Съюз между университети, общини и болници, за да има кой да ни лекува!

Съюз между университети, общини и болници, за да има кой да ни лекува!

• Даниел Панов е роден на 4 октомври

• Завършва специалност "Публична администрация" във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" и Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" с гражданска специалност "Машинен инженер"

• Бил е в Българската армия като помощник-комендант и командир на взвод, командир на рота, комендант

• Кмет на Велико Търново от ГЕРБ втори мандат

• Женен, с двама синове

- Г-н Панов, посочете поне две победи на Сдружението на общините през тези 20 години от съществуването на организацията.

- За 20 г. Националното сдружение на общините се превърна в символ на единството на местните власти. НСОРБ е община на общините.

Както нас са ни избрали, за да се грижим за гражданите, така сдружението е създадено, за да подкрепя и подпомага общините в грижата им за гражданите.

Всяка от изминалите 20 г. е различна. Архивите пазят свидетелствата за първите плахи опити за преговори с централната власт и безкрайните срещи по проблеми, които отдавна сме забравили. Преди 20 г. започнахме с борбата с огромните дефицити в общинските бюджети, с безпомощността на общините да изплащат социални помощи. Може би това обяснява защо първата инициатива на НСОРБ за подкрепа на общините е събирането на хуманитарни помощи от сродни европейски организации.

Колкото и невероятно да ви звучи сега, в началото на 1997 г. една от основните дейности на сдружението бе да подпомага общинските болници с лекарства

Тези първи години на сдружението са свързани с всекидневните усилия за оцеляването на общините, с трупането на опит на принципа "проба - грешка". С годините самочувствието нараства, а всяка принципна позиция повишава авторитета и доверието в Националното сдружение на общините. Непрекъснато се стремим да постигаме общи решения, да носим отговорност не само за своята, но и за останалите общини.

- Всяка община има своите специфични проблеми, но за всички общини най-важна е общата финансовата стабилност, нейната устойчивост и предсказуемост.

Собствените приходи на общините са с първостепенна роля. Местните данъци и такси би трябвало да са основен източник на средства, а към момента не е така. Над 60% от нашите бюджети се формират от държавни целеви субсидии. Те могат да се харчат само за това, за което ги е дала държавата - образование, здравеопазване, много малко за инвестиции в общинска инфраструктура.

За всичко останало общината трябва да се грижи с местните си приходи, а те в момента се формират основно от данъка върху недвижимите имоти и върху превозните средства.

Сред най-големите проблеми за общините са и финансовите корекции по европейски проекти. Съгласни сме с всяка система за превенция и управление на риска, за да бъдат избегнати и преодолявани тези корекции. Към момента те възлизат на около 400 млн. лв. и са сериозна финансова тежест за общините. Този проблем залегна в подписаното споразумение за сътрудничество с Министерския съвет и вярвам, че в конструктивен диалог ще намерим решението.

- В Албена подписахте двугодишно споразумение с премиера Бойко Борисов. Една от първите точки в него е да се обсъдят и разширят собствените приходи на общините. Къде ще търсят пари кметовете?

- Националното сдружение на общините доказа, че може да обединява различни позиции, да защитава общата кауза, да води толерантен диалог с централната власт и да привлича партньори. Споразумението, което подписахме с министър-председателя Бойко Борисов, е в духа на всичко това и е продължение на една добре работеща 15-годишна традиция. В споразумението се посочва, че едно от приоритетните направления е подобряване на условията за ефективно управление на местните финанси и обсъждане на предложения за разширяване на собствената приходна база на общините. Много важно е да отбележа, че слагаме акцент върху събираемостта, а не върху вдигането на данъчните ставки.

По този въпрос вече работят редица кметове. Така например в Нова Загора, Кюстендил, Пещера, Сливен отчитат по-високи приходи от местните данъци и такси. Като кмет на Велико Търново мога да дам пример и с нашата община - от години работим системно в тази насока. Ставките на данък сгради, данъка върху МПС и такса смет не са променяни от години, но за 4 г. имаме близо 5 милиона лева ръст от приходите.

- В същото време обаче заявихте, че е проблем ниската събираемост на местните данъци и такси. Имате идея да стимулирате тези общини, които си пълнят своята хазна. Как обаче ще стимулирате гражданите и бизнеса да са коректни към местните бюджети?

- Гражданите и бизнесът все по-ясно разбират, че отговорното отношение към данъчните задължения е в тяхна полза - плащаш си данъците, в общините се събират повече средства, които се реинвестират в инфраструктура, благоустройство, образование, здравеопазване. В този ред на мисли НСОРБ обмисля предложения за стимули за общините с добра събираемост, които да бъдат предложени на Министерството на финансите. Сдружението изготвя промени в нормативни актове, продължаваме да настояваме част от данъка върху общия доход да остава в общините. Така ще имаме повече собствени приходи, чрез които да реализираме местните политики.

- Ще ви дам пример с новия Закон за предучилищното и училищното образование, който е в сила вече повече от 2 месеца. Сдружението активно подготвяше общинските експерти още от началото на годината. През този период общините обмислиха своите ангажименти и набелязаха конкретните си задачи. Според новия закон съществуващите извънучилищни педагогически звена ще продължат да работят като центрове за подкрепа за личностно развитие. Те обаче са едва малко повече от 80, а дори и те не предлагат целия набор услуги, които законът вменява. И основният въпрос как ще се финансират тези дейности?

И този закон не дава отговор каква е връзката между приетите от общините документи, вменено от законодателството и тяхното финансиране.

Друг пример са приетите неотдавна от правителството стратегия и програма за децентрализация за следващите години. От тях са отпаднали същностни за нас мерки. Необходима ни е повече яснота за средата, в която ще организираме нашата дейност през следващите години.

Сериозно се подготвяме по бюджет 2017 г. Нашите приоритетни предложения още през септември са внесени в Министерството на финансите.

- Ще продължи ли санирането на сгради през следващите години и получихте ли от министър Павлова уверение, че ще има ясно очертан финансов ресурс за реализирането й?

- Дискусията с министър Лиляна Павлова бе една от най-интересните по време на годишната среща в курорта Албена.

Въпросите с градското развитие и устройството на територията вълнуват и кметовете, но и гражданите. Ето защо НСОРБ предложи на Министерството продължаване на програмата през следващите години с ясно очертан ресурс за реализирането й. За да се изпълняват безпроблемно дейностите по санирането на жилищни сгради, за нас е важно и изготвянето на общ пакет от указания по програмата за саниране, изработена съвместно от всички участници в процеса, за да се координират усилията и да се облекчи работата на всички.

От изказването на министър Павлова стана ясно, че държавната програма за саниране ще е безвъзмездна през първите три години, т.е. и следващата година собствениците на жилища в блокове, включени в програмата, няма да плащат за обновяването. След 2018 г. ще се изисква съфинансиране от собствениците. Ще се направи и специален фонд, който да подпомага собственици на жилища, които нямат възможност да осигурят своя дял от средствата за саниране.

- Безспорно става дума за строг контрол върху инвестиционния процес. В това включвам най-вече справянето с незаконното строителство в общините. През 2013 година имаше едногодишна офанзива за доброволно узаконяване на строителни обекти. По различни причини малко на брой възложители успяха да подадат заявления в определения срок. По тази причина НСОРБ предлага да бъде обсъдено удължаване на сроковете за узаконяване. От една страна, заради малкия брой подадени документации, а от друга, заради големия брой неприключили производства с влязъл в сила акт.

На следващо място е упражняването на контрол върху разрешенията за строителство. Главните архитекти на общините са задължени в 7-дневен срок от издаване на разрешение за строеж да уведомяват съответния началник на регионален отдел, който да извърши служебна проверка на законосъобразността на издадените строителни книжа. Според закона тази проверка е сведена единствено до съответствие с подробния устройствен план (ПУЛ). Честа практика е обаче да се искат части от инвестиционните проекти, някъде и целите проекти, и общинските отдели за териториално и селищно устройство се натоварват с подготовката на допълнителна документация.

Това води до изразходването на още бюджетни средства - за командировки, за размножаване на документи и др. Сдружението предлага чрез законово изменение или чрез допълнителни указания да бъде уточнен периметърът на контрола на държавата и подходът да е еднакъв във всички регионални отдели.

- Това е първата година, в която Законът за устройство на територията (ЗУТ) възстанови задължението на кметовете да премахват преместваемите обекти в националните курорти и по плажовете, в случай че има нарушение на закона. На ДНСК остана единствено контролната функция - да налага санкции, ако кметовете не са спазили изискването на закона. Кметове на черноморски общини сигнализират в НСОРБ, че ДНСК много бързо е започнала да изпълнява тази своя контролна функция след промените през декември 2015 г. и не им е оставила дори физическо време да организират изпълнението на това възстановено задължение.

Тук трябва да бъдем обективни и да обърнем внимание, че колкото и да е добър един закон, предварително трябва да бъде наличен не само финансов ресурс, но и човешки, за да протича нормално изпълнението на всяка нова дейност. В този смисъл проблем пред общините е наличието на адекватен на отговорностите капацитет за изпълнение на задълженията на общините по ЗУТ и в частност за контрол на строежите от 4-а, 5-а и 6-а категория. Все по-често особено от малките общини повдигат въпроса да се върнат тези правомощия на органите на ДНСК. Смятаме, че решението е в подготовка на общи учебни модули и провеждане на общи обучения на общинските и експертите на ДНСК. Тогава действията ни ще бъдат синхронизирани и балансът на интересите ще е спазен.

- А докъде стигна битката ви срещу тези собственици, които не се грижат за старите сгради.

- Стотици са запуснатите частни сгради - паметници на културата, в общините и кметовете знаем колко трудно е да издирим и да комуникираме със собствениците им относно издадените предписания за укрепване. Затова създаваме регистри, които се актуализират постоянно. Тези данни са налични в общинските администрации и е нужно Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да ги обедини и систематизира. Т.е. да създаде работеща дигитална база с данни за всички паметници на културата.

Ддгитализацията на архивния фонд на НИНКН ще позволи всяка една сграда да е налична със своята история, данни за гобствениците, исканите промени по архитектурата и устройството й в годините, както и строителните планове. Цялата синхронизирана информация ще улесни органите на реда да търсят отговорност от собственици на паметници на културата, които не полагат необходимите грижи за опазването им.

Отскоро в сила са новите промени в Закона за културното наследство, предвиждащи глоби от 3000до 10000лева за физически лица, които не полагат нужните грижи за културните паметници, и до 30 000 лева за юридически лица. Настоявахме за създаване на регионални звена, които вече ще са факт в шест общини - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен. Новите структури ще помогнат за по-бързото и оперативно решаване на проблемите със старите къщи и за превенция върху културно-историческото наследство. Уверен съм, че местната власт разполага с необходимата експертиза да се справи.

- Няма кмет, който да не се стреми общината му да е подредена, да има достатъчно приходи, да може да провежда активна социална политика, да задържа и привлича хората в населените й места. Непрекъснато търсим източници, които да правят селата и градовете ни привлекателно място за живот. Ще дам пример: Законът за собствеността и ползването на земеделските земи се очаква да бъде променен по искане на НСОРБ, като измененията предвиждат облекчаване на мораториума за разпореждане с общински земеделски земи от т.нар. остатъчен поземлен фонд. Ако се гарантира сериозен инвестиционен интерес, който да доведе до насърчаване на местната икономика и разкриване на работни места, общинските съвети ще могат да разрешават реализацията на тези инвестиции в полза на общините.

По същия начин работим и за по-лесна продажба на сгради - държавна собственост, които не се ползват по предназначение и се числят към т.нар. неоперативни активи.

