навлажнени отначало с на, а след това с на кислородна вода. След седмицакървенето спря, а след месец изчезна самият тумор. Повърхността на лявото слепоочиестана чиста, като чели там нищо не е имало. Лекарите не можеха да повярват, че потакъв начин бил махнат туморът, с който те не могли да се справят.В книгата на У. Дъглас Изцеляващите свойства на кислородната вода" се привежда списък на заболяванията, отнасящи се към имунодефицитните състояния (ревматоиден артрит, лупус,
алергични разтройства и др.), всички от които практически могат да се излекуват чрез приемане на кислородна вода, особено при вътрешно венозно вливане.
Между впрочем, търсещите умове използват кислородната вода като лечебно средство при най-различни заболявания вече 200 години.
И макар успешната употреба на кислородната вода във видна вътрешновенозно вливане да е било проведено във Франция от лекаря Нистен през 1811 година, за което съобщили в списанието „Ланцет" на
докторите Терклиф и Стеббинг, които също (1916 година) използвали
Н
2
О
2
за вътрешно венозно вливане при различни състояния с достатъчно добър терапевтичен ефект, до днес тя не е намерила широко приложение заради своята простота и евтиния.
Разбира се, използването на кислородната вода ще доведе до подриване на грамадната индустрия по създаването и пускането на синтетични лекарствени средства, принасящи огромен приход,
наистина за съжаление, за сметка на влошаване на здравето на онези, които ги приемат.
Работата е там, че медицината е една от най-консервативните науки, незабелязваща онази вреда, която нанасят тесните специалисти. Разбира се, не може без тях. Те познават всички тънкости на един или друг органи система. Но
лошото ечете забравят, че всичко в организма е взаимосвързано и взаимозависимо. Как се оправдава дейността на лекаря от патоанатома?
Болките се туширали с болкоуспокояващи средства, имаше възпаление - давали противовъзпалителни средства, организмът на болния бил слаб -давали витамини. Затова претенции към лекаря няма. А това, че болният умира от липса на вода в организма, от замърсеността и кислородния глад - да разберат това, на лекарите не им стига умът. А как да разберат
Никой не ги е учил на това, доколкото ги учат така, както например професор
В.Кисельов - заместник по научната част в НИИ по молекулярна медицина на името на
Сеченов, изглежда незнаещ нищо, но и нежелаещ да знае за изработването в
организма на кислородна вода, нос умен вид разсъждаващ за нейната уж вреда за организма. Това обаче не е оправдание за лекарите, допуснали смъртта на болния. Всички ние сме се учили, но ето главното - не сме престанали да се учим ида мислим самостоятелно не сме се отучили.
Сподели с приятели: