Истина № 3:Не е ясно какво е влиянието на ваксинациите за спада на инфекциозната

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
444 другите деца. Освен това, едно изследване, публикувано от Британския медицински съвет през 1950 г. по време на една епидемия от дифтерия, стигна до заключението, че не съществува връзка между количеството на антителата и нивото на заболеваемостта. Изследователите откриват резистентни хора с изключително ниско ниво на антитела и болни хора с високо ниво. Естественият имунитет е комплексно явление, обхващащо много органи и системи; той не може да бъде поддържан изцяло чрез изкуствено стимулиране продукцията на антитела.
Друго изследване посочва, че ваксинацията ангажира имунните клетки с определени специфични антигени, съдържащи се във ваксините, правейки ги неспособни да реагират срещу други инфекции.
По този начин нашият имунен резерв всъщност бива редуциран, което става причина за понижаване на общите съпротивителни сили.
Друг аспект от теорията за имунизациите е този за "колективния имунитет", според който когато достатъчно хора в общността са имунизирани, всички са защитени. Както Мит № 2 разкри, съществуват много документирани примери, показващи точно обратното - изцяло ваксинирани популации се разболяват от съответните болести. При морбили това изглежда е пряк резултат от високия процент ваксинирани. Щатският епидемиолог в Минесота заключава, че ваксината увеличава риска от разболяване, а едно проучване разкрива, че при ваксинираните деца рискът да се разболеят е пет пъти по-голям от този при неваксинираните.
Внимателно подбрани епидемиологични проучвания обаче, се използват за оправдаване на имунизационните програми. Много от тези проучвания не могат да се използват като легитимни източници, от които да се правят заключения за ефективността на ваксините - ако 100 души бъдат ваксинирани и 5 от тях се разболеят, се твърди, че ваксината има 95% ефективност. Но ако само 10 от тези 100 са били в контакт с болестотворния причинител, тогава ефективността на ваксината всъщност става 50%. Тъй като никой не желае цялата популация да бъде изложена на риск от заразяване, дори и ако тази популация е изцяло ваксинирана, изчисляваният по досегашния начин процент на ефективност на ваксината не може да бъде смятан за реален.
Друга тревога, свързана с имунизационната практика, е предположението, че всички деца, независимо от възрастта им, са почти еднакви. Така двумесечното бебе, тежащо 3,5 килограма, поема същата доза, каквато се дава и на петгодишно дете с тегло 20 килограма. Бебета с незряла, недоразвита имунна система поемат пет и повече пъти по-голяма доза (според телесното си тегло) от по-големите деца. Освен това, при случайно измерване беше констатирано, че броят на "единиците" в една доза варира от половината до три пъти повече от посоченото на етикета; контролът на качеството на ваксините, упражняван от самите производители изглежда толерира повече доближаването до горната граница на грешката. Ваксинации с непропорционално високо ниво на смъртност и инвалидизация многократно са констатирани от Националния център за информация, свързана с ваксините, но FDA отказва да се намеси, за да предотврати излишните увреждания и смъртни случаи. Всъщност, те никога не са спирали прилагането на ваксина заради неблагоприятните реакции към нея. Някои биха нарекли това "масово убийство на новородени".
Накрая, ваксинационната практика почива на убеждението, че всички реципиенти, независимо от тяхната раса, култура, начин на хранене или каквото и да било друго обстоятелство, отговарят по един и същи начин. Вероятно няма по-драматично опровержение на това от случилото се преди пет години в северна Австралия, където кампанията за увеличаване на броя имунизирани доведе до невероятните 50% смъртност сред новородените аборигенчета. Изследователят д-р Калокеринос откри, че бедната на витамин С диета на аборигените е критичен фактор (ваксините изчерпват запасите на организма от витамин С; деца в шок или колапс често пъти се възстановяват за минути след инжектиране на витамин С). Той беше изумен по-скоро от големия процент оцелели след

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
445 ваксинацията бебета. Можем сериозно да се замислим какъв живот очаква оцелелите, но щом половината са починали, едва ли другата половина са останали незасегнати.
Не по-малко обезпокоителни са резултатите от едно изследване, публикувани наскоро в New
England Journal of Medicine, които разкриват, че значителен брой румънски деца са били заразени с полиомиелит чрез ваксина, което не е често срещано явление в по-развитите страни. Беше констатирана и връзка с инжекционните антибиотици - една единствена инжекция, направена през първия месец след ваксинацията, увеличава риска от полиомиелит осем пъти, две до девет инжекции увеличават този риск 27 пъти, а 10 и повече инжекции - 182 пъти ("Washington Post", 22 февруари 1995 г.).
Колко ли други фактори, които теорията за имунизациите не е взела предвид, ще се появят на бял свят неочаквано, за да разкрият непредвидени и пренебрегвани досега последствия от ваксините?
Ние няма да започнем да разбираме мащабите на тази опасност, докато изследователите не започнат да наблюдават задълбочено и докладват добросъвестно резултатите от работата си.
Междувременно, населенията на цели държави са превърнати в неволни участници в една хазартна игра, която много хора биха предпочели да не играят, ако "правилата" за нея им бъдат разяснени предварително.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: