Ирена любчова димова
Изтегляне 152.12 Kb.
|
Свързани:
Lean-Six-Sigma-Black-Belt-Certification-Training-Manual-CSSC-2018-06b, Електричен ток в газове., Производствена система на Toyota, стартиране на нов бизнес, WV KOSTAL - DOC01651451-0004 Verarbeitungsspezifikation - Stiftgehaeuse ...
- Навигация на страницата:
- Граматични Морфологични
Важно е да се отбележи, че видовете стратегии, представени в Таблица 1, са характерни както за българските коментари, така и за английските, което най-вероятно се дължи на факта, че двете групи информанти преследват подобни общи цели (избор на най-добрия глас съответно на България и Великобритания) и общуват в подобни онлайн среди (Фейсбук стените на двете състезания). Въпреки че употребяват еднакви видове стратегии за изразяване на емоции, българските и британските информанти проявяват различни предпочитания, както ясно проличава от количествената информация, представена в Таблица 2. Таблица 2: Честота на употреба на стратегиите за изразяване на емоции в английските и българските коментари
* Процент коментари, съдържащи стратегията, от всички коментари, написани от британските/ българските информанти ** Разликата между двата процента е статистически значима при риск за грешка 0,01 (1%) Резултатите от анализа на емпиричните данни показват, че: употребата на удивителни знаци, многоточие, повторение на буква, оценъчна лексика, умалителни наставки, безглаголни изречения, поредица от положителни/ отрицателни изказвания, контрастивни маркери и експресивни маркери е по-характерна за българските информанти; употребата на емотикони, емотивни термини, модални глаголи, повелително наклонение, повторение, комбиниране на положително изказване (изказвания) с благопожелание и/ или окуражаване, маркери за модалност, интензифициращи маркери и маркери за солидарност е по-характерна за британските информанти. Всичко това води до следното заключение: различните предпочитания на българските и британските информанти по отношение на стратегиите за изразяване на емоции са причина за възникването на специфични, вътрешногрупови норми и начини на изразяване на емоции. В четвърти раздел на глава трета детайлно се описват стратегиите за изразяване на емоции, характерни за корпуса от английски и български коментари (виж Таблица 1, стр. 27). Фокусът на анализа е върху начина, по който всяка стратегия се използва за изразяване на емоция в анализирания емпиричен материал. Дискутират се значенията, които обикновено се пораждат при употребата на въпросните стратегии. Набляга се на факта, че породените значения придобиват конкретност, когато употребените стратегии се смесят с други в стилистични комбинации. Пети раздел представя и дискутира резултатите от анализа на емпиричния материал. Първата част на раздела е посветена на българските коментари, а втората на английските. В началото на пети раздел се представят стереотипните виждания за това, как мъжете и жените изразяват емоции. Като основа за очертаването на тези нормативни гледища се ползват ранните изследвания в областта на езика и джендъра (Фишман 1983; Танен 1990), психологията (Боуди 2000; Фишър и Манстед 2000; Шилдс 2000), както и изследване, проведено в българския културен контекст (Димова 2010б). На преден план се извеждат следните стереотипни модели: жените са по-емоционални от мъжете и следователно изразяват емоции както в по-големи количества, така и по-интензивно; жените проявяват склонност към изразяване на положителни емоции (радост, щастие, любов и др.) и отрицателни емоции, разкриващи слабост и безвластие (страх, тревога, тъга и др.); те избягват изразяването на отрицателни емоции, сигнализиращи сила и власт (неприязън, антипатия, гняв и др.); мъжете избягват изразяването на положителни емоции (радост, щастие, любов и др.) и отрицателни емоции, разкриващи слабост и безвластие (страх, тревога, тъга и др.); те наблягат на изразяването на отрицателни емоции, сигнализиращи сила и власт (неприязън, антипатия, гняв и др.). По-нататък в изложението се подчертава, че сравнението на комуникативните практики, възприети от българските информанти (феновете на певческото състезание Гласът на България), с очертаните по-горе стереотипни модели ясно показва тяхното доближаване до типично ‘женските’ начини на изказване и контактуване. Три стереотипно ‘женски’ практики са особено характерни за комуникативното поведение на информантите от Гласът на България: Изтегляне 152.12 Kb. Сподели с приятели:
|