Интервю атанаска маджарова с нуртен ремзи, директор на турското читалище в град шумен

Изтегляне 102.01 Kb. Дата 15.08.2018 Размер 102.01 Kb. #79612

Навигация на страницата:

• Как преживяхте събитията от 85-та и 89-та, какво се случи
• Смяташ ли, че това се дължи на някаква конкретна политическа стратегия
• Какво е поставило началото на такива дискриминационни отношения
• Като начало на тази дискриминация са 80-те
• За това ще те помоля да разкажеш по-подробно.
• Разкажи някоя такава история.
• Книгата ти кога се очаква да излезе, как се казва
• Какви са впечатленията ти от изселниците ни
• Как преживяхте смяната имената Вие и вашите близки
• Какво мислиш за понятието „преход”, приемаш ли го, как го разбираш ти
• От кога се занимаваш с културното запазване на турските традиции.
• Имаше ли опити да ви повлияят да се изселите

ИНТЕРВЮ АТАНАСКА МАДЖАРОВА С НУРТЕН РЕМЗИ, ДИРЕКТОР НА ТУРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ В ГРАД ШУМЕН Асимилацията и работата срещу турския етнос е започнала преди много години: със спирането на турските училища, със забраняването на турските медии, със закриването на… изучаването на майчин турски език в училищата. Това се касае за всички етноси в България. Аз конкретно мисля, че не е решен проблема с етносите. Естествено най-голям е проблемът с турците, защото по политически причини години наред е насаждана лъжливата мисъл, че турците все са гадни, мръсни, колещи, бесещи, а то – точно обратното – мисля, че турците и османците са допринесли много за развитието на България. Просто времената са били такива, че който вдигне глава срещу власт, срещу държава го колят и бесят. Че то и сега е същото. Туй, че има единични случаи не значи, че трябва да се говори за целия етнос, който е останал от османско време. Все още има такива ограничени историци, които спорят по въпроса дали в България наистина има турци. Това са едни такива измислени, изкуствено създадени напрежения. Османците при условие, че 500 години са били по тия земи, възможно ли е да няма османци и турци, които са потомък на османците. За съжаление все още има партии като „Атака”, които ни плюят, даже наскоро в сайтовете имаше много негативни карикатури за турците, за Ататюрк, за религията ни, за Мохамед. Много цинични и много отвратителни карикатури бяха. Даже аз писах протестно писмо в нашата медия, че вече е крайно време хората да разсъждават и да бъдат „толерантни” да се каже вече е изтъркано, просто трябва да бъдат хора, човеци преди всичко. Повечето от хората все още не могат да проумеят, че турците не са били причина за изоставяне на българския народ, а обратно – за развитието на българския народ. Можем да започнем с ежедневния начин на живот. Като например с думите – за да влезе една дума в езика, това означава, че е нещо предадено. Щом от английския език са навлезли думи, през 50-те–60-те години от френския са навлезли думи, ами ненормално ли е и срамно ли е да се каже, че и турците са допринесли с думите си, с езика си за развитието на българския народ. Същото се отнася и за кухнята, и за архитектурата и за ежедневния начин на живот като маси, софри, хамами, бани. Турците са научили света да се къпе, да пие турско кафе и после вече разните разновидности. Всеки народ има някакъв принос за развитието на всички народи – глобално може да се гледа на въпроса. Но тази грешна политика на българските управници за съжаление мисля, че е под влияние на руската политика, защото може би стремежът на всички народи и на всички световни сили да завземат Босфора и да притежават Босфора са причина Русия да накара българите да мразят турците. Разделяй и владей. Това е политиката на Сталин, политиката на Русия. Тези изкуствени създадени предразсъдъци спрямо турците за съжаление все още пречат и не можеш с пръчица да ги махнем. Аз мога да дам много примери. Как преживяхте събитията от 85-та и 89-та, какво се случи? -Поради медиите и поради правителствата изкуствено са създадени негативни чувства у хората. Турчинът си е турчин, българинът си е българин, циганинът си е циганин. Защо трябва да се променя името на етноса. Много цигани като им кажа „цигани” се обиждат. Защо? Защото българските медии… защото за съжаление в България все още се казва „циганска работа” или „ревнив кат’ турчин” или „гаден кат’ турчин” или „ колиш, бесиш кат’ турчин”. Това са изкуствени, такива, създадени изрази, които за съжаление години наред са се насаждали в мозъчетата на целия български народ и е много трудно така с един замах да се премахнат. Мен например ми прави също много лошо впечатление всеки като каже, че Движението за права и свободи е турска партия. Аз не мисля, че е турска партия – има всякакви етноси там – има и роми, има и българи и евреи, доколкото знам и помаци има, християнски или мюсюлмански. Аз не мисля, че е турска партията, но българското правителство направи така, че тази партия да бъде турска, но не в истинския смисъл турска. Аз лично като институция от ДПС и други никакви помощи и подкрепи не съм получавала. Но единствено ДПС издига в по-висшестоящите длъжности хора от всички етноси. Всички останали партии изобщо не се занимават с турците. С циганите се занимават дотолкова, защото са многобройни, дотолкова, доколкото да им гласуват, после пак са в немотия и в мизерия, и пренебрегнати и отхвърлени, и обидени, и омаловажени и подценени и дискриминирани. Смяташ ли, че това се дължи на някаква конкретна политическа стратегия? -Виж сега, аз не мисля, че в България има официална дискриминация, но тя си съществува за съжаление. Какво е поставило началото на такива дискриминационни отношения? -Миналото. Щом майките и бащите са насадили в главите, че циганите и турците са гадни, мръсни, долни, крадливи, колещи и бесещи... това се предава още от семейството, от поколение на поколение. Виждам една майка по пътя, детето й не слуша и тя вика :„слушай ме!”, и то вика пак: ”няма”и майката вика: “слушай ме, сега ще те хвърля на турците”. Ами една майка на тригодишното си дете като подхожда по тоя начин… или пък детето вика: „аз искам да уча примерно в еди кое си училище – ааа, не там има много цигани, много турци, няма да учиш там”. Жалко, че в България казват, че ДПС е турска партия, аз не съм депесарка, аз не подкрепям никоя политическа сила, работя с всички политически сили, но за съжаление, жалкото е, че например ДПС никога не плюе и не подценява някои етноси или други мнения, докато “Атака” и конкретно тяхната телевизия “Скат” за съжаление българските закони все още търпят такива негативни партии като тях, които много открито и много вулгарно работят по въпроса. Аз един път не съм чула от ДПС и един път не съм видяла някой турчин да отиде в някоя българска църква да напише (както на часовниковата кула) голям цинизъм. Убедена съм, че нито един турчин никога няма да отиде това да го направи където и да е – дали в църква, даже и в комшията или където и да е. За съжаление тая изкуствено създадена ситуация и предразсъдък към турския етнос все още ги има. Това, че няма официална дискриминация не означава, че я няма. Всеки ден я срещам и в общината. Защо издания на други езици не притесняват никого, а моето издание, затова, че е на майчин турски език, при условие, че нямаме учебници по турски, нямаме литература на турски, притеснява хората и им боде в очите и ми викат: ”ти живееш в България, защо издаваш турско списание?” Или: ”ти живееш в България, пиши го половината на български”. Защо други издания, на друг език не им бодат в очите, а точно турското издание, което е единствено в района, няма друго такова, им боде в очите. Ето още един голям пример за дискриминация спрямо турците. Като начало на тази дискриминация са 80-те ? -Тя си съществува още след османско време, въпреки, че е имало периоди на положителни и отрицателни отношения, но конкретно още преди смяната на имената. За това ще те помоля да разкажеш по-подробно. -Първо са започнали с помаците затуй, че са мюсюлмани, затуй, че говорят на турски, а цял свят знае, че помаците не са хора от български произход, насилствено потурчени. Всички знаят, че това са представители на едно племе – кумани, което е дошло от азиатските страни, от тюркските народи. Като всички останали тюркски племена, които са дошли тук, включително и българите. Но ето как разни държавни политики ни разделят и ни карат да забравяме, че ние сме братя преди всичко, че имаме кръвна връзка. Всъщност турците в Лудогорието са представители на всички тюркски племена.Езикът им е общ, все едно както български и руски. Както има славянски езици, така си има и тюркски езици, които са много близки. С една дума- преименуването може би е най-връхната… и най-вече изселването, насилственото изселване. Аз казвам, че е насилствено, въпреки, че всички сами си тръгнаха. Имам информация, че много интелигентни хора – учители, лекари… дошли са в домовете им и са им казали до два часа да се махат. Разкажи някоя такава история. -Има, има много такива истории, но трябва да надникна в моята архива, за да ти кажа. Карат ги да се изселят за нула време, до два часа, до пет часа и при условие, че насилствено ги карат да се изселят и по-обикновените хора по инерция и те тръгват след тях, защото не знаят какво ги очаква тука. По време на смяната на имената ние имахме много тежки събития, много жертви. Аз съм сложила в изданието снимки на жертвите, които се знаят, а има и много, такива които просто се покриха с лъжи… Има хора, които са влизали в болница, но няма достоверна информация. Просто близките на тези хора говорят, че влизат в болница по нищо и никакви несериозни болести и ги изкарват мъртви. Това е също съмнение. Има такива. Единият от тях е Дестанов, който е бил ръководител на нашите формации в читалището. Друг пример мога да дам за поета от Бургас. Близките му предполагат, че просто не му е обърнато внимание в болницата и че умишлено така е направено. Има много такива примери, аз просто сега не съм в състояние да цитирам имена. Има много хора, които се самоубиха. Примерно един адвокат от Родопите преди да започне смяната на имената идват при него на работното му място и казват: ”така и така, ще сменяме имената, ти си смени името да бъдеш за пример”. И той като адвокат казва: ”аз няма да работя против българските закони”. Ами, няма закон, с който да задължават всички да станат българи или всички да станат християни. И го прибират за 2-3 дена и човекът се връща вече като ненормален у дома при жена си и почива. Предстои да издам книга сега. Аз от 5-6 години събирам информация и тази книга ако я издам ще ви подаря да си имате. Там много истини са разказани. Аз съм убедена, че хората не лъжат. Това са лични истории, разкази. Аз като бях в първи клас. Мисля, че една от причините е, че сме многобройни. Ние сме най- многобройния етнос и това притеснява. Другата причина е, че ние сме много задружни, много държим на традиция, на култура, много си помагаме. Нашите хора държим на обучението, на образованието за разлика от другите етноси и са си такива – интелигентни. Много хора не могат да направят разлика между отечество и родина. Нашето отечество е може би Турция или Османската империя, защото отците ни, дедите ни са свързани с тях, но нашата родина е България – тука сме се родили. Тези страхове не се базират на истини, а са изкуствено създадени. В учебниците по история не са отразени много истини за Османската империя, много, ужасно много. Аз като бях в първи клас, лично го преживях – раздадоха ни учебниците по майчин турски- беше букварче и на следващия ден учителката ми каза: ”трябва да ни върнете букварчето по турски, защото вече няма да учите турски”. А на мен това букварче толкова ми хареса и може би за пръв и последен път имах смелостта да излъжа учителката си, че аз този буквар го загубих. Все още го имам и си го държа за спомен и ме радва това, че никъде до сега не съм го виждала – нито по библиотеки, нито по училища. Аз естествено в първи клас нямам придобит житейски опит, за да разсъждавам, защо забраняват турски или нещо от тоя род, просто казаха, че няма да учим турски. Само това ни казаха. Но причината е ясна – още оттогава е започнала тази стратегия за промяна на турците – да ги побългаряват и т.н. Има изкуствено създадена теория, че турците турцизират България. Няма нищо общо с истината. Османската империя никога насилствено не е карала някой да се потурчи и да става мюсюлманин. Хората доброволно може би са го правели. Някои чорбаджии, за да бъдат по-угодни на османската управа, съвсем естествено са се… са пасвали на тях. И сега ги има тия неща. Защото казват: ”кат’ се казват Иван отношението е друго, а кат’ се казвам Мехмед е съвсем друго”. С една учителка по български имам лични примери. От целия клас с българската граматика аз се справях най-добре. С това мога да се похваля, че още от дете българския език си го знам перфектно, а тя когато ми пишеше оценка един или два пъти ми каза, че не може една туркиня да има шестица, не може да знае по-добре български от някое българче, защото имаше още едно дете в класа, която не знаеше добре граматиката – тя заслужаваше 5 имаше пропуски, но на нея й писа 6 а на мен 5, само защото не може една туркиня да знае по-добре български от някое българско дете. Много такива примери имам, те остават в твоето подсъзнание. Дори и да не ги помниш, то се натрупва и това натрупване води до оформяне на личността и на интереси и на идеи. Книгата ти кога се очаква да излезе, как се казва? -Не знам точно още как ще се казва, но работя от 4-5 години във връзка с нея, събирам материали, унищожени архиви, ходя по архивите. Нищо не мога да намеря. В Шуменския архив всичко са унищожили, по време на смяната на имената предполагам е станало. Една свястна снимка не мога да намеря. Песните съм ги монтирала, в тях има много исторически факти. Използват се много думи от старотурския. Ние в района още използваме някои старотурски думи. Книгата ми се казва „Сърцето на лудогорския извор”. Има четиристишия, характерни за турския етнос, подхвърлят се между младите. Имам подкрепата на Министерството на културата по етнически проект. Малко, но пак е нещо. Намерих в архива, че в Шумен е имало 41 джамии след Освобождението. Тогава по българските земи остават много турци, както и други народи. Но другите народи не ги дразнят, само турците – защото са многобройни. Сега е така с циганите. През 10 години има изселничества. Това е с цел да се изчисти нацията. Нашата гордост е тази – каквото и да правят правителствата, ние сме се запазили в семействата си. Имам един случай от ежедневието си. Една, която идва ще при нас- българка и на улицата са й викали: ”ти какво отиваш да се потурчваш ли, туркиня ли ще ставаш?” Ние като ходим да пеем английски песни и да танцуваме латиноамерикански танци, какво? Аз ходя в руски хор и какво- рускиня ли ще ставам? Какви са впечатленията ти от изселниците ни? -Ако наистина 9 млн. са се изселили, това означава , че има 9 млн. романа. Човешкия живот е един роман. Изселниците ни какво разказват на децата си? -Ами какво, каквото е било. Ние нямаме такова негативно отношение към българите. Той е насаден от Русия. В турците тоя негативизъм, който го има в българите го няма. Не мога да кажа, че като цяло държавната политика е негативна. Години наред негативизмът се е насадил. Друго, което не одобрявам е трети март. Аз не казвам националният ни празник, а националния. Как да празнувам аз освобождението от дядо си. Защо да не е някой празник, който да ни обединява. България е била под византийско, турско робство и т.н. Защо да не е от византийско или гръцко… Ако наистина е било робство, българи нямаше да има. Много толерантни са били турците- църкви са си строяли българите и всичко. Как преживяхте смяната имената? Вие и вашите близки? -Когато се говори за смяната на имената много лесно се преживява, но да кажем, ти сега станеш от Атанаска на Абибе. Ще можеш ли да го приемеш. Името, което майка ти и баща ти са ти турили. Ама насилствено да се случи. Смешно е. Това е смяната на имената – една смехория.Това е една много голяма грешка. В цял свят такова нещо не се е случвало. Какво мислиш за понятието „преход”, приемаш ли го, как го разбираш ти? -Да, преход имаше. Казват към демокрация, но аз не мисля, че в България има демокрация, пак е някакво зрънце, някакво развитие, но има още много да се прави. То не преход, ами то си стана направо период от историята. От кога се занимаваш с културното запазване на турските традиции?. -Официално от 2002 година, но винаги ми е било в душичката. По време на смяната на имената учех и имах изпит в Русе и ме върнаха червените барети, затова, че не съм си сменила името. По време на изселничеството бях в майчинство. Изгониха ме от работа, съкратиха ме. После като дойде демокрацията ме върнаха. Имаше ли опити да ви повлияят да се изселите? -Моят мъж беше на работа в един дърводелски цех, бригадир - отговорна длъжност и един ден го вика директорът му и му казва, че от утре няма да има работа. Заповедта е отгоре и така… Не го възвърнаха на работа. И нямаш работа, всички се изселват. Ти какво правиш и оттогава 20 години е таксиджия. Принудиха ни да се изселим за Турция, ама ние се изселихме в Швейцария, защото затвориха границите към Турция. И чак като дойде демокрацията се върнахме. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 102.01 Kb. Сподели с приятели: