Информация за преценяване на необходимостта от овос на инвестиционно предложение за


III. MЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ



страница2/3
Дата21.01.2018
Размер445.42 Kb.
#50530
1   2   3
III. MЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

  1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, природните и антропогенните характеристики, както и за елементите от Националната екологична мрежа

  • Скица № 15-242887-17.07.2014 г. поземлен имот № 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна”, землище гр. Царево, община Царево;

  • Сателитни снимки с местоположение на поземлен имот № 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна” (фиг. 1);

  • Извадка от картата на ЗТ в района на РИОСВ-Бургас, с обозначено приблизително местоположение на поземлен имот № 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна” (виж Приложения);

  • Извадка от картата на ЗЗ „Странджа” с код BG0002040, с обозначено приблизително местоположение на поземлен имот № 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна” (фиг. ІІІ.4.-2).

  • Извадка от картата на ЗЗ „Странджа” с код BG0001007, с обозначено приблизително местоположение на поземлен имот № 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна” (фиг. ІІІ.4.-3).

  1. Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

Земята е собственост на възложителя, съгласно приложени нотариални актове.

  1. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

За инвестиционното предложение има одобрен Проект за Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ със Заповед № РД-01-1140/21.11.2005 г. на Кмета на Община Царево.Същият граничи с имоти, в които вече е извършено строителство, съобразно предназначението на зоната.

  1. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др. Национална екологична мрежа

В непосредствена близост до имота няма чувствителни зони, уязвими зони, защитени територии, санитарно-охранителни зони, елементи от Националната екологична мрежа.

В границите на Община Царево под режим на защита са поставени определени територии с цел запазване на природните местообитания на редки и защитени растителни и животински видове, на характерни ландшафти и специфични природни феномени.



- Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в страната. Съгласно Заповед №РД–30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда (ДВ, бр.15 от 1995 г.) за обявяване на парка общата му площ възлиза на 116 136.2 ха. Със Заповед №РД-25 от 18 януари 2001г. на основание на чл. 42, ал. 5, във връзка с чл. 41, т. 3 от ЗЗТ от площта на парка са изключени 67.74 ха за миннодобивна и кариерна дейност, от които: 35.4 ха горски фонд от ДЛ „Малко Търново” и 32.34 ха земеделски земи в землището на Община Малко Търново, в следствие на което площта на парка е намалена на 116 068.5 ха. Намира се в най-югоизточната част на България в Странджанския планински масив в териториалния обхват на Бургаска област и Югоизточния регион за планиране.

От категорията резервати в границите на Общината попадат:

- резерват „Силкосия” - е обявен с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранителна държавна гора „Горна Еленица – Силкосия” в землището на с. Българи и  с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха).



- Резерват „Тисовица” - (до с. Българи, включен в границите на ПП „Странджа”) обявен за опазване на естествени горски екосистеми от източен горун, благун и източен бук, както и на местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. „Тисовица” е обявен през 1990 г.

- Резерват „Средока” (до гр. Малко Търново, включен в границите на ПП “Странджа”) – опазват се характерни за Странджа горски екосистеми. Резерватът е разположен на няколко километра от Малко Търново, по посока с. Стоилово. Площта е ограничена на север от реката Айдере – приток на р. Велека. Създаден е с цел запазване на характерните за този район горски екосистеми, представени предимно от букови гори и находища на редки и защитени видове, вписани в Червената книга.

- Резерват „Витаново” (включен в границите на ПП „Странджа”) – опазва се характерна Странджа първична горска екосистема от южноевксински тип

- Резерват „Узунбуджак” (Лопушна) до с. Кости включен в границите на ПП „Странджа”) – опазват се вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук. Биосферният резерват „Узунбуджак” е разположен в сърцето на Странджа планина. Обявен е за резерват през 1956 г. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати.



От категорията Защитени местности в границите на Община Царево попадат:

    • Кълката” (до с. Кости) – обявена за опазване на гнездово находище на двойка бухали и забележителни геоложки обекти с обща площ 18.9 дка. Обявена е с Заповед № 25, Държавен вестник: 7/1989 г. Отстои от разглежданите терени на около 17 км.

    • Марина река” (до с. Кости) – обявена за опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове с обща площ от 47.3 дка. Обявена е с Заповед № 43, Държавен вестник: 7/1991 г.

    • Силистар” (до с. Резово) – обявена за опазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди, както и специфична ксеротермна растителност и богат животински свят. Обявена със Заповед №.608 от 01.09.1992 г. с площ от 773.30 хектара. Разположена е между селата Синеморец и Резово покрай живописния и силно разчленен  морски бряг.

    • Устие на река Велека” (до гр. Ахтопол, с. Бродилово и с. Синеморец) – Обявена със Заповед № 608, ДВ бр.75/ 1992г., с площ 1 511 ха. Разположена е при устието на едноименната река и долната част от водосборния й басейн. Опазва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие.

