Институции на българите общината и махалата, семейството и задругата. Еснафските организации
Изтегляне 60.88 Kb.
|
Свързани:
Курсова работа, Куросва работа
| Еснафските организации получили свобода да произвеждат и продават, да
контролират количеството и качеството на стоките, да определят цените им, да избягват нелоялната конкуренция помежду си. Наред с това те се организирали свободно, уреждали и правораздавали по всички еснафски спорове и дела. Автономията, с която разполагали, и задължителната помощ, която получавали от държавата, им предоставяли реална възможност да избягват и дори да се противопоставят на беззаконията на местните власти. Всеки един институт, независимо от периода, в който съществува, има нужда от санкцията на официалната власт. Такава санкция за еснафските организации в Османската империя, включително и българските, бил ферманът на Мустафа Хан ІІІ, издаден през 1773 г. Той имал функцията на регламент, който давал общата рамка на устройството и дейността на еснафите, имал за цел да узакони техните правомощията и традиционни наредби, съществували още от „ старо време”. Ферманът съдържал разпоредби по важни въпроси, касаещи статута и дейността на занаятчиите: различни етапи на обучение, тестир, откриване на самостоятелен дюкян, управителни органи, правораздавателни правомощия, наказания и пр. Конкретната регламентация на структурата, дейността и отношенията в еснафа и ръководните му органи се съдържала в еснафските устави. Те имали функциите на вътрешни правилници. Еснафските устави показват голямо многообразие: едни от тях са кратки, други са доста обстойни; едни се отнасят до отделни основни моменти от живота на даден еснаф, други обхващат почти всички страни на неговата дейност. Всички устави си приличат по своята основна цел, по организацията на съответния снаф и прилагането на българското обичайно право. Същевременно в тях се срещат много различия, отразяващи особеностите на съответния район, на съответното селище и дори на съответния еснаф. Важно правомощие на еснафските организации била тяхната съдебна самостоятелност. Еснафите имали привилегията сами да правораздават при нарушения и спорове между своите членове. Тази съдебна самостоятелност по дела от еснафски характер е отбелязана и във фермана от 1773 г. Така според фермана всички дела и спорове от еснафски характер се предоставяли за решаване от еснафските органи, като не само се забранявала външна намеса, но османската администрация била длъжна да оказва съдействие. Компетентността да правораздават по еснафски дела е упомената и в еснафските устави и закони. С цел улесняване на правораздавателната дейност еснафските организации създали система от публични и частни разпоредби, съвкупността от които може да се определи като своеобразно „еснафско право”. Тези правила били изписани в уставите и уставните решения на еснафските организации и в официални документи на османската власт, на базата на които се правораздавало. Характерно за еснафските устави е, че те съдържат предимно наказателноправни разпоредби. Когато липсвали писани правила, лицата се ръководели от обичайноправни норми, възприети и спазвани от „ старо време”. При нарушаване на правилата в различни еснафски устави се поставял въпросът за наказателната отговорност на лицата. Текстовете на фермана и еснафските устави предвиждали за извършителите на различни престъпни деяния съответни наказания. Установяването на нарушение и налагането на наказание било предоставено на еснафските органи. По изключение било възможно предаване на турското правосъдие. Видът на наказанието зависело от тежестта на нарушението и решението на правораздавателния орган. Това право е записано във фермана от 1773 г. и е потвърдено в еснафските устави. Интересен е фактът, че едни и същи нарушения се наказвали по различен начин в различните еснафи, което показва, че тежестта на нарушенията не била преценявана еднакво в различните занаятчийски организации. Извършителят на нарушението се „ педепсвал”, т. е. наказвал. Налаганите от еснафските органи светски наказания били няколко вида: имуществени (глоба в пари и натура, конфискация на продукция, даване на угощение), телесни и опозорителни ( бой), административни ( връщане на избягал ученик, отстраняване от заемана длъжност, временно и постоянно затваряне на дюкяна), запиране, отлъчване (кюста), предаване на турското правосъдие и др. Някои от тях са посочени във фермана на Мустафа Хан от 1773 г.: „Тоя еснафски съд осъжда провинените членове от еснафа на публично опозоряване, на изгонване от еснафството, на забрана да работи занаятската професия, на телесно наказание с пръчки, на временно арестуване, на парични глоби в полза на еснафа, на изобличение и на други подобни укори и наказания.” В същия ферман е записано още: „Виновниците и престъпниците ще се наказват на публично ругаене и позор пред еснафите и пред обществото; освен това виновните ще се подлагат на телесни наказания с биене по задника и по боси крака с яки и здрави дървени пръчки.” Наказанията се срещат в различни комбинации в еснафските устави и решения. Еснафските документи показват голямо разнообразие на наказателни норми. При извършването на еднакви нарушения в различните организации се налагали различни наказания, а било възможно едни и същи по вид и размер наказания да се прилагали за различни по тежест и вид нарушения. Имуществени наказания били глоба, конфискация на продукция, даване на угощение. Имайки предвид силната привързаност на занаятчиите към тяхната собственост и трудното печелене на капитал, тези наказания били сериозни за еснафлията. Глоба. Едно от най-често срещаните наказания в еснафските правилници била глобата. За глоба се споменава също във фермана на Мустафа Хан ІІІ. В него се посочва, че при нарушения на еснафските норми, еснафският съд има правото да налага различни наказания, включително и глоба, като има предвид парична глоба в полза на еснафската каса. Имущественото наказание глоба било налагано при най-разнородни по вид нарушения – работа в празничен ден, преждевременно напускане на майстор от чирак или калфа, самостоятелно пазарене на стока, разгласяване на взети в лонджата решения, отнемане на чужди клиенти, неприсъствие на лонджа, отсъствие от еснафски празник или погребение и др. Наказанието се среща в еснафските устави под различни наименования: глоба, щрафа и др. Размерът на глобата и нарушенията, за които се налагала били заложени в еснафските правилници и фермана от 1773 г. Наказанието обикновено се изпълнявало доброволно. Вероятно това е причината да липсват ясни текстове в уставите кой точно налага наказанието глоба. Обичайната формулировка е „ да даде”, „се наказва с”, „глобата е”. Само в някои устави изрично се уточнява по чие решение е наложена глобата. Най-често това е решение на общото събрание на еснафа, като формулировката е „бива осъждан от всичките майстори”, „каквото видят майсторите мунасип (уместно)”, „що определят майсторите”, „да се наказва съгласно”, „да се съди от всички майстори съборно и да се наказва”. Освен в пари, глобата можела да бъде определена и в натура – восък, свещи, бакър, кафе, зехтин. Когато била определена във восък, размерът варирал от половин до 5 оки: „Ако някой дръзне и оцени някоя подобна стока сам, без знанието на еснафа, пазарлъкът му ще бъде развален и стоката няма да му се даде. Изтегляне 60.88 Kb. Сподели с приятели:
|