Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение

В резултат на тези проучвания и изследвания е избран този терен, защото:

• 
  районът е разположен далеч от Черноморското крайбрежие и от миграционния път на птиците;
  
• 
  в близост до площадката няма защитени територии;
  
• 
  наличните средни годишни скорости на вятъра позволяват едно добро производство на електроенергия;
  
• 
  чрез относително слабата населеност, не се очакват никакви утежнения на населението;
  
• 
  е възможно захранване на произведената електроенергия към обществената ел. снабдителна мрежа в общ. Разград чрез наличните трансформаторни станции;
  
• 
  в региона има фирми, които могат да произвеждат компоненти и да извършват съответните строително-монтажни работи;
  
• 
  има достатъчно професионално подготвени специалисти за изграждането и експлоатацията на вятърни генератори в региона;
  

Не са разглеждани алтернативи по отношение на технологията на производство на електрическа енергия, както и алтернативи за местоположението на ветрогенератора, тъй като възложителя има право на строеж само в описаните имоти. Алтернативно са разгледани техническите параметри на съоръженията – височина на кулата и диаметър на работната площ на турбините.

От метеорологичните параметри, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния слой с аерозоли и газообразни вредни вещества, особено голяма роля имат: температурата на въздуха, неговата влажност, скорост, посока на вятъра, интензивността на турбулентния обем и др.

Средна скорост на вятъра 1-2 м./ сек. и високи валежни суми, които осигуряват добро разсейване и самоочистване на атмосферния въздух.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различните източници, така и от характера на разсейване на въздуха.

В територията на общините Исперих и Самуил няма големи промишлени замърсители и може да се каже, че районът е екологично чист. Частичното замърсяване на въздуха се дължи предимно на битови източници, прах и дим от изгаряне на битови изгаряния, остарелият и увеличен по количество автомобилен парк.

Метеорологичните параметри, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния слой с аерозоли и газообразни вредни вещества, особено голяма роля имат: температурата на въздуха, неговата влажност, скорост, посока на вятъра, интензивността на турбулентния обем и др. Замърсяването на атмосферния въздух от изхвърлените изгорели газове на автобусите, обслужващи междуселищните линии е почти туширано като се има предвид, че автобусите, които обслужват по-малките и отдалечени населени места вече не пътуват.

Ветровете са непостоянни, но с преобладаваща посока от запад и северозапад. През лятото те са с дъждоносни облаци от океански произход. Североизточният вятър е сух през лятото и е признак за стабилно, ясно време, а през зимата докарва големи студове и навява сухия сняг на преспи. Северният вятър носи прохлада през лятото, а през зимата сняг.

Скоростта на вятъра оказва влияние върху разсейването на замърсителите, а неговата преобладаваща посока дава възможност за анализ на въздействието върху населените места и жилищните квартали. За района на ИП, ветровият режим се характеризира със средна годишна скорост - 6,65 м/с, като по месеци тя е максимална през януари - 8,5 и минимална през юни - 4,8 м/сек. Термичната стратификация на атмосферата или класът на устойчивост на атмосферата (напластяване на въздушни маси с различни свойства) се характеризира по скалата на Pasquill - Gifford - Turner, възприета в Западна Европа и САЩ и е показател за наличието на атмосферната турбулентност. Той също играе роля в разсейването на вредните вещества в атмосферата и зависи от статичната й стабилност (свързана с вертикалното изменение на температурата на въздуха), термичната турбулентност (предизвикана от нагряването на приземния въздушен слой) и механичната турбулентност.

Всички разгледани метеорологични фактори оказват влияние на разсейването и преноса на замърсителите на въздуха. Техният анализ показва, че за района на общините, и в частност за разглеждания район, преобладават добри условия за разсейването им. Характерни особености са: преобладаващи североизточни и северни ветрове със средна годишна скорост над 6 m/s, сравнително високо количество на дните с мъгла (за сметка на по-ниско количество на валежите), висок брой часовете на слънчево греене, отвореност на терена към морето и въздействието на морския бриз, което в значителна степен допринася за ефективното самоочистване на атмосферата и разсейването на замърсителите на атмосферния въздух.

Един от факторите, определящ енергийните качества на вятъра е плътността на въздуха. Кинетичната енергия на вятъра е пропорционална на плътността на въздуха, т.е. масата му за единица обем. С други думи, колкото е "по-тежък" въздуха, толкова повече енергия се получава от турбината. При нормално атмосферно налягане и при температура от 15°С, въздухът тежи около 1,225 кг/м3. Плътността намалява бавно с нарастващата влажност, но се увеличава при ниски температури. Метеорологичните данни дават информация за един от факторите, характеризиращи енергийните качества на вятъра, а именно неговата скорост. Плътността на вятърната мощност, изчислявана в W/m2, е другият основен показател за енергийната стойност на вятъра. Изборът на местоположението на всеки ветрогенератор се основава на собствени измервания на двата показатели на място, като резултатите се обработват чрез математичен модел, за да се даде най-правдоподобна оценка и прогноза за максимално използване на наличния ветрови потенциал в изследвания район.

Предвидените в инвестиционното предложение строително - монтажни работи включват транспорт на материали и оборудване, изкопни работи и депониране на земните маси на самата площадка. Превозването на строителни материали и оборудване ще бъде осъществявано по съществуващи общински пътища.

При изкопните работи ще има отделяне основно на прах. Степента на запрашеност зависи от почвата, използването на строителна механизация, интензивността на работа и други фактори. Това замърсяване е с локален характер в рамките на обекта. Практиката показва, че е възможно при сухо време, фина структура на земната маса и други утежняващи условия максималните приземни концентрации на прах да надхвърлят ПДК, но това въздействие е с минимален обхват, краткотрайна продължителност и незначително въздействие. Тези емисии ще имат временен характер и с изпълнението на обекта тяхното генериране ще се прекрати.

При работа на строителната и товарна механизация ще се отделят отработени газове от двигателите - азотни и серни оксиди, въглеводороди, въглероден оксид и други. По значителни изхвърляния може да се очакват при неправилно форсиране на машините, но това са случайни нарушения, които могат да се елиминират с организационни мерки.

По време на строителството на обекта се очаква локално запрашаване на приземния атмосферен слой при изпълнение на изкопните дейности по изграждане на стоманобетоновите фундаменти за кулите и на трасетата за полагане на кабелите. Прахови емисии ще се излъчват и от изкопните работи по разширението и оформянето на пътищата, по които ще се придвижват транспортните средства за доставка на оборудване и строителни материали, от товаро-разтоварните дейности, свързани с транспортирането и евентуалното депониране на земни маси и инертни материали на площадката, както и вследствие увеличеното движение на МПС и тежки машини в района.

Периодично замърсяване на въздуха от ауспусни газове ще има на местата, където работи строителната механизация или има концентриране на движещи се МПС.

Всички съвременни транспортни средства, с двигатели с вътрешно горене, емитират в по-малка или по-голяма степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработени газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място от вида на използваното гориво. За илюстрация на зависимостта на количеството вредни вещества, емитирани от МПС, от изразходваното гориво, може да послужи следната таблица:

Вредни вещества КГ вредни в-ва при изгаряне КГ вредни в-ва при изгаряне на 1

на 1 тон бензин тон газьол

Въглероден оксид 119,3 15,8

Въглеводороди 21,20 4,16

Азотни оксиди 9,61 48,80

Серни оксиди 1,00 5,00

Олово (аерозоли) 0,15

Алдехиди 0,90 0,80
В отпадъчните газове има наличие и на малки количества от канцерогенния 3,4 - бензпирен. При дизеловия двигател се емитират и сажди, количеството, на които понякога достига 1% от масата на горивото.

При условие, че зареждането с гориво на стационарната механизация се осъществява на място, то количествата (мощностите) на емитираните вредни вещества в атмосферата от зареждането и от работата на двигателите, ще бъдат следните:

М СО = 0,025 гр/сек;

М въглеводороди = 0,0027 гр/сек - от двигателите;

М бенз.Въглеводороди = 0,26 гр/сек - от зареждането на резервоарите на МПС;

М NO2 = 0,0039 гр/сек;

MSO2 = 0,00124 гр/сек;

М сажди = 0,000222 гр/сек;

М олово = 0,000017 гр/сек, при съдържание 0,15 гр/л бензин.

Тези количества са взети от литературата, като изчисленията са направени със специално разработена методика за моделиране на атмосферното разсейване и по-точно - усъвършенстван вариант за линейни източници при определени условия и предпоставки.

Емисиите на въглеводороди при зареждането с дизелово гориво (преобладаващи при извършването на СМР) са няколко десетки пъти по-ниски, поради ниското парциално налягане на парите и обикновено не се включват в баланса. При непълното изгаряне на дизеловото гориво от ауспусите се отделят и сажди, водни пари и др.

При положение, че зареждане с бензин няма да се извършва на площадките и по трасето, горепосочените мощности на емисиите се отнасят само за отпадните газове от автомобилите и тежката механизация и за изпаренията при евентуалното зареждане на дизеловите двигатели от стационарни или авто-цистерни.

