. Това означава, че спешна психиатрична помощ се оказва независимо дали пациентът е съгласен или не да получи медицинска помощ (не се изисква информирано съгласие, тъй като по дефиниция спешните състояния нарушават способността на човек да участва в процедура за информирано съгласие). Преценката за наличие на спешно медицинско/психиатрично състояние може да се направи само от квалифициран медицински специалист – фелдшер или лекар. Обикновено този лекар е лекарят от Бърза помощ, който се предполага, че има компетентност да оцени наличие на спешно психиатрично състояние (нещо, което, уви, практиката непрекъснато опровергава в една или друга степен). Но да предположим, че страдащият е бил закаран до лечебно заведение, в което му е била оказана спешна психиатрична помощ. Ако след овладяване на спешното състояние (обикновено в рамките на няколко часа) се налага продължаване на лечението, ръководителят на лечебното заведение може самостоятелно, еднолично да вземе решение за временно настаняване на лечение на пациента в същото лечебно заведение, в което му е била оказана спешната помощ. Този срок не може да бъде по-дълъг от 24 часа и ръководителят на лечебното заведение, който е взел решение за задържане на пациента с оглед провеждане на лечение е длъжен да уведоми близките на лицето за това. Иначе казано, законът дава право на лекарите да провеждат лечение в лечебно заведение в условия на спешност до 24 часа, независимо от волята на пациента. Практиката, обаче, показва , че ръководителите на лечебни заведения рядко поемат такава отговорност – или поради некомпетентност, или поради незаинтересованост, или поради страх да не поемат отговорност и да не могат да бъдат съдени след това за превишаване на правомощията им, а често пъти и поради липса на стройна организация в лечебните заведения, в които е закаран пациента и създаване на предпоставки за голяма субективност в преценките на дежурните лекари и отсъствие на ясни регламенти и стандарти за поведение в подобни ситуации. Предпоставка за тези практики е липсата на какъвто и да било контрол от страна на държавната здравна администрация и гражданския сектор. Това, което всеки близък и роднина на човек в психична криза може да правите, обаче, е да настоява болният се ползва от правата си на гражданин и пациент и да получи спешна психиатрична помощ всеки път, когато състоянието му налага това. Ако това не се е случило въпреки „очевидните признаци на психично разстройство”, то всеки е овластен от закона да напишете жалба до институците, които са били длъжни да реагират в ситуации на спешност, но по една или друга причина не са го направили. Тези институции са: - Центъра за бърза медицинска помощ или друго лечебно заведение, лекар от което е влязъл в първоначален контакт с пациента - Регионалната здравна инспекция - Министерството на здравеопазването - Районното полицейско управление - Районната прокуратура - Районния център 112 и Дирекция „Национална система 112” към МВР.
Тази покана бе за финансиране на проекти на обща стойност 5 347 000 евро, разпределени по мерки, както следва: - Мярка 1 – 2 000 000 евро
На 30.09.2015 г. от 11:00 часа в залата на четвъртия етаж на Министерство на здравеопазването се състоя официалното връчване на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“, която се осъществява с финансовата подкрепа на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|