поставяне на акцент върху изразяването на емоции

• 
  
  предпочитане на засилено, интензивно изразяване на положителни емоции (като например любов, харесване, щастие и т.н.);
  
• 
  
  предпочитане на ограничено, смекчено изразяване на отрицателни емоции (като например неприязън, антипатия, гняв и т.н.).
  

Последните две комуникативни практики ясно изпъкват, когато се сравнят начините, по които българските информанти изразяват положителна и отрицателна емоция.

• Първо, както жените, така и мъжете от Гласът на България изразяват положителна емоция в по-големи количества, а отрицателна емоция в по-малки количества (виж Фигура 2).

  
  

• Второ, изразената емоция е интензивна по-често при вербализирането на положителни чувства, отколкото при вербализирането на отрицателни както в коментарите на жените, така и в тези на мъжете. Например, българските информанти комбинират повече от две стратегии за изразяване на емоция в един коментар, което придава интензивност на самия коментар, по-често при изразяването на положителна емоция, отколкото на отрицателна (виж Фигура 3).

  
  

Таблица 3: Честота на поява на положителни и отрицателни коментари със стратегии за засилване интензивността на изказването в корпуса на българските информанти

• Трето, директното изразяване на емоция към изпълнител (т.е. изразяването на емоция чрез директно обръщение към изпълнител), което обикновено води до интензивно изказване, е по-характерно за вербализирането на положителна емоция, отколкото на отрицателна както в коментарите на мъжете, така и в тези на жените; индиректното изразяване на емоция към изпълнител (т.е. изразяването на емоция чрез недиректно обръщение към изпълнител, включващо създаването на текст в трето лице), което в повечето случаи води до смекчаване на изказа, е по-често срещано при изразяването на отрицателна емоция, отколкото на положителна както при мъжете, така и при жените (виж Фигура 4).

  
  

• Четвърто, активното изразяване на емоция (т.е. случаите, когато информантите изразяват емоция чрез изказвания с емотивни термини, при които те се явяват в позиция подлог, и така подчертават своята активна роля по отношение на изразената емоция, придавайки интензивност на изказа си), е по-често срещано явление при положителните коментари на българските информанти, отколкото при отрицателните (виж Фигура 5).

  
  

• Първо, жените наблягат на изразяването на емоции в по-голяма степен от мъжете: те изразяват емоция в по-големи количества и по-често правят изразената емоция интензивна (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар).

  
  

• Второ, предпочитането на засилено, интензивно вербализиране на положителни емоции е по-ясно изразено при жените, отколкото при мъжете: жените изразяват положителна емоция в по-големи количества и по-често интензивно (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар и чрез използването на определени стратегии, които придават интензивност на изказването).

  
  

• Трето, предпочитането на ограничено, смекчено изразяване на отрицателни емоции сякаш е по-характерно за жените, отколкото за мъжете (жените изпреварват мъжете в два случая: ограничават количеството изразена отрицателна емоция в по-голяма степен от мъжете и по-често отнемат от интензивността на изразената отрицателна емоция чрез заемането на некатегорична позиция по отношение на изказването си; мъжете изпреварват жените в един случай: избягват интензивно изразената отрицателна емоция като комбинират повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар по-рядко).