Избери своето приключение!® Фредгрейвър пътуване до стоунхендж

9

10

Докато държиш камъка в ръката си, кожата ти се обагря в същия цвят на дъгата, който е променил всичко наоколо. Тялото ти се издига над земята и изведнъж нещо те запраща в бясната въртележка около Стоунхендж. Пеенето става все по-силно и по-силно, светлините и гласовете изпълват цялата ти глава.

11

Когата отваряш очи, виждаш се седнал на малък хълм от кал, от височината на който можеш да огледаш дълга състезателна писта. Познаваш я веднага - това е циркусът, който се простира до хълмовете и долините край Стоунхендж.

12

Скачаш на крака. Намираш се на кален речен бряг. По-нататък край брега на реката Виждаш група хора, които работят. Някои от тях издърпват на брега дървени салобе, натоварени с огромни камъни, други прехвърлят камъните върху дървени трупи-носачи. Вместо въжета хората използват дълги сплетени кожени ремъци. Работата е груба, тежка, изтощителна.

Двама мъже се отделят от групата на работещите край брега и тръгват към теб. Когато се приближават, до теб достига разговорът им. И макар да говорят на странен език, ти разбираш всичко, което си казват.
Ако решиш да помолиш хората за помощ, премини на 21.

Ако предпочиташ да се скриеш и да се опиташ да ги подслушваш, прехвърли се на 104.

13

Най-подир намираш пътя, по който да излезеш от гората и да се върнеш в Стоунхендж. Светлината вече гасне зад хоризонта. Вървиш през цялата нощ. Когато навлизаш в района на паметника, дочуваш гласове. Двама мъже стоят и разговарят. Единият от тях е много висок и има гъста червена брада. Другият, нисък и жилав, носи тежка торба.

- Те ще нападнат тази нощ Осин - казва Високият мъж, - освен ако измислиш някакъв друг начин.

- Нападението ще бъде гибелно, Белтан. Ловците ще загубят много хора. Сигурен съм, че ако имах повече време, щях да измисля по- добър план за победа над Жрицата.

- Времето е извън битието - произнася Белтан. - Ако Жрицата започне своите ритуали тук, хората ще се обединят около нея. Не забравяй, че Върховния военачалник за Ловците ни обеща добро здраве, ако можем да спрем това.
Прехвърли се на 76.

14

- Не мога да повярвам - казва Пи Джей - Тези камъни ни върнаха назад във времето. Ние сме се вселили в телата на двама души от онова време! У теб ли са камъните?

- Лечителите ми ги взеха. Трябва да си ги върнем на всяка цена.

Точно в този момент ослепително красива жена влиза в стаята.

- Вие ще си получите камъните - успокоява ви тя. - Това ще стане веднага, щом моите астрономи ги изследват.

Тя протяга ръце към теб.

- Добре дошъл в Пръстена на луната. Аз съм Жрицата на Лунното племе. Навярно се досещаш, че не си първият човек, който пътува във времето, подпомогнат от силата на Луната За нещастие ти си избрал неподходящ момент за пътуване. Ние сме във война с Ловците - племе, което се опитва да унищожи нас и нашия пръстен. Надявам се, че ще стоиш по-далеч от бойните действия, но се боя, че не мога да ти гарантирам безопасност.
Премини на 20.

15

16

- Решавай сам - отвръща тя. - Мисля, че правиш голяма грешка.

Същата нощ, когато всички отдавна спят, Пи Джей е още буден.

- В паметника има нещо, което трябва да видя - прошепва той - Ела с мен.

Излизаш навън след него.

- Ние сме очевидци на паранормални отклонения през последните нощи - казва Пи Джей, докато вървите към паметника. - Бих искал да ги наблюдаваш с мен.

На самото място Пи Джей заспива за нула време. Минават часове. През скалите и арките на Стоунхендж наблюдаваш как луната изминава своя небесен път. Изведнъж дочуваш шумове, идващи от вътрешните пръстени на паметника. Всичко звучи така, сякаш вътре се е събрала цяла група хора, пеещи на някакъв странен език. Обръщаш се да събудиш Пи Джей, ала той вече скача на крака. Очите му са широко отворени като в транс.
Прехвърли се на следващата глава.

17

Той не отговаря, само става и тръгва към паметника. Обръщаш се да го проследиш и виждаш многоцветна светлина, която озарява Стоунхендж. Всичко наоколо изглежда така, сякаш лунните лъчи, пречупени през невидима призма, обагрят камъните във всички цветове на дъгата. Пи Джей върви нататък като хипнотизиран. Той наближава кръглото светло петно. Кожата ти настръхва, хлад плъзва надолу по гърба т и . Чудиш се какво да правиш. Знаеш само, че никога през живота си не си бил толкова уплашен.