249 никакви хорица ни засипват с тъпотии и гадни измислици, усърдно зариват
Историята с мръсотии. Когато с интервюто си през февруари 1990 година за по-малко от час изтупах Симеон от нафталина и го вкарах отново в
Историята, и през ум не ми е минавало с какъв хамелеон си имаме работа.
Още се чудя защо съм решил да го питам дали
има някакви претенции към България – а той, „Величеството“, величествено излъга. И се самоуби още тогава. След това единствената книга, която четеше, бяха нотариалните актове за недвижими имоти, които отгоре на всичко не са и негови. И той като Соломон – тегли една майна на историческата си мисия, детронира се сам, а накрая остана с отворена уста. Местните политици бандюги лесно го приеха в играта си: щом той иска чуждото, защо ние да не искаме, отгоре на всичко сме и по-ловки тарикати. А пък Райчев, потомствен комунист, преди доста години директно се самоназначи за
кочияш на псевдо-Царя и каза, че
Народът имал комплекси от него. Той от години ръфа кокалите на българите.
И държи всички да са наясно с това. Може би участва в някакъв таен шампионат по българофобия. За явния – по блюдолизничество – няма какво да говорим – там всичко е точно, вятърът духа в гащите на Властта и пр.
Някои пък твърдят, че вонята на откраднатите пари от КТБ надува платната на самия Райчев.
Разказвал съм една история, но да я повторя пак, докато не ми я е свил някой, дето съм го хрантутил край мен в телевизията, пък и да ви отдалеча за малко от вонливите афери на политическите ни апашори.
Правех репортаж от варшавската църква „Светият кръст“ – там, в една от колоните ѝ, е взидано сърцето на Шопен.
Докато екипът се моташе, разсеяно запрелиствах тетрадката за впечатления, поставена под барелефа на композитора.
„Ленин е все още жив!“ – беше написал някакъв руснак.
„Ленин с хуй в ръка тича след влака на историята!“ – беше надраскал друг отдолу.
Беше 17 май 1987 година-две години и половина преди падането на
Стената. Очите на истината не бяха избодени навсякъде и по един и същи начин.
И Симеон Чипа тича след влака на историята – но с нотариален акт в ръка. Но той все пак е цвете в сравнение с райчевци:
само търгува с чужди имоти, те обаче си играят на едро – направо с Българското. Наскоро същият
Райчев се изрепчи, пак толкова отвратително, и изплю поредната си българофобска ругатня: Народът бил нагъл и хленчещ. И никой, поне от телевизиите, не му се опъна. Трябва да обозначат още един пол: телевизионни хермафродити. Тия пък хванат някой дребен мошеник и сладострастно го разпъват на кръст – но когато обругават Народа им, и едно мускулче не им трепва. Тъпанари нещастни, никой няма да ви запомни за
250 нищо, да си го знаете. Трябва специално да се осмисли откъде идва това бездушие у телевизионните мекерета, защо с умиление зяпат в лигавите усти всевъзможни политически лилипути, а
са толкова безразлични, когато някакъв иноверец ругае, употребява и насилва Народа. Трябва ни още едно
Председателство, но не на Съвета на Европа, а на Българската Свяст над
България на фалшификаторите.
Отгоре на всичко наглеците си въобразяват, че са много ловки. Казваш, че Народът е нагъл и хленчещ, направо е нетърпимо капризен – и така напълно амнистираш Властта, това е отвратително гъзоцелуване. Как да го управляваш този нагъл, нахален, противен народ – и това, което е направила
Властта (която и да е), е много, даже е прекалено. Излиза, че нашите политически саморасляци са направо
герои при толкова нагъл народ, те са направо светци – не са виновни за нищо, никой няма право да им търси сметка. Това е свръхпозорно слагачество, смрадливо.
И непрекъснато тракат с бакалските си сметала – за да не пропуснат някоя поза от пълното обслужване на Властта: първите сто дни няма да я закачаме, понеже сме джентълмени, сетне и първата година, че и втората. На третата започваме по малко да я щипем, но с любооооов. Сетне внезапно проглеждаме за мерзостите на Властта – и хайде, време е за ругатните.
Но чак на майната ѝ не я пращат – там, при Православието. Баламосват публиката, докато след поредните избори не бъдат раздадени новите карти – и пак всичко започва отначало: дребни закачки и голямо близане. Веднъж питах един премиер защо толкова му се дърли някакъв райчев. А той невъзмутимо рече: „Сигурно не съм му дал нещо!“ После оня млъкна, но не е прилично да питаме какъв кокал му е подхвърлил невъзмутимият премиер.
Добре, далаверата е толкова ясна и толкова примитивна, че не си струва да си губим времето с нея. Обаче защо овъртолват и Народа в мерзостите си, защо го унижават, от какъв зор? Очевидно е, че го презират, имат го за едното нищо. Както казваше Варламов, държат се като бракониери с Народа.
И много са смешни, когато мелят за наивността на Народа, който се доверявал на врачки, понеже се разочаровал от „авторитетите“. И го казват тъкмо хора, които вече трийсет години усърдно слагат нимби на никаквици, кадяха и продължават да кадят тамян на „сиви мозъци“.
Интересно, колко пари изсипа през тези години Властта на подлогите си – тази дума използва веднъж Бойко по време на изборите през 2009 година. Тогава го похвалих че все пак не ги нарече каналджии. Защо пък каналджии? Ето отговора: Руската императрица Екатерина Велика била най- щедра към любовниците си, за трийсетина години тя пръснала по тях повече от два милиарда долара. Това дава повод на един английски дипломат да каже навремето, че най-скъп е екатерининският „канал“ (цитирам по книгата на Елинор Херман „Сексът и кралиците“).