Издава, отпечатва и разпространява Фондация Християнски център за хора с увреждания „Благодат зима 2008г. Брой 4 /26

Мъжът продължил: „Преди няколко месеца посетих свои роднини в Сидни. Вървях по известната „Джордж стрийт”, когато странен дребничък мъж, с бели коси, излезе от един магазин, постави в ръката ми брошура и ме попита: „Извинете господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на Небето?” Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин, и приех Христос”. Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.

След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет. „Кога се спасихте?” – попитал той, а тя разказала: „Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по „Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: „Извинете, мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи, дойдох тук, в църквата, и пасторът ме води в молитва на покаяние.” Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...

Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал: „Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу. Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, а той ми каза, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава приех Спасителя!”

Не след дълго на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията, като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни. По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от „Джордж стрийт”. След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: „Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: „Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на Небето?”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”

Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос. „Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове... Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по „Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: „Извинете, господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома, отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос. Напуснах дипломатическата служба и с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.

Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от „Джордж стрийт”. „Познаваме го! – отговорил местния пастор. – Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”. Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно.

Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките. Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.

Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. „Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза, не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах „Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение...” Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето! Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето!...

Можете да си представите колко добре дошъл е Там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у Дома в слава.

Грехът не си отива сам. Ако не го унищожите и изкорените, той сяда на трона на живота ви. Първо засяга съвестта ви и ви кара да изгубите способността си за правилна преценка. Разликата между правилно и грешно ви се струва замъглена и неясна. След това гласът на греха стига до ушите ви. Малко по малко, той оправдава похотта, като дори ви дава доводи от Писанието. Накрая ставате „издръжливи на проповеди”, тоест, спирате да откликвате на изобличенията от Святия Дух. Може би познавате християни, изпаднали в това ужасно състояние. Всеки път, когато им говориш за похотта на сърцето им, те започват да се защитават. Твърдят: „Това, което правя, не е грешно. Молих се и Святият Дух ми каза, че не съгрешавам.” Въпреки това е съвсем ясно, че такова поведение противоречи на Божието Слово. Според условието на Божия Завет Святият Дух ни дава сила цял живот да побеждаваме дявола. Той ни дава всичко необходимо, за да отхвърлим дяволската власт над живота си. Дори прави така, че да поискаме да се подчиним на Божиите заповеди.

В Новия завет Бог обещава да разчупи всяко робство и да освободи всеки пленник. Това важи само за тези, на които им е втръснало от греха им. Защо Святият Дух да дава сила на хора, които не смятат, че освобождаването от греха е нещо сериозно?

Ако мислите, че Святият Дух ще ви освободи от хватката на греха без пълното ви съдействие, грешите. Има християни, които се отпускат и се отдават на похотта си и в същото време чакат Духът да я изкорени от тях. Такова поведение не само ги кара да се чувстват удобно в греха си, но и представя по грешен начин Новия Завет на Господ.

 

Защо вярващите продължават да вършат грях? 

За да отговоря на този въпрос, е необходимо само да погледна в собственото си сърце. С приближаването на съдния ден, аз си представям как стоя пред престола на Бог и как любящите Му очи ме гледат. В този момент ще трябва да дам отчет за всичките си мисли и дела. Като служител на Евангелието, ще трябва също да отговарям за посланията, които съм проповядвал на другите, без да съм живял според тях. Павел пише същото: „да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” (І Кор. 9:27б). Поучението от тези думи носи свят страх в моето сърце. Аз извиквам всеки ден: „Господи, ако има някакъв грях в мен, моля те да се справиш с него. Не искам, след като чуя звука на тромпета, да се намеря застанал пред Теб с похот, която обвива сърцето ми.” Какво ще кажете на Исус, когато застанете пред Него? Какво извинение ще намерите, за да обясните защо сте се държали здраво за „горчивия корен”, за гнева, за алчността и за грешните си навици? Ще кажете ли: „Господи, не знаех, че Ти приемаш този единствен грях толкова насериозно. Мислех, че ще бъдеш търпелив, че милостта Ти към мен ще бъде изобилна в греха ми. Винаги съм вярвал на обещанията на новия завет. Очаквах, че Духът ще отстрани този грях от мен.”

