НАСИЛВАТ ИСТИНАТА КАТО КЪРДЖАЛИИ

242
Телевизиите много рядко и, общо взето, случайно се добират до тънки внушения, обикновено се задоволяват с баналности, чоплене по външното, плоскодънна гемия стърже по сухо корито – хайде да сме малко поетични, хепиендът с лъвчетата го позволява. Например отразиха криво-ляво скорош- ния многохиляден митинг в Гърция за името на Македония. Но накрая поканиха едно момиче направо в студиото на централните новини на Би Ти
Ви – за коментар, така се изразиха. И плоскодънната гемия застърга и накрая сложи поантата: май че Русия е виновна за всичко.
А зрителите сигурно са си казали, че на тази умница баба ѝ със сигурност всяка година е пълзяла по урвите към Бузлуджа, за празника на БСП. Както и да е.
В гръцкия митинг участваше и знаменитият композитор и политик
Микис Теодоракис – който не е чувал поне музиката му за филма „Зорба гъркът“, да отиде да се гръмне. Това ме подсети за една история от „Всяка неделя“. Разговарях с Теодоракис с телевизионен мост (1980 година) от
Варна, където той почиваше, и по някое време го питах какви грешки е допускал в живота си. Нямах нищо конкретно предвид, любопитен бях за някоя лична история, нищо повече. Но цензорите от Идеологическия отдел на ЦК на БКП вписаха и този въпрос между „греховете“ на „Всяка неделя“, и то в специално конско/докладна: нарочно съм го бил питал, за да каже, че е напуснал гръцката компартия.
Диви глупости, обаче в тях все пак имаше някаква логика. Властта се пазеше от Истината, все се озърташе да не прокапе тя отнякъде – и за себе си беше права. Обаче гледаха и да не вдигат много врява, никой не вееше байраци.
А сега направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии – и даже дънят тъпаните.
Вижте ги нахалниците, които изпълзяха отнякъде и навириха гребени около урока за „комунизма“ за десети клас – колко дивотии изговориха. Това е новата вълна от стахановци/ударници, които искат набързо да се дегизират като антикомунисти – и са по-стръвни дори от досегашните фалшиви демократи, които са опротивели на всички. Ония крадяха едно-друго, тия направо искат да окрадат Историята за собствени нужди. А телевизиите непрекъснато ги канят. Изглежда е истина, че по-известните имена там зобят от чужди фондации, някои и не го крият този позор. Шампиони са тия от
БНТ – но новото ѝ ръководство се е снишило и не смее да шукне. И вижте от какво го е страх: да не излязат пред входа на телевизията десетина души от някакво предаване, дори без да изскимтят „Вятър ечи, Балкан стене“. И така една могъща (някога) институция става заложник на ударниците фалшификатори.
Как тогава да не поканят поредния нахалник, който да пита една друга

243 голяма празна уста, и тя професорка – да я пита следното, внимавайте сега:
„Как ще говорят учителите по литература за Николай Хайтов, който е бил член на комунистическата партия, когато ще изучават комунистическия режим като тоталитарен?“
Тия хора вече си разменят безпрепятствено нечувани мерзости – а ще пишат „новата“ ни История! Съвсем са се видиотили. Въобразяват си, че колкото по-стръвно говорят глупости, толкова по-бързо ще ги признаят за антикомунисти – и ще подхвърлят нещо в канчетата им. „Америка за
България“ чака зад ъгъла.
Колко ум трябва да имаш – за морал да не говорим, за да родиш такъв мерзък въпрос?
Дори Хайтов да е бил член на БКП, тогава какво – ще го изхвърлите от учебниците, или направо ще горите книгите му?
Представяте ли си с какви лъжци, с какви бесни негодници си имаме работа. И възможно ли е децата да проумеят Историята – когато такива пършивци я „четат“ – и я омършавяват.
Щом посягат дори на Хайтов, няма да се поколебаят да ръфат като чакали живо месо от историята и литературата ни. Това са новите Газдовци – ако си спомняте онзи варварин/надзирател от концлагера край Ловеч, те са по-свирепи дори от него, по-безпардонни. Онзи поне се е подчинявал на някакви заповеди, а тия сами се настървяват да пречупят гръбнака на
Истината.
Натягането около урока за „комунизма“ може да отврати всеки здравомислещ човек. Налудно е поведението на някои хора, които 30 години след падането на Стената се опитват да се самокапитализират покрай ненавистта си към фактите. Нещастни хорица, калпави души – обаче ги търпят и търсят. И накрая човек си казва, че ние с едни обикновени педерасти/джендери не можем да се разберем, та с Историята ще се оправим.
Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите. Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си.
Пак по БНТ един се оплакваше, че Георги Марков още не бил сложен в учебниците – него пък все го дялкат, та дано го додялкат като най-великия, единствения български писател. И за Марков знаят само онова, което им отърва – но изследването на Инна Пелева „Георги Марков. Снимки с познати“, което се появи наскоро, прати по дяволите цялата пропаганда за него – и то с една сякаш невъзможна в наши дни изследователска почтеност.
Десетки хитреци се натягаха/упражняваха с Марков – но истината идва с
Пелева.
Немалко хора от литературните среди знаеха странностите на
Двойника/Марков. Но номерът на тарикатите е да доизкусуряват паметника

244 на Убития – от кого/как/защо – а какъв Писател е той всъщност е без значение. Впрочем всички „конкуренти“ на Марков го надбягаха – като литературно майсторство: и Левчев, и Цанев, и Цветан Стоянов, да не говорим за Вежинов. Той остана да се състезава с опекуна си от ДС
Кюлюмов, също и с Ботуш Каишев – виж, от каишите в „свободните“ радиостанции видимо е по-добър. Той ще бъде запомнен като драматично раздвоения автор на свидетелства за „онази“ България – колкото автентичен може да е един свидетел, който е пребивавал тук като галеник на режима – галеник тотален и на Живков, и на ДС, че чак и ходатай – добре известна е историята примерно с Асен Шопов, споменавал съм я вече. Поне да си беше върнал Димитровската награда за партизанския/комунистическия опус „На всеки километър“ – можеше да го направи и от Лондон. Някой ден новите черносотници могат да изкарат и въпросният телевизионен сериал антикому- нистически, и това могат да напишат в техните си учебници, всичко е възможно вече.
Имам един кеворкизъм: „Телевизията потъва като рибарска гемия с трюмове, пълни с развалена риба – шоупрограмите, правени под индиго.“
Това вече е ясно за всички нормални зрители. Обаче още не си даваме сметка за нещо друго, далеч по-важно. При цялата си преднамереност и инфантилност – очевидна и отблъскваща за възрастните – телевизията все пак достига и до младите. И те растат с масали, по-отвратителни дори от
„комунистическите“ лъжи и баламурщини.
Стана дума, че стотици хиляди гърци излязоха да протестират, защото не искат дори частица от историята им да бъде дадена под аренда. Те не са щедри колкото нас.
А ние тук се радваме на Македонка. Тя бе представена в „Историите на
Радо“ – рубриката на Радо Чолаков от Би Ти Ви. Радо е един безспорно автен- тичен и артистичен глас, той е един кротък, но проницателен наблюдател, който отдавна се е откроил сред бездушното телевизионно кудкудякане, търсач е на необикновени съдби и много често успява да ни ги достави.
Въпросната му героиня бе чиста българка, но била наречена „Македонка“ – на баба си. Краткото въведение към очерка твърдеше, че подобни имена са свидетелство за добросъседските ни отношения с Македония.
Сега остава да ни покажат някоя македонка (от Македония), която носи името „Българка“.
Накрая – за Шенген. Вие си имате своите обяснения, но да ви предложа още едно: напълно свободното придвижване ще осигури нова изселническа вълна, за радост на нашите Властници. Колкото по-малко нахалници им се навират в очите тук, толкова по-добре за тях.
Иначе – и в Шенген ще сме си все същите. Напълно изоставени.

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: