Истории за личности и буболечки Книга 1
МАЛКИТЕ ПАЛАЧИ И ГОЛЕМИЯТ ЯТАГАН
Изтегляне 4.78 Mb. Pdf просмотр
|
| МАЛКИТЕ ПАЛАЧИ И ГОЛЕМИЯТ ЯТАГАН Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха доста идиоти... В дните преди Празника – 24 май 2017-а – се случиха няколко неща, които ни доубедиха, че Народа – „Възродения“ – ще го разтерзават дотогава, докато глупците окончателно го довлекат до Сияйните Си Бъднини. „Под игото“ излезе на „шльокавица“. Започнаха да плащат на ония, които приемат да кръстят децата си с имената на български царе. Дарителството също достигна своите сияйности – за кеф на теле- визионните будали. „Шльокавица“, наричана още и „пърцуца“, е люта домашна ракия. Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като прилага за словесна илюстрация едно простонародно признание: „Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иба ми са мамата днес цял ден!“ „Под игото“ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „шльокавица“. Тя пък според Уикипедия е „начин на изписване на българския език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, джиесем или друго електронно устройство. Използването на шльокавицата е резултат на определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност (неразбираемост) на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика“. Или такова използване на българския език, след което пак ще му кажат на споменатия по-горе Кольо: „Иба ми са мамата днес цял ден!“ Да издадеш Базовия роман на шльокавица, е израз на дребна провин- циална суетливост. И на търговски нюх, разбира се. Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха доста идиоти – и се разчита те сега да си купят изданието. За да бъдат в съгласие със собствената си неукост. Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган. Ще бъде излишно да чоплим мотивите им – те просто ще си купят въпросната „книга“, за да имат оправданието, че никога няма да прочетат истинския роман. Твърди се, че напоследък има видим отлив в използването на шльока- вицата в Мрежата – вероятно все повече хора усещат, че събуждат неодобрение, когато подлагат на подобно варварство родния си език. В 234 коментарите под моите текстове във Фейсбук например шльокавицата почти не се използва – а ако някой все пак го направи, други читатели обичайно веднага го иронизират. Вече не е прилично да миришеш на пърцуца, да напомняш за „Кольо... мамата“ и пр. Шльокавицата била наричана и по други начини, например – „Лайня- ница“ (Уикипедия). Хубаво, нека я наричат както си искат. Обаче да издадеш „Под игото“ на „лайняница“ – това наистина е истинска тъпотия. Майната им на търговците – и това ще преживее и издържи великият роман. Но е нахално да парфюмираш лайнената си идея с нелепото обяснение, че тя е плод на артистично хрумване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал. Провинциални шушумигщини, които издателката Божана Апостолова оправдава по следния начин: „Това е провокация и спасение на азбуката и езика с директния удар по главата на младите.“ Спасение на азбуката – с помощта на лайняницата. Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с надеждата „младите да се обърнат към себе си“. Един от тях казва: „Провокацията с „Под игото“ ще спаси българския език... Тази книга се е превърнала в икона, ние искахме да уплашим хората.“ Колко са ги уплашили, не е известно – но със сигурност са ги отвратили. Преди години оревахме света заради инсталацията на един глупак, май беше чех, който бе представил България като тоалетна чиния. Сега с „Под игото“ е същото – чинията я няма, но миризмата се усеща. Разбира се, телевизиите веднага се включиха в „спасителната“ операция – те винаги са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „събуди младите“. В студиото на Нова телевизия издателката на „Под игото“ се държеше почти като Максуел Пъркинс, прочутия редактор на „Скрибнър“, очаквайки събуждането на младите. Тя дори посъветва водещите да се „сродяват с духа“ – и те трябва да я послушат, просто е: купуваш книга на лайняница и всичко с духа ти е наред. Научихме и за още един тарикатски номер: парите от продажбата на всеки преведен на „шльокавица“ роман щели да отиват за закупуване на други две книги, които пък ще бъдат дарявани на училища, читалища и библиотеки в цялата страна. Скоро дъхът на шльокавицата ще се разнася навред. Истинска благотворителност – като изключим безплатната реклама за издателството. Човек обаче се пита защо не са издали на лайняница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „дисидент“ Георги Марков – а тъкмо Вазов са се хванали да изтезават. Буболечки не могат да повредят Гранита, но все пак... Два дни по-рано пак Нова телевизия представи друг, също толкова 235 впечатляващ благотворителен жест: една дама, да я наречем за благо- звучност „миска“, беше донесла в студиото старите си силиконови цици, понеже си сложила по-големи – искала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и така да я ощастливи. И нея я гледаха в захлас и без никакво неудобство, макар че и тя говореше на „шльокавица“, а и цялата си беше направо една „шльокавица“ в хубавия смисъл на думата. Как да не ѝ по- могнеш тогава – щом иска да си дари „предните гърди“ на някое клето момиче, което сигурно ще цъфне и върже, ако по тялото ѝ заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце. Така се прави реклама на нищото – но случайниците, които шльопат из политическото блато, и досега не проумяха това. Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях. Нашенската „благотворителност“ е изродена до крайна степен, тя нерядко издава зловонния дъх на фалшивостта – и това дори не се прикрива. По-важното е друго: хората от телевизиите така и не схващат, че по този начин не само изглеждат като глупаци в очите на публиката, но се превръщат и в съучастници в предлагането на Скверното. Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици. Всеизвестни палавнички днес са представяни като матрони на почтеността. Отдавна не върши работа оправданието, че „публиката“ искала да вижда фолкдивите и останалите цици – ако това е вярно, то се дължи на упорството, с което именно телевизиите ги натрапваха. А водещите видимо се чувстват далеч по-удобно с тях. Умните хора поначало ги плашат – и те предпочитат да кудкудякат със Силикона. Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкова по-добре. Всяко пластмасово изделие с лекота може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси глупости оттам. Когато някой ти казва, че дарява „предните си гърди“ – ах, колко сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш какво точно има предвид. Зрителите с основание са се чудили кои пък са тогава „задните гърди“ на дарителката, дали благотворителите вече не наричат така благотворителските си задници. А то ставало дума за „предишните гърди“ – ето ги тук, в пакетчето... Дребна подробност – обаче тъкмо по този начин, дреболия след дреболия, оскотява и българския език. А пък сега ще го спасяват с други скотщини... Кольо, Кольо – чакай да видиш от него как ще ти се ибе мамата, и пр. Пак добре, че не са се сетили да издадат на лайняница химна „Върви, народе, възродени“. А и той, горкичкият – чуйте го как звучи днес, когато отвсякъде ни пробутват лайнените си стандарти. Не ви ли звучи иронично това „Върви, народе, възродени, към светла бъднина върви“ – сякаш във времената на почтеност и истинска извисеност някои са подозирали, че това вървене доникъде няма да ни докара. 236 Че „светлата бъднина“ се отлага за неопределено време. Че всъщност тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци... И въпреки всичко някаква надеждица мъждука, докато се тътрим нанякъде. Ето, как да не се разтуптят – и дори разтопят сърцата ни: Фондация „Въздигане“ обяви, че ще даде по 200 лева на семейства, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат. Не е казано как ще бъдат изписвани те – но то се подразбира. Като Вазов, естествено. Не иронизирам хората от „Въздигане“ – идеята им е далеч по-смислена, отколкото да издаваш българската класика на лайняница. Но както винаги българското щастие винаги е леко разръфано. Очертава се светла бъднина и за клетите цигани: хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове! За 200 лева ще преглътнете едно българско име... 27 май 2017 |