Възлюбени, нашият Господ идва скоро, затова няма време да се отнасяме несериозно с греха. Познавам много добросъвестни вярващи, които поне веднъж в живота си са били безгрижни и похотта ги е победила. Така че, не мислете, че не може да се случи на вас. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог” (Римл. 3:23). Нужно е сами да се запитате: „Защо продължавам с греха си? Защо това зло робство още ме държи? Защо не съм свободен?” Аз вярвам, че Святият Дух ми открива много неща по този повод:

 

Продължаваме да грешим защото нямаме страх от Бога.

Много християни днес нямат в сърцата си страх от Бога, посаден от Святия Дух. Авторът на Притчи заявява: „С милост и истина се изкупва грях и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.“ (16:6); „Не имай себе си за мъдър; бой се от Господа и бягай от зло.” (3:7); „Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.” (14:27). Страхът от Бога тук означава много повече от благоговейно страхопочитание и уважение. Псалмистът ни казва, че не можем да получим пълното откровение на Божия Завет, докато този страх не се вкорени дълбоко в нас: „Тайната на Господ е с онези, които се боят от Него и Той ще им покаже Завета Си.” (Пс. 25:14) Този стих свързва разбирането на Завета със страха от Бог. Накратко, откровението е свързано с Неговия свят страх. Убеден съм, че без страх от Бога не можем да изпитаме трайно освобождение от греха. Това все още е забранена тема в много църкви. Кога за последен път сте чули проповед за страха от Бога?

Една от причините е, че това, което е позволено в света, нахлува и в Божия дом. В последните години думата „благодат” започна да се приема като покривало на греха. Псалмистът е написал: „Беззаконието на нечестивия свидетелства на сърцето ми, че пред очите му няма страх от Бога.” (36:1) Още повече, че развратени служители избягват някои стихове, отнасящи се до страха от Бог и проповядват върху следните стихове: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.” (ІІ Тим. 1:7);  „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта.” (І Йоан 4:18); „Защото не сте приели дух на робство, за да бъдете пак в страх, а сте приели дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва, Отче!” (Римл. 8:15). Това са чудесни стихове. Обаче се отнасят по-скоро за страх от хора и от Сатана, а не от Бога. Същата дума за страх е използвана и в Евреи 13:6 „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?”

 

Новият Завет съдържа това, което наричам „предварителна работа на благодатта”

Вярвам, че Бог има да извърши определена работа в нас преди да получим изпълнението на заветните обещания. Каква е тази работа, от която зависи всичко останало? В книгата на пророк Еремия се казва: “и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене” (32:40). Бог първо иска да сложи в сърцата ни Своя страх. Еремия говори за снабдяването от новия завет на Бога, а не от стария. Тук Господ ни обяснява как ще извърши това първо дело на завета: „Аз ще сложа страх в сърцата им”. Той ни дава да разберем, че сами не можем да събудим и изработим такъв страх. Не можем да го получим чрез полагане на ръце или чрез нещо друго, което правим с плътта си. Единственият начин да бъде изпълнено това е Божият Дух го извърши. Всъщност Бог ни казва: „Аз ще направя чудесни неща във вас. Ще изпратя собствения Си Дух, Който ще обитава във вас и ще ви даде ново сърце. Той ще ви даде сила да умъртвите всички дела на плътта и ще ви води към пълна свобода от влиянието на греха. Накрая ще ви накара да искате да вършите това, което за Мен е удоволствие. Има обаче едно дело, което Моят Дух трябва да извърши преди всичко друго. Той ще сложи във вас свят страх по отношение на греха. Тогава няма да се отдалечавате от заповедите Ми. Ако нямате Моя страх в себе си, грехът ще ви води далеч от Мен.” Толкова е просто! Святият Дух променя начина, по който се отнасяме към греха си. Той знае, че докато продължаваме да гледаме несериозно на похотта си, няма да бъдем освободени. Той ни показва колко дълбоко Го наранява грехът и как предизвиква гнева Му. Как Святият Дух прави това? Той използва изобличаващото божие слово – пробождащите стрели на святата истина.

Ако ви е дотегнало от греха и копнеете да ходите праведно, пригответе се: Бог ще изстреля изобличаващите стрели на благовестието в сърцето ви. Тези стрели ще претърсят всяка скрита област в него, изобличавайки всяка похот. След като улучат целта, вие ще усетите пламъците на истината да изгарят дълбоко съвестта ви. Много християни, които се водят от плътта, се опитват да се отърсят от вината, която стрелите предизвикват. Постоянно изтъкват стиха: „Сега няма никакво осъждение на тези, които са в Христа Исуса” (Римл. 8:1а) Те обаче пренебрегват втората му част: „които ходят не по плът, а по дух” (8:1б). Ако продължаваме да ходим в грях не можем да изискваме Божието обещание за неосъждение.

Вината, която чувстваме вследствие изобличението от Святия Дух, всъщност е дело на Божията милост. Предназначението й е да покаже измамността на греха в нас. Ние трябва да искаме Божият дух продължително да натоварва съвестта ни с вина, страх и осъждение към греха – докато цялата ни греховност бъде изобличена.

 

Страхът от Бог включва пълното разбиране на опасността и последиците от греха

Много християни не са чувствителни към опасността, в която се намират, когато продължават да вършат грях. Само горящите стрели на истината, изпратени от Святия Дух, могат да разбудят техните души за страха от Бога, който е необходим за отхвърлянето на греха. Нека да споделя с вас някои от огнените стрели на действителността, които Бог използва за да прободе душата ми.

 1. Бог счита скритите похоти и грехове на християните за по-злонамерени, опасни и омразни от най-отвратителните, зли и открити грехове, извършени от неспасените.

Много вярващи мислят тайните си грехове за незначителни. Бог обаче вижда сърцето – грехът, който вижда там, надвишава този на злонамерените грешници. Нека да обясня. Опитайте се да си представите най-отвратителното престъпление, извършвано някога от зъл човек – неспасен мъж или жена. Веднага мислите ми се връщат към статия, отпечатана в един нюйоркски вестник от миналата година. Един мъж се жени за жена, която винаги е копняла да има дете. Той се съгласява тя да забременее веднага и когато бебето се ражда, майката прекарва първите няколко седмици, привързвайки се към него. Изведнъж мъжът взема детето от нея и го убива, за да си отмъсти. Очевидно е бил разгневен на жената за това, че не отишла на погребението на баща му, преди да се оженят. Той се оправдава: „Тя не ме утеши, когато имах нужда. Сега ще я накарам да страда.” Това е едно от най-жестоките, отвратителни, ужасни престъпления, извършвани някога. Човечеството днес е видяло повече убийства (включително масови) и показни престъпления, в сравнение с което и да е предишно поколение. Все пак това е Божията гледна точка: нищо не може да се сравни с упоритата похот в сърцата ни. Нашите лоши навици, омразата и греховете на сърцето ни са по-отвратителни пред погледа Му от всяко нещо, което човечеството някога е извършило.

Ето един пример за Божията гледна точка в книгата Откровение. Исус говори за лаодикийската църква: „Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ! Де да беше ти студен или горещ!” (3:15) Бог ни казва: „Не си това, което казваш. Смяташ, че не се нуждаеш от нищо, но аз ти казвам, че си станал хладък, равнодушен. Всички останали смятат, че си честен и успял. Аз обаче виждам сърцето ти и знам, че ревността, която имаше някога за мен, е пресъхнала.” Притчите казват: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (4:23; „Както мисли в сърцето си, такъв е и човекът” (23:7). Тези са острите стрели на Святия Дух. Те пробождат сърцата ни: „Не можеш да се скриеш от очите на Бога. Всичко, което си скрил в душата си, ще излезе наяве. Няма значение дали смяташ, че то определя поведението ти или не. Бог няма да извини скритата ти похот.”

2. Колкото по-дълго вършите грях, толкова по-голяма става опасността да закоравите сърцето си. „Внимавайте, братя, за да няма някой от вас сърце зло и невярващо, което се отдалечава от живия Бог. Увещавайте се един друг всеки ден, защото е казано, че “днес е денят”; никой от вас да не се закоравява чрез измамата на греха.” (Евреи 3:12, 13)

Ако имахте страх от Бога, Той много бързо ще ви открие, че сърцето ви бавно се втвърдява. Бихте разбрали че, продължавайки всеки ден да се отдавате на греха, все повече „изсушавате” съвестта си. Ден след ден, грехът ви става все по-малко неявен за вас. Скоро ще бъдете изцяло слепи и ще имате фалшив мир. Накрая грехът ви ще премине всички граници, които сте му поставили, и от него ще произлязат всякакви постъпки.

Виждал съм отблизо ужаса на Божия човек, който е позволил сърцето му да закоравее. Той беше служител и мой приятел, пастор на голяма църква. Бог го беше благословил мощно, помазвайки проповедите му с огъня и силата на Святия Дух. Този служител имаше скрита сексуална похот. След време започна да й се отдава и накрая беше хванат в прелюбодейство.

Бог беше милостив към моя приятел. Църковните лидери и презвитерите го наказаха и след време беше възстановен в служението си. Щом похотта се надигна в сърцето му, Святият Дух беше верен да се справи с нея. Но този мъж не се отнесе сериозно към греха си. Никога не обърна сърцето си, за да чуе гласа на Духа. Аз присъствах вечерта, когато отново беше изобличен. Пет жени излязоха пред събранието и признаха, че са имали връзка с него. Някои дори казаха, че са правили секс с него минути преди да се качи на амвона да проповядва.

По-късно мой приятел попитал този пастор: „Как ти позволи съвестта да направиш това? Как, след като си прелюбодействал, можа да се направиш че проповядваш от святото Божие Слово?” Пасторът отговорил със смях: „Трябва да си добър актьор.” Това е закоравено сърце. Нищо не развълнува този човек. Той беше станал толкова твърд, че можеше да се отдаде на прелюбодейство и след това да отвори Библията и да проповядва благата вест без следа от чувство за вина.

3. Ако продължавате с греха, ще се срещнете с тоягата на Бога.

Радваме се, когато четем тези чудесни думи на Новия завет. Бог обещава никога да не оттегля любящата Си милост от нас, независимо колко лошо сме паднали. Въпреки това, много вярващи лесно пренебрегват предупреждението от този стих – ако отхвърлим божия закон и откажем да спазваме заповедите, Бог ще накаже престъпленията ни със Своята тояга.

Не съществува никакъв начин да бъде смекчено словото Му. Бог съвсем ясно ни казва: „Ако продължаваш да живееш в грях, Аз ще се справя с това строго. Ще ти простя, но ще отмъстя за греха ти. Ще усетиш ударите на бича Ми върху гърба си.” Библията казва, че Бог поправя чрез наказание тези, които обича. Тази истина е живо отразена в живота на Давид. Спомни си как Бог наказа този Свой верен слуга, който се радваше на благоволението Му. В един момент от живота си Давид съгреши ужасно, оправдавайки постъпките си и пазейки ги в тайна месеци наред. Накрая Бог каза „Достатъчно!” и изпрати пророк да изобличи греха му. Натан използва сравнение, за да предотврати всяка възможност на Давид да се оправдае. Накрая царят призна: „Извърших грях, виновен съм.” Не е достатъчно само да признаете греха си. Бог не само изобличи Давид, но и употреби тоягата Си върху гърба му. Разбира се, знаем че Той винаги използва тоягата Си с любов. Животът на Давид обаче ясно показва, че поправлението чрез нея не е леко. Следите, които оставя, са болезнени и мъчителни, като често тоягата пада не само върху нас, но и върху тези, които обичаме и са ни близки.

Вижте прекия резултат от греха на Давид върху околните! Извънбрачното му дете, родено от Витсавее, умря. Хиляди израилски войници бяха убити в битка. Грехът му донесе позор за страната и направи Израил за подигравка в очите на враговете му. Тази агония не беше достатъчна. Давид понесе безкрайна болка заради греха си. Собственият му син Авесалом му отне трона като се разбунтува срещу баща си. Армията му го преследваше като диво животно. Трябваше да избяга в пустинята от сина, когото обичаше толкова много. След това, когато Авесалом бе убит, Давид плака неутешимо. Давид разбра, че всичко това можеше да бъде избегнато. Всяко нещастие беше мъчително напомняне за последиците от греха му. Той изразява нестихващата си болка в Псалмите, пишейки че душата му е била в постоянно мъчение, че е бил обезсърчен от объркването си, че леглото му е станало легло от сълзи. Той вика в агонията си: “Господи, защо ме отхвърли?”, ридае в страх: “Святи Душе, не ме оставяй!”. Тоягата на Божието изобличение доведе Давид до края на силите и здравето му. Както ще видим по-нататък, го доведе до прага на смъртта.

4. Ако продължавате да грешите, силите и мирът ви постоянно ще бъдат изцедени.

Давид признава: „Няма здраве в плътта ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.” (Пс. 38:3) Той казва: „Цялата ми сила изчезна заради греха ми. Тялото ми е болно от това, което извърших. Безчестието ми не ми оставя почивка.”

Давид опита пронизващите стрели на Бога. Той написа: „Защото стрелите Ти се забиха в мене и ръката Ти тежи на мене.” (Пс. 38:2) Този слуга по сърцето на Бога беше научен на страх от Него. Част от болезнения урок бе това, че загуби Божия мир. Тогава извика: “Той намали силата ми” (Пс. 102:23).

Познавам християни, които водят напълно объркан живот, защото продължават да се отдават на греха. Тези празни души са винаги обезсърчени, винаги борещи се, но нестигащи доникъде. Познавам също служители, които не могат да се спрат заради греха си. Те постоянно са заети, работят и никога не влизат в Божията почивка. Няма значение кои сте – ако имате тайни грехове ще изпитвате продължително безпокойство в живота си – в дома, семейството и работата си. Всяко нещо, което докоснете, ще се обърка и ще бъде унищожено. Ще нарастват все повече заетостта и объркването ви. Безкрайните грижи ще ви подмятат насам-натам и ще ви плашат. Целият ви мир и сила ще бъдат изцедени.

5. Ако продължавате да живеете в грях, ще загубите възможността да бъдете използвани за Божието царство.

Какви страшни думи. Господ каза на царя: „Саул, ти не можа да задържиш Моите благословения за дълго в живота си. Аз почти бях установил завинаги царството ти в Израил. Имах велики планове за теб – да те използвам мощно. Ти обаче не можа да се справиш с греха си. Вместо това ти стана по-жесток и закорави сърцето си, затова с теб е свършено.” Божият Дух веднага напусна царя и от този момент нататък той не беше полезен за царството. Оттук нататък всичко, което Саул правеше, беше плътско. През последните няколко години видяхме Божия Дух да разрушава служения на плътски пастори, евангелисти и телевизионни проповедници. За една нощ Бог отне от тях благословенията Си и по този начин те загубиха значимостта си пред очите на целия свят. Мисля си и за преподаватели в християнски колежи, които се наслаждават да ограбват вярата на учениците си. Техните духове са увехнали, празни и безплодни. Остава им една цел: да избегнат ада. Ето така свършва всичко, щом продължавате да грешите. Ставате изцяло безплодни и безполезни за божието царство.