Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев


Когнитивистки теории за личността



страница7/106
Дата28.02.2022
Размер223.28 Kb.
#113789
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   106
ЕКСТРЕМАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
Свързани:
depresivni-razstroiistva
Когнитивистки теории за личността – психолозите, обединени в когнитивното направление приемат, че човек не е машина, сляпо и механично реагираща на външни влияния, а напротив със своя разум човек може да анализира реалната действителност, да прави сравнения, да взема решения и да решава проблеми. Жан Пиаже използвайки този подход доказа, че развитието на интелекта на децата става в резултат на търсене на равновесие между това което те знаят и това което се стремят да разберат. Когнитивистките теории за личността изхождат от концепциите за човека като мислещ и анализиращ, доколкото човек се намира в информационно пространство и трябва да разбере, оцени и използва информацията. Човешката постъпка включва три компонента: самото действие; мисълта и чувствата изпитвани при осъществяване на действието. По този начин външно приличащи си постъпки могат да бъдат различни, тъй като мислите и чувствата на хората са били различни. Намирайки се в реална ситуация човек няма възможност за всестранен анализ на обстоятелствата, било то поради недостиг на знания, или поради недостиг на време, поради което той трябва да направи избор, и да извърши дейността, дотук спират и бихевиористите. За когнитивните психолози постъпката в нейната когнитивна и емоционална част още не е завършена, тъй като самата постъпка се явява източник на знания позволяващ да променим мнението си за себе си или за другите. Субективната интерпретация на ситуацията се явява по-сериозен фактор при вземане на решение, отколкото обективното значение на тази ситуация.

Навигация на страницата:



  • Трансперсонална психология

  • 2. Формиране и развитие на личността. Формиране на личността

  • Развитие на личността

  • 3. Отношението “личност-ситуация” в екстремални условия.

  • 4. Особености в поведението на ръководителя в екстремални условия.

  • Въпроси за самоподготовка


Хуманистична психологияизучава здравите, хармонични личности, достигнали до върха на своето развитие, т.нар. самоактуализация. Независимо, че такива самоактуализиращи се личности представляват само от 1 до 4% от всички хора тази концепция заслужава внимание, тъй като всички ние се намираме на едно или друго стъпало по пътя към тази самоактуализация. Стъпалата на самоактуализация съответстват на йерархията на потребностите на Е. Маслоу, която вече сме разглеждали и на нея няма да се спираме. Ще се спрем само на особеностите присъщи на самоактуализиращата се личност:
  • пълно разбиране на реалността и комфортно отношение към нея;


  • приемане на другите и на себе си такива, каквито сме;


  • ориентация към задачата, към работата;


  • автономност, независимост от социалната среда, самостоятелност на разсъжденията;


  • способност да разбира другите хора, да проявява внимание и доброжелателност;


  • отвореност към знания, постоянно търсене на новото;


  • различаване на целта от средствата;


  • спонтанност и естественост на поведението;


  • хумор;

  • саморазвитие, проява на способностите и на потенциалните възможности;

  • осъзнаване на проблемите и трудностите, осъзнаване на собствения опит.


Посочените особености позволяват на човек да постигне вътрешна хармония и самоактуализация, което обаче може да бъде постигнато при две условия: да принадлежим към група и да проявяваме самоуважение, тъй като човек може да получи информация за себе си само от другите хора.


Механизмите пречещи на развитието на личността, разглеждани в хуманистичната психология са: пасивна позиция; изтласкване и други защитни механизми; изкривяване на истинското положение на нещата за постигане на вътрешно спокойствие и равновесие. За деградацията на личността способстват психични и социални фактори, като тя преминава през определени етапи:


  • научена безпомощност - формиране на психология на пионка, цялостно усещане за своята зависимост от външни сили;


  • осъзнаване на дефицита на материалните блага – в резултат водещи стават физиологичните потребности;


  • създаване на чисто социално обкръжение – делене на хората на добри и лоши;


  • признаване на вина за извършени постъпки дори и на такива, които човек никога не би извършил (синдрома „аз съм виновен за всичко”);


  • налагане на табута – забраняваме си да мислим и да се съмняваме в това, в което ни е казано, че трябва да вярваме;


  • формиране на специализиран език – свеждане на сложните проблеми до кратки, прости и лесно запомнящи се изречения.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница