Избери своето приключение!® Фредгрейвър пътуване до стоунхендж
Изтегляне 0.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТАЙНАТА НА П ИРАМИДИТЕ
- ТАЙНАТА НА СЪКРОВИЩЕТО НА ТИБЕТ
- ЛЕГОВИЩЕТО НА
89Тримата заедно отивате към паметника. Когато стигате в центъра на вътрешния пръстен, ти оставяш трите камъка на земята. Те бавно поглъщат лунната светлина и придобиват цветните нюанси, които си виждал при първото пътуване във времето. Камъните се издигат над земята и крайните два започват да се въртят. Хващаш ръката на Пи Джей и докосваш средния камък. - По-добре да си служим с това, което познаваме - казваш ти. Усещаш се замаян, после губиш съзнание. Когато се събуждаш, вече седиш насред Стоунхендж. Надигаш се и виждаш, че Пи Джей лежи близо до теб. Очите му са широко отворени, лицето му изразява смайване. - Това не може да бъде! - казва Пи Джей. Изведнъж чуваш гласа на Джоана. - Къде бяхте? - крещи тя. - Мислехме ви за умрели. Цели два дни ви няма! - Два дни? - разсмиваш сети. - Всъщност повече от четири хиляди години.
90Двамата с Пи Джей се опитвате да спасите Жрицата. Когато наближавате лагера на Ловците, виждате няколко стражи край палатката, която е отделена от останалата част на лагера. - Бас държа, че я крият в тази палатка - казва Пи Джей. - Така е - отвръщаш ти и се навеждаш към земята за камък. Двамата вземате шепа камъни и ги хвърляте на петдесетина крачки. Пазачите чуват шума от падащите камъни и се втурват да видят какво става. Пи Джей чака в гората, а ти изтичваш към палатката. Вътре намираш Жрицата Ръцете и краката й са вързани с дебели въжета. Развързваш я бързо. - Ела с мен - прошепваш й. Тичаш със Жрицата към гората, ала двама от стражите ви забелязват и се втурват след вас.
91 92Жената, която се казва Мера, те кани в дома си. Той е пълен с бронзови и железни скулптури. Спомняш, си колко редки са били тези метали в далечното минало. - Сигурно си много богата - казваш ти. - Не чак толкова - отвръща Мера - Аз съм само един селски ковач. Това, което виждаш тук, са някои от моите изделия. Те ще напуснат дома ми, ако мога да ги продам. На другия ден помагаш на Мера в нейната ковачница, като мъкнеш парчета необработено желязо и чугун до работното място. По време на работата забелязваш, че Пи Джей и Върховния жрец минават край къщата на Мера. Затичваш се към него с викове „Пи Джей! Пи Джей!", ала той дори не поглежда към теб. Отвратен от всичко това, ти се връщаш в ковачницата на Мера. Мини на 26. 93Отдалечаваш се от Стоунхендж u търсиш Мерлин сред няколкото колиби в края на равнината. Към теб се приближава заплашително и без предупреждение млад мъж, въоръжен с копие. - Махай се от тук! - скърца със зъби той и замахва с копието срещу теб. - Вдигай си парцалите, докато не съм те затворил. - Търся Мерлин - казваш му ти. Младият мъж спира за малко и хвърля към теб дълъг изпитателен поглед. - Аз съм Малкълм, син на Аурелиус, Управителя на Северна Британия. Можеш да дойдеш с мен. Гласът му вече звучи по-дружелюбно. Надяваш се той да те заведе там, където има храна и вода.
94Следващите няколко месеца прекарваш в семейството на Калеб. Тук животът ти е много по-различен от начина по който си живял в двадесетия век. Битието в племето е свързано с посевите. Според сезона двамата с Тин сеете, жънете или продавате зърното на пазара. Сприятеляваш се с много хора и се чувстваш като у дома. Животът ти в „Тайт- уайър" потъва в забрава, а двадесетия век се превръща в бегъл спомен. Един ден, години след твоето пристигане, забелязваш голямо вълнение на пазара. - Какво става тук? - питаш Калеб. - Астрономите предсказват, че тази нощ Луната ще се затъмни - обяснява ти Калеб. - В каменния пръстен идва времето на върховната магия. - Помниш ли магията за която ти разказах още когато дойдох тук? - питаш ти. - Да спомням си - отвръща той. - Прав си, тази нощ можеш да пътуваш във времето. Ти си добре дошъл и можеш да останеш при нас, но ние ще те разберем, ако поискаш да се върнеш. Мини на 98. 95Заедно със Жрицата бягате дълбоко в гората. Клони и малки храсти те шибат по лицето и глезените. Жрицата сочи наляво. - Насам! - вика тя. - Това е тайна пътека, никой няма да ни открие тук. Когато стигнем крепостта, ще бъдем в безопасност. Тръгваш по пътеката с надеждата, че Пи Джей е жив и здрав. Вече сте близо до Стоунхендж, когато от храстите изскача група Ловци Нямате никакви шансове за бягство. Те ви хващат и ви връщат в техния лагер. Двамата с Жрицата прекарвате нощта на открито, заслушани в шума на битката, който се процежда през гората. На другия ден Военоначалника на Ловците влиза в палатката, в която сте задържани. - Е, Жрицо - започва той, - нося ти лоши новини. Любимият ти Лунен пръстен е вече наш, хвала на слънцето. Решихме да изразим нашата почит към теб и твоя млад приятел, като ви дадем правото да бъдете първите жертви в жертвоприношението. Тази нощ ще бъдете изгорени.
96Малкълм те води към голяма колиба - Това е моят дом - казва той, когато минавате през дебелата дъбова врата. Стаята е мебелирана просто - маса, столове, два дюшека със сено на пода, огнище. - Седни — казва той. - Искаш ли нещо за пиене? - С удоволствие - съгласяваш се ти. Малкълм те оставя в колибата и излиза навън. Малко по-късно той се връща с чаша димяща течност. Когато ти я подава, ти се взираш в очите му. В погледа му има нещо толкова фалшиво! Той чака със сърдит вид да отпиеш от питието. Минина следващата страница. 97 Ако се съгласиш да отпиеш от чашата, прехвърли се на 72. Ако откажеш да пиеш от чашата, мини на 49. 98През останалата част на деня обмисляш решението си. Най-после разговорът ви с Тин започва. - Ние сме много добри приятели - казва Тин, - но винаги съм си мислила какво щеше да стане, ако бях на твое място. Сигурно щях да се върна в моето време. Ти идеш от времето си, там е твоето място. Тази нощ когато сянката на земята пада върху луната, ти се прощаваш с Калеб и неговото семейство. Много ви благодаря. Никога не ще ви забравя - казваш им. И за да не заплачеш, тръгваш веднага към центъра на пръстена. Там слагаш на земята трите камъка, които си донесъл в това време. Магията започва отново. Хвърляш последен поглед назад и започваш дълго пътуване във времето - напред към двадесетия век.
99Човек от племето на Чашите идва при теб и те повежда към лагерния огън. - Аз съм Сорен, а това е моето семейство. Разпитваш ги за тяхното племе и за хората, които са построили паметника - Ние сме от племето на Чашите. Хората, които видя, са Ловците - обяснява ти Сорен. - Ловците отнеха Великия каменен пръстен от друго племе, предвождано от Жрицата на луната. Ловците използват огромната си сила срещу всички останали. Сега те Воюват с нашето племе, защото не даваме храната си на техния вожд. Много други племена им дават храната си от страх, ние не се страхуваме. Премини на следващата глава. 100Докато Сорен продължава разказа си, около него се събират други хора. - Ние сме номади и вярваме, че всяко семейство трябва да произвежда своя собствена храна и свои собствени стоки, които само да продава. Вярваме и в това, в което не вярват другите: че трябва да погребваме мъртвите си отделно, а не в общи гробове. Вярваме, че всеки живее своя собствен живот и трябва да намери вечния си покой отделно от другите. След тези думи той млъква за малко. - Боя се, че утре много хора от нашите племена ще получат вечен покой - добавя той скръбно. След думите на Сорен за предстоящата битка ставаш неспокоен. Всичко това надхвърля условията, при които си се съгласил да дойдеш в лагера. Мислиш са има ли възможност да се избегне битката и в същото време да защитиш живота си от случайна грешка.
101- Ти си каменоделец толкова, колкото твоят приятел е търговец - казва Жрицата и кимва към Пи Джей. - Но трябва да ви поздравя и двамата за това, че успешно заблудихте хората от моето племе.. Самата аз натрупах такъв опит, докато пътувах във времето и живеех в друга реалност. - Земята, на която стоим сега, е свещена - продължава след кратка пауза тя. - Боговете я използват според нейното предназначение. Вие двамата може да сте част от техните планове, но нашата работа е да открием какви точно са те. Днес искам да останете тук като мои гости. През нощта ще изпитаме силата на луната върху вас двамата и върху тези камъни, които донесохте. През същата нощ Жрицата те извежда заедно с Пи Джей от килията. - Ако наистина владеете силата да пътувате във времето - започва тя, като ти подава камъните, - аз ще ви запазя свободата. Но ако сте загубили тази сила, ще бъдете убити като шпиони. Прехвърли се на 89. 102Късно през нощта пронизително изсвирване раздира тишината. Войниците около вас веднага се скриват. Двамата с Пи Джей правите същото. Камъни и скални късове политат във въздуха и убиват много Ловци. Празникът на бягането под ръководството на Жрицата се е превърнал в контраатака! Ала Ловците отбраняват земята си. На другата сутрин двамата с Пи Джей ви извикват в центъра на Стоунхендж. Там ви чака Военачалника - огромен мъж, облечен в кожи с козина и щавени животински кожи. Когато влизате в пръстена, той отваря юмрука си и ви показва трите камъка. - Чувал съм за вас - казва той, - и за силата, скрита в тези камъни. Вярвам, че източник на тяхната сила е слънцето, а не луната. Сега ще ви покажа как се използват техните магически свойства. Военачалника слага малките камъни на земята и над Стоунхендж се разнася монотонното му пеене. Изложени на ярка светлина, камъните започват да се издигат над земята Военачалника хваща средния камък. Негова плът моментално се нагрява до червено. Той продължава да пее монотонно, като произнася думите все по-бързо и по-бързо, докато се издига във въздуха и изчезва.
103- Добре - казваш на човека. - Ще шпионирам във ваша полза, но при едно условие. - Какво е то? - пита Осин. - Да бъдеш близо до мен, за да ме защитиш - казваш ти. При тези думи Белтан се разсмива. - Добра сделка! - съгласява се той. - Ще тръгнем от храма на Жрицата. Каквото и да чуеш, казвай го на Осин. Двамата с Осин тръгвате по широкия път към сгушените една до друга дървено-каменни къщурки, които са на няколкостотин крачки от паметника Дебела крепостна стена огражда малкото селце. Осин си мисли, че знаеш къде отиваш, а ти много хитро го пускаш да върви напред, за да ти покаже пътя. Още щом чуват, че работиш за Жрицата, пазачите веднага те пускат в храма - огромна постройка от камък и стъкло. Осин те чака вън.
104Когато хората наближават, отскачаш в страни и се скриваш в близките храсти. - Племето на Чашите е на лагер тук някъде - казва един От хората. Двамата мъже отминават, без да те забележат. През нощта продължаваш наблюденията си от същото скривалище на брега на реката. Цялата равнина около Стоунхендж е осеяна с лагерни огньове. Наоколо се разнася мириз на готвено месо и стомахът ти започва да стърже. Изведнъж нечия ръка те сграбчва за рамото. Обръщаш се и виждаш момиче на твоя възраст, застанало зад теб. Момичето насочва копието си право към гърлото ти. - Ти с Чашите ли си? - пита тя. Не знаеш дали момичето е с племето на Чашите или е на страната на хората, които са построили Стоунхендж. Ала в този момент осъзнаваш, че животът ти зависи от отговора.
105Стражът те въвежда във величествена зала. Там седи на блестящ трон от кахлибар и бронз най-красивата жена, която си виждал през живота си. Тя е облечена в тънка коприна. Бронзова огърлица и медальони украсяват шията й. Но още no-смайващо е това, че до нея седи момче, което много прилича на Пи Джей. Преди да изречеш и дума, ти вече си претърсен. Стражът открива твоите камъни и ги прибира. После Жрицата го отпраща.  Премини на 101. 106С цялата пъргавина на краката си избягваш сблъсъка с високото русо момиче. Тя те преследва, а ти криволичиш ту на една, ту на друга страна, като се мъчиш да запазиш посоката към финалната линия. Когато напускате долината и започва изкачването на хълма, момичето взема малка преднина пред теб. Тялото ти е изтощено, а хълмът изстисква последните ти сила Белите ти дробове горят, сякаш обхванати от огън. Всяка пора от кожата ти е обляна в пот. Изведнъж момичето се откъсва далеч напред. Ти губиш темпо и други бегачи вече тичат пред теб. Пресичаш финалната линия последен Двама стражи те помъкват към каменна постройка, където група атлети седят напода. - Какво става тук? - питаш ядосано. - Нима не знаеш? - дразни те един от тях, който изглежда се забавлява с твоето невежество. - Ще ни пренесат в жертва на боговете тази нощ, веднага след залез слънце. Напипваш камъните в кесията, ала за магическото си действие те искат лунна светлина Нямаш никаква възможност да изпиташ отново силата им. Съдбата ти е вече подпечатана!
107С изгубването на камъните последната надежда завръщане в двадесетия век се изпарява. Ти и Пи Джей напускате дългия и плодотворен живот под управлението на Ловците, където наред с доброто дните са изпълнени с насилието на вечно воюващото племе. На стари години ти се опитваш да издълбаеш върху камъка историята на твоя живот и всичко, което знаеш за строителството на Стоунхендж. Надяваш се, че един ден някой ще открие и разбере твоите думи. КРАЙ 108Слагаш маската u навличаш бързо туниката. Оглеждаш се и виждаш около себе си група хора, облечени като теб. Присъединяваш се към тях.  Групата гледа мълчаливо следващото състезание. След надпреварата ги чуваш да говорят помежду си. Разбираш, че носиш образа и щита на воин, който е загинал в бой съвсем наскоро. Тези хора вярват, че когато мъртвите отиват във вечното си жилище, трябва да се организират игри и ритуали за упокой на техния дух. Така мъртвите ще знаят, че още са уважавани и обичани. Премини на следващата глава. 109През тези дни вървиш с групата от събитие към събитие. Погребалните игри изглеждат най-общо като съвременни състезания. Ала те стават съвсем различни, когато слънцето отива към залез. Твоята група се събира около огъня, където под ръководството на Върховния жрец всеки от вас изгаря маската и щита си. След изгарянето на маските Върховния жрец дава знак за началото на нов ритуал. Дори не можеш да повярваш на очите си, когато виждаш как отвеждат към кладата победените в погребалните игри. Те трябва да бъдат принесени в памет на мъртвите, защото, според Върховния жрец „не блестят със съвършенство". Гледаш с ужас как ги хвърлят живи в огъня. Късно през нощта, все така потресен, ти се връщаш при олтарния камък. Изваждаш от кесията трите камъка, които са те пренесли през времето, и чакаш луната да събере лъчите си в тях. Скоро камъните започват магическото си действие. Когато се събуждаш, Пи Джей седи до теб. - ъде беше? - пита той. - Цял ден те търсим. Разказваш му за твоето пътуване във времето. Пи Джей те изслушва, после свива рамене: - Мислех, че репортерите се опират на фактите - казва той, - а това ми звучи като чиста фантастика.
110Скачаш веднага и удряш на бяг. Малкълм me гони по петите. Прескачаш камъни и паднали дървета, тичаш с все сили, за да се отскубнеш от него. Завиваш наляво, после се връщаш към поляната, за да се отървеш от него. Гората притихва, той е изостанал някъде. Поемаш дълбоко дъх и забавяш ход. Изведнъж чуваш някакъв шум точно зад гърба си. Ножът на Малкълм се забива в гърба ти. Когато падаш смъртно ранен, чуваш смехът на млад мъж някъде в далечината КРАЙ 111- Сега ти си вождът, който ни изпращат боговете - казва му Върховния жрец. - Бъди внимателен, не опетнявай чистота си с простолюдието. Върховният жрец извежда Пи Джей и другото момче от килията. Когато те излизат, чуваш как Върховия жрец дава нареждане на стражите : - Екзекутирайте затворника на разсъмване!
ТЪРСЕТЕ ОТ СЪЩАТА ПОРЕДИЦА КНИГА 1 ИЗГУБЕНИ
КРАЙ АМАЗОНКА К  НИГА 2 МАЙСТОРЪТ НА ТАЕКУОН ДО
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА «ПЛЕЯДА 7» ЩЕ ИЗДАДЕ ОТ СЪЩАТА ПОРЕДИЦА
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА «ПЛЕЯДА 7» ЩЕ ИЗДАДЕ ОТ СЪЩАТА ПОРЕДИЦА
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА «ПЛЕЯДА 7» ЩЕ ИЗДАДЕ ОТ СЪЩАТА ПОРЕДИЦА
СЛЕД
ЗАМАКЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ КОЛИН УОЛЪМБЪРИ НАПИСА ЗА ВАС НОВА
КНИГА-ИГРА   Изтегляне 0.68 Mb. Сподели с приятели:
|
ИРАМИДИТЕ