    • Защитена местност „Босна”(52 ха). Обявена е със Заповед №  170 от 16.02.1990 г. Намира се на около 5 км североизточно от с. Младежко, на Босненското било. Опазва гнездящите в района защитени и редки видове птици, много от които включени в Червената книга.

От категорията Природни забележителности в границите на Община Царево попадат:

  • Попова скала” (до с. Фазаново, община Царево) – обявена за опазване на забележителни геоложки обекти с обща площ 30.80 дка., обявена със Заповед No.4051 от 29.12.1973 г.

  • Махарата” (в м. Сарпия до с. Кости) – обявена за опазване на пещера . Обявен с Заповедта №4051, Държавен вестник: 29/1974 с площ на от 2.00 дка.

Имотът е отдалечен от посочените защитени територии и не се очаква отрицателни въздействие в резултат от предвидената дейност.

Най-близко разположените защитени зони, върху които инвестиционното предложение би могло да окаже въздействие са: ЗЗ „Странджа”, с код ВG 0002040 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/21.08.2009 г. (ДВ, бр. 106/2008 г.), изм. със Заповед № РД-75/28.01.2013 г. (ДВ, бр. 10/2013 г.) на Министъра на околната среда и водите и ЗЗ “Странджа” BG0001007 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приета с РМС № 122/2007 г. (ДВ, бр. 21/2007 г.), изм. с РМС № 660/01.11.2013 г. (ДВ, бр. 97/08.11.2013 г.).



Предмет и цели на опазване на ЗЗ „Странджа” с код BG 0001007 за съхранение на природните местообитания и дивата флора и фауна:

ЗЗ „Странджа“ BG0001007 включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Цялата сухоземна територия е включена в състава на природен парк „Странджа“.

Крайбрежната територия е частично фрагментирана от 3 населени места, но по-голямата част от нея е дива и опазена от силно човешко въздействие. Обхванати са устията на две реки. Преобладаващата дължина на крайбрежната ивица е заета от скали. Териториите с дюни са малко и основно в близост до речните устия. Вътрешността е силно облесена. Преобладават буковите и дъбовите гори. През зоната преминават две плитки речни долини - на р. Резовска и р. Велека. Някои части на тези реки са напълно диви, без пътища или друга инфраструктура. В защитената зона са представени добре запазени скални местообитания. Мястото е важно за съхранението на безгръбначната фауна. В ЗЗ „Странджа“ BG0001007 много добре са съхранени хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали и важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници.

Зоната включва значителни територии гори - 91MO, 91S0, 91F0, 91E0. Това е най-важната зона за опазването на типа природно местообитание 91S0. Зоната е важна по отношение на географската кохерентност за устията (1130), белите дюни (2120) и сивите дюни (2130). Дюните (кодове 2120 и 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете - основно в близост до устията на реките. В зоната има 2 големи и 2 малки устия (1130). По- голямата част от крайбрежната ивица е заета от местообитание тип 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium. По-голямата част от вътрешността на зоната е заета от гори. Земеделските земи са разпръснати в някои от долините и около селата. Това е най-важното място, на което се среща Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район. В зоната са включени важни местообитания на влечуги и земноводни като Emys orbicularis, Bombina bombina и Lutra lutra, Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe quatorlineata sauromates, Vormela peregusna. Последните 4 обитават територии с не гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие.

Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които се срещат размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на брегови местообитания.

Зоната включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само маргинално представен, като зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида.





Фиг. 2: Извадка от картата на ЗЗ „Странджа“ BG0001007 с приблизително местоположение на поземлен имот 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна”

ЗЗ „Странджа“ BG0001007 е създадена за осъществяването на следните природозащитни цели:

  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване в защитената зона са:

Природни местооитания от Приложение I на ЗБР и Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1130 Естуари

1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода

1160 Обширни плитки заливи

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества

5210 Храсталаци с Juniperus spp

6110* Отворени калцифилни или базифилни съобщества от Alysso-Sedion albi

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6510 Низинни сенокосни ливади



7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicio dillenii

8310 Неблагоустроени пещери

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склоновe

91AA* Източни гори от космат дъб

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гoри

91S0 Западнопонтийски букови гори

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC



Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Рис (Lynx lynx)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Мишевиден сънливец (Myomimus roachi)



Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Голям нощник (Myotis myotis)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)



Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Мишевиден сънливец (Myiomimus roachi)

Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Афала (Tursiops truncatus)

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Черноморско азовска селда (Alosa immaculata)

Маришка мряна (Barbus plebejus)

Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Резовски карагьоз (Alosa tanaica)

Средиземноморска селда (Alosa agone)

Распер (Aspius aspius)

Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Ручеен рак (Austropotamobius torrentium)

Бисерна мида (Unio crassus)

Правокрили (Orthoptera)

Обикновен паракалоптeнус (Paracaloptenus caloptenoides)

Водни кончета (Odonata)

Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum)

Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia)

Пеперуди (Lepidoptera)

Еуфидриас (Euphydryas aurinia)

Тигров молец на Джърси (*Callimorpha quadripunctaria)

Лицена (Lycaena dispar)

Твърдокрили (Coleoptera)

Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereus)

Миризлив отшелник (Osmoderma eremita)



Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

За осъществяване целите за постигането на които е обявена защитената зона в стандартния и формуляр са предвидени следните забрани:

  • Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5%. При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртвата дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч на 1ха трябва да се оставят по минимум 15м3 мъртва и суха маса –в тип местообитания 91S0, 91F0 и 91AA.

  • Забрана за внасяне на неместни произходи и видове при воденето на краткосрочно постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване в тип местообитания 91AA и 91S0.

  • Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години. Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване тип местообитание 91S0.

  • Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните в тип местообитание 91S0.

  • Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения в тип местообитание 91S0.

  • Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи в тип местообитание 91F0.

  • Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитания 92A0 и 91E0.

  • Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години в тип местообитание 91AA.

  • Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим в тип местообитания 92A0, 91F0 и 91E0.

  • Забрана за всякаква човешка дейност свързана с промяна на местообитанието и неговите характеристики в тип местообитание 4030.

  • Забрана за добив на листников фураж в тип местообитания 91F0 и 91S0.

  • Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча в тип местообитание 91F0.

  • Забрана за паша на кози в тип местообитания 91S0 и 91AA.

  • Забрана за паша в тип местообитание 91F0.

  • Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепененобществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91E0, 91F0, 92A0 и 91S0

  • Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91AA и 91M0.

За постигане на целите за които е обявена защитената зона се предвижда:

  • Задължително провеждане на отгледни сечи в тип местообитания 91M0, 91F0, 91S0 и 91AA.

  • Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н. в тип местообитания 91AA, 91F0 и 91S0.

  • Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години в тип местообитание 91S0.

Предмет и цели на опазване на ЗЗ „Странджа” с код BG 0002040 за опазване на дивите птици:



Фиг. 3: Извадка от картата на ЗЗ „Странджа“ BG0001007 с приблизително местоположение на поземлен имот 48619.55.667, местност „СК Фонд-Боруна”

Територията на ЗЗ „Странджа“ BG0002040 сe припокрива с територията на ЗЗ „Странджа“ BG0001007 и Природен парк Странджа. На територията на зоната са установени 260 вида птици, от които 75 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 112 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 71 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Странджа” е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Долното течение на река Велека е „място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивния дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност.

Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания.

Точните граници, списъкът с имотите влизащи в тях, предмета на опазване, наложените забрани и ограничения, както и списъкът с имотите с наложени ограничения върху тях са описани в Заповед № РД-802/04.11.2008 г. /ДВ, бр. 106/2008 г./, изм. със Заповед № РД-75/28.01.2013 г. (ДВ, бр. 10/2013 г.) на Министъра на околната среда и водите за обявяване на зщитената зона.



Предмет на опазване в зоната са следните видове птици:

Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Черен лешояд (Aegypius monachus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Царски орел (Aquila heliaca), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Малък сокол (Falco columbarius), Средиземноморски сокол (Falco eleonorae), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Малка пъструшка (Porzana pusilla), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Бойник (Philomachus pugnax), Голяма бекасина (Gallinago media), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Бухал (Bubo bubo), Блатна сова (Asio flammeus), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Горска чучулига (Lullula arborea), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Червеногуша мухоловка (Ficedula parva), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Градинска овесарка (Emberiza hortulana).

Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Обикновена гага (Somateria mollissima), Среден нирец (Mergus serrator), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Северен мишелов (Buteo lagopus), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tрипръст бегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidris minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Calidris alpina), Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster).

Съгласно заповедта защитената зона се обявява с цел:

1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние..

В границите на защитената зона се забранява:

1. Залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

2. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

3. Използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;



4. Косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.

Предвиденото инвестиционно намерение не е в противоречие с режима на дейности, описани в Заповедите за обявяване на ЗЗ „Странджа” с код BG 0002040.



4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси

Поземлен имот № 48619.55.667 (имот 055667), местност „СК. Фонд – Боруна”, гр. Царево е с начин на трайно ползване – нива. С инвестиционното предложение се предвижда създаване на една благоприятна среда за отдих и почивка.



5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение

Предвид собствеността на имота, не са разгледани други алтернативи относно местоположението на вилните сгради. По отношение на разположението на сградите ще бъде приет оптималният вариант. При изготвяне на проекта се спазват ЗУТ, Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и изисквания на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница