Истории за личности и буболечки Книга 1

230
КЛАНЕТО НАД ИСТИНАТА

Опитват се да принизят всякаква проява на
инакомислие от онези години – а след това да
представят пред днешните балами някакви нови
„дисиденти“. И така да изкормят Историята...
Не остана актриса или певица – от по-известните, която да не разкрие с
30-годишна давност как Живков я поканил на танц, как ѝ шепнел в ушенцето, как я питал има ли нужда от апартамент и други врели-некипели. А истината беше, че тъкмо въпросните хубавици му се нахвърляха на горкия Живков, за да си изкрънкат нещо: жилище, звание или друга благинка.
Обаче сега го изкарват неудържим еротоман, някакъв сексуален караконджул, който за нищо друго не е мислил – освен да задоволи нагона си. И кога е сварил тогава да разсипе държавата?
Все пак фантазиите на въпросните булки са поносими – щом им е кеф, нека се правят на поборнички с напъните на Правешкия Казанова.
Послъгват за негова сметка – но за дреболии.
Обаче Клетата ни История се опитват да я заблудят и за далеч по-важни неща.
Антон Тодоров, в когото Бойко се влюби, след като беше наречен от него
„шайкаджия“, върши доста полезна работа – особено когато чопли икономическите досиета на Голямата лъжа, наречена Преход. И тъкмо да му се зарадва човек – и той намъква кубинките си и почва да гази Истината.
Веднъж написа, че Блага Димитрова била „много близка с висшата комунистическа номенклатура“.
Е, ако горката Блага е била „много близка“ – то какъв е бил тогава бащата на Цветан Цветанов, който е бил шофьор на шефа на ДС Григор Шопов. По- голяма близост е направо невъзможна – но не е известно въпросният довереник да е изпуснал дори някакъв плах звук на несъгласие с властта.
Както впрочем и самият Цветанов – също „шайкаджия“ (герой на книгата на
Антон „Шайка“).
Били са близки, но са мълчали като пънове.
А Блага уж е била близка – но създаде доста ядове на онази власт.
Какво се опитват да направят новите летописци?
Ето какво: да принизят всякаква проява на инакомислие от онези години – а след това да представят пред днешните балами някакви нови
„дисиденти“. И така да изкормят Историята.
Бойко също трябва да внимава да не го изкарат и него дисидент – заради

231 убития му дядо.
Преди „Промяната“ всяка форма, всеки знак на несъгласие бяха важни.
Новите чистофайници обаче все подмятат, че в „ония“ години инакомислието не било изразявано достатъчно ярко. По този повод покойният сатирик Станислав Стратиев веднъж каза: „А вие на какъв език мълчахте?“
Насилват непрекъснато Истината.
Вижте само какво се случва с един Плевнелиев – няма отърваване от този навлек. Непрекъснато шета из телевизиите – и започвам да си мисля, че има някаква форма на корупция в тия му гастроли, при това по-тежка от обичайната. Той е третият от „шайкаджиите“ на А. Тодоров.
Вестници, които искат да минават за „сериозни“, се държат направо неприлично сервилно с него. Слушат го със зяпнала уста да ръси небивалиците си. А той е заразителен фантазьор – дори очевидните си провали може да украсява като коледна елха.
Както изпращат фалшивите ни първенци – така ги и посрещат. И новият, трети кабинет на Бойко се коментираше пак слугински. Цачева например приела всички „мисии“ и никога не се обидила.
Това, че някой не е обидчив, вече минава за качество.
Може да е пълен гьонсурат – но това няма значение, дори е плюс.
Може скандално да се е провалил на президентските избори, защото си е послужил с лъжа – но и това няма значение. Нали не е обидчив. Хайде тогава да му подхвърлим министерския кокал. Не се питат дали Цачева има качества за правосъден министър – а дали гьонът ѝ е достатъчно издръжлив.
Дребните комични фалшификации вървят редом с едрите, от които все прокапва нещо мръсно.
Представяха по БНТ книгата „Литература на случаите от „Тютюн“ до
„Хайка за вълци“.
И изведнъж Ивайло Знеполски изтърси, че Радой Ралин играел ролята на шута на владетеля!
Е, това е наистина е вбесяващо!
Ами защо вие не играхте тази роля, по дяволите – да сте шутчета поне за една минута, да кажете нещо крамолно, а не да седите върху езиците си.
Доста елейни статии се появиха след смъртта на Георги Данаилов – но в нито една от тях не се споменаваше, че той е сценарист на филма „В името на народа“.
Режисьор беше Иванка Гръбчева, сценарият бе направен по едно- именната книга на майка ѝ Митка Гръбчева – една от „черните ангели“, които преди Девети септември са извършили няколко екзекуции в името на комунистическите си идеи. А на 12 септември 1944-та Митка разстрелва хладнокръвно достолепния български генерал Атанас Стефанов на площада

232 в Луковит – без съд и присъда.
Един Господ знае как се примирява всичко това с убежденията на антикомуниста Данаилов – отгоре на всичко е изтърпял и Митка като съсценарист – направо може да мине за жертва на комунистическия терор.
Позволявам си да направя това уточнение, защото написах във вестник
„Народна култура“ първата рецензия за „Деца играят вън“ – дебютната книга на никому неизвестния тогава Данаилов, беше изцяло положителна.
Между другото твърдеше се, че от Митка Гръбчева се плашел дори самият Живков, тя и до края ходела с пистолет в чантичката.
Веднъж я интервюирах в дома ѝ и казах с целия си акъл, че не вярвам това да е вярно. Тя веднага отвори чантичката си – пистолетът си беше вътре – а очите ѝ в този момент бяха като дулата на два пистолета.
Еха – можем да си позволим известна поетичност от време на време!
13 май 2017

233

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: