Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| Трансперсонална психология – един от основателите на трансперсоналната психология К. Юнг за разлика от своя учител Фройд разглежда психиката като взаимодействие между съзнателните и безсъзнателните елементи при непрекъснат обмен на енергия между тях. За него безсъзнателното е творческо, ръководи се от разумни принципи и свързва човека с цялото човечество, природата и космоса. Изучавайки развитието на безсъзнателното Юнг открил функционални единици, които е нарекъл комплекси – съвкупност от психични елементи (идеи, мнения, отношения), обединени около някакво тематично ядро и асоцииращи се с определени чувства. Проследяването на тези комплекси в исторически план го е довело до формулирането на така наречените архетипи. Структурата на личността Юнг разглежда като състояща се от три елемента: Его – Аз; индивидуално безсъзнателно – То и колективно безсъзнателно – състоящо се от психични първообрази (архетипи). Колективното безсъзнателно е идентично при всички хора, поради което представлява основа на душевния живот на всеки човек, ставайки по своята природа свръхлично. Колективното безсъзнателно е най-дълбокото ниво на психиката, Юнг го разглежда и като резултат на предшестващия опит във филогенезата, и като съвкупност от колективни идеи и образи, разпространени в различните епохи като митове и като дух на времето. Архетипа се усвоява от личността, затова той е в личността, но се проявява и навън. Тази част, която е насочена навън образува „персоната” (маската), а тази страна, която е насочена навътре в индивида е неговата „сянка”. „Сянката” има вроден характер, ако свалим „маската” ще видим „сянката”, която се проявява в комплексите и симптомите.
В почти всички трансперсонални възгледи се определят следните нива: физическо – неживата материя и енергията; биологично – живата материя и енергията; психологическо – ума, егото и логиката; тънко – парапсихологични и архетипични явления; причинно – характеризира се с извършване на трансцеденция; абсолютно съзнание. Идеята тук е, че вселената се представя като интегративна и единна мрежа от взаимосвързани и взаимопроникващи светове изразени в горните нива, при което не е изключено при определени обстоятелства човек да може да възстанови своето единство с космическата мрежа и съзнателно да преживее всеки аспект на нейното съществуване. Подход на С. Гроф – трансперсонален подход основан на класически изследвания с приемане на психотропни препарати (LCD), на метода на холотропното натоварване и ребрифинга. За повече от тридесет години изследвания С. Гроф доказва, че в съзнанието на човека няма ясни предели и ограничения, но въпреки това е възможно да се определят четири области на психиката лежащи извън предела на нашето повлияно от опита съзнание: сензорна бариера; индивидуално безсъзнателно; време на раждане и време на смъртта (паринатална матрица) и трансперсонална област. Трансперсоналните явления определят връзката на човека с космоса, взаимоотношение, което на сегашния етап от време не е постижимо. Хората преживяващи трансперсонални прояви на съзнанието започват да се досещат, че съзнанието не е продукт на централната нервна система или само на хората, а се явява първостепенна характеристика на битието, затова човешката психика по същество е съизмерима с вселената и с всичко съществуващо. За да може да опишем човека трябва да признаем парадоксалния факт, че човек е едновременно и материален обект и обширно поле на съзнанието. При това ние можем да осъзнаваме сами себе си с помощта на два различни вида опит: хилотропно съзнание – знание за себе си с точни граници и като физическо същество и холотропно съзнание – без определени граници, с неограничен достъп до различни аспекти на действителността без посредничеството на чувствата. Генетичен подход – близък до трансперсоналната психология, разработен от Ч. К. Тойч. Неговата концепция се заключава в идеята, че молекулите на ДНК носят не само генетичния код на наследяваните от организма биологични, физиологични особености и предразположения към определени болести, но носят и генетичен код, определящ основните модели на поведение, предразположеност към едни или други проблеми, събития и жизнени трудности. Наред с тази информация в ДНК се съхранява и информация за опита и ролите на нашите предци. В този смисъл всеки човек има своя уникално основно вътрешно направление (ОВН) – съвкупност от генетични безсъзнателни и съзнателни фактори в съответствие, с които човек реализира живота си, получава опит и играе роли независимо от своите съзнателни реакции и интерпретации. По тази логика е безполезно да се опитваме да разрешим конкретен конфликт. Той се предава по наследство, от поколение на поколение и ще се разиграва отново и отново. Реалността на наличието на подобни унаследени конфликти и проблеми все повече се признава от психолозите и медицината. Тойч е основател на вактимологията (от англ. жертва), която приема, че човек е жертва на генетичния код и на проблемите на своите предци, доколкото повтаря техните грешки и нерешени проблеми. Осъзнаването на генетичния код в съчетание с разработка и реализация на точен план, практически действия за преодоляване на тези проблеми позволява на човека да измени своя живот към по-добро. Различните подходи към обяснението на личността не се изчерпват с посочените по-горе, те само показват изключителното многообразие на виждания в психологията на личността и съответно предопределят голямото многообразие от определения на личността: „Личността е това, което можем да наречем свое” – У. Джеймс „Личността може да се разглежда като конструкция или организация, резултат от взаимодействието между вродените предразположения и външните въздействия” – Фрес, Пиаже „Личността е ансамбъл от възможности за взаимодействие между самият мен и света” – Нитин „Личността би трябвало да се дефинира като типична система от предразположения към целенасочени реакции” – ХХІІ конгрес по психология 1980 г. Независимо от многообразието на определения като работно може да приемем следното: „Под личност се разбира конкретния човек, представител на определено общество, обществена група и т.н., който се развива и изявява при дадени обществени условия (социална среда), като съзнателно и активно същество, занимава се с определена дейност (изпълнява определени обществени функции, роли) и се отличава с индивидуалните си особености”. Това определение дава възможност да се изведат главните характеристики на личността заключаващи се в това, че: личността е конкретния индивид в единството на неговия организъм, на физическите и психическите му свойства; личността е винаги характерно индивидуално единство на тези свойства, като с понятието индивидуалност означаваме, че има някаква водеща особеност на личността, която я прави отличаваща се от останалите; човешкият индивид е личност, когато се отнася към природата, обществото и себе си като съзнателно и активно действащо същество, което предполага определена степен на съзнателност, самостоятелност и творчески способности. Личността не се ражда, тя се развива и формира в резултат на културното и социалното развитие. По принцип началото на този процес е около втората, третата година след раждането на детето, защото тогава то: е способно да действа самостоятелно, да участва активно в живота на своята обществена среда и да защитава своите позиции пред други хора; е в състояние да разсъждава върху средата, върху своето място в нея и своите постъпки, върху самия себе си и по този начин да действа съзнателно и целенасочено. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|