Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Мит № 1: Ваксините са напълно безопасни
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| Мит № 1: Ваксините са напълно безопасни. В Системата за отчитане на неблагоприятните ефекти от ваксини (VAERS) към FDA се подават около 11 000 доклада на година за сериозни неблагоприятни реакции към ваксини, в 1% от които (повече от 112) става дума за смъртни случаи след ваксинация. Огромната част от тези доклади са направени от лекари, а повечето от смъртните случаи се отдават на ваксината против коклюш (магарешка кашлица), която влиза в състава на ДТК (в нея са включени още ваксините против дифтерия и тетанус). Този факт сам по себе си е обезпокоителен, но той всъщност е само върхът на айсберга. Изчисленията на FDA показват, че реално се съобщават само около 10% от неблагоприятните реакции - факт, който се потвърждава и от две проучвания на NVIC (Национален център за информация, свързана с ваксините). Всъщност NVIC съобщава, че в Ню Йорк само един от 40 лекарски кабинета (2,5%) е докладвал за смъртните случаи или увреждания, настъпили след ваксинация, т.е. 97,5% от смъртните случаи, причинени от ваксини, остават неоповестени в този град. Дори и да оставим настрана налагащия се от самосебе си въпрос за почтеността на лекарската гилдия (лекарите са задължени от закона да съобщават всички сериозни странични явления от лекарства и ваксини), тези разкрития подсказват, че в действителност смъртните случаи след ваксиниране са вероятно над 1000 всяка година. При коклюша броят на смъртните случаи, свързани с ваксината, многократно превъзхожда смъртността от самото заболяване, която през последните години според CDC е била 10 случая годишно и само 8 през 1993 г., която е последната година на пикова заболеваемост (коклюшът има пикове през 3-4 години, докато ваксинациите се провеждат ежегодно с еднаква интензивност). Казано в прав текст, ваксината е 100 пъти по-смъртоносна от самата болест. Множеството примери за висока заболеваемост сред популации с висок процент ваксинирани (виж Мит № 2), както и фактът, че всъщност заболеваемостта от огромната част от болестите спадна преди въвеждането на задължителните ваксинации (смъртността при коклюша спада с 79% преди въвеждането на ваксината - виж Мит № 3) - всичко това говори, че огромният брой пострадали от ваксините едва ли може да се приеме като необходима и неизбежна жертва, която човечеството трябва да даде в името на избавлението си от болестите. За жалост историята със свързаните с ваксиниране смъртни случаи не свършва дотук. Проучванията, както на американски, така и на чуждестранни учени, сочат към ваксинациите като причина за синдрома на внезапната детска смърт при новородени (СВДС) - "всеобхватна" диагноза, която се поставя във всички случаи, когато точната причина за смъртта остава неустановена (тези случаи в САЩ са между 5 и 10 хиляди годишно). Едно от проучванията стига до извода, че пикът на случаите на СВДС е между втория и четвъртия месец – точно когато се поставят първите две задължителни ваксини, а при друго изследване се установява безспорна зависимост между ваксинирането и смъртните случаи през следващите го три седмици. Трето проучване доказва, че всяка година 3 000 деца в САЩ умират до четвъртия ден след ваксинацията (изумителното в този случай е, че авторите на това проучване в края на краищата "аргументират" липсата на връзка между СВДС и ваксините). Друг колектив от изследователи стига до заключението, че половината от случаите на СВДС (т.е. 2 500 от общо 5-те хиляди умиращи в САЩ деца всяка година) са причинени от ваксини. Има много изследвания, които си поставят за цел да отхвърлят връзката между СВДС и ваксините. Голяма част от тях бяха опровергани от други изследвания, а в някои случаи данните се тълкуваха изопачено и с явно пристрастие към ваксините. Дали не допускаме грешка в стремежа си към Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 441 прекалена предпазливост? Дали пък точно неопровержимите доказателства за връзката между ваксините и детската смъртност не са причината за щателния и повсеместен непрекъснат контрол върху имунизационния статус на починалите деца при всички случаи на СВДС. В средата на 70-те години в Япония завишиха минималната възраст на подлежащите на ваксиниране деца от 2 месеца на 2 години, вследствие на което броят на случаите на СВДС намаляха драматично. Пред лицето на този факт обаче, медицинската общност на САЩ избра позицията на отричане. Съдебните лекари и патоанатомите отказват да проверяват ваксинационния статус на починалите от СВДС - действие, чиято висока цена се заплаща от нищо неподозиращите родители, които не са наясно с опасността и се отказват от правото да направят собствен избор. Като имаме предвид колко малка част от случаите на нежелани последствия от ваксини се докладват по установения ред, можем да предположим, че истинският им брой надвишава 100 000 случая всяка година. Тъй като повечето лекари не изпълняват задължението си да съобщават за подобни случаи, няма начин да се установи в колко от тях става дума за трайна инвалидизация, но статистическите данни навеждат на мисълта, че броят им е няколко пъти по-висок от този на смъртните случаи. Тревогата, която поражда тази ситуация, се подсилва от проучванията, които разкриват, че 1 от 175 деца, при които е направена пълната серия ДТК-ваксинации, страда от тежки постваксинални реакции, както и от докладите, които съдът изисква от лекарите като вещи лица, в които се посочва, че при 1 от 300 деца, ваксинирани с ДТК, това довежда до появата на чести припадъци. В Англия действително успяха да снижат смъртността от коклюш в средата на 70-те, когато процентът на ваксинираните деца спадна от 80% на 30%. Шведският епидемиолог Б. Тролфорс, проучвайки ефикасността и токсичността на противококлюшната ваксина в целия свят, констатира много ниска смъртност от коклюш в индустриалните държави и посочва, че не може да се направи разлика по този показател между страните с висок, нисък или нулев процент имунизирани. Той открива също, че в Англия, Уелс и Западна Германия са регистрирани повече смъртни случаи от коклюш през 1970 г. - година с високо ниво на имунизации, отколкото през втората половина на 80- те, когато това ниво спада. Ваксинациите ни излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на нормални жизнени условия и опазване здравето на нашите деца. Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини (NVICP) към федералното правителство на САЩ е изплатила на родителите на увредени и убити от ваксините деца над 724,4 милиона долара от парите на данъкоплатците. До NVICP са подадени над 5000 заявления за обезщетение от 1988 г. насам, включително и над 700 за смъртни случаи, свързани с ваксини, а има и още около 2000 неясни случая на смърт и увреждания, чието решаване може би ще отнеме години. Междувременно фармацевтичните компании завладяват и заробват пазара - ваксинирането е узаконена практика във всичките 50 щата (макар че в повечето от тях те могат да бъдат избегнати без да се нарушава законът - виж Мит № 9), но същите тези компании са "имунизирани" срещу търсенето на отговорност за последствията от прилагането на техните продукти. Освен това, на тях им се предоставя свобода да се позовават по своя преценка на служебната и търговска тайна, което те умело използват в случаите на постваксинални увреждания, за да предотвратят по законен начин разриването на истината за опасностите, които носят ваксините. Подобно поведение е крайно неетично; то принуждава и тези американци, които са против ваксините, да участват в изплащането на обезщетенията на увредените от ваксини наред с техните производители, които в същото време полагат всички усилия да държат в неведение същите тези американци относно опасностите, свързани с употребата на техните продукти. Много любопитен е фактът, че застрахователните компании, (които държат най-стриктна сметка за изплащаните обезщетения), отказват да покриват щетите от неблагоприятните постваксинални Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 442 реакции. Очевидно е, че единствено печалбата определя поведението както на фармацевтичните, така и на застрахователните компании. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|