Институции на българите общината и махалата, семейството и задругата. Еснафските организации
Изтегляне 60.88 Kb.
|
Свързани:
Курсова работа, Куросва работа
| 2.4. Родовата солидарност се проявява в ред традиционни форми на взаимопомощ. Тя е породена от нуждата от обединяване на труда на селските производители напр. при жътва и гроздобер, за разораване на пустеещи земи, при кършене на шума и храсти, при строеж на къща, при приготвяне на сватбен дар, изнасяне на тор по нивите и др. Тлака се свиква при болест, за помощ на вдовици, пострадали от някакво бедствие. Седянката е роднинско и съседско събиране, на което всеки работи за себе си и което е важно комуникационно събитие.
След Кримската война се появяват нови видове кооперации на труд, в които се обединяват вече обособени отделни семейства – напр. заредата е размяна на работници между две или повече семейства при нужда, които идват със своите сечива да помогнат; ортаклък или спрега, което е обединяване на работен добитък и т.н. Особено ярко проличава солидарността между хората от рода и селото при честването на светеца-патрон на селото, което най-често става с общоселски курбан на оброчището. С култа към покровителите на земята на рода е свързан и т.нар. оброк. За голяма част от родовото землище – лозя,ниви, ливади се вярва в съществуването на стопанин, сайбия, който се грижи и пази земята и реколтата; той е или невидим дух, или смок, орел, змей, на които се принася жертва на празненство с участието на целия род, а често и на цялото селище. През Късното Възраждане най-големите родове се създават чрез разклоняване на многолюдните семейно-задружни домакинства. Ив. Хаджийски пише за мястото на рода в живота на българина: „Родът беше интимната среда, в която тайни нямаше, където се намираше възможно най-ценният и безкористен съвет. При всички най-важни решения, особено от интимен, съдбоносен характер, като женене на младите, повторно женене на вдовици, разгодяване и подобни, се решаваха от рода. Роднините бяха съгледници, годежари, шафери и девери. Те бяха гръбнакът при сватба и смърт. Техните викове огласяваха сватбата, а високите им плачове – погребението…“ Етосът и моралът на родовото единство, чувство и солидарност остават живи далеко във времето напред и са една от най-високите ценности на българската съвременна култура. 3. Еснафът бил най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на Османската империя. Той бил подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция. Изтегляне 60.88 Kb. Сподели с приятели:
|