Временно затваряне на дюкяна. Временното затваряне на еснафски дюкян било сериозно наказание за провинил се еснафлия, тъй като той търпял големи финансови загуби. Като наказание то е предвидено в Устава на абаджийския еснаф в
Куманово: „Ако някой от майсторите прегреши в еснафските правила, трябва да се
накаже. Наказанието се състои в това да даде на църквата 2 оки восък и дюкянът му да бъде затворен една неделя (т. е. една неделя не бива да подхваща работа).”
Кюста. Постановените решения по наказателни и граждански дела трябвало да
бъдат изпълнявани безусловно от занаятчиите. Тяхната сила имала като юридическа
гаранция определена санкция. Еснафското право не се задоволявало само с това да
констатира нарушенията на разпоредбите и да предвижда наказания за тях.
Съществували специални норми, които имали охранително действие и предвиждали
тежки наказания за неспазването на еснафските правила. По този начин наредбите на обичая били охранявани и защитавани посредством принудителни действия. Един
такъв механизъм бил кюстата.
Предаване на турската власт. Членовете на еснафската организация сами
решавали своите спорове и налагали наказания на нарушителите на еснафските
правила. В случай, че наложеното наказание не се изпълнявало доброволно, лицето се
предавало на турската власт. Това била крайна мярка, която се прилагала като
изключение спрямо непокорните еснафски членове.
Литература: 1. Бобчев, С. 1907. Българската челядна задруга. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 22-23.
2. Груев, М. 2006-2007. Към въпроса за съдбата на задругата. Още едно алтернативно мнение. Анамнезис, София.
3. Пешева, Р. 1980. Род, родствени групи и традиции. – В: Етнография на България. І. Отг. Ред. В. Хаджиниколов. София, 302-311.
Todorova, M. 1993. Balkan Family Structure and the European Pattern. Demographic Developments in Ottoman Bulgaria. American University Press.