Много важна тема за цяла Северна България е доизграждането на автомагистрала "Хемус". За щастие, строителството на аутобана наскоро бе потвърдено като стратегически инфраструктурен приоритет както за правителството, така и за Столична община, тъй като ще осигури бърза и удобна връзка с редица региони. Изграждането на магистралата Русе - Велико Търново - Габрово - Свиленград също е от особена значимост. Тя на практика свързва Европа с Азия. Вече е готов идейният проект за частта от Русе до Велико Търново. Двете магистрали ще дадат силен икономически тласък на цяла Северна България, надявам се и че ще върнат много от икономическите мигранти по родните им места.

Конкретно за младите лекари, тъй като въпросът касае и тях, с общи усилия се стремим да направим България и общините й гостоприемни за тях, за да остават те тук, а не да търсят по-добри условия в чужбина. Процесът вече е стартирал - с усилията на правителството здравната реформа най-сетне стартира, на много места в страната болниците действително се трансформират в университетски и приемат специализанти. Общините също работят активно, защото качественото здравеопазване е приоритет за всеки един кмет. На все повече места в страната се отпускат стипендии за специализанти или млади лекари чрез създаването на общински фондове.

Друг пример за помощ от страна на общините е инвестирането на средства в обновяването на общински лечебни заведения, чрез което лекарите могат да работят при най-съвременни условия. Така във Велико Търново бяха вложени над 10 милиона лева в Комплексния онкологичен център, а здравното заведение е сред най-модерните в България. Партньорството между държавните болници, общините и университетите също е полезно за задържането на младите лекари в България.

- Водени от убеждението, че връзката между образование и бизнес е водеща, за да може да се развива общинската ни икономика, сдружението подкрепи политиката за прехвърляне на професионалните гимназии към общините и въвеждането на дуално обучение като механизъм за засилване на връзката с местния бизнес. Често се случва бизнесът да заяви потребност от конкретни кадри, за чието обучение обаче няма достатъчно преподаватели. Този проблем трябва да се реши чрез програмите за квалификация, които МОН финансира с национални или европейски средства.

НСОРБ смята, че е необходим диалог на местно ниво, за да бъдат идентифицирани конкретните потребности, а Министерството на образованието и науката да включи подходящите обучения в квалификационните си програми.

Друг случай е, когато бизнесът има нужда от средни технически кадри, но желаещите да се обучават в подобни специалности не са много. Ето защо трябва да бъдат засилени съвместните усилия, свързани с провеждането на разяснителни кампании, ранно професионално ориентиране, активизиране на директорите и учителите за привличане на интереса на учениците към определени специалности, които ще са необходими на бизнеса.

- Един от секторите, които търпят най-бързо развитие, е IT секторът. Нашият град е едно от предпочитаните места за аутсорсинг компаниите, затова и са нужни съответните квалифицирани специалисти. Общината, частният сектор и Великотърновският университет работят в партньорство -наскоро във ВТУ бе открита първата за страната ни специалност

"Софтуерно инженерство". чиято учебна програма е съвместно дело на преподавателите и на експертите във водеща IT компания. Профилираната гимназия по електроника също има добра комуникация с IT фирмите. Нашите усилия като местна власт са Велико Търново да е град, който е приветлив за младите хора и дава необходимите предпоставки за живеене, качествено образование и реализация.

Необходими са и кадри за леката и за тежката промишленост, като тук една важна крачка бе изготвянето на обстоен анализ за състоянието на пазара на труда в целия регион. Направихме го съвместно с евродепутата Ева Паунова. Анкетирани бяха над 350 мениджъри на компании. Самото проучване позволява да се работи по оптимизация на учебните планове, въвеждане на нови профили, професии и специалности, за да може бизнесът да разполага с необходимите кадри.

Като добра практика мога да посоча взаимодействието на Професионалната гимназия по туризъм с местния бизнес, в следствие на което около 35% от младите хора остават да работят в сферата на туризма и услугите. А секторът заема 47% от икономиката на Велико Търново.