Повърхностни и подземни води

3. Геоложка основа

Районът на находище “Пладнището” е със сложен геоложки строеж, тъй като попада в съчленяването на три тектонски единици – Старопланинската тектонска зона, Западен Предбалкан и Кулската единица. Тези тектонски единици се различават контрастно по своя геоложки строеж и техните взаимоотношения имат съществено геолого-генетично значение за формиране на находището. Според Геоложката карта на България разкриващите се в района геоложки формации са представени от най-разнообразни генетични групи скали – седиментни, магмени и метаморфни.

Полезното изкопаемо в находището са варовиците от Сливнишката свита. Макроскопски скалите са бели до сивобели, плътни и здрави, с органогенна структура, в която се забелязват черупки и скелети на безгръбначни – водораслово-биодетритусна. Текстурата на скалата е масивна. Варовиците са изградени от предимно растителни останки и в микритен калцитен матрикс. Много характерна за скалата е гъстата мрежа от запълнени с бял калцит пукнатини, които се пресичат и разсичат една друга, някои от които са успоредни, други са секущи и разместващи на други. Тази напуканост затруднява добива и влошава качеството на взривните работи, формирайки значително количество негабаритни (едри) късове.

Като стерил обобщено се определят скалите, които формират района, южно от находище „Пладнището”. Тези скали се различават контрастно в своя литоложки състав и не представляват промишлен интерес. Представени са от мощна кватернерна покривка и под нея силно хидротермализирани гранодиорити, а вероятно и други типове от магматични скали, съгласно литературните данни.

От съществено значение за находището е рязкото увеличаване в дебелината на кватернерните отложения в запад-северозападна посока, заедно със задигането на релефа в посока на възвишението Връшка чука. Във връзка с тази особеност на находището може да се заключи, че от морфоложка гледна точка същото представлява монолитен масив от тектонски преработен варовик. Липсата на подложка, установена чрез сондажите, теренните наблюдения, както и литературните данни за дебелината на Сливнишката свита, водят до извода, че в обхвата на находището полезното изкопаемо присъства повсеместно до определената кота.
Очаквани въздействия

Реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до негативни въздействия върху геоложката среда, поради прякото въздействие върху нея в дълбочина.

Откривката в рамките на изчислените запаси е с изменчива дебелина. В пределите на кариерите тя е маломощна, непостоянна, на много места липсваща, а коренните скали се разкриват директно на повърхността. Откривните работи ще се състоят в отстраняване по селективен начин на почвения слой и скалната откривка (неравномерно разпространени върху площта на запасите) с булдозер, оформяне на купове; натоварване на материала от куповете чрез колесен автотоварач на автосамосвали, с които ще се транспортира и разтоварва на отредените площадки за насипище за скална откривка и временно почвено депо, с оглед последващо оползотворяване за целите на рекултивацията и определено от общината външнокариерно насипище.

Дебелината на полезното изкопаемо зависи от възприетите минно-технически критерии за дъно на запасите – кота +392 м. В границите на изчислените запаси най- високата теренна кота е 426 м, а най-ниската 400 м. Така съгласно тази кота максималната дебелина на полезното изкопаемо възлиза на 32.0 м, а минималната – 8.0 м. Добивните работи се определят от физико-механичните свойства на варовиците от находището и ще се състоят в предварително разрушаване на скалата чрез сондажни пробивно-взривни работи. От образувания развал от разтрошени варовикови късове ще следва изкопаване с багер, който ще подава материала директно в бункера на мобилната ТСИ. След първичната обработка при сух режим на трошене и пресяване, трошено-каменните фракции ще се натоварват на автосамосвали за транспортирането им по предназначение.

Въздействието върху геоложката основа е дълготрайно, необратимо спрямо първоначалното й състояние, с локален обхват – в границите на концесионната площ и утвърдената дълбочина до кота +392 м.
4. Земи и почви

Съществуващо състояние

Релефът на община Макреш е равнинен при селата Макреш, Цар Шишманово и Вълчек. В съчетание с чернозема и кафявите почви благоприятства развитието на земеделието в землищата на посочените населени места. Придвижвайки се на запад релефът минава в хълмист при селата Подгоре, Раковица и Толовица и предпланински в с.Киреево. Надморската височина е от 210 м до 1100 м н.р. Почвите преминават в сиви и кафяви горски и опозолени с плитка скална подложка.

Кватернерните отложения оформят приповърхностната част на масива на находище „Пладнището” и генетично са обвързани с основните скали. Те са представени от почвен слой, набогатен с растителни останки и глина, тъмнокафява, мазна и пластична. Дебелината на тези материали е относително малка, до около 1.5 м, а в обхвата на кариерните изработки те са отстранени отдавна или са с минимална дебелина – до около 30 см.

