История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

От 1853г. редица църкви започват да използват съботните уроци в богослужението. Те се оказват особено ценни там където няма проповедник.

От 1870г. съботното училище съществува в сегашната си форма.

До тогава не е имало организирано съботно училище. Уроците не са излизали редовно, нито са имали означени дати.

В 1869г. редакторът на “Младежки инструктор” става Г.Х.Бел (G.H.Bell). Той развива план за редовни съботно училищни уроци. Те се прилагат редовно най-напред в църквата в Батъл Крик, а след това в останалите църкви. Въвеждат се съботно училищни групи, избират се ръководители на съботното училище и се въвежда доклад за присъстващите.

В 1878г. започва събирането на съботни дарби, които се изпращат за поддръжка на чуждестранните мисии.

В 1890г. се въвежда повторението на урока. От тогава съботното училище е основен отдел в църквата. Той носи познания и благословения за членове и приятели. Разглеждат се основно Библейски въпроси, които никога и никъде не могат да се научат.

2. Училища и университети

Началото на образователното дело към църквата на адвентистите се поставя от споменатия вече редактор на “Младежки инструктор”, учителят Г.Х.Бел. През 1867г. той е пациент на санаториума Батъл Крик. Там приема тройната ангелска вест и става адвентист.

В 1868г. открива училище за децата на адвентистите. По препоръка на ГК в 1872г. открива първото основно училище.

В 1874г. се създава колеж в Батъл Крик за обучаването на проповедници.

С нарастването на броя на адвентистите и проникването на тройната ангелска вест по света, на всякъде с явява нуждата от създаване на нови училища и богословски колежи.

През 1901г. колежа в Батъл Крик се премества във вариен Спрингс, щата Мичиган.

В 1937г. ГК създава теологична семинария за учители.

През 1960г. във Вариен Спрингс се премества висшето богословско училище и получава името “Ендрюс университет”

Днес училищната система на ЦАСД разполага с множество средни и висши учебни заведения по целия свят. Тя е най-голямата от всички протестантски общества и втора по големина в САЩ.

3.Здравна реформа и здравно дело

В средата на 19 век, когато възниква ЦАСД, американците са в окаяно състояние по отношение на здравето. Тежки болести върлуват: туберкулоза, малария, белодробна треска, дифтерит, холера, ревматизъм.

Хигиената била на ниско равнище. Баните се считали за рисковано нещо. Децата оставали през цялата зима буквално “зашити в зимните си дрехи”. Най-придирчивите били къпани в дървеното корито край печката. Дори обикновеното измиване на ръцете било ненужно главоболие.

Медицината била в окаян вид. Тогава нямали още никаква представа за бактерии и вируси. Страшният бич - маларията - приписвали на “нощния въздух” и затова прозорците били винаги плътно затворени.

Лекарите поддържали хуморалната теория за болестите, останала още от времето на гръцкия лекар Хипократ, живял 5 в.пр.Хр. Според тази теория, човешкото тяло се състои от 4 хумора (течности): кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка. Човек е здрав ако тези 4 течности са в равновесие. Наруши ли се, настъпва болест. Различните манипулации с тези 4 течности - кръвопускане, повръщане, даване очистително, потене или предизвикване отделяне на слюнка възстановява равновесието и лекува болестите. Кръвопускането бил любим метод на лечение. Понякога оставали да изтече толкова много кръв, че пациента припадал. Така е загинал и самия Вашингтон.

Лекарствата тогава са всъщност силни отрови. Най-широко се употребявал каломел (хлоридна сол на живака). Той предизвиквал бурно очистване на червата. С каломел лекували всички болести. Друго силно отровно лекарство, което давали за да предизвикат повръщане е винен камък (Тартаров антимон). Трети вид силно токсични лекарства били различни смески на опиум. Те се давали на болни в критично състояние. Съществувал страшен пазар на успокоителни сиропи за плачещи деца, раздразнителни деца. Към тонизиращите лекарства спадал стрихнина и алкохола.

Американския лекар д-р Смит пише за медицината от 1835г.: “Лекарската практика от онова време беше убийствена. Не знаех нищо за медицината от онова време но имах достатъчно здрав разум за да видя, че лекарите направо убиват своите пациенти…По-добре е да се уповава на природата сама да си помогне, от колкото да се довери човек на лекарите.”

Диетата тогава е предимно - мечо, свинско и бизонско, подправено с много силни подправки, допълнена с ябълково вино, уиски, кафе и чай. Никой не допускал, че има някаква връзка между многото болести и тази тежка местна диета, наситена с мазнини и подправки.

Адвентистите от онова време не правят никакво изключение. Те се хранят със същата тежка храна, употребяват малко вода, със чистия въздух били скарани, водели неразумен и нередовен живот и страдали.

Джон Андрюс пише за себе си и за своите братя по онова време: “Аз не знаех, че късните и обилни вечери са страшна заплаха. Не знаех, че да се яде между две яденета е много лошо. Горещи бисквити и масло, пържоли от всякакъв вид, туршии, кафе и чай се употребяваха постоянно. Не разбирах нищо от проветряване. Считах главоболието и треската като постоянни придружители на човека. За по-малко от пет години бях напълно съсипан. Гласът ми се изгуби. Зрението ми сериозно се повреди.”

Дж, и Елена Вайт го надминавали по болести. Те като Андрюс, използвали нощта за писане. Джеймс бил сполетян от паралитичен удар три пъти, а Елена - пет пъти. Лоубъроу пише за разсипаното си здраве. Едсън станал инвалид. Почти всички пионери на църквата били в това състояние.

Един само правел изключение - Йосиф Бейтс. Всред множеството страдалци се откроявала здравата и стройна фигура на стария морски капитан./стр.38/

Веднъж на един излет на адвентистите, на обяд били наредени всякакъв вид “съблазнителни” ястия и много свинско месо. Но той се помолил Бог да благослови истински здравословната храна. Молитвата му предизвикала учудени погледи, побутвания с лакът и тихи коментари.

При това състояние на нещата, се налагала спешна реформа. Тя не закъсняла.

Първото видение за здравната реформа, Елена Вайт получава на 6 юни 1863г. Това става в дома на бр.Хилард (A . Hilliard), в гр Отсего (Otsego), щата Мичиган. Кое доведе сем. Вайт в Отсего? - две причини:

- Джеймс току що е отпразнувал своя 42-ри рожден ден, но в последните 2 месеца, той бил неразположен и това се дължало на непрекъснатата работа, която го довела до голямо изтощение на физическите сили. Затова семейството решило да отиде в нова обстановка за отмора.

- По това време Братята Корнъл и Лоурънс провеждали евангелизация в лагерно събрание.. Поканили адвентисти от различни места. Джеймс и Елена Вайт пристигнали с една група от Батъл Крик, откъдето дошли 3 или 4 коли от приятели с цел насърчение на работниците. Там са били Джордж и Марта Амадон. Джордж бил 31 годишен и издател на “Младежки инструктор”, а Марта била на 29 години, омъжена 3 години преди това за Джон. Тя била дъщеря на Джон Байнгтън, който бил избран 2 седмици преди това за председател на ГК. Ние сме задължени на Марта за описанието впоследствие:

“В петък вечер бяхме събрани на богослужение за приключване на седмицата и започване на новия съботен ден в дома на брат Хилард. Присъстваха мнозина вярващи. Прочетена бе една глава от Библията и сестра Вайт започна да се моли. Брат Вайт не беше близо до нея, беше коленичил в ъгъла срещу нея. Нейната грижа в молитвата беше за него. След това тя се придвижи до него, постави ръцете си върху плещите му и се молеше за него. Видението продължи около 45 минути. В този случай бе дадена светлината върху здравната реформа. Брат Вайт беше богато благословен и окуражен и от него бе свален товара на обезсърчение…”

Малко време след това видението било описано от ЕГВ, като 2/3 от него било за Джеймс Вайт, а 1/3 за църквата.

През лятото на 1864г. Елена Вайт написва пълен доклад за това което бе показано. Напечатано видението бе събрано в 30 страници и представлява гл.39 в книгата “Духовни дарби”, том 4.

Всичко може да се обобщи в 10 категории от съвети:

1. Грижата за здравето е религиозна длъжност. “Видях, че ние имаме свята длъжност да се грижим за здравето си”.

2. Болестите са в резултат от неспазването на здравните закони. “Мнозина мислят, че Бог трябва да прави чудеса за да ги запази от страданието, в което те сами влизат като не спазват здравните закони.”

3. Елена Вайт атакува невъздържанието по всички фронтове. Тя живее в едно време, в което женския християнски въздържателен съюз и др. подобни организации в САЩ се бяха много активизирали, особено в борбата си срещу консумацията на алкохол.

3.1. Стимулиращи питиета - Всички алкохолни напитки, кафе и чай. Всички те атакуват мозъка и влачат след себе си неприятни злини.

3.2. Тютюна - в каквато и форма да е, хората в ония дни са го дъвчели, пушили, пиели отвара от него (и на малки деца). “Тези, които употребяват тютюн, в каквато и да е форма, не са чисти пред Бога…Тютюна е отрова от много измамен и злокачествен вид. Много хора са сигурни самоубийци с тази бавна отрова”.

3.3 Свръх работа - невъздържане в работа. Тази вест имала особено значение за съпруга на Елена Вайт, който бил хроничен работохолик. Тя имала предвид и онези домакини, които цял ден прекарвали около горещата печка за да приготвят храна след храна за семейството си.

3.4 Много концентрирани храни - мазнини и силни ароматични подправки (черен пипер и т.н.) и богати на захар, масло и мляко сладкиши.

3.5. “Индулгенциите на ниските страсти” - сексуалните извращения и излишества. “Бог призовава сега за чистота на сърцето”

4. Изтъкване на вегетарианството за пръв път като идеалната диета, бидейки такава още от Едем.

5. Подходящи диетични навици - сега известни като контрол над апетита - нищо между яденетата, 2 пъти на ден, необходимостта стомаха да почива, да не се яде преди лягане.

6. Контрол над мисълта - мнозина заболяват от нерви и психични заболявания поради липса на контрол.

7. Природни средства за лекуване - решително срещу употребата на отрови като лекарства - арсен, живак, стрихнин, опиум, каломел, хинин. Природата сама може да възстанови изстрадалото човешко тяло - чистия въздух, чистата вода, слънчевата светлина, физическите упражнения, активна почивка и даване почивка на стомаха са най-важните фактори за преодоляване на много болести.

8. Личната хигиена - най-напред през 1854г. в Брукфийлд, щата Ню Йорк. Но тук въпроса е доизяснен. Добавя се за облеклото и жилището. Физическата чистота трябва да се включи към духовната. Чистотата на сърцето не може да се отдели от чистотата на тялото.

9. Местоживеенето - на проветриво място. Дома да е на място където няма мъгли - поради заболяване на белите дробове, треска, туберкулоза.

10. Здравно възпитание на църквата. “Видях, че свята длъжност е да пазим здравето и да просвещаваме и другите в тази тяхна длъжност. Не трябва да мълчим по въпросите за опазване на здравето. Видях, че децата ни трябва да бъдат възпитавани в тази насока и трябва да намерим време за това”.

През есента на 1863г. Елена Вайт издала малката книжка “Апел към майките”. В нея за първи път тя поставя въпроса за връзката между диетата и духовния живот.

През 1864г. се издава разширен трактат “Здравето или как да живеем”.

През 1866г. започва издаването на списание “Здравен реформатор”. По-късно името му се променило в “Добро здраве”, а днес най-популярното наше списание е “Живот и здраве”.

Първия здравен институт е открит на 5 септември 1866г. в Батъл Крик.
Разнасянето на тройната ангелска вест по света
В началото, при основаването на адвентната църква, адвентистите не можеха да мислят и планират проповядването на 3-та анг. вест в други страни по света. Броят им бе твърде малък, а средствата оскъдни.

Вярно, че пророчеството от Матей 24:14 изискваше такава дейност, но те смятаха, че това е вън от техните задължения по две причини:

а) Населението на САЩ се състоеше от представители на почти всички народи по земята. Ако те бъдат запознати с истината, ще намерят да я пренесат в бившето си отечество.

б) Разпространението на Евангелието според Матей 24:14 бе изпълнявано до голяма степен от големите протестантски мисии.

През ноември 1848г. в гр.Рочестър, Елена Вайт видя във видение адвентната вест да се разпространява по целия свят. Това беше първия сигнал.

На първото заседание на Ген. Конференция(май 1863г.) никой не повдига въпроса за изнасянето на истината вън от Америка.

Този проблем за първи път се поставя на заседанието на ГК през 1869г.
Тройната ангелска вест в Канада

Първия проповедник вън от границите на САЩ на тройната ангелска вест е стария, мил и великолепен Йосиф Бейтс. Той занася истината в Канада.

Адвентната истина и адвентното движение проникнали тази страна още преди 1844г. Тук проповядвали редица адвентни проповедници, включително и Милър. Ричард дори издавал вестник и книги за близкото идване на Исуса. Нивата за семето на тройната анг. вест била приготвена.

Две големи провинции съставлявали тази огромна страна: Квебек - източна Канада и Онтарио - западна Канада. Тихоокеанското крайбрежие известно под името Британска Колумбия.

В началото на 1850г. Йосиф Бейтс посещава провинция Квебек и създава първите адвентни клубове в гр.Мелбърн и Интън. Хората приемали, както сам той пише, с голяма ревност истината.

През 1851г. той посещава Западна Канада - Онтарио. Тук той развива дейност в продължение на няколко години. В онтарио той бил изпреварен от Д. Холд и Хайръм Едсън. Те направили няколко последователни посещения на този район. Холд бил особено неуморим работник на тройната ангелска вест и много обичан в този край.

Тези първи усилия дали своите плодове. Разпространението на истината се разраснало и може вече да се сравнява с това в САЩ.

През 1855г. било проведено първото голямо лагерно събрание организирано от братята Хътчинс и Спери. На това голямо събрание присъствали Дж. и Елена Вайт.

През септември 1875г. братята Бордо и Оуен разпънали палатка в гр. Уест Болтън, провинция Квебек. През следващата пролет те изнасяли серия проповеди в съседното градче Саут Стюкели. В резултат на тези старания се появила първата организирана църква в Канада основана на 30 септември 1877г. Джон Хамънд е първия старейшина в Канада. Започнали да се организират и други църкви.

През август 1879г. в гр.Магот, пров. Квебек се състояла първата среща на представители от различни църкви в Канада.

На 16 август 1880г. е учредена първата Канадска конференция. Присъствали Дж.Бътлър председател на ГК и Дж. и Елена Вайт.

За председател на Конференцията бил избран А.С.Бордо за секретар Т.Д.Бордо, за касиер Е.Блейт.

През 1889г. била учредена втората Канадска Конференция в провинцията Онтарио. В този време се организирали и училища за проповедници.
Тройната ангелска вест в Европа

а) Първия пионер на тройната анг. вест в Европа е бр.Чеховски, бивш католически свещеник от Полша. Преселил се в САЩ и дълги години работил като протестантски проповедник. През 1857г. той става адвентист от седмия ден. Поканен бил да работи като проповедник на ЦАСД. Проповядвал в Канада и североизточните щати. След няколко години в него се пробудило желанието да прогласи адвентната вест в Европа. Но тогавашните служители на ГК не мислили, че е благоразумно да го изпратят. Те считали, че възможностите на църквата са много скромни за да могат да изпратят човек вън от пределите на САЩ. Чеховски бил умъчнен от отказа, но не се отказал от желанието си. Твърдо решен да изпълни плановете си той се обърнал към адвентистите от първия ден. Те го изпратили. Чеховски заминал за Европа през 1864г. В продължение на 14 месеца Чеховски работил в гр.Торе Пелица, в долината на валдензите, близо до град Торино. Събрал малка група вярващи. Поради голямата съпротива от страна на католицизма, Чеховски се прехвърлил във Френска Швейцария. Положил много труд и за 3 години образувал много групи от пазители на съботния ден. Най-голямата е в гр.Трамелан. Кръстил мнозина и организирал колпортьорска служба за продажба на книги и брошури. Проповядвал принципите на ЦАСД, но пазил в тайна, че в Америка съществува такова общество.

Поради финансови затруднения, Чеховски напуснал Швейцария през 1869г. Кръстил няколко души в гр. Пиещи, Румъния.

За последните години от живота му се знае малко. Умира в 1876г. във Виена, в голяма мизерия.

б) Адвентистите от Швейцария, кръстени от Чеховски, след неговото заминаване, “съвсем случайно” попадат на адреса на издателството на “Ревю” на ЦАСД в Батъл Крик. Установила се връзка чрез писма. Те настоятелно молили да им се изпрати проповедник. От своя страна ГК помолила вярващите от Швейцария да изпратят подходящ човек в САЩ за да получи образование в Батъл Крик. Изпратили Яков Ернцбергер. Той престоял 14 месеца в САЩ.

В 1870г. се завърнал обратно в Швейцария и работил като ръкоположен проповедник и първия официален пратеник на ЦАСД в Европа. По настояване на вярващите в Швейцария, ГК изпраща в 1874г. Джон Андрюс, като първи мисионер на ЦАСД в Европа.

През втората половина на 19 век в Германия имало много групи вярващи, които като изучавали усърдно Библията, дошли до истината за съботата. Мнозина от тях се решили да я пазят. “Случайно” вярващите от Швейцария се свързват с такава група от гр.Райланд. В началото на 1875г. Джон Андрюс и Яков Ернцбергер посетили тази група вярващи в околностите на гр.Ербелфелд. Намерили 46 души пазители на съботата, които се намирали в дома на един тъкач на име Линдерман. Той ги обучавал по Библията за Второто пришествие, съботата и кръщението на възрастни хора. Наскоро Андрюс се върнал в Швейцария, а Яков Ернцбергер останал при тях. На 8 януари 1876г. той кръстил първите 8 вярващи от гр.Солинген. Наскоро се кръстили и други и се основала първата адвентна църква в Германия, в гр.Солинген, която брояла 25 души.

В 1884г. адвентистите събират средства и решават да създадат първата конференция. Тя се състояла в гр.Базел. Тази Конференция/съединение/ обхващала 5 църкви от Швейцария, 2 немски, 1 италианска и 1 румънска от Пиещи.

В 1885г. в Басел се създава първото издателство на адвентистите в Европа.

в) Е.Г.Вайт в Европа. По молба на ГК, Елена Вайт заминала за Европа през 1885г., придружена от сина си Уилям Вайт. Преседяла 3 години тук. Придружавана от сина си, ЕГВ посещава последователно Скандинавските страни, Италия, Франция, Германия и Англия. Нейното присъствие и съвети се оказали за голямо благословение на вярващите адвентисти в Европа. Тук ЕГВ е пропътувала около 20000 км.

г) Изпращането на Л.Р.Конради в Европа.

Докато в различни страни на Европа, Божието дело отбелязвало бързо развитие, то в Германия било в застой. След образуването на първите две църкви в продължение на цели десет години не възникнала нито една. Единствения проповедник, който говорил немски бил Яков Ернцбергер. За това съвета на средноевропейската конференция изпратила молба до ГК да изпратят още един проповедник, който говори немски. Това станало през 1885г. ГК решава да изпрати Конради. Този човек бил рядко надарен говорител.

Преди 17 години той се изселил от Европа в Америка. Там става адвентист, завършва колежа в Батъл Крик и става добър говорител сред немски говорещите американци.

Конради пристигнал в Базел през 1886г. През лятото на тази година той заминал за Южна Русия, полуостров Крим и Кавказ. В тази част на Русия имало много групи пазители на съботата. След кратко време Конради кръстил първите адвентисти в Русия.

През май 1887г. той придружавал Елена Вайт в посещението й при немските братя и сестри в Райланд. През април 1889г. се поставя началото на работата в гр. Хамбург чрез колпортьори. Разпространена е твърде много адвентна литература. В резултат на тази работа през ноември същата година се образува първата адвентна църква в гр. Хамбург. Тук Конради създава “Интернационално трактатно дружество гр.Хамбург”. В същия град той създава кратки курсове за подготовка на проповедници и колпортьори. Така Хамбург се превръща в първия важен център на ЦАСД в Германия.

През 1891г. когато броят на адвентистите в Германия надхвърлил вече 100 души, в Хамбург се провело първото събрание на представители на различни църкви в Германия. Образува се Съединение, което включва и адвентистите от Русия.

През 1899г. адвентистите купуват имота Фриденсау и построяват там мисионерско училище, санаториум, фабрика за храни и дом за възрастни хора.

Тройната ангелска вест в Австралия

На Австралия се пада възможността да стане трети център на световното дело на ЦАСД.

В 1886г. петима адвентни мисионери тръгват от Сан Франциско за Австралия. Единия от тях отплува за Нова Зеландия. Следва интензивна работа с много лагерни събрания и колпортьори. Още на следващата година в Мелбърн се основава първата църква.

В 1888г. се създава Австралийска конференция.

В 1889г. в Нова Зеландия се създава Конференция.

Същата година в Мелбърн се открива издателство на ЦАСД.

По молба на ГК, Елена Вайт заминава за Австралия през 1891г. и прекарва там цели 10 години до 1900г. Тук се развива голяма писателска, организационна и проповедническа дейност.

В 1897г. по настояване на Елена Вайт се купува земя на 140 км северно от Сидней. Земеделски специалисти говорят, че земята е бедна, но по настояване на Елена Вайт земята се купува.

В Авондейл се създава най-напред училище за проповедници, фабрика за храни и огромна овощна градина. Днес ЦАСД разполага там с 13 завода за храни, които снабдяват повече от половината население на Австралия.
Адвентната вест в островите на Тихия океан

Проповядването на тройната анг. вест в хилядите острови на Южния Тихи океан започва от малкото островче Питкерн. Този остров е известен по света с пиратите, които се установяват там от кораба Баунти.

През 1876г. Джеймс Вайт и Лоубъроу изпращат на жителите на о-в Питкерн много литература, но не получили никакъв отговор.

Десет години по-късно, през 1886г. острова е посетен от адвентиста Джон Тай - по професия корабен дърводелец. По време на 5 седмичния си престой, той проповядвал истината за закона и съботата. Много от жителите на острова приели вестта. По негово настояване, ГК построила един кораб за нуждите на островите в Тихия океан. Кораба е наречен “Питкерн”.

В 1890г. кораба Питкерн потеглил от Сан Франциско и достигнал едноименния остров. Освен Джон Тай, пътували няколко проповедници-мисионери. След няколко седмици кръстили много от жителите на острова и създали първата Църква на адвентистите с 82 души и Съботно училище с 140 души.

Между 1890 и 1899г. корабчето “Питкерн” предприема 6 мисионски пътувания в различните острови на Тихия океан. Създават с множество адвентни църкви.

Процентно днес, адвентистите са най-много в тази част на света. На всеки 180 души се пада по един адвентист, докато съотношението общо в света е един адвентист на 1200 души.
Тройната ангелска вест в останалата част на света

Останалите два континента - Азия и Африка биват достигнати от вестта през 80-те и 90-те години на миналия век.

В 1887г. заминават първите мисионери за Южна Америка.

Същата година заминават мисионери за Африка и се установяват в Капщат.

В 1888г. пристигат първите мисионери в Хонконг, а през 1895г. в Индия.

Евангелизирането сред негрите започва в 1894г. в Южна Родезия.

От 1901 до 1978г. ГК е изпратила в различни краища на света около 15000 мисионери.

Реорганизация на ЦАСД в началото на 20 век
Създадената през 1863г. организация на църквата не била вече в състояние да обхваща нарасналото членство и да отговори на големите нужди. На председателя на ГК не било възможно да ръководи множеството съединения и институти изградени в много части по света.

Още в 1876г. Елена Вайт настоява да се направи по-добро разпределение на отговорностите. Тя настоятелно предупреждава за опасността да се даде голяма власт в ръцете на един човек - в случая председателя на ГК. Това води към подражание на папството и от друга страна пречи способни мъже да разгърнат организаторски таланти и да носят отговорности.

В 1889г. се прави първата крачка към реорганизация. Северноамериканското поле се разделя на 6 области ръководени от съвети. Председателите на тези области са по право членове на ГК.

В !893г. Австралия и Европа се обединяват като отделни области и се означават съответно като 7-ма и 8-ма област.

В 1894г. се поставя началото на съвременната организация на църквата на адвентистите: църква, съединения, съюз. Това става най-напред в Австралия, където отговорен служител е бр.Артур Даниелс. Църквите в различни географски части на Австралия се обединяват в Съединения, а няколко съединения образуват Австралийски съюз.

До този момент различните отдели на църквата: Съботно училище, Образователно дело, Здравния отдел, Издателската дейност са работели независимо един от друг и от ГК. За първи път в Австралия отделите са подчинени на съюзното ръководство.

Въпреки това властта на председателя на ГК продължавала да бъде твърде голяма и за това Елена Вайт все още настоявала да се разпредели и на други мъже.
Реорганизацията проведена в 1901г.

На заседанието на ГК в 1901г., бр.Даниелс - водител на австралийската делегация представя организацията на църквата в Австралия. Той представя подробно новата структура: църкви, съединения, съюз. Обяснява свързването и подчиняването на различните клонове на делото: Съботно училище, Здравно дело, Издателска дейност, Училищно дело са свързани и подчинени на ръководството на съюза.

Елена Вайт препоръчва да се направи реорганизация на делото в света по примера на Австралия.

На заседанието от 2 април 1901г. се взима решение да се направят следните основни промени:

1. Да се създадат във всички части на света съюзи, които да обединяват църкви и съединения.

2. Да се поставят под управлението на съюзите местни институти и предприятия.

3. Независимите до сега отдели: Съботно училище, Възпитателно дело, Лекарска мисия, Религиозната свобода, Издателското дело да се преобразуват като отдели на ГК.

4. В състава на съветите на Съединенията и Съюзите да влязат евангелизатори, лекари, ръководителите на издателствата и училищата.

5. Главната отговорност за ръководене на църквата в различните области да се подчини на местния съюзен съвет.

6. За да се постигне органическа връзка на различните части на световното поле, то председателите на съединенията по право са членове на съюзните съвети, а председателите и секретарите на съюзните съвети са по право членове на ГК.

Състава на ГК се увеличава от 14 на 25 члена.

За председател е избран Артур Даниелс.

В следващите 20 години бр.Артур Даниелс развива мисионска дейност, каквато не е виждана от времето на апостолите до този момент. През тези 20 години в началото на нашия век Адвентната вест се разпространява по целия свят. До тогава от Север.Америка се изпращат годишно по двама мисионери отвъд океана. През времето на управлението на Даниелс са се изпращали годишни по девет души.
Преместване на ГК във Вашингтон

Близо 50г. Батъл Крик, щата, Мичиган е център на ЦАСД. На ГК в 1901г. се взема решение да се потърси нов място за седалището на ГК и издателството.

През 1902г. в главната квартира на ЦАСД в Батъл Крик избухва пожар. Санаториума и сградата на издателството изгарят до основи. Елена Вайт се обявява решително сградите да се възстановят. Тя препоръчва да се потърси подходящо място на Атлантическия бряг. Обръща внимание на Вашингтон. Много скоро в предградието Такома парк е закупено подходящ място. В 1903г. седалището на ГК и издателството на Ревю енд Херълд се премества във Вашингтон.
Разделяне на световното поле на Дивизии

Последната стъпка, която характеризира структурата на организацията на цасд е направена в 1913г.

Световното поле се разделя на дивизии, които обхващат големи географски области.

Дивизиите са поделения на ГК и имат постоянен административен съвет, който се избира на сесиите на ГК.

Първите 3 дивизии са: Северноамериканската, Европейската и Австралийската. Малко по-късно през същата тази 1913 година се създава и Южноамериканска дивизия. Броя на дивизиите не е постоянен и е в зависимост от политически и други обстоятелства. Това важи особено за Европа, Азия и Африка.

Така между 1901 и 1913г. се оформя днешната организационна структура на ЦАСД:

1. 
   Няколко църкви образуват съединение
   
2. 
   Няколко съединения образуват съюз
   
3. 
   Няколко съюза образуват дивизия
   
4. 
   Дивизиите образуват Генерална Конференция.
   

До 1950г. повечето адвентисти живееха в Сев.Америка, Европа и Австралия.

От 1950г. започва експлозивно нарастване броя на адвентистите в Южна Америка, Африка и Азия.

Сега в Сев.Америка(САЩ и Канада) живеят 9% от адвентистите по света /Мексико и Централна Америка - 15%/. На Австралия и Европа се падат 4%, а в останалата част на света живеят 87% от адвентистите.

От друга страна населението на света расте експлозивно. Само с помощта на Светия Дух може да се предупреди нашия свят.
Заключение

ЦАСД се появи в посоченото от древните пророчества време. Тя е едно пророческо чудо.

В нейното развитие се вижда ясно Божията десница. От едно нищожно начало подобно на синапово зърно, ЦАСД днес е по целия свят. Бог натовари църквата Си с последната предупредителна вест до този свят.

Нашата единствена цел е да предупредим един загиващ свят за предстоящата криза и да приготвим един народ измежду всички народи да срещне Христа в слава.

“Ние живеем в значително време на световната история. Намираме се всред опасностите на последните дни. Велики и страшни събития стоят пред нас. Затова колко е необходимо всички, които се боят от Бога и обичат Неговите заповеди, да се смирят пред Него, да скърбят и изоставят своите грехове. Най голяма загриженост трябва да предизвиква факта, че не можем да схванем ниското ниво на което се намираме и от което не искаме да се издигнем. Нашето прибежище е Божието слово и молитвата. Всеки лично трябва да търси Господа докато Го намери. Това трябва да бъде нашата първа грижа” /”Съкровищница на свидетелствата”, том1, стр302/

И още нещо:

“Няма защо да се страхуваме за бъдещето, освен ако не забравим пътя по който Господ ни е водил и да не отклоним вниманието си от поуките, които трябва да извлечем от историята на нашето дело”