Избори и избирателно право. Същност на избирателната система. Историческо развитие. Българско и чуждо законодателство

• 
  Пропорционални – принципът на пропорционалност ( съответствието между броя на гласовете съвпада с получени за кандидатската листа е броя на мандатите, които тази листа печели. Принципът за съответствие на дяловете на гласовете е тези на мандатите при тези ситеми е следователно да се постигне такова съответствие. Идеята за пропорционалност се свързва с разработването на критерии за справедливост в ИС, от принципа мнозинството диктува решението, малцинството се подчинява. При пропорционалната форма на всяка избирателна листа е равна на броя на проценти на мандатите. Идеята за управляемост при мажоритарните системи, а при пропорционалните системи – идеята за представителност на интереси при пропорционалните системи акцентът е върху представителството на интереса, то е в зависимост от дадени гласове, въпълтен е в пропорционалните системи и по-късно се възприема като критерии за оценка при определяне на резултата на приложените системи на изборния резултат. Този критерии е по скоро социологически, но не може да се пренебрегне. Избирателните системи не би трябвало да изкривяват представителството на интереси. Демократичното управление изисква при взимане на решение да се отчита максималния брой интереси в гражданското общество. Няма ИС, която да има само положителни страни и еднакво добре да отговаря на критерия управляемост и представителност, следователно ИС не могат да се разглеждат самостоятелно. Затова често пъти техните предимства и недостатъци са взаимодопъл.
  
• 
  смесени - с оглед да се постигне комбиниране на положителните елементи на мажоритарните и пропорционалните ИС, се разработват и прилагат смесените ИС. Появяват се относително късно на основата на един век опит на прилагане на мажоритарните и пропорционалните ИС. Изборът на конкретен модел ИС зависи от множество фактори: социални, политически, географически, традиции, икономическо развитие, а понякога и имплантиране/ копиране на чужд опит. Възприемането на чужд опит е най- лесният начин, но резултатите често пъти не оправдават очакванията, защото не са съобразени със социалните условия. Това зависи от политическата система и политическата култура на съответното общество, и най- вече от типа партийно организиране.
  

Отношенията между избиратели и представители, наподобяват само външно представителство в ГП. Отношението между упълномощен и пълномощник се основава на един договор, който посочва страните и съдържанието, пределите на представителната власт, то при ИС тези страни не са индивидуализирани. Избирателите гласуват за кандидат, който може да не бъде избран. Отношенията не могат да се основават на един договор и поемането на задължения предписва каква да е представителната власт. Сегашната демокрация предполага свободен депутатски мандат, който на първо време има два изключително важни елемента:

1. избирателите не могат да поставят задължения обвързващи поръчения на кандидатите преди изборите.

2. веднъж избрани кандидатите не могат да бъдат отзовавани предсрочно, заради неизпълнени поръчения.

Избраните осъществяват своя мандат, който може да е прекратен на основания, включени в правната норма, но не и отзоваване. Политическото представителство на интереси е същността на ИС. ИС се стремят да отчетат обществени нагласи към момента на изборите. Естествено е да се предполага, че тези нагласи се менят, но за определен период, който е мандатът на съответния държавен орган. Избраните приемат функцията да осъществяват интересите на избраната го група или на нация. Мандатът е съобразен с изискванията на т.нар. управленски цикъл, следователно той не може да бъде кратък. Прекомерно дългият мандате води до основни негативи - не е представителен, т.е. не отчита интересите на избирателите, поради което определянето на мандата на изборния орган трябва да отговаря на:

a) изискване за управляемост;

b) изискване на представителство.

Периодичността на изборите е от особенно значение, т.к. отговаря на изискването за политически представител и възможност за пренасяне на доверие от един към други представители или на запазване на доверието. Но във всички случаи има контрол върху дейността на държавните институции, т.е. сравняване на предлаганата с реализираната политика на края на мандата. Периодичността на изборите играе ролята на коректив на провежданата политика. Целта е последната да съответства с политическите интереси, заявени в изборния процес. Политическото представителство функциогира когато избирателния корпус упражнява своето ИП. Изборният абсентизъм изкривява представителното управление следователно се получава изкривен изборния резултат. Независимо от това ИС са така конструирани, че и малкото избираемост води до изборен резултат. )

При мажоритарните системи за спечелването на мандат е необходимо формирането на мнозинство от избиратели в съответния избирателен район. Мандатът печели онзи кандидат, за когото гласува мнозинството. В зависимаст от вида на мнозинството Мажоритарните системи се делят на:

Мажоритарните системи имат предимства, но и сериозни недостатъци. От особено значение са относително простите правила за прилагане. Системата е разбираема по начина, по който функционира за всички. Не довежда до оспорване на резултатите. Мажоритарните системи водят до стабилни парламентарни мнозинства и стабилни правителства в страните с парламентарно управление. При тях на преден план излиза личностния избор на избирателите. Не зависи от партийната идеология на кандидатите, а от личностните им качества. Кандидатите приемат, че за тяхното избиране заслуга имат избирателите. Именно поради това през целия мандат на изпълнение на правомощията, управниците се стремят да запазят доверието на избирателите си с оглед преизбиране. Мажоритарните системи дават възможност за по- категорично търсене на отговорност от съответните кандидати, когато политиката не е в противоречие с интереса на избирателите.

Недостатък на мажоритарната система е, че те не са представителни. Причината за това е голямата загуба на гласове. Т.к. гласовете подадени за непечеливши кандидати се губят. Победителят печели всички, а победеният нищо. Мажоритарните системи са равни политически игри с нулев сбор. Особено драстично е губенето на гласове при относителното мнозинство. Загубата е още по- голяма и в случаите, когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, които не е голям. Загубата на гласове води до т.нар. парадокс на гласуване.

Възможно е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна и накрая да получи по – малък брой мандати. При мажоритарните системи районирането не е политически неоправдано следователно се получава манипулиране на изборния резултат. С прилагането на т.нар. избирателна география (геометрия), която е една проста и ефективна практика за манипулиране на изборния резултат. При мажоритарните системи районирането е много тънък момент и за това се извършва от политичести независими органи, но често се извършва ревизиране.

Проблемът на мажоритарните системи е типът изборна кампания – ожесточена. Водят се т.нар. мръсни кампании с цел да очерни политическия противник. Свързани са с по– голям финансов ресурс, който се изгражда до откровенно купуване на гласове ( понякога). Мажоритарните системи създават често пъти особени райони ( трайни крепости), където трайно се подкрепя един кандидат следователно силно се свива избирателната активност и води до свиване на изборния резултат. Мажоритарните системи често довеждат до малцинствени партии, които трайно доминират определени райони.

Мажоритарните системи имат за цел гарантиране на управляемост, т.е. стабилно управление. На заден план остава идеята за представителност на широк крак политически интереси в управлението.

Пропорционарните ИС се разграничават от използваните математически правила, които са по- сложни от мажоритарните правила, т.к. предполагат действие деление. Правилата за разпределение на мандатите в съответствие с гласовете остават не разбрани от кандидатите, а и от избирателите.

Мандат М=10 S(гласове)=10000 S = д = 1000 (Квотата на Томас Хеер)

А = 6000 -> д = 6 M

B = 3000 -> 3

C = 1000 -> 1

д

Ако има остатъци следва разработване на различни правила:

-         методът на най- голямата средна величина. Може да се изчислява и S = д

S->Квотата на Друп M+1 (намаляване на остатъци, колкото повече се намалява квотата следователно разпределя на повече мандати, но да са по определена бройка )

2. Пропорционална ИС с делители – целта на разработваните формули по този вид ситеми е да се реши проблемът с остатъците, които се получават от пропорционалните ИС с квоти.

Първата такава система е разработена от белгиеца Виктор Донт- математическо разпределение при данъчната система, но навлиза в ИС. Най- разпространено е попълване на 1 таблица и изчисления на частно с поредица от делители. Подреждат се резултатите в низходящ ред. Подбраните делители са естествени числа.

		1	2	3	4	5
A		1	2
B		3	4
C

Подреждане в низходящ ред на частните, независимо от това в

коя колона или хоризонтал попадат. Подреждаме в една колона толкова частни, колкото е броят на мандатите. Фактически мандатите се разделят като се отчита в кое поле на партия попада съответното частно.

1. мандати- възможно е да бъде възприета друга поредица от делители ( 1, 3, 5, 7, и т.н.), но същността на метода остава. Не може обаче да е произволна, а да е такава, че скокът между мандати да се запазва.

Предимствата на този метод е, че извършва закръгляването автоматично без да се налагат вторични методи ( за остатъци).

Проблем и на двете ИС при намаление в броя на мандатите, които се разпределят се увеличава диспропорцията между гласове и мадати с висок брой на мандатите ( резултатите става по пропорционални. Именно поради това има тенденция, че тази тенденция е чисто математическа зависимасот, а не политическа. Съществува тенденция за увеличаване мандитута на избирателния район с цел увеличаване броя на избирателите за един мандат). Пропорционалното разпределение зависи от броя на участващите партии и неравномерността на разпределение на гласовете. Магнитут 22-24 увеличени мандата в избирателен район. За да се постигне идеален пропорционален мандате в страни с малък брой избиратели и относително малък брой депутати се използват националните избирателни райони, т.е. максимално се разширява магнитутът ( пример: Холандия, Израел – 1 мандатен избирателен район). В BG многомандатен избирателен район с 240 мандата- би било най – приемлива за идеално пропорционално разпределение на мандатите.

Проблемът с националните избирателни райони е в това, че изборите се деперсонифицират окончателно, т.е. връзката между избирателите и кандидатите се опосредява от партиите, губи се личностния характер, при които избирателите познават 1-2 от листата, а за други гласуват по симпатия. Именно поради това подобна система не се практикува често. С разпределение на политическите мандати е само първата стъпка при определяне на резултатите. В резултат трябва да се индивидуализира с кандидат от съответната партия. Това става с листите, които партиите регистрират в един избирателен район и то по реда на записване.

Партите регистрират листи с кандидати, чийто брой съответства или е по- висок с броя на мандатите, разпределени в един избирателен район ( ако е къса листата при повече мандате спечелени се губи мандат).

Ако при мажоритарната ИС при овакантяване на един мандат ( пример: лицето стане министър председател) налага се да се проведе частичен избор, но при пропорционалната ИС няма частични избори. При напускане ( овакантяване) се попълва от следващия в листата автоматично. Това става, защото избирателите са гласували за цялата листа. Начело на листите се слагат ( регистрираните патийните лидери и така се възпроизвеждат на всички следващи избори). Неизменно едни и същи лица присъстват в НС. Независимо от това, че може да не са най– достойните кандидати на една политическа патия. Така политическия живот се префесионализира ( припер: в BG от 1990 има лица в НС). Формирането на неизменен политически елит, практически води до политическа корупция ( пример: класика е Италия). При пропорционалните ИС избирателита на могат да отстранят едно лице от листата на предпочитаната от тях партия и са изправени пред алтернативата да не гласуват с листата на тази партия. Формирането на политически елит води и до друг феномен: рязко спадане на избирателната активност. Отчитайки този недостатък на пропорционалната ИС, започва използването на друг тип листи, които да заменят твърдите партийни листи ( избирателите не могат да преподреждат кандидатите на съответната партия). За да се персонифицира вотът на избирателите се въвеждат “ гъвкави партийни листи”, при които избирателят може да преподреди кандидатите на съответната партия по начин, който е приемлив за него, но често избирателите се отказват да извършват размествания – няма особена промяна.

“Свободни партийни листи” – избирателят сам формира листата и може да включи кандидати от различни партии и може да ги подреди в ред, които предпочита.

Гъвкавите и свободни партийни листи се практикуват в избирателни райони с малък мандитут и малък брой избиратели, т.к. отчитането е по– сложно. Пропорционалните ИС дават възможност за представителство и на най- малките партии съобразно броят на получените гласове. От гледна точа на тяхната представителност са по– добри от мажоритарните. При избирателна активност около 80 % огледалност в НС. За тази цел парламентът не трябва да е малък, за да няма диспропорционалност. Малките НС са по – оперативни, но по – малко представителни.

При пропорционалните ИС има един естествен изборен праг и той се определя от цената на мандтите. Без преминаване на естествения праг няма представителство в НС. С намаляване на избирателната активност изборния праг намалява.

Пропорционалните ИС често водят до силна фрагментация на НС и относително нестабилни коалиционни мнозинства, а това често води до нестабилност в изпълнителната власт. Това е един сериозен недостатък, т.к. представителността може да е предимство, но нестабилността е недостатък. Поради това в някои законодателства се закрепят избирателните прагове, които са по – високи от естествените. Той е законодателно определен % от действително подадените гласове, които една политическа партия / коалиция трябва да надхвърли, за да участва в разпределението на мандатите. Обикновенно законодателните бариери се въвеждат на национално ниво, а не за отделните избирателни райони. Избирателната бариера нарушава пропорционалните ИС и идеята за пропорциалността, но в същото време имат стабилизиращ ефект на НС и някои пъти водят до изкувствени парламентарни мнозинства. Бариерите варират от 3 – 12 % ( BG – 4 % ).

Партиите спечелили по- нисък % от законодателната бариера, не участват в разпределението на мандатите и гласовете се губят. Мандатите се преразпределят между партите, които са преминали законодателната бариера и увеличаването на техния резултат пропорционално на подадените за тях гласове. Концентриращият ефект на бариерата може да е осбено ясен, силен, когато се пръскат гласове за партии, които не преминават законодателната бариера.

Избирателните бариери са отстъпление от принципа на пропорционалността и имат силно рестриктивно действие по отношение на малките партии, но и последно имат средство за преодоляване на този ефект ( пример: коалиране в изборите). Сериозен проблем е в страните с партии, които имат много идеологични различия и не е проблем за страни, в които партите имат близки идеологии. Основното предимство на по– широките мандати е представителността на пропорционалните ИС. Те обаче, сериозно се влияят от критерия избирателна активност. При ниска такава не може да се говори, че НС не е огледало на нацията, но особено влияние с активността има и системата на политическата партия. За да може една пропорционална ИС да действа добре е необходимо една разкрита партиина система от партии, които печелят доверието на избирателите. Докато в мажоритарната система се получава състезание за всеки отделен мандат в избирателния район, а при пропорционалната за всички мандати във всички избирателни райони. Партиините резултати при пропорционалните ИС са фрагментация на НС и насърчават появата на политически партии. Мажоритарните ИС действат концентрирано и това води до опростяване на партиината система ( 2 -3 силни политически партии и до противорство между тях за спечелване на всички мажоритарни мандати). Има само един победител и множество победени. При пропорционалната ИС има множество победители и множество победени.