Във връзка с дългогодишния добив и провежданите взривни работи, в близост до находището се наблюдават значително количество насипи от натрошен варовиков материал с различна зърнометрия. Тези струпвания запълват негативните форми на релефа, те са с различна дебелина и не се приемат като покривка, тъй като са относително свежи и със запазени качества. От съществено значение за находището е рязкото увеличаване в дебелината на кватернерните отложения в запад-северозападна посока, заедно със задигането на релефа в посока на възвишението Връшка чука. В тази част под почвената покривка рязко се изявява мощен делувиален комплекс, изграден от кафява песъклива глина, в която плуват значително количество варовикови блокове с различна големина. Най-вероятно този комплекс представлява част от делувиалния шлейф на Връшка чука и неговия обхват в находището се изявява в тясна връзка със задигането на релефа. По сондажни данни дебелината на тези материали надминава 18 м.

По време на експлоатацията на находището ще се използват (добиват) запаси от варовици - подземни богатства съгласно ЗПБ. Запасите са изчислени в два блока – доказани (Блок – I-111) и вероятни (Блок– II-122) запаси.

Блок – I-111 (доказани запаси) обхваща най-добре проучената част от находището и има отлична разкритост благодарение на старата кариера.

Блок– II-122 (вероятни запаси) се екстраполира от контура на Блок-I-111, когото обхваща подковообразно от западна, северна и източна посока. В този блок теренът е предимно ненарушен, откривка съществува, но се наблюдават и естествени разкрития на полезното изкопаемо.

Разработването на кариерата ще бъде свързано с нарушения на почвите:

 трайни – при провеждане на откривните работи на терена, като общата площ чисто аритметически ще бъде сборът от площите на двата блока, или около 44.7 дка. Предвид моментното състояние на терените, посоченото по-горе обстоятелство по отношение липсата на чисто земно-почвена покривка и откритостта на основната варовикова скална маса, в резултат на старите кариерни разработки при Блок – I-111 и частично при Блок– II-122, изчислената обща площ на трайно нарушените земни почви ще бъде реално по-малка.

 временни – част от предвидените 14.5 дка площи за спомагателни дейности, вкл. площи за временно депониране на скални или почвени земни маси и/или площадки за маневриране или местостоянки на механизацията и транспортните средства, за фургони, химически тоалетни и др. Тези площи ще бъдат включени към общата концесионна площ от 59.2 дка и ще бъдат възстановени след приключване на определените им функции към даден етап.

За всички нарушени терени задължително се изготвя проект за техническа и биологическа рекултивация, осъществяването на който до голяма степен ще компенсира въздействията върху геоложките, земно-почвените и ландшафтните дадености и условия в района на находището. С течение на времето в резултат на саморекултивацията и регенерацията, нарушената територия ще придобие чертите и характеристиките на типичните за района ландшафтни елементи.

Растителен свят

Съгласно съвременното геоботаническо райониране на България, районът на инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Илирийска (Балкаска) провинция, Предбалкански окръг, Белоградчийски район – заемащ пространството между Врачанската планина и западната ни граница на Връшка чука. Растителността е изключително разнообразна, в повечето случаи преобладава ксеромезофитна растителност с доминиране на обикновен горун, обикновен габър и мизийски бук. На припечните склонове и билните части на варовитите хълмове (районът около проектната територия на находището) преобладават ксеротермни силно разредени и деградирали гори от маклен, мъждрян и келяв габър. Тревните формации на ливадите и пасищата, които се срещат в района на инвестиционното предложение имат вторичен, производен характер, развили се на мястото на коренната горска растителност, а така също и на мястото на вторична горска и храстова растителност.

Теренът на бъдещата концесионна площ „Пладнището” представлява каменист варовиков хребет, с хълмист релеф, покрит с тревна и ниска храстовидна растителност. Той представлява в голямата си част антропогенни площи от стари кариери и кариерни гнезда, използвани в миналото за добив на варовик за вар. В пределите на площта, в която ще се реализира инвестиционното предложение не се развиват никакви земеделски дейности, а извън него в близките околности, както на север, така и на северозапад земеделските терени са отдавна изоставени и понастоящем представляват пустеещи земи, обрасли с храсталаци, предимно от шипки.



Очаквани въздействия

Въздействието върху растителния свят при разработването на кариерата ще се изразява в:

• 
  локална загуба на местообитания на пряко засегнатите терени от откривните и добивните дейности, оформянето на спомагателните площадки, подходите към тях и транспортните трасета в рамките на концесионната площ;
  
• 
  механично увреждане на местообитания, утъпкване и повреждане на растителност, ограничено в периметъра на движение и местостоене на строителната и транспортна техника извън чисто добивните площи и на местата за временното складиране на изкопните земни и земно-скални маси, в подходите към тях и др.
  

