Информационното общество същност

„ЧОВЕКЪТ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО”

Живеем в динамично време, във века на информационните и телекомуникационни технологии. В забързаното си ежедневие човечеството е обсипано с информация и не случайно се говори за информационен потоп. Информационното общество е конкретна реалност и неоспорим факт. Днес трудът е „изтикан” от индустрията и притиснат в сектора на услугите. Нещо повече, той губи почва и там. Няма да е далеч денят, когато не повече от 10% от икономически активното население ще създава материалното богатство на света и ще го трансформира от точките на производство до точките на потребление. Това се дължи на големите технологични постижения маркирали ХХ в. – създаването и развитието на комуникационните и компютърните технологии. Развитието на Интернет показва най-добре синергетичният ефект от тяхното съчетаване и илюстрира огромното значение на комуникационните и компютърните технологии за съвременното общество, което днес определяме като информационно.

Само за малко повече от 15 години от масовото навлизане на Интернет в обществената практика тази технология, този истински феномен на съвременната цивилизация, намери място във всяка страна и във всяка социална система; промени по радикален начин общуването между хората; направи общо и лесно достъпни огромни информационни ресурси; осигури глобализирането не само на икономиката, но и на всички области на социалната практика.

Компютърната телекомуникационна връзка е много по-бърза и по-евтина, което е най-важното и най-главното – много по-мощна и с по-големи възможности. Информационните технологии и най-динамично развиващият се техен феномен – глобалната компютърна мрежа Интернет, са ключът към всичко. В компютърната революция участват хиляди специалисти, ползващи компютъра в чисто професионален план, докато броят на ползващите Интернет са десетки милиони, които не са работили с компютър и са с минимални технически познания, но са част от информационното общество.

Информационно общество е общество, в което производството, разпространението и употребата на информация са основните икономически, политически и културни дейности. Някои от основните характеристики на такова общество са:

- използване на информационни и комуникационни технологии във всички икономически и социални сфери;

- висока заетост на работещо население в сферата на услугите (над 50%);

- намаляване на масовото производство и изчезване на част от големите индустриални компании;

- глобализация и наличие на условия за изграждане на общество, където разстоянията не са определящ фактор за социална еднородност.

Преди да разгледаме характеристиките на информационното общество е резонно да се проследи идеята за наличието и развитието на подобен социален феномен. Съвременното общество се характеризира с качествено ново отношение към информацията. Подобна постановка подсказва възможността да разглеждаме „информационното общество” в широк и тесен смисъл на думата. В широкия смисъл ще се обхванат всички изменения, настъпващи в икономическата подсистема на обществото, докато по-тясното разбиране на понятието „информационно общество” предполага анализа на влиянието и проекциите на развитието на новите информационни и комуникационни технологии върху националното, регионалното и световното стопанство.

Авторството на термина „информационно общество” се приписва на няколко души: И. Алексеева посочва като автор Ю. Хаяши – професор в Токийския технологичен институт, други учени посочват имената на Ф. Махлуп от САЩ и на Т. Умесая от Япония. Факт е обаче, че понятието „информационно общество” намира признание на официално ниво в няколко практически футурологични разработки на японското правителство. Характеристиките, които японските специалисти и изследователи извеждат като основни за бъдещото информационно общество са: налагането на информационните дейности като основен тип дейности в обществото и бизнеса; ситуирането на „информация” като основна ценност и главен производствен ресурс, главен продукт и основна стока; създаване на особен елит от специалисти в областта на информационните технологии /информация/ и разрушаване на съществуващата обществена стратификация – оформя се същевременно елит, който контролира главния обществен ресурс – информацията.

Независимо как ще го наречем, бъдещото информационно общество предполага развитието на цялостна концепция и цялостна теория в различните аспекти на неговото развитие. В тази връзка унгарският автор Ласло Карваликс дава основните щрихи на еволюцията на идеята за информационното общество:

На първия етап на своето развитие от обществена теория с научно-прогностичен характер концепцията за информационното общество постепенно се трансформира в несвързани и непоследователни политически адаптивни и конюнктивни приложения, които доминират и до днес.

На втория етап първоначалните „пионерски” визии за инфо-обществото се заменят от идеята за „глобално информационно общество”, която печели все повече привърженици.

На третия етап от еволюцията се прави опит информатизацията на обществения живот да бъде поставена в служба на хуманизма и обществения идеал, но на практика светът на ценностите и социалното развитие са заменени от политика на прагматизъм и конкуренция.

Според Карваликс докато първите програми за обществено и национално развитие са ориентирани към социума и качеството на живота, то в резултат на смяната на парадигмите в контекста на прехода към информационно общество днес вече националните информационни стратегии са насочени главно към подобряване на конкурентоспособността в условията на все по-глобализиращата се икономика.

Като начало на процеса на концептуализация, чиято еволюция разглежда Карваликс, следва да се откроят най-важните страни и характеристики на информационното общество. Такъв опит прави руският изследовател А. Ракитов. Той предлага набор от ориентировъчни предимно технологични критерии за очертаване обхвата на инфо-обществото. Според Ракитов това е общество в което:

1. „Всеки човек или група лица, предприятие или организация, във всяка точка на страната и по всяко време могат да получат срещу съответно заплащане или безплатно, на основата на автоматизиран достъп и системи за връзка всякаква информация и знания, необходими за тяхната жизнена дейност и решаването на лични и социално значими задачи.

2. В обществото се произвежда, функционира и е достъпна за всеки индивид, група или организация съвременна информационна технология.

3. Има развити структури, осигуряващи създаването на национални информационни ресурси в обем, необходим за поддържане на постоянно ускоряващия се научно-технически и социално-исторически прогрес.

4. Протича процес на ускорена автоматизация и роботизация във всички сфери и отрасли на производството и управлението.

5. Протичат радикални изменения в социалните структури, вследствие на което се оказва разширението на сферата на информационната дейност и услуги”.

От всичко изброено по-горе се налага идеята, че светът е пред гигантска трансформация и че тази трансформация следва да се изследва и осветли от съвременната икономическа наука и предполага промени в парадигмите на самата икономическа теория. Създават се нови продукти и услуги и в крайна сметка се налага цялостна промяна в структурата и функционирането на обществото.

Промяната води до изграждане на качествено нови модели, връзки и взаимоотношения във всички сектори и дейности на обществото. Основни параметри на промяната са определени в три насоки:

1. Преход на икономическите и социалните функции от капитал към информация /всеки материален ресурс в крайна сметка може да се превърне в информация/.

2. Нивото на знание постепенно и трайно измества собствеността, като фактор за социална диференциация.

3. Наличие на симбиоза между социалните организации и информационните технологии.

Нека да разгледаме някои основни тенденции в световното развитие, довели до коренната промяна на обществените отношения: До средата на XX в. информацията представлява спомагателен, обслужващ ресурс в общественото производство на фона на традиционните ресурси – земя, труд, капитал. С интензификацията в развитието на производството през втората половина на миналото столетие и нарастването на потреблението се появява дефицит на ресурсите земя и труд, земята е немобилен ресурс, а трудът е – инертен и с оскъпяваща се мобилност. В миналото стойността на „физическия капитал” /машини, сгради, съоръжения, инсталации, производствени и технологични линии и др./ е превъзхождала многократно стойността на другите капиталови компоненти. Днес познанията на един компютърен специалист и софтуерът, който той може да създаде и поддържа, особено за нуждите на глобалните компютърно управлявани мрежи, е възможно да бъдат многократно по-скъпи от цялото мрежово оборудване, с което той работи.

Информационните и комуникационните технологии в своето развитие и усъвършенстване разкриват огромния потенциал на информационните ресурси, превръщат ги в равностойни на традиционните, а в развитите икономики те вече стават водещ, основен ресурс. В производството и разпространението на информационни стоки и услуги се влагат огромни материални и финансови ресурси и се ангажира значителна част от икономически активното население. Обособява се сектор “информационна индустрия”.

Измежду множеството идеи, предложени за характеризиране на измененията в световното стопанство на границата между двата века, като най-ярка се очертава идеята за „информационното общество”.

Основен принцип на информационното общество е, че достъпът до информация е основно човешко право, а информационните и комуникационни технологии създават предпоставките за свободното му упражняване. Преходът към информационно общество е съпроводен с множество негативни фактори: страхове, кризи, тероризъм, обезверяване в ролята на институциите. Коренната промяна в устоите, на които се уповава човека, водят и до коренна промяна в поведението и приспособимостта му към заобикалящата среда. Човешките измерения на промяната са не по-малко съществени от технологичните, икономическите и политическите.

Глобализацията в икономическите, финансовите и технологични системи, обусловена от развитието на информационните и комуникационни технологии, е друга характерна черта на новата обществена структура. Тя поражда и много въпросителни относно запазването на идентичността на отделни държави и региони и увеличаването на разликата между информационно “богати” и информационно “бедни”, наречена “дигитално разделение”.

Тази тенденция към „асиметрия” на развитието на информационното общество е резултат от наслагването на няколко други асиметрични икономически експликации.

Първата е асиметрията на пазарите на информация. Те са съсредоточени в ограничен брой страни – САЩ, Канада, Австралия, Западна Европа и Япония. Всички останали страни са силно зависими от достъпа до тези пазари. Обратно, информационните пазари в изброените страни по никакъв начин не зависят от пазарите на информация в страните в преход или страните от групата на развиващите се държави.

Втората асиметрия е тази на взаимната зависимост и взаимообвързаността. Развитите държави са много по-силно обвързани икономически и информационно помежду си, отколкото с трети страни. Същевременно т. нар. „трети страни” не са свързани помежду си, не са взаимозависими, а са зависими главно от групата на развитите западни държави и Япония.

Третата асиметрия се поражда от чувствителните различия в темповете на развитие на новите високотехнологични и информационноемки производства между групата на „новите индустриални страни” и останалите държави.

Асиметричност се проявява и в динамиката на развитие между самите нови индустриални страни. Свидетели сме на рязкото откъсване на Китай, който ако запази безпрецедентните високи темпове на икономически растеж, в края на второто десетилетие на века притежава потенциала да стане най-мощната икономика не само в регионален, но и в глобален план.

В специализираната литература съществуват множество типологизации на характеристиките на информационното общество. Може би ключова характеристика на информационното общество е променената роля на познанието, неговата еволюция.

Формирането и в крайна сметка наличието на икономика основана на знанието, се определя като стратегически приоритет в политиката както на развитите, така и на развиващите се страни. Концепцията за икономика на знанието, приема като изходна теорията за информационното общество и по много признаци се родее с нея. Всъщност изграждането на информационно общество е тясно преплетено с изграждането на икономика на знанието. Трябва да се подчертае, че общото разбиране за важната роля на знанието в икономиката не е нещо ново. Развитието на производството например винаги се е основавало на различните форми на знанието. Всичко това дава основание да се говори за новата роля на знанието като феномен на последните десетилетия. В “Новата цивилизация” А. Тофлър и Х. Тофлър, определят новата “икономика на интелекта”, при която знанието става заместител както на ресурси така и на транспорт. Тенденциите на коренна промяна във всички обществени сфери, базирани на значението на знанието като ресурс, формират фундамента на икономиката на знанието:

- знанието се превръща в най-значимия фактор на производството;

- все по-голяма става ролята на човешкия капитал и в частност на образованието през целия живот;

- развитие на сервизната икономика или увеличение на дела на сферата на услугите и значителен ръст на знаниеемките услуги за бизнеса.

- нарастваща роля на информационната инфраструктура и информационните технологии.

- иновациите придобиват формата на ключова характеристика на икономиката и основна форма на превръщане на знанието в благосъстояние.

- осъзнаване в политическите и делови кръгове на ключовата роля на иновациите и важността на знанието за развитието на икономиката и осигуряване на конкурентоспособност .

Питър Дракър отбелязва: „Преходът от познание към знания придава на познанието силата да създаде „ново общество”. Налице е нещо като „второ пришествие” на информация. Знанието не е евтина стока и сравнително малко са страните в света, дори и сред развитите държави, които отделят по-голям дял от БВП за инвестиции в знание, т. е. в създаването и разпространението на знанието. Следователно натрупването на знания се оказва най-значимото, най-важното и най-динамизиращото развитието вложение, което се прави във всяка развита страна.

Днес вече определено можем да кажем, че единственият истински производителен труд е интелектуалният. Физическият само мултиплицира ефекта на производителността на интелектуалния труд. Няма точни критерии за това кое производство и кой бизнес да третираме като „интелектуализирани” по определението на Тофлър. Обикновено като такива приемаме „високотехнологичните” производства.

Характерна черта на информационното общество е, че информацията, на която се базира, е транснационална. Има автори като Джордж Марк Райнов, Ноам Чомски, Никола Николов и др., които виждат в тази транснационализация един процес на американизация на информацията и налагането на информационна хегемония от страна на САЩ над всички останали страни в света, една конспирация на богатите страни срещу по-бедните. Но факт е, че не съществуват национални граници за информацията. Питър Дракър отбелязва: „Сигурно е, че растящата неспособност на най-неограничения режим в историята да контролира достъпа до информация е сред основните фактори за срива на комунизма и на съветската империя”.

Логическо следствие от предходната характеристика, както и от мащабните процеси на ресурсната миграция /миграция на капитали, информация, управленски опит и трудови ресурси/, е глобалният характер на информационното общество като цяло. Това води до тенденция на изравняване на мобилността на ресурсите в национален и в глобален план. Голяма част от младите български граждани намират работа зад граница.

Паралелна на тази тенденция е тенденцията към стационарност на трудовото участие. Днес за голяма част от сектора на услугите в икономически развитите западни държави – производството на компютърен софтуер, финансите, брокеража, директния маркетинг, рекламата, бизнес консултинга и др., е типично заетите в тези сектори да имат работно място у дома, т. е. чрез връзката на персоналния компютър, който е основното им средство за работа в Интернет, те са в състояние да комуникират с всяка точка на планетата, която разполага с някакъв мрежов ресурс и някаква електронна информационна или комуникационна мрежа.

Информационното общество се основава на концепцията за изграждане на непрекъснато развиваща се глобална информационна система, обхващаща човешки потенциал, информационни технологии, информационна инфраструктура, услуги, идеи и проекти, която е отворена за всички и облагодетелства всеки. Доста често информационното общество се схваща като хомогенна концепция, но предлаганите от него услуги са хетерогенни и са приспособими към средата. Те зачитат и са отворени към културните различия на всички народи. В основата на изграждането на глобалното информационно общество са заложени следните осем главни принципа на сътрудничество между държавите:

- стимулиране на динамичната конкуренция;

- насърчаване на частните инвестиции;

- определяне на гъвкави регулативни рамки;

- предоставяне на открит достъп до компютърните мрежи;

- осигуряване на универсалност при предоставянето на услуги и на достъпа до тях;

- насърчаване на равните възможности за гражданите;

- стимулиране на разнообразието в съдържанието на сътрудничеството, включително културното и езиковото разнообразие;

- признаване на необходимостта от световното сътрудничество с особено внимание към по-слабо развитите страни.

Тези принципи се прилагат и при изграждането на глобалната информационната инфраструктура.

Информационното общество е резултат от промените, предизвикани от използваните на новите информационни и комуникационни технологии в цялостния обществен живот. Прерастването на компютърната революция в информационна е важна черта на информационното общество. Неин резултат са създадените информационни и телекомуникационни технологии. Тези технологии играят важна роля във всички области на обществения живот. Бурното развитие през последните години на комуникационните технологии доведе до изграждането на глобално информационно общество.

Персоналните компютри, мобилните връзки, безжичните комуникации, компютърните мрежи и Интернет създават възможност за постоянен и надежден обмен на информация, знания и идеи. Използването на нови управленски информационни технологии, нанотехнологии и биотехнологии кардинално променят стопанските системи. Информационните технологии са движеща сила в процеса на глобализация. Усъвършенстването на компютърния софтуер, хардуер и телекомуникациите в началото на 90-те години на миналия век съществено увеличиха възможностите за повишаване на икономическия потенциал на обществото, както и достъпа на хората до информация. Подобренията на базираните на Интернет инструменти, като социални мрежи и други приложения, промениха коренно начина, по който хората използват и споделят информация за лични, политически и икономически цели. Този прогрес в развитието на информационно-комуникационните технологии повиши ефективността във всички сектори на икономиката. Информационните технологии се превърнаха в основен катализатор на глобалната интеграция.

Ефектът от развитието и приложението на информационните технологии може да се проследи в следните основни области:

1. Индустриална структура и нов вид заетост.

Развитието на компютрите и телекомуникационните технологии променят структурата на индустрията и нейната работна ръка. Приложението на нови дигитални технологии в управлението, производството, разпространението и услугите допринесоха за значително и дълготрайно повишаване на продуктивността. Новите информационни технологии създадоха нови индустрии /напр. уеб дизайн/ и доведоха до бум в други индустрии. В същото време те свиха, а в някои случаи дори заличиха съществуващи производства и дейности. Информационните технологии основно реструктурираха бизнес практиките – повишиха ефективността на бизнес операциите, намалиха цените и съществено съкратиха времето за извършване на бизнес операции.

Информационните технологии и използването на Интернет съществено промениха обмена между покупатели и продавачи. Някои уеб базирани бизнеси, напр. Amazon.com и др., използват Интернет да продават и да организират доставката на големи количества стоки без купувачът да трябва да осъществява контакт с мрежата от търговци и магазини. Търговията „бизнес-бизнес” /”В2В”/, осъществена през Интернет, съдейства много на компаниите да рационализират източниците си на производство и им позволява да продават продукти и услуги на други компании. Стойността на е-търговията /”В2В”/ надвишава значително е-търговията между Интернет търговците на дребно и отделните потребители.

2. Човешки ресурси.

Промените, провокирани от информационните технологии в структурата на икономиката имат значителни последици върху човешките ресурси. Навлизането на новите дигитални технологии във всички сектори на икономиката създаде ново търсене на експертен опит в разработката на софтуер, управление на компютърни и информационни системи, услуги по техническа поддръжка и производство на високотехнологични съоръжения.

Нарастващата потребност от работници в ИТ сектора и работници на знанието /работници, които изпълняват задачи, изискващи експертно мислене и съчетание от комуникационни умения с използване на съвременни информационни технологии/ доведе до спад в други сектори на икономиката, като услуги и трудоемки работни места. Създаването и унищожаването на работни места в резултат на развитието и прилагането на информационни технологии се наблюдава в почти всички сектори на икономиката на знание.

4. Финансови пазари.

Влиянието на информационните технологии върху развитието на финансовите пазари е изключително силно. Финансов пазар – това е сфера на пазарни отношения, в която се формират търсенето и предлагането на всички парични ресурси, осъществява се тяхното движение с цел осигуряване на производствените и непроизводствените инвестиции с необходимия капитал.

Финансовите пазари обхващат широк кръг от институции и практики, чрез които кредитори и кредитополучатели са в състояние да си взаимодействат. Кредиторите са основно банки и други финансови институции, които предоставят заеми. Фондовите пазари са може би най-познатите институции във финансовото пазарно пространство, но съществуват и други инвестиционни средства или „инструменти” - облигационни пазари, валутни пазари и фючърсни пазари. Всеки един от тези пазари е повлиян от ефективни подобрения, резултат от приложението на информационните технологии. Комбинацията от нови политики и ИТ иновации преобрази финансовите пазари през последните две десетилетия. Правителствата на държави промениха и премахнаха наредби, които ограничаваха иновациите и конкуренцията в техните финансови пазари. Също така намалиха бариерите за чуждестранно участие в националните финансови пазари.

Влиянието на информационните технологии върху финансовите пазари се изразява във:

- осъществяват се бързо и сигурно сложни местни и международни транзакции;

- разширяват се възможностите за съхранение на данни, анализи и други специфични информации, които се отнасят до управлението на финансовите институции;

- предоставят се условия на широк диапазон участници в пазара да имат достъп до разнообразна информация за инвестиции, дейности на компании, финансови институции, икономически тенденции и политики на развитие.

Прилагането на информационните технологии създава възможности за развитие в много други сфери като здравеопазване, образование, управление и др. Последните десетилетия нови приложения на информационно-комуникационните технологии подобриха значително услугите, прозрачността и публичния достъп до всички тези сфери.

В същото време увеличаването на ползите от развитието и прилагането на информационните технологии се съпътства с нарастване на рисковете и неравновесията, които технологиите пораждат. От една страна те са в основата на разделението на човешкия ресурс на активно участващ в социално-икономическото развитие на обществото и такъв, който няма капацитет и умения за съществен принос.

Чрез изграждането на инфраструктура на информационно общество хората като цяло доброволно се съгласяват да им бъде осъществяван по-голям контрол в замяна на информационна свобода, но пък изграждането на информационно общество предполага преодоляване на пропастта в технологичното развитие на страните.

Съвременният човек, независимо дали е научен работник, служител, политик или лекар ежедневно използва информационните технологии. Този процес на тотално навлизане на информационните и комуникационните технологии засяга всички държави, независимо от степента на развитост, на техните политически, икономически и социални страни. Светът започва да изгражда едно глобално информационно пространство, в което безпрепятствено се обменят знания, опит, идеи и практика без всякаква предубеденост за континента, националността, религиозна или политическа принадлежност.

Отчитайки тези обективни тенденции през последните няколко десетилетия се извършиха сериозни проучвания и изследвания за закономерностите, методите и средствата и механизмите на новите информационни технологии в обществената практика. Положиха се основите на нов клон от научното знание, появи се информатиката като наука и практика.

В по-широк план информатиката се определя като наука за информацията, за информационните дейности, за методите и средствата за тяхната автоматизация. Информатиката е в основата на глобализацията на информационното общество. В момента вече са факт глобални световни компютърни мрежи и информационни магистрали, чрез които от всяка точка на земното кълбо може да се обменя информация.

Характерно за информационното общество е информатизация на същото. Каква е нейната същност? Нарасналата роля на информацията в управлението и в ежедневието на човека, което даде повод на учените и специалистите от различни предметни области да определят информацията като ресурси - материални, трудови, финансови, интелектуални и други. Информацията като ресурс предизвиква ново отношение на потребителя към нейното създаване, към организацията на процеса на обработка и използване. Информатизацията на обществото означава, че основен продукт става информацията. Мнозинството от активното население участва в производството на информационни продукти и в работата си, и в бита, и за развлечения. Образованието, здравеопазването и други важни за индивидите и за обществото дейности изцяло са информатизирани.

В информатизираното общество организацията и управлението на труда е различно. Рутинните дейности се извършват от роботизирани системи, управлявани от компютри. Производствените процеси се управляват компютърно. Голяма част от търговията и услугите се изпълняват по електронен път. Развиват се методите за телеработа /работа от разстояние с използване на новите информационни и телекомуникационни технологии/. Чрез тях хората зад своя компютър у дома си могат да работят за фирма, намираща се на отдалечено място. Това създава световна трудова борса.

Видоизменят се не само начините на работа и живот - телеработа, електронна търговия и т. н., но и се променят общочовешките ценности, рязко се засилват потребностите от активна и интензивна интелектуална дейност, уменията да общуваме, да се осведомяваме и да ползваме получената информация, да произвеждаме, да представяме и да разпространяваме разнообразна по вид и модалност информация. При това акцентът се измества от потреблението към производството.

В информационното общество настъпват сериозни изменения и в образованието. Дистанционното обучение и другите възможности, които могат да се използват от мултимедийната среда на глобалната информационна мрежа, са предпоставка да се направи образованието индивидуално, активира обучаемите и променя професията на преподавателя.

За разлика от ценностите на изминалия век информационното общество е общество на духа, на интелекта. Информационното общество е общество на знанието. В него всичко се променя динамично. За да се справи успешно в живота, гражданинът на информационното общество трябва непрекъснато да се учи. С още по-голяма сила това се отнася до неговата професионална реализация. Списъкът на професиите също се мени - отпадат някои рутинни, тежки и опасни, докато в същото време възникват други, свързани предимно с новите технологии. Човек сменя по-често от преди работата, а това означава да учи, за да се преквалифицира. Той трябва да поддържа равнището на своята квалификация, за да устоява на промените и да не загуби работата си. И така, учението излиза от рамките на училището и университета, то е спътник през целия живот.

В момента решаващо значение за производството има квалификацията на кадрите. Изискванията към нея растат. Наближава времето, когато главна роля ще имат идеите и като следствие хората, които могат да предлагат идеи. Това се отнася и за информационното общество. Суровинната база е информацията, но решаващи за производството на информационни продукти са идеите и класификацията.

Информационното общество по обхват е глобално, както в пространствено отношение, така и по отношение на хора и професии, на разнообразието на видовете и модалностите на информацията. Благодарение на мрежите, границите между континенти и държави вече не играят особена роля. Хора, намиращи се в различни точки на земното кълбо, могат да общуват помежду си в реално време, да използват едни и същи ресурси - образователни, културни, научни и други, да учат и работят от разстояние, да купуват и продават стоки и услуги.

Информационното общество е отворено, без граници. Това дава големи предимства, но създава предпоставка да се появят рискови елементи, свързани с това, че глобалните процеси трудно се контролират, електронната информация, даже и най-добре защитена, може да бъде "прихваната", да бъде фалшифицирана. Други рискове са свързани с възможностите за разпространяване чрез мрежата на псевдокултура, със създаването и разпространяването на компютърни вируси, с нарушаване неприкосновеността на интелектуалната собственост. Изобретателят на Интернет Тим Бърнърс-Лий предупреждава, че тази информационна мрежа става заплаха за частния живот на хората. Срещу компютърните престъпления различни страни предприемат специални законодателни мерки.

В динамичния век, в който живеем се наблюдават и много нови феномени, които постоянно стават естествена част от нашето съществуване:

- тотално ново преразпределение на света. Традиционните борби за територии, полезни изкопаеми, стокови пазари, вече отстъпват в историята. На тяхно място се появяват информационните пазари, които налагат нови властови отношения и критерии за влияние и значимост.

- появяват се нови пазарни ниши - електронна търговия, дистанционно обучение, теледиагностика, телебанкинг, телеуъринг и други.

- непременно животът ще се промени, преди всичко като качествени изменения вследствие на многообразните количествени натрупвания в информационната сфера. Вече се появяват информационни домове, виртуални пътешествия, наблюдава се своеобразен бум от нови професии като компютърни психолози, дистанционни възпитатели, електронни дизайнери и статици и други.

Ключът към всичко това е информатиката и нейните приложения - информационните технологии и най-динамично развиващия се техен феномен - глобалната компютърна мрежа Интернет.

В информационното общество бързо се развиват компютърните системи, които са продукт на съвременната компютърна революция. Създават се все нови и нови хардуерни и софтуерни системи с много добри технически и експлоатационни характеристики. В това отношение на компютърния пазар съществува небивала конкуренция между различни фирми. Тя е главна движеща сила на компютърната революция.

Днес се забелязва бурно прерастване на компютърната революция в информационна. Информационната революция сега е главно направление на развитие на информатиката. В момента информационната революция продължава да се развива и да създава нови базирани на компютъра информационни технологии.

Бързият и успешен преход към информационното общество трябва да осигури възможно най-широко участие на всички хора. Универсалността на услугите е важна в развитието на тази концепция. Създаването на работни места и подобряването на качеството на работата са от първостепенно значение за успеха на информационното общество. Този процес трябва да бъде подпомаган от научни изследвания и международно равнище за влиянието на информационните и комуникационните технологии и услуги върху заетостта.

Информационното общество трябва да служи на културното обогатяване на всички граждани чрез разнообразие на съдържанието на сътрудничеството и зачитане на културното и езиковото разнообразие на народите.

Частния сектор трябва да бъде основният двигател на изграждането на информационната инфраструктура. Той трябва да разработи и изгради информационни мрежи, притежаващи способността да вместват огромно количество информация. Придобиването на нови умения и адаптивни способности посредством непрекъснато обучение ще помогне на младото поколение да бъде подготвено още в училищата и университетите за предизвикателствата на информационното общество. Проблемът за достъпа на информация трябва да бъде решен още в самото начало, като на гражданите се осигури необходимият инструментариум за обучение в условията на информационното общество.

Изпълнението на тези изисквания, а също така допълването и обогатяването на традиционното образование и на системите за преквалификация могат да се осъществят с помощта на усъвършенствани информационни услуги.

Всичко това дава основание за извода, че информационното общество е една нова, сложна и абстрактна концепция, за чието популяризиране и разбиране от обществото са нужни значителни усилия. Прогресът в информационните технологии и комуникации променя целия начин на живот. За да отговори на тази нова реалност и за да преодолее изоставането от САЩ и Япония, Европейския съюз изразява чрез множество инициативи ясното си желание да работи в сътрудничество с тях за изграждането на глобално информационно общество.

Усилията за изграждане на информационното общество имат съществено значение не само на национално равнище, но и за забележимо обогатяване на информационното осигуряване на стопанските субекти.

На практика една пазарно ориентирана фирма преуспява или се разорява в зависимост от степента на способността си по-ефективно да използва информацията и познанията, а не толкова да произвежда продукция според максималните си мощности. Всеки бизнесмен се нуждае от информационни източници и осигурен достъп до тях. С оползотворяването на информацията бизнесът се ръководи по-лесно, влиянието на конкуренцията се овладява и това носи по-големи печалби.

Информацията и комуникациите са ключови фактори за преуспяващите фирми. Те се грижат продуктите им да се популяризират бързо и систематично, да се информират своевременно за нови закони, нормативи и стандарти, да бъде оценявана стопанската им дейност по технически новости, да търсят нови връзки за сделки и коопериране.

За да се ориентира една фирма в информационната индустрия, сред много информационни търговски къщи и супер-пазари, е необходим информационен мениджмънт, т. е. да се управляват вътрешните и външните информационни процеси на фирмата – да се осигурява и произвежда информация, тя да се организира, да се употребява ефективно. Печелившите фирми знаят, че информацията се извлича чрез скъпоструващи информационни и комуникационни технологии.

Информацията е основен фактор за развитието на системата от пазарни отношения и регулатор. Пазарната информация е ключов източник, от който икономическите субекти получават данни за реалните цени, търсенето на стоките, диапазона на печалбата и др. Чрез съвременните информационни методи могат да се проучват и прогнозират по-голяма част от пазарните процеси.

Процеса на интегриране на производствения и информационен сектор участва и държавата. В страните с развита икономика тя в значителна степен покрива първоначалните разходи на големите корпорации при създаването на информационни системи. Информационното осигуряване служи на фирмите за минимизиране на търговския риск и развиване на връзките с потребителите. Този опит може да послужи на страните от Централна и Източна Европа да отстранят съществени недостатъци в своята информационна практика – непоследователно проучване на световния опит и на информационните потребности на фирмите, недостиг на данни за определени икономически области и др.

Важно място се отделя на изграждането на информационна инфраструктура, включваща информационна техника, комуникации, методическо и програмно осигуряване, технологии, помощни дейности за обработване на нови данни, подготвяне на договори за информационни услуги и др.

Разглеждайки основните постановки за изграждане на глобално информационно общество и радикалните промени протичащи в световен мащаб ще акцентирам върху Европейските измерения на тези промени на икономическата и социална ситуация, отразени в проекта „Електронна Европа”. Проектът е създаден през декември 1999 г. и има за цел да ускори влизането на обединена Европа в новата икономика на знанието. По същество проектът „Електронна Европа” има за цел да доведе облагите от информационното общество до всички европейци и промяната да бъде възможност за интеграция, а не заплаха. В проекта се поставя задача следствията от информационната революция да бъдат от полза на всеки член на обществото.

Формулирани са ключови принципи за постигане на целите на проекта и приоритетни области на действия, основни сред които са:

- осигуряване на повече и по-бърз и безопасен достъп до Интернет;

- инвестиции в хората и знанията;

- поощрение за използването на Интернет;

Заедно с приемането на програмата „Електронна Европа” през 2000 г. са представени и параметрите, по които ще се оценява изпълнението на програмата. През 2002 г. в актуализирания план за действие „е-Европа 2005: Информационно общество за всички” е поставена целта европейската икономика да се превърне в най-подготвената и конкурентоспособна в световен мащаб икономика, готова за новите условия на информационната ера. Като цяло програмата е насочена към предлагането на модерни он-лайн обществени услуги, включващи изграждането на е-Правителство /e-government/, е-обучение /e-learning/, е-здравеопазване /e-health/, както и на динамична бизнес среда, достъпни чрез засиленото разпространение на широколентов достъп на конкурентни цени и изграждането на сигурна информационна инфраструктура. Като неразделна част от програмата eEurope беше и стратегическият план eEurope+, който обхващаше страните кандидатки за членство в ЕС.

Без съмнение във взаимоотношенията на България и останалите асоциирани страни с Европейския съюз проблемите на информационното общество ще заемат все по-приоритетно място. Много странния структурен диалог и европейските споразумения представляват подходящи рамки за съвместна работа в тази област – както за обмяна на мнения и опит, така и за заемане на взаимно обвързващи решения. За подобно сътрудничество е необходимо да се създава информационна нагласа в българското общество. Нашата страна трябва да бъде добре подготвена и в законодателно и в практическо отношение, при това не със сегашните телефонни линии или пък с познанията за създаване на компютърни вируси. Необходимо е да се изградят подходяща материална база и оборудване като се заложи на инвестиции от страна на частния сектор. За това разбира се е необходимо и съдействие от страна на държавата.

За периода 1999 – 2013 г. в България са приети редица стратегии, определящи рамката на бъдещо развитие. Националната политика е определена от приетата през 1999 г. “Стратегия за развитие на информационното общество в Република България”. В документа информационното общество е дефинирано като: “общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационните и комуникационни мрежи и услуги – без национални, географски и други ограничения, за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения”.

Документът определя националните приоритети за преход към информационно общество в законодателен, технологичен, икономически и социален план и очертава основните, произтичащи от тях дейности.

Ако се опитаме да направим обобщение на стратегията, се налагат няколко основни извода за изискванията, които поставя информационното общество:

- необходима е масова компютъризация на управлението;

- прилагане на новите информационни и комуникационни технологии във всички дейности;

- подходящо ниво на информационна култура на крайния потребител и на всички специалисти свързани с използването на информацията.

Въз основа на Стратегията за развитие на информационното общество са разработени и Национални програми за развитие, определящи сроковете за изпълнение на основните задачи. Във всички документи изрично се посочва, че те ще се актуализират и допълват периодично в съответствие с промените на международно и национално равнище.

Няма да се спираме подробно върху целия спектър на създадената през последните години правна и нормативна уредба, регламентираща развитието на информационното общество в България. Направеното не е малко - приети са редица нормативни актове, свързани с информационните технологии; комуникациите; интелектуалната собственост; достъпа до обществена информация; класифицираната информация; защита на личните данни; електронния документ и електронния подпис и др. Ще акцентирам върху факта, че независимо от големия брой приети стратегии, закони и подзаконови актове все още има неуредени правни въпроси, касаещи аспекти на информационното общество. Освен необходимостта от правна и нормативна рамка, за регулиране на процесите на изграждане на информационно общество в България, критичен фактор е възможността големи обществени групи да останат изолирани от процесите на промяна. За да се преодолее този негатив е необходимо да се използва потенциала на различни обществени структури.

Засилващото се интегриране на пазарите за стоки, услуги и капитал, както и увеличаващата се взаимна зависимост на националните икономики една от друга са най-важните характеристики на съвременния глобализиран свят. При тези условия новите информационно-комуникационни технологии вече са се превърнали във важен двигател на растежа. Компютъризацията на всички сфери на стопанския и обществения сектор, мащабното и необратимо навлизане на Интернет внасят съществени промени във функционирането на единния глобален свят.

Информационното общество поставя фокус върху потребителя. Основната цел е подобряване качеството на живот. Създаването на информационно общество изисква всички хора да имат необходимата информационна и компютърна грамотност и възможност да обменят знание и информация свободно и сигурно без географски, физически или икономически пречки. Друго условие за развитие на глобално информационно общество е реформата да се извършва в посока на създаване на правила и стимули за изграждане на разнообразна, гъвкава и ефективна икономическа среда, отговаряща на промените в потребителското търсене и базирана на свободна конкуренция.

Ориентировъчна база за всички държавни документи се явява Окинавската харта за глобалното информационно общество. В Европа се говори за “Европейски модел” за информационното общество като изходна позиция в процеса на глобализация. През 1994г. Европейският съюз приема план за действие, наречен “Европейски път към информационното общество”.

Изграждането на информационно общество като общество основано на знанието е приоритет за Европейската общност. Въпреки че преходът към информационно общество е пряко обвързан с процесите на глобализация спецификата в развитието на всяка една държава или регион определя конкретната национална или регионална политика. За осъществяването на прехода няма точно зададени алгоритми. По тази причина всеки индивидуален модел се съобразява с конкретните особености – степен на развитие на гражданско общество, степен на развитие на комуникационната и информационна инфраструктура, културната специфика. От особено значение са възможностите, които се предоставят на хората да се приспособят към новите изисквания на обществената среда. Държавните институции са тези, които гарантират законодателното уреждане, създават политики за стимулиране на проекти от общонационално значение и предпоставки за активно участие на частния сектор и неправителствените организации в развитието на различни области на информационното общество.

България има изградена както стратегия за информационното общество, така и различни нормативни документи, чрез които се прилага или изпълнява тази стратегия. Счита се, че развитието на информационното общество у нас е важно, още повече, че с реалното членство на страната в ЕС се налага България да е в съзвучие с програмите за развитие като e-Europe и прилагане на високите технологии във всички сфери на социума. Това определя актуалността на избраната тема.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Тонев, М. Икономика на информационното общество, УИ, ВСУ „Ч. Храбър”, Варна, 2007.

2. Танкова, Е. Икономика и общество, базирани на знание, УИ, ВСУ „Ч. Храбър”, Варна, 2012.

3. Кискинов, В., Новите качества на правото в информационното общество, сп. „Съвременно право”, бр. 1, 2006.

4. Проданов, В., Догонващото развитие в глобализираното информационно общество, Институт за филос. изследвания БАН, 2007.

5. Денчев, С., Информационните технологии и предизвикателствата пред нациите, Годишник на секция “Информатика”, Съюз на учените в България, т. 1, 2008.

6. Национална програма за ускорено развитие на информационното общество в Република България 2008 – 2010 г., https://www.mtitc.government.bg