ІІІ. Местоположение на инвестиционното предложение

ІV. Характеристики на потенциалното въздействие

1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвите, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични или групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници- шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми

• 
  Хората и тяхното здраве
  

Разположението на всички съоръжения на МВЕЦ “ШИКО” определя влиянието на обекта както по време на строителство, така и по време на експлоатация само в работната среда. За работещите на строителните площадки трябва да се изпълняват изискванията по охрана на труда за: работа при изкопни работи, изпълнение на бетонови и монтажни дейности и др., съгласно изискванията на Наредба 04/2/26.02.2004 год. За работещите на строителните машини и транспортните коли да се осигуряват допълнителни почивки с оглед на вибрациите.

Транспортният трафик към и от обекта е ограничен до 1-2 курса на ден (транспортиране на отпадъци извън обекта и на оборудването и строителните материали към обекта) и не създава проблеми при преминаване по пътищата от производителя до обекта.

Населението не се засяга от строителството и експлоатацията на обекта и не се променят здравословните условия на живот в населените места.

По време на експлоатация за експлоатационния персонал се спазват нормативните изисквания за работа в електрически станции – информация за работното място и медицински ограничения за работа във ВЕЦ на лица с определени здравословни проблеми – имплантанти.

Откриването до 15-20 работни места за строителни работници и до 3 места за експлоатационен персонал и охрана (в зависимост от автоматизацията на управление) създава добра възможност за повишаване на трудовата заетост на населението от близките селища. Отчисленията по време на експлоатация към общината ще имат определен икономически и социален ефект.

• 
  Атмосферен въздух
  

По време на строителството на отделните съоръжения в атмосферния въздух се емитират отработили газове (от строителната механизация и транспортните коли) и прах. Това са локални източници с малък обхват с незначителна степен на замърсяване на въздуха с посочените замърсители и само в работната среда. Планинският характер на терена и отворените пространства на речната долина много бързо водят да намаляване на концентрацията на замърсяване.

По време на експлоатация МВЕЦ “ШИКО” не създава опасност за промяна в качеството на въздуха, който ще бъде с характеристиките до започване на строителството.

• 
  Води
  

Засегнатия от МВЕЦ “ШИКО” участък на Чепеларска река попадат в горното и течение. За котата на бента 995,00 е извършена хидроложка разработка от филиала на НИМХ гр.Пловдив.

Наблюдения върху наносния отток няма. Той се формира основно от ерозия на бреговете. Основният отток е от влачени наноси. Прието е пропускането на наносите да се извършва при определен размер на водното количество над Qзастр. В технико-работния проект ще се определи размерът на влачещата сила, дълбочината на водата. Не се предвижда изгребване на наносите , а промиването им прес челния отвор на бента, по време на високо води.

Значимите въздействия върху реките са по време на експлоатация на централата. Нарушаването на естествения режим на оттока на реките е в участъците от водохващанията до изтичалото на МВЕЦ , но тази централа се проектира като руслова и това определя въздействието в една точа на реката, като праг.

Екологичното водно количество, провеждано през екологичния отвор е определено в размер на Qекол. = 0.160 m³/s (10% Qо = 1,663 m³/s). При 1 турбина, монтирана в МВЕЦ “ШИКО”, с максимален разход на турбината - QТ = 2,200 m³/s. минималното водно количество, при което тя работи, е  = 0.220 m³/s. Това определя, че до включване в работа на хидроагрегата, в реката ще протичат:

Qр = Qек +   = 0.160 + 0.220 = 0.380 m³/s

.

Реката не е първа категория. За профилактика на МВЕЦ ще се използва м.август, когато в реката ще се възстановява естествения режим.

Подземните води в района са от пукнатинен и карстов тип. Преобладават ненапорните и слабонапорните води. Река Чепеларска служи като дренажна артерия както на повърхностните и дъждовни води, така и на подземните води с плитка циркулация. По протежение на реките извират малки извори с дебит до 1 l/s и ненапорен характер.

Източния участък е изграден от скали на Родопската и Прародопската групи, с относително повече мраморни тела в тях, както и прослойки от серпентинити. На места върху метаморфитите са наложени палеогенски наслаги, а също така има внедрени малки гранитни интрузии, най-значителна от които е тази на Буйновския плутон. Съществуващата геоложка обстановка, наред с морфоложките условия предопределя наличието на неравномерна водообилност на участъка. По-голямо количество пукнатинни води (изключват се карстовите води в мраморните тела и прослойки) има в здравите гнайси и гранитите. Водите са с плитка циркулация, формирани в напукани и изветрели зони. Подхранват се от валежи и дренират от многобройни извори с дебити от 0.02 до 0.2 l/s и по изключение по-високи. По-големи са изворите “Горната вода” при Беден с дебит 1.5-2.5 l/s, “Иванчовица” - 2.8-3.5 l/s, изворът южно от с. Триград от Буйновския плутон - около 3 l/s. Към мраморните прослойки също са привързани извори с по-високи и променливи дебити. С относително по-ниска водообилност са скалите на Прародопската надгрупа и по-специално на Арденската група, където дебита на изворите е от 0.02 до 0.05 l/s. Водите в метаморфозирания кристалинен комплекс са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви и магнезиево калциеви, на места с повишено съдържание на натрий. Стойностите на минерализацията се изменят от под 0.1 g/l до 0.6 g/l.

Съгласно обяснителният текст към картите модулът на естествените и прогнозно-експлоатационни ресурси възлиза средно на около 1.3 l/s.km²), а прогнозно-експлоатационния - 0.3 l/s.km². Стойностите на посочените модули са осреднени за голяма площ. При тези модули и площ на разпространение около 1100 km², естествените и експлоатационните ресурси възлизат съответно на 1430 l/s и 330 l/s. При съществуващите данни за използване на водите - около 70 l/s (тук се включва и ползваната вода от карстовия извор “Св. Дух”, гр. Чепеларе, от който се използват за водоснабдяване на града около 30 l/s), като свободен, неусвоен ресурс за каптиране на изворите остават приблизително 250 l/s.

По тип са главно хидрокарбонатно-сулфатни калциево-натриеви води, а в триаските мрамори - хидрокарбонатни калциево-магнезиеви. Замърсяване се установява рядко.

Карстовите води са се формирали в архай-протерозойските мраморни тела, главно тези формирани в скалите на Добростанската свита, както и в палеогенските варовикови пачки и в среднотриаски мрамори. Относително по-рядко срещаните мраморни прослойки с архайска възраст са включени при оценката на пукнатинните води на Родопската и Прародопската група.

Основният колектор на карстовите води в Родопския масив е Добростанската свита. Тя се разкрива на повърхността в северния склон на Родопския масив, при Велинград и в Централните Родопи. Вследствие на тектонската обработка и дълбоко врязаната речна мрежа разкритията на мраморите са разпокъсани, което е дало основание да се разглеждат отделните разкрития като самостоятелни карстови басейни, както следва:

• 
  Велинградски карстов басейн
  
• 
  Настан -Триградски карстов басейн
  
• 
  Перущица-Огняновски карстов басейн
  
• 
  Куклен-Добростански басейн
  
• 
  Лъки-Хвойненски басейн и др.
  

Той заема източните части на Севернородопската антиклинала (в обсега на Персенк и Радюва планина) и е продължение на Куклен-Добростанския карстов басейн. За разлика от него мраморите тук са дислоцирани и на много места разслоени от гнайсови прослойки. Към него се включват и няколко мраморни тела внедрени в другите свити на Асеновградската група. В района около селата Хвойна и Орехово е установено грабеновидно понижение, запълнено с теригенни скали на палеогена. Съществуващата геоложка обстановка дава отражение за формиране на подземните води. Както и в другите басейни за подхранването най-съществена роля имат валежите. Прекъснатият характер на мраморите е причина за съществуването на система от карстови зони, със сложни взаимодействия помежду им. Част от тях са самостоятелни, а други прехождат една в друга, като се подхранват или дренират една друга. Това дава отражение и върху характера на изворите в басейна. Тук няма извори със значителен дебит. Относително по-големи извори има в източната част на басейна, като например при вр. Могилата със среден дебит около 55 l/s. Няколко извора са с дебит от порядъка на 10-20 l/s (в с. Белица, в Касъм дере, при вр. Чуката и др.). В мраморните тела под терена са разкрити напорни карстови води. Ресурсите на басейна, оценени по средния сумарен минимален дебит на изворите възлизат на 320 l/s, от които има данни за експлоатация на около 20 l/s. Ниската степен на използваемост на подземните води тук се дължи на малкия брой консуматори.

По химичен състав водите в Лъки-Хвойненския басейн малко се различават от тези в останалите карстови басейни. Те са хидрокарбонатно-калциеви, с минерализация между 0.3-0.5g/l.

Освен изброените карстови басейни в Западните и Централните Родопи са установени и много отделни по-малки тела и прослойки, изградени от мраморите на както Добростанската свита, така и явяващи се като част от останалите свити. Те се явяват като дренажни зони на околните напукани скали, като някои от тях се дренират от извори със значителни дебити, например извора “Св. Дух”, при гр. Чепеларе с дебит над 40 l/s, при с. Проглед с дебит от 1.5 до 100 l/s (той дренира периферията на Смолянския карстов басейн, разположен изцяло във водосбора на р. Арда) и други. С най-голяма площ са мраморите при Михалково, в които освен студени карстови води, чрез сондажи се разкриват и термални. Ресурсната оценка на тези карстови зони се прави общо с вместващите ги напукани кристалинни скали, защото на този етап е невъзможно точното определяне на техните зони на подхранване.

Поровите води са привързани към кватернерните и неогенските наслаги в структурните понижения.

• 
  Почви
  

Кафявите горски почви имат лек механичен състав, голяма скелетност и пропускливост. Аерацията им е добра. Имат средна кисела реакция по цялата дълбочина на почвения профил (рН – 4,5÷5,0).

Почвите в района на инвестиционното предложение варират от плитки (под боровите култури и голините) до средно дълбоки. По механичен състав са каменисти/скелетни/.

• 
  Геоложка среда
  

В геоложко отношение масивът на Радюва планина и Преспанския дял на Родопите е изграден от херцински гранитен плутон, покрит с периклинално затъваща допалеозойска и палеозойска кристалинна мантия, в североизточната част до която плътно опират значителните по дебелина триаски седименти. В югоизточната периферия, значително релефоизграждащо участие показват и палеогенните седименти, които са процепени на места от млади вулканити. Техният метаморфен ефект на контакта с гранитния плутон и кристалинната мантия е предизвикал образуването на полиметални орудявания в района.

В разглежданата територия не се наблюдават ерозионни процеси, в резултат от действието на повърхностно течащите води.

• 
  Отпадъци
  

На територията на двете строителни площадки и по строителните участъци на напорния тръбопровод и деривацията се генерират отпадъци по време на строителството. Видът на тези отпадъци и шестцифреният код, посочен в списъка на отпадъците по Приложение № 1 на Наредба № 3/01.04.2004 год. (ДВ бр.44/25.05.2004 год.) на МОСВ за класификацията на отпадъците, са посочени в т.ІІ.11.

Отпадъци от бетон могат да се получат при изключителни атмосферни условия, когато се наложи спиране на бетонирането. Този бетон може да бъде използван за настилка на пътищата.

Дървесен материал, желязо и стомана ще се генерира като отпадък от кофражните работи и от опаковките на машинните и електрически части на оборудването. Този материал или ще се използва от възложителя за други дейности, или ще се продава (или предава) за втора употреба на населението.

Бои, лепила ще се използват при довършителните работи в сградоцентралата и по механичните части на водохващането. Поради характера на съоръженията ще се използват продукти с този код, ако се наложи използване на материали с означение към кода * (20.01.27*). Опаковките ще бъдат събирани в палети и ще се предават на фирми, които притежават лиценз за тяхното обезвреждане.

При завършване на строително-монтажните работи на строителните площадки и участъци на централите не трябва да има неоползотворени и нетранспортирани отпадъци, формирани по време на строителството.

По време на експлоатация от работата на МВЕЦ “ШИКО” няма да се генерират отпадъци от типа:

• 
  Масла и нефтопродукти при утечки от оборудването –код 13.02.08*

  защото се предвижда да се монтират турбина за работа на питейни води, сертифицирани по стандарт. При тези турбини лагерните тела са специална конструкция, сертифицирана от производителя и не позволяваща утечки на греси към проточната част и на вода към лагерните тела. Лагерите на турбината са необслужваеми / maintenance free/ .Трансформатора ще бъде тип херметичен с трансформаторно масло за изолация и охлаждане.

  
  

• 
  Растителен и животински свят
  

Съгласно биогеографското райониране на страната, обектът МВЕЦ “ШИКО” попада в Планинския район - V, Рило-Родопски подрайон. Според картата на флористичните райони в България, районът на обекта е в Тракийската горскорастителна област, Подобласт Родопи, долен планински пояс на горите от бук и иглолистни / 800-1000 м н.в/.

На територията на Преспанския дял на Родопите основните биотични елементи са студеноустойчивите и студенолюбивите холарктични, севернопалеарктични , европейски и планински водове. Добре са представени в района буковите широколистни гори и иглолистните гори от смърч и бял бор.

Рило-Родопския подрайон се характеризира с много висок процент ендемитизъм , като преобладаващата част са главно глациялни реликти и неоендемите

Алпийски повет (Clematis alpina)

Блатен плаун (Lycopodiella inundata)

Блатно кокиче (Leucojum aestivum)

Венерин косъм (Adiantum capillus-veneris)

Венерина обувка/пантофка (Cypripedium calceolus)

Жешля/планински явор (Acer heldreichii)

Жълта тинтява (Gentiana lutea)

Златиста кандилка (Aquilegia aurea)

Кръглолистна росянка (Drosera rotundifolia)

Нарцисоцветна съсънка (Anemone narcissiflora)

Обикновен тис (Taxus baccata)

Петковия (Petkovia orphanidea)

Пирински чай (Sideritis scardica)

Планински божур (Trollius europaeus)

Родопска горска майка (Lathraea rhodopea)

Родопски крем (Lilium rhodopaeum)

Родопско крайснежно звънче (Soldanella rhodopaea)

Родопско лале (Tulipa rhodopea)

Родопско омайниче (Geum rhodopaeum)

Силивряк (Haberlea rhodopensis)

Снежно кокиче (Galanthus nivalis)

Халерово котенце (Pulsatilla halleri)

Черноморска ведрица (Fritillaria pontica)

Сред висшите растения пример за реликти от Западните и Средните Родопи са:

Жълта каменоломка (Saxifraga aizoides)

Лаврово бясно дърво (Daphne laureola)

Македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandii-coburgi)

Пълзяща гудиера (Goodyera repens)

Силивряк (родопски силивряк) (Haberlea rhodopensis)

Животински свят

За района в различни периоди има публикувани резултати относно фаунистичното богатство. Важни са и данните за орнотологичното важно място Добростан BG073, които са характерни за северните и източните дялове на Добростан, където се срещат и живеят повечето от видовете , и представителни популации. В високопланинската област на вр. Студенец и по-точно склоновете на Радюва планина са разпространени по-редки видове и то предимно от високопланинската фауна, описани по-надолу.