Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| Бихевиоризъм – поведенската психология създадена от Джон Уотсън счита, че анализа на поведението трябва да носи строго обективен характер и да се ограничава с външно наблюдаемите реакции (всичко, което не се поддава на обективна регистрация, не подлежи на изучаване). Вече споменахме, че зад бихевиористите вътрешния свят на човека не подлежи на изучаване и в този смисъл те го разглеждат като „черна кутия”. Личността на човека от гледна точка на поведенската психология не е нищо друго освен съвкупността от поведенски реакции присъщи на дадения човек. Една или друга реакция на поведението възниква в резултат на определен стимул или ситуация. Това е причината формулата S →R да е основна в бихевиоризма. Законът за ефекта на Торндайк гласи, че връзката между S и R се усилва ако има подкрепа. Тази подкрепа може да бъде положителна или отрицателна, като поведението на човека произтича от факта, че той преди всичко очаква положителна подкрепа, но понякога се проявява и желанието да се избегне отрицателната подкрепа. В този смисъл от позицията на поведенската психология личността е всичко, което човек има и неговите възможности да реагира за приспособяване към средата. Така личността се разбира като организирана и относително устойчива система от навици. Промяната на подкрепящите стимули може да програмира човека да има поведение каквото искаме. През 70-те години на ХХ век бихевиоризма намери ново основание за своята концепция в теорията за социалното научаване. Бандура счита, че една от главните причини правещи ни такива, каквито сме е нашата склонност да подражаваме на поведението на други хора, отчитайки това доколко резултатите от това подражание са благоприятни за нас. В този смисъл вече са важни не само външните условия, но и доколко можем да предвидим последствията от нашето поведение.
Поведенската концепция на Бенджамин Скинър се явява отделна линия в развитието на бихевиоризма получила името оперантен бихевиоризъм. Тази концепция на поведението и разработената на нейна основа технология намират широко разпространение в САЩ, като инструмент за обучение. Провеждайки експериментални изследвания на поведението на животни Скинър приема, че има три вида поведение: безусловно-рефлекторно; условно-рефлекторно и оперантно. Първите два вида се предизвикват от стимули и се наричат още респондентно или отговарящо поведение. Това са реакции от типа S. Но този тип реакции не осигуряват сами нашата адаптация към реалната жизнена среда. Реално процеса на приспособяване се осъществява въз основа на активни проби, някои от които случайно могат да доведат до полезен резултат, който по силата на тази полезност се закрепя у нас. Такава реакция от типа R, която не се предизвиква от стимули, а се отделя от организма Скинър нарича оперантна. Въз основа на анализ на поведението Скинър формулира своята теория за наученото, според която главно средство за формиране на ново поведение е подкрепата. Биологизаторския подход присъщ на бихевиоризма достига до крайните си проявления в концепцията на Скинър, според който цялата култура – литература, живопис, музика не е нищо друго, освен хитро измислени подкрепи. Теория на Макгайвър за поведението – според тази концепция поведението на човека се основава на зависимостта на постъпките от целите, потребностите и ситуацията. Всяка постъпка на човека може да бъде: резултат на външно въздействие (реактивно поведение); проявление на някаква вътрешна активност, потребност, желание (активно поведение); цел на постъпката може да бъде: съхраняване на привично адаптивно състояние (стабилност) или придобиване на ново качество, нови резултати (развитие). Края на постъпката (действието) настъпва тогава, когато: стигнем до желан вътрешен ефект (мнение, настроение, чувство, оценка) или достигнем до желан външен ефект (постигане на съгласие, разбиране). В резултат на посочените критерии Макгайвър определя 16 типа поведение: перцептивно, защитно, индуктивно, привично, утилитарно, ролево, сценарно, моделиращо, уравновесяващо, освобождаващо, атрибутивно, експресивно, автономно, утвърждаващо, изследователско, емпатично. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|