Таблица 2.1. Средна скорост на вятъра по посоки
в района на Гълъбово (в случаите с вятър) [m/s]
N
|
NE
|
E
|
SE
|
S
|
SW
|
W
|
NW
|
3,12
|
4,08
|
4,23
|
3,41
|
3,34
|
2,45
|
3,18
|
2,92
|
Таблица 2.2.
Честота на вятъра по посоки [%]
N
|
NE
|
E
|
SE
|
S
|
SW
|
W
|
NW
|
23.9
|
21.3
|
18.8
|
4.7
|
9.7
|
4.4
|
10.3
|
6.9
|
Орографските oсобености на района силно повлияват на посоката и скоростта на вятъра. За 31,4 % от наблюденията времето през годината е тихо.
Преобладаващите ветрове в района на Брикел (вятър, който духа най-продължително време) са: най-често духа северен вятър следван от североизточен и източен. От западната четвърт на хоризонта ветровете са с по-малка повтаряемост, като преобладава западният вятър. Най-малка е честотата на югоизточен и югозападен вятър.
Зимата в района настъпва със западен и югозападен вятър, като често се намесват северни и североизточни ветрове. Към средата на сезона остават преобладаващи западни и югозападни ветрове. Към края на зимния сезон се наблюдава намаление на честотата на западните и югозападни ветрове, за сметка на северозападните.
Началото на пролетта не носи съществени промени в розата на вятъра. Преобладават североизточни и северни ветрове, с постепенно увеличаващо се участие на южен вятър. Той се характеризира с по-големи скорости, известен като “беломорец” по долината на река Сазлийка, нахлуващ в района на топли бурни вълни. В края на пролетта преобладаващ е югозападният вятър, свързан с преминаването на средиземноморските циклони в по-южно направление.
Летните ветрове в района духат главно от север и североизток, обусловени от свободно проникващите въздушни маси от североизток през източна Стара планина. Ветровият режим продължава и през есента, към средата на която, настъпва изменение в циркулацията. Значително нараства честотата на южния и югозападния вятър и към края на сезона се изравнява броя на случаите с ветрове от югозапад, запад, север и североизток.
Годишните средни валежи са около 562 mm. Типично за местния климат е, че сумарно най-много валежи има през лятото и есента (съответно 155 mm и 145 mm), а най-малко през зимата и пролетта (съответно 122 mm и 140 mm). Средният годишен брой на дъждовните дни е около 75.
Като цяло районът на гр. Гълъбово е сериозно обременен с имисии от вредните газови съставки на централите в комплекса “Марица изток” и прах от депата за сгурия и пепел. С течение на годините тази картина постепенно се подобрява, главно заради екологично-насочените мероприятия - като изграждане на сяроочистващи инсталации на някои от блоковете и нанасяне на специални покрития на осушаващите се секции на сгуроотвалите. Голям ефект конкретно за града имаше премахването на сушилния завод в централата и въвеждането на високоефективни филтри за прах в брикетна фабрика.
От представените от Инвеститора данни за измерените в града имисии от станция Гълъбово през 2008 г. могат да се направят няколко извода.
Средномесечните имисии на SO2 са между 38 и 103 g/m3, като по-ниските стойности са през пролетта, лятото и есента, а по-високите през зимните месеци. Това определя една висока средногодишна концентрация на серен диоксид, превишаваща няколко пъти нормата за опазване на природните екосистеми. Средноденонощните стойности са по правило в нормата за опазване на човешкото здраве, с малки изключения през зимните месеци. Измерените максимални еднократни стойности на имисиите обаче, често превишават средночасовата норма. Превишения на тази норма има през всички сезони на годината, а тя е основен критерий за оценка доколко и застрашено здравето на хората.
Най-високите стойности на имисиите на серен диоксид се появяват при наличие на вятър от северната четвърт на хоризонта и най-вече в посока север-североизток (NNE). Това е напълно логично, защото както “Брикел” така и другият основен източник на емисии на SO2 в момента – ТЕЦ ”Марица изток 2” се намират в тази посока спрямо Гълъбово. Така например от отчетените най-високи максимални еднократни концентрации на SO2 за дванайсетте месеца на 2008 година – десет са регистрирани при посока на вятъра от NNE и две от NNW.
През почти всички месеци на 2008 година са отчетени максимални еднократни концентрации на SO2 над нормата, като техните стойности варират от 1,5 до почти 6 кратно превишение. Много високи максимални еднократни стойности са отчетени както през пролетта и лятото (май и юни – съответно 1281 и 1072 g/m3), така и през есента и зимата (ноември – 2018 и февруари – 1127 g/m3). Максимални стойности на имисии от SO2 са отчетени както при почти тихо време така и при скорост на вятъра 4-5 m/s.
Централите в комплекса “Марица изток” имат определящ ефект върху замърсяването на въздуха на целия район и в частност на град Гълъбово с SO2. Очевиден е и “приносът” на ТЕЦ “Брикел”, като най-близък до града източник на емисии от серен диоксид, превишаващи многократно нормата. Разбира се не бива да се подценява и “приносът” на изгаряните в бита твърди горива – въглища и брикети с високо съдържание на сяра. Последните са и най-вероятната причина за значително по-големия брой високи стойности на отчетени имисии от SO2 през зимните месеци.
Другите отчетени замърсители в станция Гълъбово – имисиите на азотни оксиди, са многократно под нормата. Те са от различни източници (транспорт, eнергетика, комунално-битов сектор и др.) и не предизвикват тревога у хората.
За да се гарантира спазване на настоящите български и европейски норми за емисии и имисии на вредни газови съставки от дейността на ТЕЦ е необходимо оставащите в работа три котела 200 t/h да се рехабилитират и да им се изгради инсталация за очистване на димните газове от SO2, за достигане на следните емисии на изхода от комина:
SO2 – 400 mg/Nm3
NOx – 200 mg/Nm3
Прах – 30 mg/Nm3
Постигането на тези емисии е достатъчно условие за опазване качеството на атмосферния въздух от дейността на ТЕЦ и прилагането на по-строги норми не е обосновано.
Привеждането на дейността на ТЕЦ “Брикел” ЕАД в съответствие с нормите ще доведе до намаляване на отделяните от нея във въздуха емисии на вредни газови съставки спрямо сегашното положение както следва:
SO2 – 26 пъти;
NOx – 50%;
Прах – 8,3 пъти.
В резултат на това в района на гр. Гълъбово и с. Обручище приземните концентрации на SO2 емитирани от централата ще намалеят около 15 пъти.
След привеждане в съответствие с българското и европейско законодателство на всички описани централи в комплекса “Марица изток” и при работа в екстремно лоши условия, очакваните максимални имисии на SO2 от тях в района на гр. Гълъбово и селата Искрица и Мъдрец няма да превишават 130-140 g/m3, което е до около 40 % от нормата. При нормалната работа на блоковете със СОИ с гарантираната ефективност и при типичните за района метеорологични условия тези имисии ще бъдат многократно по-ниски и се оценяват като незначителни и под зоната на влияние.
Продължаването на дейността на ТЕЦ “Брикел” ЕАД с рехабилитация на три котела, за постигане на екологичните норми за азотни оксиди и прах и въвеждане в действие на нов кондензационен блок 170 MW, с изграждане на СОИ с ефективност на очистване до 200 mg/Nm3 на всички котли, ще осигури необходимите предпоставки за работа на централата на номинален товар, без да застрашава качеството на атмосферния въздух в района, както като самостоятелен източник на емисии, така и комбинирано с останалите централи в комплекса “Марица изток”.
(Нова - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) Риск от инциденти.
Операторът е разработил организационно-технически мероприятия и система за организация на персонала с цел предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за опазване живота и здравето на хората и опазване на околната среда.
Идентифицирани са възможните причини за аварии и е извършен анализ на възможните
сценарии. Провеждат се ежегодни практически упражнения и тренировки по план-график.
Операторът извършва оценка на състоянието на инсталациите, съоръженията, апаратите и
тръбопреносната мрежа , намиращи се на територията на централата по отношение на съответствието им със съществуващите нормативни и технически изисквания за безопасна
експлоатация.
При спазване на необходимите изисквания, свързани със стриктното спазване на мерките,
заложени в аварийния план за действие при бедствия и аварии, работния проект и инструкциите за експлоатация на съоръженията, риска ще бъде сведен до минимум.
III. Местоположение на инвестиционното предложение
-
План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа.
Местоположението на инвестиционното приложение е изцяло в границите на съществуващата производствена площадка на ТЕЦ”Брикел” ЕАД. Основната площадка на “Брикел” - ЕАД се намира на територията на община Гълъбово, землището на гр. Гълъбово и с. Обручище, кв. 502 и 503, УПИ I-1, кв. 502 по плана на “Брикел” ЕАД, собственост на “Брикел”ЕАД, в близост до защитена територия – яз. “Розов кладенец. Площадката е разположена на 50км югоизточно от гр. Ст. Загора, на 1,8км. на запад нея се намира гр.Гълъбово, на север граничи със землището на с. Любеново, на 1,6 км югоизток е с. Обручище, на юг - ”Енергоремонт” - АД и язовир “Розов кладенец”.
На база направен в предпроектното проучване анализ е избрана за разполагане на СОИ площадката на запад от електрофилтрите.
-
Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи
Площадката е собственост на инвеститора “Брикел” ЕАД.
-
Зониране или земеползване съобразно одобрени планове.
-
Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа.
На юг от площадката на електроцентралата е разположен язовир Розов кладенец.
Със заповед №РД-832/17.11.208г. на основание чл.12, ал.6, във връзка с чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие и т.1 от Решение на Минестерски съвет №122 от 02.03.2007г. язовир “Розов кладенец” е обявен за защитена зона с идентификационен код BG0002022.
Защитената зона е с площ 12699.14 дка. Тя включва едноименния язовир, разположен между гр. Гълъбово и с. Обручище, в долината на р. Соколица, на мястото на вливането й в р. Сазлийка. Заобиколен е от ниски хълмове и от изток и запад – от селища и голям индустриален комплекс. Северно от стената на язовира, на около километър от нея се простира по-малък водоем. Към мястото се отнася и част от андигираната плитка долина на р. Сазлийка, поради естествената й връзка с него. В язовира преобладава открита водна площ без растителност по бреговете. Водоемът северно от стената е с непостоянно водно равнище и най-често представлява суха територия с мозаечно разпръснати по-малки водоеми. В тази част има насипи от инертни материали. Водите на язовира се ползват за охлаждане на ТЕЦ “Брикел”, поради което и през зимата те са със сравнително постоянна и по-висока от нормалната температура. На места по бреговете има изкуствени насаждения от черен бор (Pinus nigra) и акация (Robinia pseudoacacia). Долината на р. Сазлийка е обрасла с типична крайречна растителност от върба (Salix spp.), топола (Populus spp.) и храсти.
Язовир Розов кладенец и прилежащите му територии са важно място за почивка на водолюивите птици по време на миграция и през зимата, тъй като водите му не замръзват и през най-студените зимни дни. Тук са установени 84 вида птици (Табл. 1), от които 32 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 46 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 6 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 – 9 вида, в SPEC3 – 31 вида. 38 вида са включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а 68 са защитени (Приложение 3 на ЗБР). Язовирът е място от международно значение за зимуването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и големия корморан (Ph. carbo). Макар и в по-малки количества, през зимата са установени световно застрашените видове къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Още един световно застрашен вид се среща в района на язовира по време на миграция – ливадният дърдавец (Crex crex).
Таблица 1. Видове птици, срещащи се на територията на Защитена Зона „Язовир Розов Кладенец” и техния природозащитен статус
No
|
Вид
|
Семейство
|
Прил. 3
|
Прил. 2
|
ЧКБ1
|
SPEC
|
1
|
Podiceps cristatus
|
Podicepididae
|
+
|
|
|
|
2
|
Podiceps nigricollis
|
Podicepididae
|
+
|
+
|
З
|
|
3
|
Tachybaptus ruficollis
|
Podicepididae
|
+
|
|
|
|
4
|
Pelecanus crispus
|
Pelecanidae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
5
|
Pelecanus onocrotalus
|
Pelecanidae
|
+
|
+
|
И
|
3
|
6
|
Phalacrocorax carbo
|
Phalacrocoracidae
|
|
|
З
|
|
7
|
Phalacrocorax pygmeus
|
Phalacrocoracidae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
8
|
Ardea cinerea
|
Ardeidae
|
+
|
|
|
|
9
|
Ardeola ralloides
|
Ardeidae
|
+
|
+
|
|
3
|
10
|
Egretta alba
|
Ardeidae
|
+
|
+
|
З
|
|
11
|
Egretta garzetta
|
Ardeidae
|
+
|
+
|
|
|
12
|
Ixobrychus minutus
|
Ardeidae
|
+
|
+
|
|
3
|
13
|
Nycticorax nycticorax
|
Ardeidae
|
+
|
+
|
|
3
|
14
|
Ciconia ciconia
|
Ciconiidae
|
+
|
+
|
|
2
|
15
|
Anas acuta
|
Anatidae
|
|
|
|
3
|
16
|
Anas clypeata
|
Anatidae
|
|
|
|
3
|
17
|
Anas crecca
|
Anatidae
|
|
|
|
|
18
|
Anas penelope
|
Anatidae
|
|
|
|
|
19
|
Anas platyrhynchos
|
Anatidae
|
|
|
|
|
20
|
Anas querquedula
|
Anatidae
|
|
|
|
3
|
21
|
Anas strepera
|
Anatidae
|
+
|
|
З
|
3
|
22
|
Anser albifrons
|
Anatidae
|
|
+
|
|
|
23
|
Aythya ferina
|
Anatidae
|
+
|
|
З
|
2
|
24
|
Aythya fuligula
|
Anatidae
|
|
|
|
3
|
25
|
Aythya nyroca
|
Anatidae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
26
|
Bucephala clangula
|
Anatidae
|
+
|
|
|
|
27
|
Cygnus cygnus
|
Anatidae
|
+
|
+
|
|
|
28
|
Cygnus olor
|
Anatidae
|
+
|
|
З
|
|
29
|
Mergus albellus
|
Anatidae
|
+
|
+
|
|
3
|
30
|
Netta rufina
|
Anatidae
|
+
|
|
Р
|
|
31
|
Tadorna ferruginea
|
Anatidae
|
+
|
+
|
З
|
3
|
32
|
Tadorna tadorna
|
Anatidae
|
+
|
+
|
З
|
|
33
|
Accipiter nisus
|
Accipitridae
|
+
|
|
З
|
|
34
|
Buteo buteo
|
Accipitridae
|
+
|
|
|
|
35
|
Buteo rufinus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
3
|
36
|
Circaetus gallicus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
3
|
37
|
Circus aeruginosus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
|
38
|
Circus cyaneus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
Р
|
3
|
39
|
Circus pygargus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
Р
|
|
40
|
Haliaeetus albicilla
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
41
|
Milvus migrans
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
3
|
42
|
Pernis apivorus
|
Accipitridae
|
+
|
+
|
З
|
|
43
|
Pandion haliaetus
|
Pandionidae
|
+
|
+
|
З
|
3
|
44
|
Falco naumanni
|
Falconidae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
45
|
Falco peregrinus
|
Falconidae
|
+
|
+
|
З
|
|
46
|
Falco subbuteo
|
Falconidae
|
+
|
|
З
|
|
47
|
Falco tinnunculus
|
Falconidae
|
+
|
|
|
3
|
48
|
Falco vespertinus
|
Falconidae
|
+
|
+
|
Р
|
3
|
49
|
Coturnix coturnix
|
Phasianidae
|
|
|
|
3
|
50
|
Crex crex
|
Rallidae
|
+
|
+
|
З
|
1
|
51
|
Fulica atra
|
Rallidae
|
|
|
|
|
52
|
Gallinula chloropus
|
Rallidae
|
|
|
|
|
53
|
Charadrius dubius
|
Charadriidae
|
+
|
|
|
|
54
|
Vanellus vanellus
|
Charadriidae
|
+
|
|
|
2
|
55
|
Actitis hypoleucos
|
Scolopacidae
|
+
|
|
|
3
|
56
|
Gallinago gallinago
|
Scolopacidae
|
|
|
И
|
3
|
57
|
Philomachus pugnax
|
Scolopacidae
|
+
|
+
|
|
2
|
58
|
Tringa ochropus
|
Scolopacidae
|
+
|
|
З
|
|
59
|
Larus argentatus
|
Laridae
|
|
|
|
|
60
|
Larus canus
|
Laridae
|
+
|
|
|
2
|
61
|
Larus genei
|
Laridae
|
+
|
+
|
Р
|
3
|
62
|
Larus ridibundus
|
Laridae
|
+
|
|
Р
|
|
63
|
Sterna hirundo
|
Laridae
|
+
|
+
|
|
|
64
|
Streptopelia turtur
|
Columbidae
|
|
|
|
3
|
65
|
Caprimulgus europaeus
|
Caprimulgidae
|
+
|
+
|
|
2
|
66
|
Athene noctua
|
Strigidae
|
+
|
|
|
3
|
67
|
Alcedo atthis
|
Alcedinidae
|
+
|
+
|
|
3
|
68
|
Merops apiaster
|
Meropidae
|
|
+
|
|
3
|
69
|
Coracias garrulus
|
Coraciidae
|
+
|
+
|
|
2
|
70
|
Dendrocopos syriacus
|
Picidae
|
+
|
+
|
|
|
71
|
Jynx torquilla
|
Picidae
|
+
|
|
|
3
|
72
|
Picus viridis
|
Picidae
|
+
|
|
|
2
|
73
|
Alauda arvensis
|
Alaudidae
|
+
|
|
|
3
|
74
|
Galerida cristata
|
Alaudidae
|
+
|
|
|
3
|
75
|
Hirundo rustica
|
Hirundinidae
|
+
|
|
|
3
|
76
|
Lanius collurio
|
Laniidae
|
+
|
+
|
|
3
|
77
|
Erithacus rubecula
|
Turdidae
|
+
|
|
|
|
78
|
Luscinia megarhynchos
|
Turdidae
|
+
|
|
|
|
79
|
Turdus merula
|
Turdidae
|
+
|
|
|
|
80
|
Sylvia atricapilla
|
Sylviidae
|
+
|
|
|
|
81
|
Carduelis chloris
|
Fringillidae
|
+
|
|
|
|
82
|
Fringilla coelebs
|
Fringillidae
|
+
|
|
|
|
83
|
Emberiza calandra
|
Emberizidae
|
+
|
|
|
2
|
84
|
Emberiza cirlus
|
Emberizidae
|
+
|
|
|
|
1: „Р” – рядък вид; „З” – застрашен от изчезване; „И” – изчезнал.
Сподели с приятели: |