В зоогеографско отношение районът се отнася към Старопланинския район. Характеризира се с преобладаващо представителство на евросибирски и европейски ви­до­ве.

* Клас Риби (Pisces) - В границите на изследвания район няма повърхностни водни тела, така че представители на този клас не са характерни.

* Клас Земноводни (Amphibia) – В макрорайона на инвестиционното предложение и в околностите, там където има влажни зони, се срещат вероятно 7-8 вида земноводни - един или два вида от опашатите и пет-шест вида безопашати.

* Клас Влечуги (Reptilia) са представени от: Пепелянка (Vipera ammodytes); Зелен гущер (Lacerta viridis); Ливаден гущер ((Lacerta agilis); Смок мишкар (Elaphe longisima) и др.

* Клас Птици (Aves) - За района са характерни представители, обитаващи пояса на дъба и иглолистните гори, окрайнините на горите, крайречните насаждения и населените места.

* Клас Бозайници (Mammalia) - всички характерни видове на фауната за дадения район в зоогеографско отношение.



Очаквани въздействия

При реализацията на инвестиционното предложение, включващо дейности, като: пробиване на твърдоскалния масив със сонди; взривни и изкопни дейности; отбиване на варовиковия масив и създаване на взривен куп от варовикова минна маса; изгребване на взривената минна маса и транспортирането й до бункера на ТСИ; транспортни и насипни дейности и др., се очакват преки и косвени въздействия върху представителите на фауна в района. В обобщен вид тези евентуални въздействия са: пряко унищожаване, отнемане и увреждане на местообитания; смъртност на индивиди (пряко унищожаване); прогонване на видове поради засилено човешко присъствие и дейности; шумово замърсяване (шум и мощни почвени вибрации) - безпокойство и прогонване на животните; въздушно замърсяване (от неорганизирани прахо-газови емисии); опасност от пожари (наличие на взривни вещества, горивно-смазочни материали, работещи двигатели и др.); Други видове въздействия могат да се очакват при отнемането и съхраняването на почвените материали на временно депо и ландшафтното оформяне на промишлената площадка чрез рекултивацията след приключване на концесията, като: формиране на нови типове местообитания и съобщества; промяна на местообитанията и вероятно заселване с широкоспектърна фауна; нахлуване на видове (инвазивни, плевелни и рудерални видове растения и на чужди, инвазивни и синантропни животни).

Разгледано поотделно за отделните животински видове, направените анализи и прогнози са следните: Не се очакват негативни въздействия и кумулативен ефект върху представители на ихтиофауната (Риби Pisces) и на Клас Земноводни (Amphibia), поради липса на подходящи местообитания за тях – водни обекти на проектната територия и в близост до нея.

Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в нарушаване на евентуални налични местообитания при кариерните дейности. Този процес ще бъде свързан с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на животните, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Нивото на шума и присъствието на машините и съоръженията ще прогони гнездящите птици в района на инвестиционното намерение в съседни или други местообитания, които няма да бъдат директно унищожени. Поради относително голямата мобилност на птиците няма да има значителна фрагментация на гнездящите популации на птиците от различни таксономични групи. Вероятността за пряко унищожаване на индивиди е малка. Извършването на предвидените дейности в района на кариерата ще доведе до обезпокояване на птици, които обаче бързо привикват към новите условия.

В процеса на усвояване на терените за концесията е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. Загубата на тези слабо пригодни местообитания, както и тяхната относително малка площ определят потенциалното въздействие като незначително. Негативното въздействие по време на експлоатацията на кариерата върху представителите на бозайниците ще се изразява и във временното им безпокоене, както и на такива, които обитават съседни терени и тяхното изтегляне в по-отдалечени територии. Щетите ще са минимални и обратими – ще изчезнат след приключване на концесията и рекултивация на нарушените терени. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на техните хабитати също не се очаква. Няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Находището, в границите на което ще се реализира инвестиционното предложение, не попада в защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Най-близко разположените защитени зони са:

- ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан”, с код BG0001040 (за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна) – отстояща на около 7,5 км по права линия в югоизточна посока от проектната територия;

- ЗЗ „Западен Балкан”, с код BG 0002002, тип J - Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията - отстояща на около 7,5-8,0 км от проектната територия

Местоположението на предвидените площи, обект на инвестиционното предложение (извън границите на защитените зони) и видът им (кариера-чакъл) не предполага пряко и/или косвено унищожаване, намаляване на площи, фрагментиране на местообитания или популации на видове, предмет и цел на опазване в посочените защитени зони.

6. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 0.72 Mb.
   
   Сподели с приятели: