Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците


Входящи материали (биоотпадъци) и добавки



страница3/9
Дата16.10.2018
Размер0.62 Mb.
#90008
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2Входящи материали (биоотпадъци) и добавки

2.1Основни входящи материали (биоотпадъци)

Както е обобщено във Фигура 6, съществуват основни разлики между отделните входящи материали (суровини) по отношение на пригодността им за анаеробно разграждане, при избора на най-подходящата технология.

Като цяло, благодарение на биохимичните особености, лигнинът е трудно разградим материал, когато не е инхибитор за анаеробните микроорганизми. Материалите, богати на лигнин (зелени отпадъци или биоотпадъци (смес от хранителни и зелени отпадъци)) са най-малко подходящите материали за анаеробни процеси. От друга страна, много органични материали съдържат голямо количество енергия, която може да се преобразува в биогаз. Такъв е случаят например с хранителни отпадъци и органичните продукти от хранително-вкусовата промишленост.

Анаеробните процеси са тясно свързани с течната среда. По този начин богатите на вода материали (течни органични отпадъци преди всичко) могат самостоятелно да бъдат оползотворени, чрез анаеробно разграждане, докато технологиите за компостиране изискват тези отпадъци да се смесват с обемисти структурни материали (т.е. зелени отпадъци), за да се намали съдържанието на влага и да се увеличи пропускателната способност на кислород.



Фигура 6: Основни групи материали (биоотпадъци), подходящи за компостиране или анаеробно разграждане

В зависимост от химичния състав, входящите материали за производство на биогаз имат различен потенциал и състав (вж. Таблица 2), който действително зависи от технологията, параметрите на процеса и избраните условия.



Таблица 2: Потенциал на основните входящи материали (биоотпадъци) за производство на биогаз

Биоотпадъци

Nm3/t летливи твърди частици

% CH4

органична фракция от битови отпадъци

650-750

52

отпадъци от пазари

450-550

54

плодове и зеленчуци

450-550

56

мазнини

950-1.100

56

сено

400-550

57

отпадъци от кланици

700-900

53

утайки от ПСОВ

200-300

70

свинска оборска тор

350-450

59

говежда оборска тор

400-500

55

* разделно събрани от зелените/градинските отпадъците
Списъкът с входящите материали подходящите за анаеробно разграждане е описан в Приложение 1

2.2Добавки


При извършване на процеса ферментация могат да се използват някои добавки, за стабилизиране и оптимизиране на процеса. Максималното количество добавки трябва да бъдат до 2% (на база свеж материал) от количеството на входящия материал. Трябва да се използват само добавки с деклариран и доказан ефект за подобряване на производството на биогаз. Могат да бъдат използвани следните ефективни групи вещества:

  • флокулационни агенти;

  • микроелементи;

  • утаители;

  • ензими;

  • свободна и имобилизирана прокариотна и еукариотна биомаса;

  • емулгатори (например тензиди);

  • антипенещи агенти;

  • комплексни агенти;

  • антискаланти;

  • макромолекули (натрий (Na), магнезий (Mg), калций (Ca), карбонат и фосфат).



2.3Етапи на процеса

2.3.1Приемане и предварително третиране на отпадъците


Биоотпадъците с произход от домакинствата са хетерогенни материали, както по отношение на органичния състав, така и по отношение на физическото им състояние и съдържат потенциални замърсители. В тази връзка, целта на предварителното им третиране се състои в следното:

  • отваряне на чувалите и разопаковане на храната с изтекъл срок на годност;

  • отстраняване на примесите, които биха могли да повлияят отрицателно на допълнителните механични и биологични етапи на процеса (пластмаси, пясък и инертни материали, метали);

  • смесване с различен вид органични материали, в случай на съвместна ферментация;

  • разреждане или концентриране на отпадъците, с цел да се постигне правилното съдържание на сухо вещество, съгласно избраната биологична технология. Най-честите решения са използване на вода, органична фракция или смес от биоотпадъци с различно съдържание на влага;

  • намаляване на размера на частиците на материала (обикновено до диаметър около 50 mm или до 12 mm в случай на използване на странични животински продукти от категория 3, съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент (ЕО) № 1069/2009 за СЖП), за да се увеличи работната повърхност на микробите;

  • въвеждане на свежи входящи материали с предварително адаптирана анаеробна флора от микроорганизми. Това обикновено се осъществява чрез добавяне на определено количество органична фракция към първоначалната смес от входящи материали (биоотпадъци).

Процесът на предварително третиране може да бъде планиран чрез комбиниране на следните етапи:

A. отваряне на торбите, (възможно) пресяване, центрофугиране, отстраняване на пясъка (инертни материали с ниска плътност);

Б. отваряне на торбите, пресяване, премахване на черни и цветни метали, сепариране, (възможно) разреждане;

В. отваряне на торбите, смесване с остатъчна органична фракция (10 до 50% от теглото) и евентуално смесване с обемисти отпадъци (структурни материали).
Първият вариант се отнася главно за процесите на мокро анаеробно разграждане, третият е свързан с процесите на суха ферментация на партиди (под формата на серия от реактори), а вторият е подходящ най-вече за процеси на сухо или полусухо анаеробно разграждане.


смесване с

остатъчната

органична

фракция

Фигура 7: Сравнителна схема на различните видове предварително третиране

2.3.2Основни изисквания за обеззаразяване / пастьоризиране


Предварителното пастьоризиране на биоотпадъците трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 5 от ЗУО относно третирането на биоотпадъците и на Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти, който изисква материалът да се подложи на термично третиране при необходимата температура за минимален период от време, за да се гарантира широкообхватно ликвидиране на патогените.

    В съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти, оборудването за пастьоризиране на материалите от категория 3 трябва да гарантира термично третиране на материалите най-малко в продължение на 1 час при 70 °С и максимален размер на частиците от 12 мм.

    Въпреки това, Наредбата за третиране на биоотпадъците регламентира освобождаване на хранителните/кухненските отпадъци от тази разпоредба, на национално ниво, ако се третират заедно с:



  • оборска тор;

  • съдържание на храносмилателния тракт;

  • мляко; млечни продукти; коластра; продукти от коластра;

  • яйца; яйчни продукти;

  • странични животински продукти, посочени в чл. 10 (е) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за СЖП, които са преминали процес на третиране, както е определено в чл. 2 (1) (m) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните

  • всички други странични животински продукти, които са били третирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 за СЖП на друго място.

    За третирането на тези материали не се изисква оборудване за пастьоризиране, ако се прилагат следните времеви температурни профили или системи на третиране:

  • термофилно анаеробно разграждане при 55 °С, в продължение на най-малко 24 часа и хидравлично време на задържане на материала в реактора, най-малко 20 дни;

  • термофилно анаеробно разграждане при 55 °С, последвано от пастьоризация (70 °С, 1 час);

  • термофилно анаеробно разграждане при 55°C, последвано от компостиране в съответствие с правилата за обеззаразяване при процеса компостиране, съгласно Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с ПМС № 235 от 15.10.2013 г., обн., ДВ, бр. 92 от 22.10.2013 г.;

  • мезофилно анаеробно разграждане при 37-40 °С, последвано от пастьоризация (70 °С, 1 час);

  • мезофилно анаеробно разграждане при 37-40 °С, последвано от компостиране, в съответствие с Наредбата за третиране на биоотпадъците.


Фигура 8: Примерно оборудване за пастьоризиране (източник: „Bios1 Gmbh“)



Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Press -> Konsultacii -> 2013 -> december
file -> Екология и околна среда
file -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
file -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
file -> Екология и околна среда
Konsultacii -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води
december -> За определяне на национални технически изисквания към съоръженията за


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница