Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г
Изтегляне 1.47 Mb.
|
116Тръгвате след човека, който предложи да ви заведе при Джек Лоурънс. Той е висок, слаб, леко прегърбен и върви, без да се обръща назад, сякаш е сигурен, че не изоставате от него. Минавате една, после втора пресечка. Едва сега непознатият се обръща, поглежда ви многозначително и влиза във входа на високо здание. - Трябва да внимаваме – прошепва Бети. Влизате след непознатия. Във входа ви удря някаква особена миризма, но не можеш да се досетиш на какво точно. Човекът изчаква да влезете всички, затваря след вас вратата, изважда пистолет със заглушител и ви застрелва до един с безмилостна усмивка на тънките си устни. Ти не успя да спасиш живота на президента, не успя да опазиш и собствения си живот. 117Вождът на ирката души въздуха. - Какво има, Харк, някаква опасност? – питаш го ти. - Вие мисли, че прави нещо, но не прави нищо. Харк мирише смърт. - Каква смърт, кой ще умре? – с тревога в гласа пита Бети. - Първо един голям човек, после един малък човек, после още един... Харк не знае брои толкова. Наистина ли това, което правите, е нищо? Ще успеете ли да предотвратите престъплението? Изобщо има ли в света сила, която да спре убийците? Остават само няколко часа, скоро ще разберете каква е ползата от вашата борба. Мини на 48. 118- Време е да направим една последна обиколка на „Дейли Плаза“ – казва Джи Пи. – Гледайте внимателно откъде могат да дойдат изстрелите. - Трябва да побързаме, скоро ще затворят улиците по случай пристигането на президента – подсеща го Спейд. Джи Пи минава бавно с колата по улиците на „Дейли Плаза“ и вие оглеждате внимателно всяко подозрително местенце на тази опасна територия. Ще гледате по-внимателно ул. „Елм“ – мини на 199. Ще обърнете внимание на ул. „Мейн“ – отиваш на 276. Ще се заинтересуваш от ул. „Комърс“ – отгърни на 31. Ще наблегнеш на ул. „Хюстън“ – попадаш на 160. Ако си готов за събитията, продължи на 65. 119Към мястото на престъплението тича една жена. Тя размахва ръце, крещи нещо, после се навежда над тялото на Ти-пит. Жената и още един свидетел се мъчат да разберат дали още е жив полицаят. Можеш да направиш снимки на свидетелите – мини на 70, или да погледнеш към Осуалд – продължи на 92. 120Патрулният полицай махва с ръка: не ме занимавайте с глупости в такъв ден, времето ми е скъпо, и без вас съм затрупан с работа. Махайте се оттук, смотаняци такива, не ме изкарвайте без нужда от кожата. Отгърни на 278. 121Без много да се бавите, отивате към мястото зад дървената ограда. Това е идеално място за убиеца. През цепнатините добре се вижда онази част от улица „Елм“, на която е убит президентът. Близките дървета хвърлят сянка и това улеснява бягството на възможния убиец, а оградата скрива от погледа на всички какво става зад нея. Единственият проблем тук е Ли Боуърс, но за могъщите организатори на заговора железопътният служител е дребна риба. Докато се въртите около оградата, при вас идва човек на около трийсет години и с тайнствен вид ви показва някакъв документ. - Агент Стайнбърг. Напуснете веднага това място. Става дума за безопасността на президента, нали разбирате? - Може ли да видя удостоверението ви? – пита невинно Спейд. – Не можах да го разгледам добре. - Махнете се или ще бъда принуден да употребя сила -казва решително човекът, който се представи за таен агент. Той страшно много ти прилича на Джим Браден. Ако още веднъж ви арестуват, този път няма да ви пуснат бързо, а до пристигането на президента остава малко време. Ще се направиш, че напускаш мястото, но тайно ще се скриеш в колата – прехвърли се на 297. Ще заемеш друго място – отгърни на 54. Ще се скриеш в склада за учебници – мини на 258.
122В управлението полицаят, който ви арестува, ви предава на дежурния. Двама служители на закона ви претърсват и вземат всичко, което носите със себе си. Един полицай отвежда Бети в килията за жени, останалите отивате в общата килия, където дремят няколко местни наркомани и дребни престъпници. Пред килията пази въоръжен полицай. - Моля ви, сержант, нека някой да разгледа нашия случай произнася учтиво Том Драйфус, хванал с ръка прътите на дебелата решетка. - Чакайте си реда – казва полицаят. - Ние сме лоялни граждани, ще си платим глобата – продължава Драйфус - Затваряй си устата! След малко ви въвеждат в кабинета на дежурния офицер. Той изслушва доклада на полицая, после вас самите, и отсича: - Неправилно паркиране. Платете си глобата! Връщат ви личните вещи. Том Драйфус плаща глобата и всички излизате с неприятно чувство от сградата на полицейското управление. Продължи на 137.
123Отиваш на гишето. - Извинете, господине, да сте виждали тук един мъж? Чакам един приятел, Джек Раби. - Момент, моля. Телеграфистът става бързо и напуска гишето. А времето тече, секундите отлитат, не си струва да чакаш Раби, той сигурно отдавна дебне в подземието на полицейското управление, а разписката е за прах в очите на правосъдието. Излизаш веднага от телеграфното отделение и двамата с Том Драйфус хуквате с все сили към полицейското управление. Пред входа в полицейското управление са се струпали доста хора, журналистите очакват да се появи в най-скоро време Осуалд или поне да зърнат колата, с която ще го откарат в градския затвор. Спейд се опитва да предупреди полицая, но той не иска да чуе нищо, пък и сега най-важното за него е да си изпълни задълженията така, както са му поставени. Вече си сигурен, Джек Раби не е влязъл преди малко тук, той отдавна дебне в гаража с малокалибрения си пистолет. Оглеждаш се. Тълпата е толкова голяма, че е невъзможно да се направи нещо смислено. Сега цялата ти надежда е във вожда на племето ирката. - Харк, можеш ли да защитиш един човек от куршуми? Вождът започва да ти обяснява кога може, кога не може. Изваждаш от джоба си снимките на Раби и Осуалд. - Този човек иска да убие тоя тук. Ще стреля в корема му. Трябва да спреш куршума. Разбираш ли? Вождът изрича своята молитва, а секундната стрелка на твоя часовник се движи с опасна бързина. На челото ти избива пот. Поглеждаш към Харк и най-сетне с голяма радост виждаш как той изчезва. Часовникът ти показва 11,21. Струва ти се, че чуваш изстрел. Може би вождът не е успял да стигне навреме? След около минута Харк Ихее се появява до теб със синина под окото. - Какво стана, Харк? - Някой блъснал мен и аз паднал. Тогава този човек Раби стрелял. Слушаш думите му и тъжно клатиш глава. Поредицата от неуспехи продължава. Ще изчакате ли линейката? Да – мини на 306, не – отиваш на 238. Каталог: Sherpi na vremeto -> Tcherniqt petak Tcherniqt petak -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Сим Николов, 1995 г Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|