Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност



страница3/3
Дата20.09.2016
Размер0.53 Mb.
#10358
1   2   3
§ 6. Върху личността на съдията.

Казване на няколко думи върху личността на съдията който ще прилага изтъкнатите тук принципи и развива съдийска деятелност с която да доразвива и усъвършенствува правото е повече от належаще. Защото най-голямата гаранция за злоупотреблението с всеки принцип, можем да кажем за правилното приложение даже и на за­кона, лежи в личността на съдията. Добри за­кони и лоши съдии е явление по нежелателно, нежели лоши закони и добри приложители. Пър­вото нещо, на което трябва да се обърне внима­ние, то е да се развие личността в съдията. Та­зи личност трябва да притежава твърд като ска­ла характер в който да се разбиват всички попълзновения за влияние, от където и да идат те. Второ, съдията трябва да бъде основно образован. Доброто познаване на закона изобщо на правото, схванато с всичките му източници, не е обаче достатъчно за да развие всестранно съдията. Широко познаване на живота, човещина и тънко развито правно чувство, това са необходи­мите качества които трябва да притежава всеки добър съдия. Нам трябват съдии, които основно да знаят законите, които обаче хумано, с усъвършенствуван такт и с чувство на социална справедливост да ги прилагат и по този начин да усъвършенствуват правото и да обслужват на самия обществен живот. Само от съдийство което притежава тези качества и което не е претоварено в своята работа можем да очакваме успешни резултати от приложението на изтъкна­тите тук принципи. И най-добрата пушка стреля лошо, казва Stampe, когато войника не знае да стреля, или няма време да се прицели.29

С тези думи на този добър работник в интересуващата ни област ще приключим изслед­ванията на настоящата глава. Целта й бе не да даде съвършено нови идеи, нови положения в уче­нието за приложението на правото от страна на съдията, но да ориентира българския юрист в тази много трудна и интересна проблема, да даде в кратко изложение основните мисли, които царуват в този клон на правната наука и най-после да подтикне към нови разсъждения и нови изследвания.

А подобни нови изследвания и нови преценки на ценностите са необходими, както се каза още в началото на настоящия труд, защото човече­ството извървя доста дълъг път и се нуждае от нова ориентировка.



 Изследването е част от монографията Исторически и сравнителни изследвания върху: 1. Грешката в мотива при завещателните разпореждания 2. Clausula rebus sic stantibus в частното право 3. Същност на съдийската деятелност. София: Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, 1923. Публикува се по случай 85-годишнината от издаването на книгата.

Д-р, Член на Софийския окр. съд

1 Виж д-р Rumpf: Gesetz und Richter – Versuch eine Methodique der Rechtsanwendung – 1906 година.

2 Виж Beccarias: Uber Verbrechen und Strafen, немски превод от Esselborn от 1905 година.

3 Виж Montesquieu: Resprit des lois, книга ХІ, глава 6-та.

4 Виж Hans Reichel: Gesetz und Richterspruch; zur Orientierung über Rechtsquellen und Rechtsanwendungslehre, 1915 год., стр. 8.

5 Виж Beradt: Der Richter, стр. 11.

6 Виж Sawigny: Aufgabe unsere Zeit.

7 Виж Reichel: Gesetz und Richterspruch, 1915 год., стр. 16.

8 Виж същия автор, стр. 17.

9 Виж Enneccerus Kipp und Wolff: Lehrbuch des bürgerlichen Rechtes Bd. 1. 1 Seite 118 Auflage 1923 година.

10 Виж Regelsberger: Gezetz und Rechtsanwendung im Iherings lahr Büch. Bd. 58 S. 146 ff.

11 Подобни колизии на норми изобилствуват особено много в нас, имено между гражданските ни и търговския ни закон, които, както е известно, са заимствувани от различни законодателни системи.

12 Виж D-r Hans Reichel: Gesetz und Richterspruch, 1915 год.

13 Виж Enneccerus Kipp und Wolf: Lehrbuch des bürgerlichen Rechtes, Bd I 1. S. 120 и Bierling S. 21 Prinzipien.

14 Виж: Müller –Erzbach: Die Grundsätze der mittelbaren Stellvertretung, 1905 г., стр. 92 и Dogm. Z. 53 S.331, 61. S. 343.

15 Виж Oskar Bülow: Über das Verhältnis der Rechtsordnung zum Gesetzesrecht.

16 Виж Regelsberger: Gesetz und Rechtsanwendung im Iherings Iahrüch für Dogmatic des bürgerlichen Rechtes Bd. 58 S. 126.

17 Виж Gény: Méthode d’interpretation et sources en droit privé positif, година 1899.

18 Виж Lambert: La function de droit civil comparé, 1930 год.

19 Виж prof. D-r Stampe: Unsere Rechts – und Begriffsbildung, 1907. Die freirechtsbewegung, 1911. Grundriss der Werbewegungslehre, 1912. Prof. D-r Heck: Das Problem der Rechtshewinung, 1912. Gesetzesauslegung und Interessenjuruspridenz, 1914. Prof. Müler = Erzbach: Gefühl oder Vernunft als Rechtsquelle, 1913. Die Relavität der Begriffe und ihre Begrenzung durch den Zweck des Gesetzes, 1913. Prof. D-r Iustus Hedemann: Bereicherung durch Strohmänner, Iena, 1911 година.

20 Виж Kantorowicz (Gnäus Flawius): Der Kamps um die Rechtswissenschaft Seiten 15, 19, 20, 32, 39, 43 и др.

21 Виж Unger: Der Kampf um die Rechtswissenschaft, печатано в D. Iuristenzeirung, 1906 г., стр. 781 и сл..

22 Виж Franz Klein в списанието Recht, година 1906, стр. 916 и следните.

23 Виж Eugen Erlich: Freie Rechtsfindung, 1913 година. Richterliche Rechtsfindung auf Grund des Rechtsatzes, 1917 г.. Lücken im Recht.

24 Виж Д-р Rumpf: Gesetz und Richter, 1906 г. Das freie Ermessen in Rechtsprechung und Verwaltung, 1908 год.

25 Виж Prof. D-r Stampe: Gesetz und Richtermacht, печатана в D. Iuristenzeitung, година 1905, стр. 1017 и сл.

26 Виж Lung: Rechtsregel und Rechtsgewissen, 1920 г.

27 Виж Deutsche Iuristenzeitung от 1913 год., стр. 804.

28 Виж Enneccerus Kipp und Wolf: Lehrbuch des bürgerlichen Rechtes Bd. I 1 Seite 122 издание, 1923 година.

29 Виж Prof. D-r Stampe: Gesetz und Richtermacht, печатана в Deutsche Iuristenzeitung, год. 1905, стр. 1017 и сл.



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница