Истории за личности и буболечки Книга 1
Изтегляне 4.78 Mb. Pdf просмотр
|
| 14 януари 2017 *** През месец юли 2018 година съобщиха, че ще подновяват на български език излъчванията на радио „Свободна Европа“. Въпросното радио беше един от инструментите, с които Западът воюваше с комунизма. Колко бе ефикасно то, е отделен въпрос. Но да разчиташ отново на това радио? Какъв знак е това? Че в България няма свобода? Че България не е в Европа? Че българските медии са несвободни? Че искаш да удариш шамар на българските управници? Че искаш да дадеш бял хляб на тукашни „истински“ демократи – повечето от които са измислиняци, фалшификатори на собствените си биографии? Впрочем – Орбан би ли се съгласил да бъде открито подобно радио в Унгария? Ясно е отсега, че „Радиото на Свободата“ няма да има почти никакво влияние. Но все пак натрапването му е лош знак. Новината бе коментирана от бивш служител на „Свободна Европа“ – Димитър Бочев. Между другото той разказа каква свобода имало навремето, в „ония години“, в това радио. Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, но той отказал, понеже не му харесал. И представете си само – не го наказали! Понеже на някои хора Господ им е Георги Марков, ето какво пише той за въпросната свобода (в писмо до същия Бочев): 228 „От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник „Таймс“ или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки... Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи напри- мер... Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразя- ват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвър- шенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности... Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата... Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче... Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии... 229 Това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по- солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен...“ *** Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Истината. 23 юли 2018 Изтегляне 4.78 Mb. Сподели с приятели:
|