Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
253
През юли 2007 г., година и половина след като годеницата на брат ми ни каза, че никой от нас не е добре дошъл в родната ни къща, след редовен преглед
при гинеколога ми бе казано, че имам тумор или на яйчника, или на матката и че трябва да ми се направи пълна хистеректомия. Погледнах лекаря и му казах, че предпочитам да умра вместо да ме оперират. След това излязох и никога не се върнах повече.
По-късно той ми изпрати официално писмо, в
което се казваше, че аз ще умра, ако НЕ се оперирам.
Наистина повярвах, че няма да се справя сама с това и да се погрижа за себе си. Въпреки всичките скенери и видеозони, лекарите не можаха да ми кажат дали туморът е прикрепен към яйчника или към матката. Бях на 50 години, никога не бях влизала в болница и не исках да имам нищо общо с медицинското съсловие. Точно по това време открих сайт за ГНМ и той ми вдъхна надежда.
АсцитСправях се
добре, докато три месеца по-късно, през октомври, не се подух (сякаш бях бременна в шестия месец) в резултат на асцит. Според Германската нова медицина асцитът се причинява от задържане на вода, като резултат от „екзистенциален конфликт”, обикновено провокиран от
диагнозен шок и от страх, че физическият ни живот е под заплаха.
Изплаших се и отидох при друг местен лекар (д-р Дуум и Глуум).
Той ми каза, че ако не се оперирам, ще получа чревно запушване, че ще
трябва да ми правят колостомия, а и най-вероятно туморът е увит около горната част на крака ми и може би ще загубя и крака си. Не забравяйте, че всичко това се базираше върху незнанието къде всъщност е туморът! Той ми каза, че асцитът представлявал откъснати ракови клетки, които залепвали по лимфната ми система –
обяснение, което никога и никъде не бях чувала или чела. Д-р Дуум и Глуум предложи да вземем и друго мнение. Отидох до университета, който се намираше на около час от града и се срешнах с д-р Хепи.
Д-р Хепи каза: Жено, не знам какво става с теб. Нека да влезем вътре и да видим какво ще открием.
Вие при кого бихте отишли? Разбира се, избрах д-р Хепи.
Съпругът ми се страхуваше, че ще умра, ако не се лекувам по традиционния начин. Той ми каза, че ако поема по „алтернативния” път и умра, никога няма да си го прости. Но ако се подложа на химиотерапия и умра, той ще знае, че
съм направила всичко, което мога, за да спася живота си.
Сподели с приятели: