Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Формиране и развитие на личността
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| 2. Формиране и развитие на личността.
Формиране на личността - за да можем да разгледаме процеса на формиране на личността трябва първо да си отговорим на въпроса кои са критериите за формирана личност. По същество в психологията се разглеждат два такива критерия: първо – човек може да се приеме за оформена личност, ако в неговите мотиви съществува йерархия, т.е. ако той е способен да преодолява своите собствени подбуди, заради нещо друго. В такива случаи казваме, че субектът е способен на опосредствано поведение; второ – ако човека е способен да ръководи своето собствено поведение, което се осъществява на основата на осъзнатите мотиви и цели. Формирането на личността е особен процес на усвояване на социалния опит от нея. Това е особен процес, защото става дума не за просто усвояване на знания, умения и навици, а за такова усвояване, при което протича формиране на нови мотиви и потребности, тяхното преобразуване и преподчиняване. В този смисъл във формирането на личността има два главни етапа: първия – отнасящ се към периода на предучилищната възраст и отбелязващ се с установяване на първите йерархически отношения на мотивите; втория – започва в юношеската възраст и се изразява в стремеж и способност за осъзнаване на собствените мотиви. За формирането на личността действат определени механизми. В психологическата теория този проблем не е достатъчно разработен, независимо от това основните механизми на формирането на личността са изучени и описани: социализация – представлява процес на формиране на личността при определени социални условия, процес на усвояване от човека на опит, при което този опит се преобразува в собствени ценности и ориентация, и при което човек избирателно въвежда в своята система на поведение тези норми и шаблони, които са приети в неговото общество или неговата група. Социализацията на личността преминава през пет етапа: първична социализация или етап на адаптация – от раждането до пубертета, когато опита се усвоява безкритично; етап на индивидуализация – от 9, 10 до 18 години – проявява се като желание да отделиш себе си от останалите и като критично отношение към нормите на поведение; етап на интеграция – от 18 до 25 години - появява се желание да намериш своето място в обществото; трудов етап – периода на човешката зрялост, когато човек не само усвоява социалния опит, но и го възпроизвежда чрез своята дейност в околната среда; след трудов етап – старческа възраст - заключава се във възпроизводството на социалния опит и предаването му на младото поколение. Съществуват определени различия между социализацията на децата и социализацията на възрастните. Ако при възрастните социализацията се проявява главно в изменение на тяхното външно поведение, то при децата социализацията коригира базовите ценностни ориентации; възрастните могат да оценят нормите, а децата се способни само да ги усвояват; социализацията на възрастните предполага нюанси на поведението, докато децата строят поведението си на основата на изискването на възрастните; социализацията на възрастните е насочена, за да помогне на човека да овладее определени навици; социализацията на децата формира главно мотивацията им за поведение. Ресоциализация – процес, насочен към усвояване на нови ценности, роли и навици на мястото на предишните, недостатъчно усвоени или остарели такива. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|