Проф. Виктор Златков е новият шеф на Медицинския

Аптеките работят с надценки като в супермаркета

- В България няма регулация, която да казва на какво население колко аптеки се разкриват, каквато е практиката в света. Това води до разкриване на такива обекти само на търговски изгодните места. Или с други думи - да, имаме много аптеки, но те са концентрирани само в големите населени места, там, където има финансов интерес те да присъстват.

- Средностатистически в България се падат по 1900 души на аптека. Това е общият брой, но не всички тези хора са пациенти. За сравнение в Унгария, където най-скоро се въведе регулацията, една аптека се разкрива на минимум 5000 души. Същото е и в Германия. В Холандия е 10 000, а в Дания 14 000 човека. И там, докато тази квота не се запълни, няма как да се разкрие нов обект. Ние нямаме такова изискване.

- Всъщност липсата на регулация измества аптечната система в посоката на търговия и затова, казано по-глобално, проблемът ни е в липсата на държавна политика. Например в България всяко физическо или юридическо лице може да разкрие аптека. Без значение дали е журналист, адвокат, инженер, сдружение, фондация, фирма. Абсолютно всеки може да се занимава с фармация.

- Има много аптеки които са собственост на лекари дори в момента. И, разбира се, че това е конфликт на интереси. То е парадоксално и в повечето европейски страни не е разрешено, а там където е, то външният участник, който не е 1 специалист, не може да притежава повече от 49%, т.е. той е миноритарен собственик, а мажоритарният е магистър фармацевт.

- Да, наскоро разговаряхме с колеги от една софийска верига аптеки, които затвориха всичките си денонощни обекти. Няма ги вече.

- От финансова гледна точка поддържането им е абсолютно нерентабилно, освен ако не е в големите населени места или ако не се намира до болница и спешен център. В останалите случаи е икономически неизгодно. И не случайно при проверки се установява, че нощно време не работят фармацевти, а студенти, които все още нямат нужната квалификация. Просто в България има ценова война и всеки министър, който иска да намали цената на лекарствата, не го прави чрез тяхната стойност, а чрез надценките на аптеките. В момента една аптека у нас работи на средностатистическа надценка около 8-10%, което се равнява на надценката, която имат супермаркетите. Но в тях няма услуга, има само стоки и никой не стои до вас, за да ви консултира. Освен това в тях работят неквалифицирани кадри, а не магистри по фармация, които 6 години са учили с държавни пари. И не на последно място там се разчита на оборот, докато в аптеката е обратното. В нея трябва да има всичко налично, дори и когато не ви трябва и не се продава.

- Тези промени започнаха да стават част от законодателен пакет едва при екипа на министър Петър Москов. Всички останали можеха да си позволят да пробват нещо, но след това отстъпваха назад. В интерес на истината в България имахме закон, в който се казваше, че само магистър фармацевт може да е собственик на аптека. Това беше по времето на Тройната коалиция и просъществува точно година и половина. Защото когато дойде краят на мандата, се реши точно обратното - отново всички да могат да са собственици. Можете сами да се досещате защо.

- Да се подсигури проникване на аптечната система до малките населени места, квалифициране на фармацевтите, контролните органи да не си затварят очите. И заедно с всичко това държавата, фармацевтичният съюз, аптечната камара, хората от бранша и медиите да направим една кампания. Да обясним каква е ролята на лекарството, че то е опасна стока, да обясним каква е ролята на фармацевта, че той е там да ви пази от лекарства, а не да ги продава. Това е от гледна точка на държавата, но общините също могат да допринесат... -Как?

Второ, аптеките са здравни заведения и като такива общината или държавата в зависимост от терена трябва да подсигури достъп за инвалиди. В повечето български аптеки инвалидите изобщо не могат да влязат, защото общините не са направили прословутите наклончета на тротоарите или рампи пред входа на аптеката, а това е тяхно задължение. Това, което общините не правят, а могат, е например там, където има една аптека, която не работи денонощно, да й платят субсидия, с която да се наемат фармацевти. Или субсидия под формата на квартира, ваучери за пътуване. Друго, което те могат, а не правят, е да дадат преференциални условия за разкриване на аптеки в малките населени места, отдаване на общински помещения и т.н.

- Тя е безумна. Мобилната аптека представлява един микробус, който по график разнася лекарства в определени населени места. Ако обаче сложите някъде такова нещо, то ще премахне икономическата обосновка от разкриването на филиал, т.е. там, където ще обслужват микробуси, нито ще има аптеки, нито ще има филиали. Освен това в едни тежки метеорологични условия, например когато падне снегът, мобилната аптека няма да може да стигне навсякъде и така гражданите и селяните пак ще останат без фармацевтична грижа. Времето е фактор и за друго -през лятото, август месец, като го напече този микробус слънцето, как ще се съхраняват лекарствата? И не на последно място -кой магистър фармацевт ще го качите да се разкарва с микробуса? Нито има желание, нито има икономическа обосновка.

-Тази карта, която направи Български фармацевтичен съюз (БФС - бел.авт.), е на базата на официалните документи, които са предоставени от съответните държавни институции. Това означава, че към текущия момент сайтът mapteka.bg де факто показва колко неясно е положението на аптеките. Защото тези данни са извадка на Агенцията по лекарствата, която регистрира всички аптеки, извадка на Министерство на здравеопазването за аптеките, които обслужват лекарства от наркотичния списък, и извадката на Националната здравноосигурителна каса, обединени с Регистъра на БФС. Това са четири официални източника. Оказва се обаче, че когато ги съберем на едно място, те абсолютно не си кореспондират и доказателството е именно в това разминаване в данните и реалността.

- Това е искане на Националната аптечна камара от август 2010 г. Ние първи казахме, че това трябва да се случи, тъй като работата на магистър фармацевта по образование, по квалификация и по нормативна база в почти всички държави е именно да заменя лекарства.

- Да, съществува. И те не са един или двама човека, които да ги хванем и да приключим с проблема, а е глобално явление в обществото, на което хората не вярват. Защото те изобщо не допускат, че човекът срещу тях, който е в бяла престилка, всъщност изобщо не знае къде се намира Фармацевтичният факултет. В момента има наслагване на две явления. Едното е именно липсата на държавна регулация, а другото се нарича корупция сред контролните органи.

- Аптеките, които обслужват лекарства от наркотичния списък, се броят на пръсти. Освен това регистърът е таен и освен ако не влезете във въпросната електронна карта на БФС, вие няма как да разберете коя аптека обслужва зелени рецепти. Другото нещо е, че обслужването на наркотичния регистър и лекарствата по закона за наркотиците, е изключително сложно и тежко административно, а сумите, които се вземат, са нищожни. И това е причината такива аптеки почти да няма. Същият е казусът и за населените места, в които има аптека, но тя не работи със здравната каса. Защото когато се работи с НЗОК, една огромна група от лекарства аптеката ги купува, плаща ги на доставчика, дава ги на пациента, защото те са безплатни за него, и накрая аптеката получава 1,60 лв. на рецепта. Сега си представете, че сте собственик на аптека и идва пациент с рецепта, в която са изписани два вида лекарства, като само първото е 3 опаковки, а всяка една опаковка струва 3000 лв., ще го правите ли?