Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| ЕПИГЕНЕТИКА И СИЛАТА НА ПРЕДЦИТЕ Изследванията в областта на епигенетиката показват, че гените по никакъв начин не са „неизменими”, а че могат да се променят в отговор на заобикалящата среда на човека. Накратко, ДНК и следователно биологията на организма, непрекъснато се приспособява към сигналите, идващи извън клетките, включително и енергетичната информация, произтичаща от мисли и вярвания. Въз основа на този нов модел епигенетиците са на мнение, че болести като рака не са причинени от дефектни гени, както твърдят обикновените генетици, а по-скоро от негенетични фактори , които променят експресията на гените без да се променя последователността на ДНК. Нещо повече, привържениците на теорията предполагат, че фамилните (наследствени) емоции и житейски опит имат дълготраен ефект върху следващите поколения. Началото на заболяването, което се случва днес, се смята, че е провокирано от записът върху „трансгенетичната памет” на поколенията. Тази идея се базира на наблюдения, като например „внуците по бащина линия (но не и по майчина) на шведските момчета, които през детството си са преживели гладуване (през 19 век) е било по-малко вероятно да умрат от сърдечно-съдови заболявания. Обратният ефект бил наблюдаван при момичетата – внучките по бащина линия (но не и по майчина) на жени, преживели глад в утробата (когато яйчниците им са били вече оформени), живели по-малко от средното” (Маркъс Пембрей, Ghost in Your Genes, Университетски колеж Лондон, ВВС 2006 г.). Тоталната биология на Клод Саба, биогенеалогията на Кристиян Флече и биодекодирането на Мари- Ан Буларан следват сходна философия. Ироничното е, че тези методи се базират на особеното изопачаване на научните открития на д-р Хамер. „Биологичните конфликти” например се обясняват като „семена, засети в живота на предците, които вкарват тъжен спомен в семейното дърво, което тихо прескача от поколение на поколение, където се превръща в болест” (Патрик Обизие). Следователно „свободата от синдрома на предците” ( Анцелин Шутценбергер) е първичният обект на „терапията”, която цели да освободи потомъка от генетичното програмиране, така че той да бъде пощаден от болестите върху бъдещите поколения. Идеята, че дадена болест произхожда от печалния житейски опит на предците не може да бъде доказана. Това изпраща идеята за трансгенетичните причини в царството на митовете, като в този случай митовете са пълни със страх и вина. Същото се отнася и за инсценираните драми на Берт Хелинджър - „Family Constellations” (семейни обстоятелства) – терапия, чиято цел е да „излекува” болестта чрез търсене на нерешени проблеми на или с членове на клана, едновременно от миналото и настоящето. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|