Ирена любчова димова
Изтегляне 152.12 Kb.
|
Свързани:
Lean-Six-Sigma-Black-Belt-Certification-Training-Manual-CSSC-2018-06b, Електричен ток в газове., Производствена система на Toyota, стартиране на нов бизнес, WV KOSTAL - DOC01651451-0004 Verarbeitungsspezifikation - Stiftgehaeuse ...
| Теоретичната рамка, която е възприета в дисертационния труд при анализирането на събрания корпус от английски и български коментари, е тази на социалния конструктивизъм (Камерън 1997; Холмс и Стуб 2003; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011). За разлика от есенциалистките подходи, като например теорията за дефицитността (Лейкоф 1975), теорията за доминирането (Фишман 1983), теорията за различието (Танен 1990), които обикновено разглеждат джендър идентичността като вътрешноприсъща и непроменлива характеристика на индивида, която във всички комуникативни ситуации запазва една и съща форма, социалният конструктивизъм подхожда към социалния пол като към динамична, контекстуализирана същност. В рамките на този теоретичен модел социалният пол се тълкува като явление, което се създава в процеса на междуличностна комуникация до голяма степен чрез езиковото поведение на говорещите лица. В този смисъл, езиковите модели се разглеждат като средство, чрез което индивидите сигнализират и изкарват на преден план своята джендър идентичност, а не като елементи, които отразяват някаква неизменна, статична джендър идентичност. По този начин се подчертава активната роля на говорещите лица в процеса на конструиране на социалния пол. Ето защо в настоящото изследване джендър идентичността се схваща като социален конструкт, който се изгражда в процеса на междуличностно взаимодействие. Възприетият социално конструктивистки подход, обаче, не е радикален, т.е. не се твърди, че социалната категория джендър не съществува преди момента на нейното създаване в процеса на социална комуникация. Освен като на явление, което се създава в конкретни ситуации, на социалния пол се гледа и като на елемент, който предхожда конкретната ситуация—този елемент е натрупаният социален опит на индивида, свързан с начините, по които социалният пол може да се конструира в хода на комуникативното взаимодействие в съзвучие с културно-идеологическите стереотипни модели за мъжественост и женственост.
Поставянето на акцент върху начина, по който джендър идентичността се конструира в конкретни ситуации, е главната причина, поради която анализираният материал в дисертацията се разглежда от етнографска перспектива (Кислинг 1997, 2005; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011). Този теоретичен модел се оказва изключително подходящ за анализирането на контекстуализираното конструиране на идентичности. По време на анализа на емпиричния материал етнографската перспектива е комбинирана с позиция, характерна за третата вълна на вариационната социолингвистика (Екърт 2011; Баколц 2011; Мур и Подесва 2009; Джанг 2010). Добавянето на тази перспектива прави възможно изследването на начина, по който езикът варира в конкретни ситуации и индексира, посочва социалната категория джендър. Сливането на двата теоретични подхода (етнография и трета вълна на вариационната социолингвистика) е възможно, тъй като и двата модела поставят акцент върху важността на контекста при провеждането на изследвания и анализирането на езикови явления. Също като привържениците на етнографския метод, изследователите, които възприемат модела на третата вълна на вариационната социолингвистика, наблягат на изследването на езика в конкретни ситуации. Това, което привлича интереса им, е начинът, по който индивидите използват езикови (и неезикови) средства, за да конструират определена идентичност в конкретна ситуация. Сливането на два теоретични подхода е главната причина, поради която при анализа на корпуса от английски и български коментари се следва смесена методология. Етнографията обикновено използва качествени методи на анализ, а вариационната социолингвистика количествени. Ето защо в настоящото изследване се смесват качествени с количествени методи и се третират като два допълващи се начина за анализ на езиков (и неезиков) материал. С това дисертационният труд се присъединява към нарастващия брой социолингвистични изследвания в областта на езика и джендъра, които подчертават предимствата на прилагането на смесени методологии при анализа на емпиричен материал пред следването на една единствена методологическа парадигма (Милс и Малъни 2011: 92). Докато качественият метод позволява анализирането на събрания материал чрез категории, извлечени от самия материал и характерни за него, т.е. по начин, който взима предвид спецификите на изследвания емпиричен корпус, количественият метод довежда до намаляване на ефекта от субективната намеса на изследователя в данните. По този начин се постига по-голяма обективност и достоверност при анализа на събраните английски и български коментари, което от своя страна довежда до повишаване на валидността на направените изводи. Изтегляне 152.12 Kb. Сподели с приятели:
|