Информация за преценяване на необходимостта от овос I. Информация за контакт с възложителя


Таблица 2.1. Средна скорост на вятъра по посоки в района на Гълъбово (в случаите с вятър) [m/s]



страница4/5
Дата01.11.2017
Размер0.83 Mb.
#33659
1   2   3   4   5

Таблица 2.1. Средна скорост на вятъра по посоки
в района на Гълъбово (в случаите с вятър) [m/s]


N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

3,12

4,08

4,23

3,41

3,34

2,45

3,18

2,92


Таблица 2.2.

Честота на вятъра по посоки [%]

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

23.9

21.3

18.8

4.7

9.7

4.4

10.3

6.9

Орографските oсобености на района силно повлияват на посоката и скоростта на вятъра. За 31,4 % от наблюденията времето през годината е тихо.

Преобладаващите ветрове в района на Брикел (вятър, който духа най-продължително време) са: най-често духа северен вятър следван от североизточен и източен. От западната четвърт на хоризонта ветровете са с по-малка повтаряемост, като преобладава западният вятър. Най-малка е честотата на югоизточен и югозападен вятър.

Зимата в района настъпва със западен и югозападен вятър, като често се намесват северни и североизточни ветрове. Към средата на сезона остават преобладаващи западни и югозападни ветрове. Към края на зимния сезон се наблюдава намаление на честотата на западните и югозападни ветрове, за сметка на северозападните.

Началото на пролетта не носи съществени промени в розата на вятъра. Преобладават североизточни и северни ветрове, с постепенно увеличаващо се участие на южен вятър. Той се характеризира с по-големи скорости, известен като “беломорец” по долината на река Сазлийка, нахлуващ в района на топли бурни вълни. В края на пролетта преобладаващ е югозападният вятър, свързан с преминаването на средиземноморските циклони в по-южно направление.

Летните ветрове в района духат главно от север и североизток, обусловени от свободно проникващите въздушни маси от североизток през източна Стара планина. Ветровият режим продължава и през есента, към средата на която, настъпва изменение в циркулацията. Значително нараства честотата на южния и югозападния вятър и към края на сезона се изравнява броя на случаите с ветрове от югозапад, запад, север и североизток.

Годишните средни валежи са около 562 mm. Типично за местния климат е, че сумарно най-много валежи има през лятото и есента (съответно 155 mm и 145 mm), а най-малко през зимата и пролетта (съответно 122 mm и 140 mm). Средният годишен брой на дъждовните дни е около 75.

Като цяло районът на гр. Гълъбово е сериозно обременен с имисии от вредните газови съставки на централите в комплекса “Марица изток” и прах от депата за сгурия и пепел. С течение на годините тази картина постепенно се подобрява, главно заради екологично-насочените мероприятия - като изграждане на сяроочистващи инсталации на някои от блоковете и нанасяне на специални покрития на осушаващите се секции на сгуроотвалите. Голям ефект конкретно за града имаше премахването на сушилния завод в централата и въвеждането на високоефективни филтри за прах в брикетна фабрика.

От представените от Инвеститора данни за измерените в града имисии от станция Гълъбово през 2008 г. могат да се направят няколко извода.

Средномесечните имисии на SO2 са между 38 и 103 g/m3, като по-ниските стойности са през пролетта, лятото и есента, а по-високите през зимните месеци. Това определя една висока средногодишна концентрация на серен диоксид, превишаваща няколко пъти нормата за опазване на природните екосистеми. Средноденонощните стойности са по правило в нормата за опазване на човешкото здраве, с малки изключения през зимните месеци. Измерените максимални еднократни стойности на имисиите обаче, често превишават средночасовата норма. Превишения на тази норма има през всички сезони на годината, а тя е основен критерий за оценка доколко и застрашено здравето на хората.

Най-високите стойности на имисиите на серен диоксид се появяват при наличие на вятър от северната четвърт на хоризонта и най-вече в посока север-североизток (NNE). Това е напълно логично, защото както “Брикел” така и другият основен източник на емисии на SO2 в момента – ТЕЦ ”Марица изток 2” се намират в тази посока спрямо Гълъбово. Така например от отчетените най-високи максимални еднократни концентрации на SO2 за дванайсетте месеца на 2008 година – десет са регистрирани при посока на вятъра от NNE и две от NNW.

През почти всички месеци на 2008 година са отчетени максимални еднократни концентрации на SO2 над нормата, като техните стойности варират от 1,5 до почти 6 кратно превишение. Много високи максимални еднократни стойности са отчетени както през пролетта и лятото (май и юни – съответно 1281 и 1072 g/m3), така и през есента и зимата (ноември – 2018 и февруари – 1127 g/m3). Максимални стойности на имисии от SO2 са отчетени както при почти тихо време така и при скорост на вятъра 4-5 m/s.

Централите в комплекса “Марица изток” имат определящ ефект върху замърсяването на въздуха на целия район и в частност на град Гълъбово с SO2. Очевиден е и “приносът” на ТЕЦ “Брикел”, като най-близък до града източник на емисии от серен диоксид, превишаващи многократно нормата. Разбира се не бива да се подценява и “приносът” на изгаряните в бита твърди горива – въглища и брикети с високо съдържание на сяра. Последните са и най-вероятната причина за значително по-големия брой високи стойности на отчетени имисии от SO2 през зимните месеци.

Другите отчетени замърсители в станция Гълъбово – имисиите на азотни оксиди, са многократно под нормата. Те са от различни източници (транспорт, eнергетика, комунално-битов сектор и др.) и не предизвикват тревога у хората.

За да се гарантира спазване на настоящите български и европейски норми за емисии и имисии на вредни газови съставки от дейността на ТЕЦ е необходимо оставащите в работа три котела 200 t/h да се рехабилитират и да им се изгради инсталация за очистване на димните газове от SO2, за достигане на следните емисии на изхода от комина:

SO2 – 400 mg/Nm3

NOx – 200 mg/Nm3

Прах – 30 mg/Nm3

Постигането на тези емисии е достатъчно условие за опазване качеството на атмосферния въздух от дейността на ТЕЦ и прилагането на по-строги норми не е обосновано.

Привеждането на дейността на ТЕЦ “Брикел” ЕАД в съответствие с нормите ще доведе до намаляване на отделяните от нея във въздуха емисии на вредни газови съставки спрямо сегашното положение както следва:

SO2 – 26 пъти;

NOx – 50%;

Прах – 8,3 пъти.

В резултат на това в района на гр. Гълъбово и с. Обручище приземните концентрации на SO2 емитирани от централата ще намалеят около 15 пъти.

След привеждане в съответствие с българското и европейско законодателство на всички описани централи в комплекса “Марица изток” и при работа в екстремно лоши условия, очакваните максимални имисии на SO2 от тях в района на гр. Гълъбово и селата Искрица и Мъдрец няма да превишават 130-140 g/m3, което е до около 40 % от нормата. При нормалната работа на блоковете със СОИ с гарантираната ефективност и при типичните за района метеорологични условия тези имисии ще бъдат многократно по-ниски и се оценяват като незначителни и под зоната на влияние.

Продължаването на дейността на ТЕЦ “Брикел” ЕАД с рехабилитация на три котела, за постигане на екологичните норми за азотни оксиди и прах и въвеждане в действие на нов кондензационен блок 170 MW, с изграждане на СОИ с ефективност на очистване до 200 mg/Nm3 на всички котли, ще осигури необходимите предпоставки за работа на централата на номинален товар, без да застрашава качеството на атмосферния въздух в района, както като самостоятелен източник на емисии, така и комбинирано с останалите централи в комплекса “Марица изток”.
(Нова - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) Риск от инциденти.
Операторът е разработил организационно-технически мероприятия и система за организация на персонала с цел предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за опазване живота и здравето на хората и опазване на околната среда.

Идентифицирани са възможните причини за аварии и е извършен анализ на възможните

сценарии. Провеждат се ежегодни практически упражнения и тренировки по план-график.

Операторът извършва оценка на състоянието на инсталациите, съоръженията, апаратите и

тръбопреносната мрежа , намиращи се на територията на централата по отношение на съответствието им със съществуващите нормативни и технически изисквания за безопасна

експлоатация.

При спазване на необходимите изисквания, свързани със стриктното спазване на мерките,

заложени в аварийния план за действие при бедствия и аварии, работния проект и инструкциите за експлоатация на съоръженията, риска ще бъде сведен до минимум.


III. Местоположение на инвестиционното предложение


  1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа.

Местоположението на инвестиционното приложение е изцяло в границите на съществуващата производствена площадка на ТЕЦ”Брикел” ЕАД. Основната площадка на “Брикел” - ЕАД се намира на територията на община Гълъбово, землището на гр. Гълъбово и с. Обручище, кв. 502 и 503, УПИ I-1, кв. 502 по плана на “Брикел” ЕАД, собственост на “Брикел”ЕАД, в близост до защитена територия – яз. “Розов кладенец. Площадката е разположена на 50км югоизточно от гр. Ст. Загора, на 1,8км. на запад нея се намира гр.Гълъбово, на север граничи със землището на с. Любеново, на 1,6 км югоизток е с. Обручище, на юг - ”Енергоремонт” - АД и язовир “Розов кладенец”.

На база направен в предпроектното проучване анализ е избрана за разполагане на СОИ площадката на запад от електрофилтрите.



  1. Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

Площадката е собственост на инвеститора “Брикел” ЕАД.





  1. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове.






  1. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа.

На юг от площадката на електроцентралата е разположен язовир Розов кладенец.


Със заповед №РД-832/17.11.208г. на основание чл.12, ал.6, във връзка с чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие и т.1 от Решение на Минестерски съвет №122 от 02.03.2007г. язовир “Розов кладенец” е обявен за защитена зона с идентификационен код BG0002022.

Защитената зона е с площ 12699.14 дка. Тя включва едноименния язовир, разположен между гр. Гълъбово и с. Обручище, в долината на р. Соколица, на мястото на вливането й в р. Сазлийка. Заобиколен е от ниски хълмове и от изток и запад – от селища и голям индустриален комплекс. Северно от стената на язовира, на около километър от нея се простира по-малък водоем. Към мястото се отнася и част от андигираната плитка долина на р. Сазлийка, поради естествената й връзка с него. В язовира преобладава открита водна площ без растителност по бреговете. Водоемът северно от стената е с непостоянно водно равнище и най-често представлява суха територия с мозаечно разпръснати по-малки водоеми. В тази част има насипи от инертни материали. Водите на язовира се ползват за охлаждане на ТЕЦ “Брикел”, поради което и през зимата те са със сравнително постоянна и по-висока от нормалната температура. На места по бреговете има изкуствени насаждения от черен бор (Pinus nigra) и акация (Robinia pseudoacacia). Долината на р. Сазлийка е обрасла с типична крайречна растителност от върба (Salix spp.), топола (Populus spp.) и храсти.



Язовир Розов кладенец и прилежащите му територии са важно място за почивка на водолюивите птици по време на миграция и през зимата, тъй като водите му не замръзват и през най-студените зимни дни. Тук са установени 84 вида птици (Табл. 1), от които 32 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 46 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 6 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 – 9 вида, в SPEC3 – 31 вида. 38 вида са включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а 68 са защитени (Приложение 3 на ЗБР). Язовирът е място от международно значение за зимуването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и големия корморан (Ph. carbo). Макар и в по-малки количества, през зимата са установени световно застрашените видове къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Още един световно застрашен вид се среща в района на язовира по време на миграция – ливадният дърдавец (Crex crex).
Таблица 1. Видове птици, срещащи се на територията на Защитена Зона „Язовир Розов Кладенец” и техния природозащитен статус


No

Вид

Семейство

Прил. 3

Прил. 2

ЧКБ1

SPEC

1

Podiceps cristatus

Podicepididae

+










2

Podiceps nigricollis

Podicepididae

+

+

З




3

Tachybaptus ruficollis

Podicepididae

+










4

Pelecanus crispus

Pelecanidae

+

+

З

1

5

Pelecanus onocrotalus

Pelecanidae

+

+

И

3

6

Phalacrocorax carbo

Phalacrocoracidae







З




7

Phalacrocorax pygmeus

Phalacrocoracidae

+

+

З

1

8

Ardea cinerea

Ardeidae

+










9

Ardeola ralloides

Ardeidae

+

+




3

10

Egretta alba

Ardeidae

+

+

З




11

Egretta garzetta

Ardeidae

+

+







12

Ixobrychus minutus

Ardeidae

+

+




3

13

Nycticorax nycticorax

Ardeidae

+

+




3

14

Ciconia ciconia

Ciconiidae

+

+




2

15

Anas acuta

Anatidae










3

16

Anas clypeata

Anatidae










3

17

Anas crecca

Anatidae













18

Anas penelope

Anatidae













19

Anas platyrhynchos

Anatidae













20

Anas querquedula

Anatidae










3

21

Anas strepera

Anatidae

+




З

3

22

Anser albifrons

Anatidae




+







23

Aythya ferina

Anatidae

+




З

2

24

Aythya fuligula

Anatidae










3

25

Aythya nyroca

Anatidae

+

+

З

1

26

Bucephala clangula

Anatidae

+










27

Cygnus cygnus

Anatidae

+

+







28

Cygnus olor

Anatidae

+




З




29

Mergus albellus

Anatidae

+

+




3

30

Netta rufina

Anatidae

+




Р




31

Tadorna ferruginea

Anatidae

+

+

З

3

32

Tadorna tadorna

Anatidae

+

+

З




33

Accipiter nisus

Accipitridae

+




З




34

Buteo buteo

Accipitridae

+










35

Buteo rufinus

Accipitridae

+

+

З

3

36

Circaetus gallicus

Accipitridae

+

+

З

3

37

Circus aeruginosus

Accipitridae

+

+

З




38

Circus cyaneus

Accipitridae

+

+

Р

3

39

Circus pygargus

Accipitridae

+

+

Р




40

Haliaeetus albicilla

Accipitridae

+

+

З

1

41

Milvus migrans

Accipitridae

+

+

З

3

42

Pernis apivorus

Accipitridae

+

+

З




43

Pandion haliaetus

Pandionidae

+

+

З

3

44

Falco naumanni

Falconidae

+

+

З

1

45

Falco peregrinus

Falconidae

+

+

З




46

Falco subbuteo

Falconidae

+




З




47

Falco tinnunculus

Falconidae

+







3

48

Falco vespertinus

Falconidae

+

+

Р

3

49

Coturnix coturnix

Phasianidae










3

50

Crex crex

Rallidae

+

+

З

1

51

Fulica atra

Rallidae













52

Gallinula chloropus

Rallidae













53

Charadrius dubius

Charadriidae

+










54

Vanellus vanellus

Charadriidae

+







2

55

Actitis hypoleucos

Scolopacidae

+







3

56

Gallinago gallinago

Scolopacidae







И

3

57

Philomachus pugnax

Scolopacidae

+

+




2

58

Tringa ochropus

Scolopacidae

+




З




59

Larus argentatus

Laridae













60

Larus canus

Laridae

+







2

61

Larus genei

Laridae

+

+

Р

3

62

Larus ridibundus

Laridae

+




Р




63

Sterna hirundo

Laridae

+

+







64

Streptopelia turtur

Columbidae










3

65

Caprimulgus europaeus

Caprimulgidae

+

+




2

66

Athene noctua

Strigidae

+







3

67

Alcedo atthis

Alcedinidae

+

+




3

68

Merops apiaster

Meropidae




+




3

69

Coracias garrulus

Coraciidae

+

+




2

70

Dendrocopos syriacus

Picidae

+

+







71

Jynx torquilla

Picidae

+







3

72

Picus viridis

Picidae

+







2

73

Alauda arvensis

Alaudidae

+







3

74

Galerida cristata

Alaudidae

+







3

75

Hirundo rustica

Hirundinidae

+







3

76

Lanius collurio

Laniidae

+

+




3

77

Erithacus rubecula

Turdidae

+










78

Luscinia megarhynchos

Turdidae

+










79

Turdus merula

Turdidae

+










80

Sylvia atricapilla

Sylviidae

+










81

Carduelis chloris

Fringillidae

+










82

Fringilla coelebs

Fringillidae

+










83

Emberiza calandra

Emberizidae

+







2

84

Emberiza cirlus

Emberizidae

+










1: „Р” – рядък вид; „З” – застрашен от изчезване; „И” – изчезнал.
Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница