Избери своето приключение!® Фредгрейвър пътуване до стоунхендж



страница6/13
Дата21.01.2018
Размер0.68 Mb.
#49765
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

32




Джоана u другите са тук, сякаш застинали във вечна готовност. Най-после всички заедно тръгвате към Стоунхендж. Минаваш край палатката на Пи Джей и забелязваш, че е излязъл.

Когато стигате до паметника, там няма нищо интересно, само голи камъни стърчат под лунните лъчи. Гласовете и разноцветните светлини - всичко е изчезнало. Връщаш се озадачен в лагера.

На другия ден започвате подготовка за наблюдение на лунното затъмнение В Стоунхендж. Джоана ти обяснява плана.

- Ние следим пътя на Луната от различни точки на Стоунхендж - казва тя . - Искаме да сравним нашите наблюдения и да видим

33




дали действително първобитните хора са могли да използват Стоунхендж като астрономическа обсерватория.

През същата нощ, когато започва затъмнението, всичко вече е готово: камерите са монтирани, специалните светлочувствителни пишещи устройства са поставени и всеки ученик има определена площ в която да работи.

Неочаквано Пи Джей те тупва по рамото.

- Мисля, че трябва да видиш нещо - казва той.

- Къде беше? - питаш учудено.

- Въпросите после. Ела с мен
Мини на 68.

34


- Ще ме вземеш ли с теб? - пита Лура. - Мога да те заведа в Стоунхендж, ако искаш.

Съгласяваш се да вземеш Лура със себе си и да я прехвърлиш в двадесетия век. Преди това вече си й обяснил, че сигурно ще има тежък период, когато започне живота си в модерното общество.

Тази нощ изваждаш камъните и изчакваш малко да поемат силата на луната. Скоро светлината се променя, от камъните долитат песни. Лура хваща ръката ти. Двамата чакате, докато камъните се издигнат над земята и започнат да се въртят. Когато те поемат пътя си по кръгова орбита, ти посягаш към средния. Двамата с Лура сте за- смукани в могъщите сили на бремето. Когато поглеждаш надолу към племето на Чашите, на очите ти се появяват сълзи. Ще ти липсват тези силни, независими хора, ала вече не можеш да спреш - пред теб и Лура има вълнуващи приключения.
КРАЙ

35


Лагерът на ловците е опустял. Въпреки опитите на Старн да те задържи тръгваш бързо напред.

Вече се каниш да влезеш в палатката, която Старн ти е показал предварително, и в този момент някой те удря отзад по главата. С последни сили се хвърляш в палатката Там откриваш Жрицата. Тя е с вързани ръце и запушена уста.

Опитваш се да стигнеш до Жрицата, ала болката в главата ти е толкова силна, че не можеш да се помръднеш. Поглеждаш 8 очите й и разбираш, че тя се опитва да ти благодари за смелия ти опит да я спасиш. Навън Пи Джей крещи на Старн. Той продължава да вика, докато Ловците го заловят.

Поднобяваш опитите си, ала вече е много късно.


КРАЙ

36


- Хайде да се върнем в крепостта - казваш на Пи Джей - Там сигурно има повече оцелели.

В края на гората, високо над Стоунхендж, срещаш Старн и другите пътници. Селото на Ловците е подложено на опустошително разрушаване Цели семейства са прокудени от техните домове, всяка колиба се претърсва за скъпоценности.

Старн ти дава сигнал да се измъкнеш от скривалището си. Когато отиваш при него, той дръпва храстите, за да открие малка, но мощна катапулта.

Преди известно време ние задигнахме няколко от тях - казва той. - Когато дам сигнал, хората от племето ще заредят ката- пултите и ние ще изстрелваме камъни. Така ще изглежда, че тук имаш много повече наши хора, отколкото са в действителност. Ловците ще се заблудят, че имаме числено превъзходство.

Старн продължава да дава указания на другите пътници. Ти изчакваш малко. Остро изсвирване пронизва въздуха. Това е сигналът на Старн. Виждаш как хората от племето в крепостта тичат да се скрият Дръпваш въжето, което държи катапултата, и гледаш как твоят камък лети към селото.
Премини на 31.

37





38


Пътуване във времето! Какъв разказ ще стане от това!

Кимваш на Мерлин и веднага разбираш, че се намирате в голо поле. Познаваш Стоунхендж в много ранен стадий - съществуват само земният насип и някои от дупките. Наоколо кипи работа. Някои от хората в края на равнината влачат огромни камъни. Близо до паметника каменоделци дълбаят скалите. Други работници напрягат сили да издигнат трика- менниците.

- Това са нещата, които исках да ти покажа - започва Мерлин. - Всичко, което виждаш тук - от земния пръстен до камъните, а дори и нещата, които са невидими за теб, като недрата на земята под краката ни

допринася за силата на това място. Това е точката, която може да събере цялата мощ на Вселената, сякаш тя е концентрирана в тази планета. Тук е съсредоточена сила, която минава през времето и пространството. Тя не трябва да попадне в лоши ръце, но- се страхувам, че точно това може да стане сега.

Тук Мерлин свежда глава.

- Магьосниците се раждат с огромна сила

продължава той. - И тя може да нараства в тях. Аз съм все още млад, а ти си тук, за да впишеш всичко направо в историята.
Мини Веднага на следващата глава.

39


В този момент нисък човек, облечен в туника, се приближава go Мерлин.

- Аурелиус иска твоето присъствие - боботи той.

Мерлин се обръща към теб, видимо загрижен и развълнуван.

- Аурелиус не трябва да те види - предупреждава той. - Чакай ме тук, ще се върна скоро.

Мерлин се отдалечава, като те оставя да гледаш шетнята около Стоунхендж. Минават часове, пада нощта. Работниците се прибират в своите малки колиби близо до гората. Оставаш сам - гладен, жаден и малко уплашен. След залез въздухът захладява. Чудиш се дали Мерлин те е забравил.
Ако тръгнеш да търсиш Мерлин, прехвърли се на 93.

Ако решиш да останеш там, където си, премини на 48.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница