Информация за преценка необходимостта от овос

1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа

В Приложение 5 е представен Генплан на площадката, предвидена за изграждане на инвестиционното предложение. На фиг. 2.5.3. и фиг. 2.5.4. е дадено местоположението на избраната Алтернатива 2 по местоположение, а на фиг. 3.1.1. са дадени снимки от площадката.

Фиг. 3.1.1. – Изгледи към площадката, където ще се реализира инвестиционното предложение

2. Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

Въпроси, свързани с други ползватели на земи, бъдещи ползватели на земи, реституция, приватизация и т.н. не са актуални за това инвестиционно предложение, поради което не се дискутират в настоящия документ.

3. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа

При реализация на инвестиционното предложение не се очаква отрицателно въздействие върху Варненското езеро, защото не се очаква генериране на химически замърсени производствени отпадъчни води. Потокът води от дрениране на водооборотния цикъл съвместно с площадковите дъждовни води ще се включва чрез дъждовната канализация в състава на смесения поток отпадъчни води (производствени, охлаждащи от дрениране на ВОЦ І и дъждовни), които по настоящем се заустват в коригирано дере „Бял канал” чрез точка на заустване № 2 с координати 43⁰11’01.3 СШ и 27⁰40’16.3 ИД. Включването на отпадъчните води от СТА в състава на потока, заустван в коригирано дере „Бял канал”, няма да доведе до нарушаване проектната категория на водоприемника, съгласно изискванията на Комплексно разрешително № 68 / 2005 г. на „Агрополихим” АД. Битово-фекалните води чрез съществуваща канализация ще се пречистват в ГПСОВ – гр. Девня преди заустване.

Реализацията на това инвестиционно предложение не е в нарушение на нормативните изисквания за поддържане на санитaрно-хигиенните и санитарно-охранителните зони.

В близост до производствената площадка на “Агрополихим” АД е разположена ЗЗ BG0000622 “Варненско – Белославски комплекс” по Директивата за опазване на природните местообитнания и на дивата флора и фауна.

Общата площ на ЗЗ BG0000622 е 1781,97 dka. Основните цели на опазване в ЗЗ “Варненско - Белославски комплекс” са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване, при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

По класове земно покритие цялата територия на ЗЗ BG0000622 се отнася към категорията “Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища”.



Фиг. 3.4.1.

Защитената зона BG0000622 (фиг. 3.4.1.) има връзка с един обект (фиг.3.4.2.) от Натура 2000 по Директивата за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите:

BG0000191 Варненско-Белославско езеро F

Защитената зона има връзка и с един Корине битопи обект:

Код Име Т %

F00008300 Варненско езеро * 73,28

Езерният комплекс «Варна - Белослав» включва две езера – Варненско и Белославско. Те са солени морски лимани. Езерните страни са обрасли с тръстика. Двете езера са свързани с канал, като Варненското езеро чрез втори канал е свързано с Черно море. Езерата са влажни зони със сериозни екологични проблеми: индустриално замърсени води от предприятия и транспортни средства (ж.п . линии, магистрали); прекомерна експлоатация на рибните ресурси и др.

Обект на опазване в ЗЗ BG0000622 са две природни местообитания включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC:

КОД	ИМЕ	% покритие	Представи-телност	Относителна площ	Приравнена стойност	Цялостна оценка
1310	Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени	2	B	C	C	B
1410	Средиземноморски солени ливади	0,04	B	C	B	B

Забележка: Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В таблицата за отделните местообитания е дадана оценка по показателите:

Местообитанието “ Средиземноморски солени ливади ” се отнася към групата “ Крайбрежни и халофитни местообитания “. То заема сравнително малка площ - около 0,04% от общата площ на защитената зона. Местообитанието е с добра представителност, а площта на местообитанието, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание е оценена с клас C) 2 ≥ p > 0. Степента на опазване на структурата и функциите на това местообитание и възможността за възстановяване е с оценка В – добро опазване. На това местообитание за опазването на дадения тип природно местообитание е дадена цялостна оценка С - значима стойност.

На този тип местообитание по крайбрежието на езерото са формирани относително високи тревни растителни съобщества с преобладаване на острици (Carex), дзуки (Juncus) и житни (Gramineae). Преобладаващи видове в съобществата са Juncus maritimus Lam. (морска дзука), Juncus littoralis C.A.Meyer (крайбрежна дзука), Eleocharis palustris (L.) Roem. and Schult. (обикновена блатица), Aster tripolium (голо димитровче), Plantago cornuti Gouan (рогат живовляк, рядък вид), Elymus elongates (Host.) Run. (удължен пирей), Limonium latifolium (Sm.) O.Kuntze (широколистна гърлица), Phacelurus digitatus (Sibth. and Sm.) Griseb. (дланевиден фацелурус), Puccinelia distans (L.) Parl. (разперен изворник) и др. Формираните на този тип местообитания растителни съобщества се отнасят към клас Juncetea maritimi R. Tx. Et Oberd., 1958, който включва растителността в морските крайбрежия на слабо до средно засолени блата.
Местообитание 1310 “Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени“

Местообитанието 1310 “Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени“ заема 2 % от общата площ на защитената зона. Съобществата са формирани предимно от едногодишни лободови и житни растения, които постепенно заемат пясъчните и тинести терени покрай езерото. Характерни видове за този тип местообитания са Salicornia ramosisissima Woods (разклонена солянка), Suaeda maritimа (L.) Dum. (морска суеда), Bassia hirsuta (L.) Asch. (овласена басия), Artemisia santonicum L. (сантониев пелин), Aster tripolium L. (голо димитровче), Crypsis aculeata (L,) Aiton (бодливка) и др.

Местообитанието е с добра представителност, а площта на местообитанието, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание е оценена с клас C) 2 ≥ p > 0. Степента на опазване на структурата и функциите на това местообитание и възможността за възстановяване е с оценка - средно или слабо опазване. На това местообитание за опазването на дадения тип природно местообитание е дадена цялостна оченка със значима стойност.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000622 не са включени растителни видове, които да са обект на специална защита.

Във Варненско-Белославския езерен комплекс преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера до 16,7%, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. Този воден басейн е подложен на сериозен антропогенен натиск, както от индустриалната част на гр. Варна, така и от постъпващите в Белославско езеро отпадъчни води чрез утаителя на р. Провадийска от индустриалната зона на гр. Девня.

В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади.

Хидрофауна в Белославско езеро: превръщането на Белославското езеро от сладководен в бракичен басейн е довело до почти пълно унищожаване на естествената биота. Изчезнали са всички представители на ихтиофауната, езерния рак, много гнездящи птици, видрата и др. Информация за състоянието на хидробиологичните видове, използвани за храна, почти не съществува.

Белославското езеро има почти безжизнено дъно, особено западната част на езерото, където се влива р. Провадийска и е разположен Девненският промишлен комплекс.

Обявена е със Заповед № 49 / 15.02.1995 г., с площ 125,1 ha. Намира се източно от село Казашко, община Варна. Заема обширен тръстиков масив по северния бряг на Варненско езеро и прилежаща акватория от Варненското езеро – ивица с ширина 250 m. Въпреки че по-голямата част от територията е заета от потопени тръстикови масиви и езерна акватория, се включват и други ценни биотопи: пясъчни коси, влажни ливади, съобщества от обикновена тръстика, крайбрежен камъш и теснолистен папур. Районът осигурява спокойно пребиваване и богата хранителна база по време на размножаване, миграция и зимуване на голям брой птици. Буферната зона на защитена местност “Казашко” е прекатегоризирана в защитена местност “Мочурището”. Буферната зона е обявена съгласно вече отменения Закон за защита на природата и Закона за биологичното разнообразие. Предназначението на буферните зони е ограничаване на антропогенното въздействие върху резерватите и подържаните резервати. При прекатегоризирането им в защитени местности, по реда на Закона за защитените територии те продължат да изпълняват тези функции и техните граници, площ и режим на защита не се променят. В зоната са установени са 142 вида птици, сред които 44 гнездящи, 105 защитени и 38 включени в Червената Книга на РБ като редки и застрашени от изчезване в страната. За защитената местност не е разработван план за управление. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. е комплексът е определен и за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на застрашени птици.

От гнездещите видове птици застрашени от изчезване в европейски мащаб са малък воден бик (Ixobrychus minutus ), бял щъркел (Ciconia ciconia), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), речна рибарка (Sterna hirundo), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черночела сврачка (Lanius minor), червеногърба сврачка (Lanius collurio) и др.

Могат да се наблюдават видове като зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), кафявоглава потапница (Aythya ferina ), малка бяла чапла (Egretta garzetta), лиска (Fulica atra) и др. По време на миграция мястото е от важно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), белия щъркел (Ciconia ciconia), представители на сем. чаплови и сем. дъждосвирцови. В тръстиковия масив на ЗМ "Казашко" са отчитани до 200 малки корморана (Георгиев и Дерелиев, в подг.). С единични наблюдения е установен още един световно застрашен вид - тръноопашатата потапница (Оxyura leucocephala).

Крайбрежната влаголюбива растителност, храстите, върбите и тополите по брега са също потенциално местообитание за изброените видове птици. Те използват крайбрежните територии за трофична база или укритие по време на миграция: ушат гмурец (Podiceps auritus), голяма бяла чапла (Egretta alba), ръждива чапла (Ardea purpurea), малка бяла чапла (Egretta garzetta), лопатарка (Platalea leucorodia) Техните популации са стабилни за района на защитената зона и незначителни като процент от популациите на тези видове обхванати от Националната екологична мрежа Натура 2000. Тъй като районът се намира на прелетния път на птиците Via Pontica, то участието на прелетните птици е значително. Това е причина той да е от изключително значение за мигриращите птици като белия щъркел (Ciconia ciconia) и се явява “място с тесен фронт на миграция”. В значителни числености се срещат Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Лиска (Fulica atra), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Качулата потапница (Aythya fuligula) - мигриращи и зимуващи видове, които не са включени в Приложение І.

Той е и място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). От световно застрашените видове по време на миграция се срещат къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), белоока потапница (Aythya nyroca) и през зимата – тръноопашата потапница. Други видове, типични за комплекса са и голяма бяла чапла (Egretta alba), черен щъркел (Ciconia nigra), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), лопатарка (Platalea leucordia), и др. Варненско-Белославското езеро е важно гнездовище за кокилобегача (Himantopus himantopus) и саблеклюна (Recurvirostra avosetta). Мястото е с отлична стойност за тези видове и поддържа значителен процент от националната популация.

Характерна особеност на ЗМ „Казашко” е наличието на относително стабилни и разнообразни езерни дънни организмови съобщества. Във Варненското езеро са установени 45 макрозообентосни видове и групи, от които 14 вида многочетинести червеи (Polychaeta), 12 вида ракообразни (Crustacea), 12 вида мекотели (Mollusca) - (Консулов и Консулова 1993). Червеите преобладават във видовия състав през всичките сезони. В западната и източната част на езерото, в районите с промишлени предприятия липсват живи бентосни организми през всички сезони. Очертават се две зони със сравнително по-добра структура на бентосните съобщества. В Белославското езеро са установени само 7 вида зообентосни организми, от които многочетинести червеи – 2 вида, ракообразни – 3 вида, Oligochaeta и ларви на Chironomidae.

Съставът на ихтиофауната на Варненското езеро се определя от непосредствената му връзка с морето и повишената соленост от една страна, и връзката му с Белославското езеро от друга. Влияние оказват и съществените пространствени и сезонни хидрологични и хидрохимични промени на водата в езерото. Понастоящем във Варненското езеро се срещат постоянно около 25 вида риби. Голям брой риби периодично или случайно навлизат от морето и остават временно в езерото за отхранване или размножаване. От Белославското езеро понякога попадат и някои сладководни видове риби.

Основната част от рибите, обитаващи постоянно Варненското езеро, са типично морски представители. Това са трицоната (Sprattus sprattus), хамсията (Engraulis encrasicolus), заргана (Belone belone), морските игли (сем. Syngnathidae), морските кефали (сем. Mugilidae), атерините (сем. Atherinidae), лефера (Pomatomus saltatrix), средиземноморския сафрид (Trachurus mediterraneus), барбунята (Mullus barbatus), морските кучки (Blenniidae), скумрията (Scomber scombrus) и др. На второ място по срещаемост са първично морските автохтонни форми, които се състоят предимно от представители на сем. Gobiidae (попчета). Най-слабо от рибната фауна на езерото е застъпен комплексът на първично сладководните риби. Това са главно представители на семействата Шаранови – червеноперка (Scardinius erythrophthalmus), обикновена кротушка (Gobio gobio), горчивка (Rhodeus sericeus amarus), сребриста каракуда (Carassius gibelio), шаран (Cyprinus carpio); и сем. Костурови – бяла риба (Sander lucioperca).

Представителите на първично сладководните имат ограничено разпространение и се срещат само в западната, по-слабо солена част на езерото (боаза).

В района на Варна се срещат около 13 вида бозайници от 101 установени за страната. Районът е богат на редки, застрашени и защитени видове, но те обитават предимно защитените територии в близост до площадката на Инвестиционното предложение. На табл. 1. са представени по-важните видове бозайници, които се срещат главно в защитените местности, споменати по-долу.
Таблица 3.4.1. - Представители на основни видови от бозайната фауна защитени от различни конвенции и закони, обитаващи защитените територии в разположени в близост до инвестиционното предложение

Някои от видовете прилепи (воден нощник Myotis daubentonii, дългоух нощник Myotis bechsteini, малък вечерник Nyctalus leisleri ) са с неизяснен статус в района и вероятно са твърде редки. Лалугер (Сitellus citellus) - почти е изчезнал от района. Видра (Lutra lutra) - единственото известно находище на вида на територията на общината е в района на Паша дере. Дивата котка (Felis silvestris) е вид с неизяснен статус в района.

Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) - единственото сигурно находище на територията на общината е района на ПЗ "Лимана" (Паша дере). Двата вида сухоземни костенурки силно намаляват числеността си през последните години, тъй като са обект на безогледно събиране от страна на местното население и туристите. Жълтокоремник (Ophisaurus apodus) - видът е установяван с единични екземпляри, южно от н. Галата и вероятно е много рядък. Той е сравнително бавно подвижен и става жертва на хората, които го бъркат със змия. Балканският гекон (Cyrtopodion kotschyi) е синантропен вид и е тясно свързан със стари постройки. Изключително редки са два вида змии - пъстрия смок (Elaphe sauromates), който не е установяван през последните години, и смокът мишкар (Elaphe longissima), който е с ниска численост.

Отчитайки количествата и състава на прахогазовите емисии от неорганизирани източници, емисиите от организирани източници, отпадъчните води и генерираните твърди отпадъци е безспорно, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие на чувствителната зона „Варненско езеро”, както и на елементите на Националната екологична мрежа.