На рождество, Исус се ражда в сърцето

На рождество, Исус се ражда в сърцето

Това е откъс от една много силна книга за живота на един китайски мисионер, който живее истински за Исус.

Бог заменя отрупаната трапеза на рождество с мръсната тоалетна?

Питаш се защо? Отговорът е, че има души за спасение.

Небесният мъж

Пол Хатъуей
«… На Рождество, през 1985, брат Шен и брат Ан ме посетиха от името на домашните църкви. Това беше особено труден момент за християните в затвора. Бяхме принудени да вършим тежка работа, а в същото време копнеехме да отпразнуваме заедно с братята и сестрите Рождеството на нашия Господ Исус Христос.

Когато двамата братя дойдоха в затвора, аз се намирах на полето, където носех изпражнения. Властите им казваха да си вървят, но те настояваха да останат пред вратата, понеже идваха от много далеч.

Когато чух, че имам посетители, втурнах се при началника на затвора. Обикновено не позволяваха на затворниците да се срещат с близките си извън стаята за посещение, но понеже имах добро име пред властите, влязох при началника и му казах: “Двама роднини са дошли от родния ми град, за да ме видят! Казали са им да чакат отвън, но имат нужда да отидат до тоалетната. Ще позволите ли, моля, да влязат в двора, за да я ползват? Ако разрешите да ги придружа, това може да бъде моето свиждане с тях.”

Не е за вярване, но Директорът на затвора даде своето разрешение!

Докато вървяхме, говорехме свободно и те ми съобщиха какво се случва в момента.

През 1985 година домашните църкви в Китай израснаха. Действащото съживление спомогна Евангелието да се разпространи надлъж и нашир. Хиляди спасени хора се прибавяха към църквата всеки ден. До ден днешен китайските християни определят 1985 година като време на огромен пробив. Това, което чух, така ме окуражи, че от очите ми започнаха да се леят сълзи на радост. Тримата влязохме в сградата на тоалетната и заедно се поклонихме на Господа, отбелязвайки Рождество Христово. Коленичих на мръсния под и започнах молитва: “Господи, разполагаме единствено с тази мръсна тоалетна, където да Ти се поклоним. Ти ни разбираш, защото остави небесната слава и се роди в мръсната ясла. Ти пожела да ходиш по пътя на покорството и страданието. Днес ние Ти се покланяме!”

Двамата посетители също застанаха до мен, и заедно, хванати ръка за ръка, започнахме да се молим на Господа, насърчавайки се взаимно.В този момент един от затворниците, на име Йонг, влезе и ни видя. Той бе зъл човек с избухлив характер. Тъй като постоянно доносничеше за другите затворници, го повишиха в отговорник на група. Йонг изкрещя: “Юн, как е възможно да вкарваш външни лица в затвора и да изпълняваш с тях своите суеверни ритуали! Ей сега отивам да съобщя на пазачите!”

Святият Дух ме изпълни и аз му заповядах: “В името на Исус, как се осмеляваш да говориш против Живия Господ? Заповядвам ти да коленичиш и да се покаеш от греховете си! Приеми Господа и Той наистина ще ти прости!”Незабавно, като поразен от светкавица, Йонг коленичи. Ние тримата положихме ръце върху главата му и започнахме да се молим. От това научих, че ако се покоряваме, в живота ни ще се случват чудеса, независимо от обстоятелствата, в които сме се озовали. След като Йонг прие Господа, станахме добри приятели. Сърцето му копнееше за Божието слово. Понеже беше причинил много неприятности, затворниците силно го мразеха. За да си отмъстят, много от тях започнаха да сипят лъжливи обвинения по негов адрес, след като стана християнин. Веднъж, по време на обедната почивка, Йонг си лежеше в леглото и тайно четеше Библията, която внимателно бях скрил в нашата килия. Пазачите го хванаха и отнесоха Библията. Тогава Йонг изгуби контрол над себе си и започна да се бие с пазачите. Едва не отхапа пръста на единия от тях. Най-накрая го надвиха и го отведоха.

При мен се втурнаха двама братя и ми разказаха какво се бе случило. Казах им: “Нека да се помолим Господ да помогне на Йонг!” Отидох при пазачите и се опитах да разговарям с тях, но те бяха толкова разгневени и въобще не ме слушаха. В този момент видях един от главните служители в затвора. Изтичах до вратата и го заговорих: “Библията, която Йонг четеше, е моя. Знам, че това е сериозно нарушение, но може ли да ми помогнете да си я върна?” Уонг беше един от директорите, които се отнасяха с мен внимателно. Той страдаше от ужасно възпаление на гърлото и кашляше ден и нощ.

Капитан Уонг влезе в кабинета си и закрещя на Йонг: “За кого се мислиш, че си тръгнал да се биеш с нас? Хубаво ще те наредя! Но първо искам да ми предадеш Библията на Юн!”

Няколко дена по-късно, когато нещата поутихнаха, капитан Уонг ме помоли да дойда в неговия кабинет. Той се наведе напред и каза: “Юн, от известно време чета твоята Библия, но нищо не разбирам.”

Знаех, че това е възможност, която Господ ми предоставя. Отвърнах му: “Ако искате да разберете Библията, това е много просто. Първо, необходимо е да приемете Исус във вашето сърце. Доверете Му се и Той ще ви помогне да разберете всяко слово от Неговата книга. Капитан Уонг, Библията ще ви научи как да получите спасение, а Исус ще изцели вашето гърло от инфекцията. Видях, че Святият Дух го докосва. Затворих вратата на неговия кабинет и му казах: “Капитан Уонг, моля да коленичите! Исус идва, за да Ви благослови.”

Той застана на колене и започна да се моли: “Исусе, вярвам, че Ти си Господ. Моля Те, изцели ме!”

Положих ръце върху него. Той се покая и прие Господа. Бог го освободи от болестта и здравето му започна да се възстановява. От този момент брат Уонг стана ученик на Христа. Бог го издигна в пост с по-голяма власт, но той никога не ме забравяше. Премести ме от работата на полето в ковашката работилница, където носех вода на пазачите.

На новото работно място имах повече време за четене на Библията и за молитва към Бога. По време на свиждане ми разрешаваха да посрещам моето семейство в ковачницата. Възложиха ми да паса стадото от овце и да храня рибата в развъдника. От това научих един урок: никога не трябва да бием стадото, но да му даваме храна, ако искаме да тръгне след нас. Докато хранех рибата, имах възможност да проповядвам Евангелието на тези, които работеха в близост до развъдника. Някои от тях приеха Исус.

Времето в затворническия лагер минаваше. Дните ставаха седмици; седмиците се превръщаха в месеци. Изтече 1986, а след нея и 1987 г. През цялото време проповядвах Евангелието на затворниците и много от тях повярваха. Постоянно наставлявах новоповярвалите. Удоволствах се, като ги виждах да израстват в Божията благодат и да споделят Евангелието с другите…”.