Главната цел на това изследване е да установи дали употребата на афективни изразни средства може да индексира или маркира категорията джендър в процеса на междуличностна комуникация и така да служи като ефективно средство за изграждане на мъжка или женска идентичност в различни комуникативни ситуации. На преден план излиза следният изследователски въпрос:
Каква роля играят емотивните изразни средства при конструирането на джендър идентичността в процеса на реалното, действителното ежедневно общуване?
Три работни хипотези ръководят разглеждането на този изследователски въпрос:
Х1: Емотивните изразни средства могат да изпълняват важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностно общуване.
Х2: Връзката между емотивните изразни средства и социалната категория джендър е изграждаща, а не отразяваща, т.е. емотивните изразни средства са механизми, употребата на които довежда до конструирането на социалния пол в конкретни ситуации, а не просто елементи, които отразяват пола като една непроменлива, статична същност на индивида, която съществува преди своето изразяване в речта.
Х3: Стереотипни, културно-идеологически модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на джендър идентичността чрез емотивни изразни средства.
Тези хипотези са базирани на резултатите от три изследвания, проведени съответно през 2009г. (Димова 2010а), 2010г. (Димова 2010б) и 2011г. (Димова 2012). Може да се каже, че Х2 и Х3 са съдържателно разлагане и конкретизиране на Х1: Х2 се фокусира върху установяването на ‘вида’ роля, която емотивният език играе при конструирането на джендъра, а Х3 набляга на това, какво обикновено регулира и оказва влияние върху тази роля.
Емпиричният материал, който се използва в настоящото изследване с цел тестване на трите хипотези, представлява коментари, публикувани на стените на две певчески състезания в социалната мрежа Фейсбук: Гласът на България 2011 и X Фактор Великобритания 2011. Материалът беше събран през есента и ранната зима на 2011г. чрез етнографско наблюдение на двете стени. Общият обем на анализирания корпус е 70 000 словоформи (35 000 словоформи на английски език и 35 000 словоформи на български език).
Сподели с приятели: |
