Общ брой публикувани коментари*

• 
  
  позиция на засилено и интензивно изразяване на емоция;
  
• 
  
  позиция на засилено и интензивно изразяване на положителна емоция;
  
• 
  
  позиция на ограничено изразяване на отрицателна емоция, която застрашава положителния образ на даден участник в шоуто (позиции, характерни за българските и британските информанти);
  
• 
  
  позиция на засилено и интензивно изразяване на отрицателна емоция в защита на даден изпълнител и неговия положителен образ (позиция, особено характерна за британските информанти).
  

Обаче, начинът, по който мъжете и жените заемат общите афективни позиции, е различен: дискурсивното поведение на жените се характеризира с по-крайно и интензивно заемане на въпросните позиции, докато в поведението на мъжете изпъква по-сдържаното маркиране на същите тези позиции. Наблюдаваното поведение на информантите, както и типичните позиции, които заемат, препращат към стереотипни модели, които позволяват на жената да използва свободно характерните за нейната социокултурна група начини на изразяване и отдалечават мъжа от същите тези практики, като му налагат да бъде въздържан при тяхната употреба. Анализът на събраните коментари ясно показва, че именно различният начин, по който мъжете и жените заемат общите за групата афективни позиции, води до вписването им в каноничните, културно обусловени модели за мъжественост и женственост, т.е. води до конструирането на стереотипно женски и мъжки идентичности. И в двете изследвани групи, обединени от общи интереси, цели и комуникативни практики, индексирането на социалната категория джендър се постига чрез различните форми на участие в характерните за групата общи дейности, които демонстрират мъжете и жените.

• Първо, чрез анализа на корпуса беше установено, че емотивните изразни средства могат да играят важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностна комуникация (Х1): мъжете и жените информанти комбинират лингвистични (и нелингвистични) емотивни изразни средства, заемат общите афективни позиции по различни начини, които стереотипните модели свързват със социокултурните групи на мъжете и жените, и така конструират мъжки и женски идентичности. В анализираните коментари емотивните изразни средства директно индексират, т.е. посочват позиции, традиционно свързвани с мъжете и жените, и по този начин индиректно индексират категорията джендър.

  
  

• Второ, беше доказано, че връзката между емотивните изразни средства и категорията джендър е изграждаща, а не отразяваща (Х2): анализът на корпуса ясно показа, че различни стратегии за изразяване на емоции се предпочитат в рамките на двете Фейсбук групи и че в двете групи мъжете информанти използват афективен стил, който стереотипно се свързва с жената. Според тези резултати емотивният език не отразява статична, неизменна, вътрешноприсъща джендър идентичност и не остава непроменен в различни ситуации, а изгражда категорията джендър по начин, който взима предвид спецификите на контекста, в който се провежда социалното общуване, и следователно възприема различни форми в различни ситуации, дори такива, които традиционно се асоциират с другия пол.

  
  

• Трето, в настоящото изследване беше установено, че стереотипни, културно-идеологически модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на социалната категория джендър чрез емотивни изразни средства (Х3): в анализираните коментари мъжете и жените информанти изразяват емоции към участниците в шоуто така, че взимат предвид предписанията на стереотипните модели за мъжественост и женственост, т.е. информантите изграждат женски и мъжки идентичности в съзвучие с каноничните модели.

  
  

Последният, седми раздел на глава трета прави обобщения и изводи по отношение на връзката между език и джендър и това, как би следвало да се изследва тя. Направените обобщения и изводи могат да бъдат причислени към три основни групи:

• Първо, към категорията джендър би трябвало да се подхожда като към социален конструкт, които се изгражда в конкретни групи, обединени от общи интереси, цели и комуникативни практики, обикновено в резултат на участието на мъжете и жените в определени социални практики и техните различни начини на участие във въпросните практики.

  
  

• Второ, на връзката между език и джендър би следвало да се гледа като на изграждаща, а не отразяваща.

  
  

Всичко това подкрепя заемането на анти-есенциалистка, социално конструктивистка позиция при изследването на джендър идентичността и нейното отношение с езика. Обаче, важно е да се отбележи, че резултатите от настоящото изследване не подкрепят заемането на радикална социално конструктивистка позиция, при която да се твърди, че категорията джендър не съществува преди нейното изграждане в определена ситуация. Анализът на емпиричния материал ясно показва, че категорията джендър би следвало да се третира както като динамична същност, която се конструира в конкретни ситуации (т.е. нещо, което изграждаме), така и като абстрактна идеология, която предхожда контекста на общуване (т.е. нещо, което имаме, нещо, което сме възприели и което е част от нас).

• Трето, резултатите от анализа на събраните коментари показват, че връзката между език и джендър би трябвало да се анализира чрез прилагането на смесена методология. Смесената методология на настоящото изследване, която комбинира качествени и количествени елементи, позволи да се провери валидността на направените твърдения на базата на анализа на емпиричния материал по два различни начина и така да се засили достоверността на направените заключения, както и да се оправдае решението да се счита категорията джендър като релевантен фактор при анализа на изследваните коментари.