Ирена любчова димова

Първи раздел на глава трета дискутира начина, по който са събрани английските и българските коментари. В началото се мотивира изборът на Фейсбук стените на двете певчески състезания (Гласът на България 2011 и Х Фактор Великобритания 2011) като място за събиране на емпиричен материал. Изброяват се три основни причини за направения избор:

• възможността, която предоставиха двете страници, за събиране на естествена, спонтанна реч, т.е. реч, която не е експериментално предизвикана, а отразява реално случващи се комуникативни практики. Във връзка с това се подчертава, че самото място позволи да се наблюдават информантите (феновете на двете състезания) без присъствието на изследователя да бъде видимо за тях и по някакъв начин да смущава тяхното естествено поведение, което от своя страна направи лесно преодоляването на т.н. ‘парадокс на наблюдаващия’;

  
  

• фактът, че двете стени съдържаха временно архивирани коментари, което улесни тяхното събиране;

  
  

• фактът, че двете стени представляваха обществени среди за комуникация, а не място, където протича лично взаимодействие, което позволи събирането на материал без да се поставя под въпрос етичността на самия процес на събиране на данни.

  
  

В следващата част на раздела се обръща внимание на самия процес на събиране на емпиричен материал. Подчертава се, че анализираните английски и български коментари са събрани чрез етнографско наблюдение на Фейсбук стените на двете певчески състезания в продължение на пет месеца (от септември 2011 до януари 2012), както и че събирането на емпирични данни премина през два основни етапа:

• пилотно изследване, което включваше събиране на малко количество материал и формулиране на хипотези;

  
  

• същинско изследване, по време на което обемът на събрания материал беше увеличен значително с цел улесняване провеждането на статистическа обработка на данните.

  
  

Втори раздел проследява стъпките, които са следвани при анализа на събрания корпус от коментари. Посочва се, че анализът на емпиричния материал премина през следните етапи:

• качествен анализ с цел определяне на аналитични категории, който завърши със съставянето на списък от стратегии за изразяване на емоции, характерни за изследвания материал;

  
  

• качествен анализ с цел кодиране на афективните стратегии в корпуса;

  
  

• количествен анализ, който включваше преброяване на употребите на стратегиите за изразяване на емоции, както и на различните видове афективни коментари (положителни, отрицателни и т.н.);

  
  

• сравнение на получените чрез преброяване резултати. Самото сравнение следваше три стъпки: 1. сравнение на резултатите на българските и британските информанти, 2. сравнение на резултатите на мъжете и жените в групата на българските информанти, 3. сравнение на резултатите на мъжете и жените в групата на британските информанти. Процесът на сравняване включваше провеждането на тестове за статистическа значимост с цел установяване на това, дали наблюдаваните различия са ‘истински’ различия или са резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Два основни теста за статистическа значимост бяха прилагани: т-тест и хи-квадрат метод.

  
  

Следващият раздел на глава трета прави подробно описание на корпуса от коментари. Обръща се внимание на факта, че коментарите на български език са 2438 (35 000 словоформи), а тези на английски 1477 (35 000 словоформи). Споменава се, че както българските, така и английските коментари са сравнително кратки (в повечето случаи се състоят от изречение или няколко изречения) и съдържат предимно оценка на участниците в състезанията по отношение на тяхното представяне, музикален талант, външен вид, избор на песен, облекло и т.н. Обикновено даването на оценка довежда до изразяване на положителни и отрицателни емоции.

• коментари, изразяващи положителна емоция към участник в състезанието (например: Тошко уникаленннн сиииииииии !!! ♥);

  
  

• коментари, изразяващи отрицателна емоция към участник в шоуто (например: Тази вечер Роксана направо се изложи!! МНОГО ТРАГИЧНО И МНОГО НЕПРОФЕСИОНАЛНО! Ето колко смешно е – нито английския, нито музикалността, направо никак!!! Как може да пляскат на тази некадърна изява и излагация!!!);

  
  

• коментари, изразяващи както положителна, така и отрицателна емоция към участник в състезанието (например: Герганка…..... малко повече ми дойде откъм орнаментика….....иначе хубаво девойче :));

  
  

• коментари, изразяващи отрицателна емоция по отношение на дадено събитие и/ или референт в защита на участник в шоуто (например: Неее, Алекс си отиде. Ама то беше толкова несправедливо и двамата бяха THE BEST в отбора на ивана!!!). Както ясно проличава от примера, в основата на този вид коментари стои положително отношение към определен участник в състезанието;

  
  

• коментари, изразяващи положителна емоция към определен участник в шоуто и отрицателна към друг (например: Невена не ми хареса. Но Игор е СУПЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕРРРРРРРРРРРРРРР).

  
  

В раздел трети се взима под внимание и фактът, че по-голямата част от българските и английските коментарите са написани от информанти на възраст под 20 или 30 години. Сравнително малко са коментарите, написани от информанти над 30 години или с неопределена възраст (виж Фигура 1, която представя възрастовия профил на авторите на английските и българските коментари). Ето защо може да се твърди, че анализираният материал е характерен за младежката реч и начини на изразяване.

Таблица 1: Стратегии за изразяване на емоции