При движението си по основния и временните пътища автомобилите и машините ще вдигат и прах. Другото очаквано замърсяване на атмосферния въздух е запрашаването, в резултат на непосредствените строително - монтажни работи при реализирането на инвестиционното предложение. По време на строителството ще се образуват нови техногенни форми.

Малкият обхват на замърсяването и неговата неголяма продължителност са основания да се прогнозира, че строително монтажните работи няма да окажат значително въздействие върху качеството на въздуха.

Експлоатацията на ветрогенератори не е свързана със замърсяване на атмосферния въздух. Неорганизирани емисии няма да се отделят в атмосферния въздух. Дейността не е свързана също и с организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух.

Със сигурност може да се твърди, че териториалния обхват на въздействие на емисиите, отделяни по време на строителството е незначителен. По време на експлоатацията не се очаква емитиране на вредни вещества в атмосферния въздух.

От това може да се заключи, че въздействие върху качеството на атмосферния въздух не се очаква и не може да се изчислява териториален обхват поради липса на такова.
ПОВЪРХНОСТНИ и ПОДЗЕМНИ ВОДИ

Хидрология

В хидроложко отношение Дунавската равнина се характеризира със сравнително малка водоностност, поради значителен разход на валежни води от изпарение и инфилтрация в широко разпространените окарстени варовици в Лудогорско-Добруджанското плато, където почти липсва повърхностен отток. Реките, които пресичат равнината, са предимно транзитни, водещи началото си от Стара планина и от ридовете на Предбалкана. Те имат основно пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие.

Валежите са по-ниски от средните за страната, но зимните са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е презпролетно-летния период. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Сред­ното годишното разпределение на валежите е 67.4 мм/м2..

Долинната мрежа на реките на Разградско – Самуилската подутина има радиално устройство. Морфологията на речните долини, врязани в миоценски варовици и пясъци се отличава съществено от морфологията на долините, врязани в плиоценските и льосови наслаги. Високите части на склоновете са заети от структурни стъпала, а върху по-ниските са развити речни тераси. Водните ресурси в района включват плитко-залягащи води. Водите от Самуиловските височини се вливат в 5 язовира.Всички водоеми освен за рибовъдство могат ефективно да се използват за напояване. Замърсяване на повърхностните води Не се извършва мониторинг в повърхностните води на реките по отношение на биологично активни органични замърсители , като например прилаганите в селското стопанство пестициди и разпадните им продукти.

Хидроложката мрежа в района на общината се очертава от главното водно течение на р. Бели Лом и нейните притоци. Водосборна й в общи линии е наклонен слабо на северозапад към р. Дунав и има неправилна яйцевидна форма, с разширение в горния край. Страничните разклонения са къси падини с незначителни наклони. От югозападната част на общината водят началото си Сейдолски дол – приток на р. Камчия и Малки Бели Лом – приток на р. Русенски Бели Лом. Част от територията попада във водозборите на доловете Липник, Каловска река, Смрадливия дол, Стражев дол и др., които текат на север в плитки, равни падини. Всички реки в района имат дъждовно-снежен режим. Те са пълноводни през пролетта и първата половина на лятото. Непресъхващи са само по-големите водни течения, реките Бели Лом, Мали Бели Лом, Горни Бели Лом и някои други, като през летния сезон дебита им силно намалява. Останалите долове и рекички имат вода само през валежните сезони на годината..

Основният риск от замърсяване на подпочвените води е от липсата на канализационна система в населените места на общината. Някои от терените, върху които са изградени жилищни и производствени сгради и конкретно тези, за които се предвижда разширение на канализационната мрежа са с високи подпочвени води и наличните септични ями водят до реална опасност от замърсяване на питейната вода;

По отношение на акустичната обстановка в общината няма замервания дали има превишаване на шума над допустимите норми.

Подпочвените води са на голяма дълбочина (30-80 м), недостъпни за корените на дървестната растителност. Характерно за целия район е съществуването на множество непресъхващи извори, които в повечето случаи са каптирани.

В района на обекта не са провеждани хидрогеоложки проучвания, но поради пропускливия характер на земната основа не се очаква високо ниво на подземните води.

Равнинността на терена и отдалечеността му от околните склонове и хълмове предопределя липсата на свлачищна опасност, а порьозността на земната основа в границите на разглежданата площадка премахва опасността от наличието на високи подпочвени води и свързаните с това строителни затруднения.

Тези данни също дават възможност в хидрогеоложко отношение районът да се оцени като такъв с изключително нисък потенциал по отношение наличието на издържани водоносни хоризонти и колектори на подземни води.
Отпадъчни води

Проектът не се предвижда консумация на питейна вода, поради което не се очаква да има и отпадни води по време на експлоатацията.

Инвестиционното намерение не предвижда използването на дейности и технологии, които да причиняват замърсяване на повърхностните и питейните води на площадките, на които са разположени обектите. Поради това реализацията на инвестиционното намерение не променя състоянието на повърхностните води и не оказва никакво въздействие върху тях.

По време на изграждане на фундаментите е възможно да се създадат условия за негативно въздействие върху повърхностните и подземни води главно при допускане на разливи от отпадни масла и горива от транспортно - подемните машини, а също от нерегламентираното третиране на образуваните в периода на строителство битови отпадъци.

При спазване на предвидените мерки по време на строителството не би трябвало да се очакват негативни въздействия върху компонента на околната среда и в частност водите.

Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.  Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.

Територията на ИП попада в геоструктурната област Мизйска плоча – стабилна, устойчива част от земната кора, слабо реагирала на нагъвателните процеси, със специфичен геоложки строеж.

Северна България, вкл. Лудогорието, лежи изцяло върху нея. Характеризира се с почти хоризонтална покривка от седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст, препокрити през кватернера от льосови наслаги. Характерно за сегашния релеф е алтернативно редуване на основните скали – силно пропусклив льос със слабо пропускливи глини и скални пластове. Льосовите формации са се запазили в равнините, по платата и слабо наклонените заравнени била. Покритите с льос седименти, от по-стар произход, понастоящем се разкриват по бреговете на по-дълбоките долове и р. Бели Лом. На повърхността седиментните скали са силно напукани на плочи и призми. Плъзгания, срутвания и сипеи почти липсват. В долините на реките и доловете са формирани алувиални наслаги от пясъци и чакъл. Площта на ИП е разположена основно върху льос и варовици, с превес на льоса.

Възможните изменения в състоянието на геоложката среда ще засегнат главно площите и дълбочината на фундиране на основите на сградите. Фундирането ще се извърши в приповърхностната земна структура на дълбочина до 2 метра с частично навлизане в скалната основа. Тези въздействия могат да се идентифицират като;

• 
  временни статични и динамични натоварвания през строителния период;
  
• 
  незначителни промени в геоложкия строеж в резултат от изкопни работи.
  
• 
  постоянни статични натоварвания от фундаментите;
  

Поради голямата отдалеченост на ветрогенераторите от установените свлачища и срутища, същите няма да бъдат засегнати от евентуални бъдещи свлачищни и срутищни процеси.

Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-елувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см., като средно не надвишава 20 см. дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.

Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на  всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за  развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др

Според почвено-географското райониране на България (Н. Нинов, География на България 1997 г.), районът на обекта попада в Долнодунавската почвена подобласт с провинция Дунавско-Добруджанска.

Почвата в областта е главно чернозем, от следните видове: карбонатни, типични, излужени и деградирани. Хумусният хоризонт е от 60 до 80 см. Карбонатните черноземи имат мощност на хумусния хоризонт от 40 до 60 см и съдържат специфични образувния, така наречените карбонатни мицели.

Излужените черноземи са едни от най-плодородните. Това се дължи на техния тежък механичен състав и по-високата им водозадържаща способност. Деградираните черноземи заемат по-малка площ. При тях хумусния хоризонт се отличава с кафявосив цвят с мощност 40 до 50 см. Характерно за черноземите е високото им плодородие, благоприятни физични, химични и биологични свойства и високото съдържание на хумус азот.

От териториалното разположение на отделните почвени разновидности и техните агропроизводствени качества на територията на Общината се очертават следните райони.

Район на черноземите: заема южната част на общината и включва землищата на селата – Желязковец, Хума, Богомилци и част от Самуил. Разпространени са и три те вида черноземи – карбонатни, излужени и оподзолени. Районът е подходящ за отглеждане на по- голяма част от селскостопанските култури.

Район на оподзолени черноземи: Включва землището на селата Хърсово, Голяма вода, Кара Михал, Богданци и части от Ножарево. Известно разпространение имат излужените черноземи, тъмно сиви горски почви, но преобладават оподзолените черноземи. Подходящи са за отглеждане на култури с по – дълъг вегитационен период.

Район на тъмно сивите горски почви: включва землището на селата Владимировци, Здравец, Пчелина, Кривица, Голям извор и части от Самуил и Ножарево. Почвите са най – подходящи за отглеждане на културите с по – дълъг вегитационен период и костилкови овощни насаждения, но се характеризират с по – ниско естествено плодородие от първите два района.

Най – общо растителността е представена от широколистни и иглолистни горски масиви.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху почвите, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение.

Нарушаване или промяна категорията на земята в резултат от реализацията на инвестиционното предложение

Изграждането на съоръженията и инфраструктурата към тях ще бъде свързано със следните нарушения на почвите: