Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

Живял някога човек

Живял някога един човек. Той имал три мечти - да има хубава работа с висока заплата, да се ожени за красива добра девойка и... да стане известен на целия свят.

През живота му се случвали много истории, но ще разкажем за три от тях:

В едно студено зимно утро младият човек бързал за събеседване в известна фирма. До срещата оставали 5 минути, а той трябвало да прекоси още един квартал.

Изведнъж пред него се подхлъзнал и паднал възрастен човек. Нашият герой погледнал мъжа, решил, че той е пиян и без да му подаде ръка, продължил да тича по-нататък. За щастие, той успял да стигне навреме за интервюто. За съжаление не го взели на неговата работа мечта.

В една топла лятна вечер човекът се разхождал из града. Забелязвайки трупа улични артисти, той спрял, за да се наслади на зрелището. Имало малко зрители, но пиесата била весела и увлекателна. След като представлението свършило, се чули ръкопляскания и хората започнали да се разотиват. Нашият човек също се обърнал и се канел да си тръгва, когато някой плахо го докоснал по рамото му. Това била главната героиня в пиесата, старицата-клоунеса. Тя започнала да го разпитва дали спектакълът му е харесал, доволен ли от актьорите. Но човекът не поискал да води никакви разговори, гнусливо обърнал глава и тръгнал към дома си.

В една дъждовна есенна вечер човекът бързал да се прибере у дома след рождения ден на негов приятел. Денят се оказал дълъг и тежък и той мечтаел по-бързо да се прибере, да си вземе една топла вана и да заспи в топлата си мека постеля. Изведнъж чул нечие приглушено ридание. Това била една жена, която плачела горчиво. Тя седяла на стълбите пред дома на нашия герой. Била сама, без чадър и само качулката на лекото й яке я спасявала от студения дъжд. Забелязвайки нашия герой, тя се обърнала към него за помощ. Нещо се било случило в семейството й и тя имала нужда да си поговори с някого от душа. Човекът се замислил, но като си представил банята и леглото, промърморил, че е ужасно зает и бързо си влезнал във входа.

Човекът изживял своя нещастен живот. И умрял.

Като попаднал на небето, срещнал своя ангел-пазител.

– Знаеш ли, изживях един съвсем нещастен и безсмислен живот. Имах три мечти, но нито една от тях не се сбъдна. Колко жалко...

– Хмм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се реализират твоите мечти, но за това беше нужно само веднъж ти да подадеш ръка, да отвориш очи и да стоплиш едно сърце.

– За какво говориш?

– Помниш ли човека, който падна пред теб, подхлъзнал се на заледената зимна улица? Сега ще ти покажа тази картина... Този човек беше генералният директор на фирмата, в която ти толкова искаше да те вземат на работа. Очакваше те главозамайваща кариера. От теб се искаше само да подадеш ръка.

Помниш ли старата клоунеса, която след уличното представление се приближи до теб и те попита нещо? Това беше млада актриса, красавица, която се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. От теб се искаше само да отвориш очи.

Помниш ли жената, която плачеше около входа на твоето жилище? Беше дъждовна вечер, тя беше мокра от дъжда и от сълзите... Това беше известна писателка.

Тя преживяваше семейна криза и се нуждаеше много от душевна подкрепа. Ако ти й беше помогнал да се стопли в твоята квартира, ако я беше изслушал и утешил, тя щеше да напише книга, в която би разказала за този случай. Книгата щеше да се прослави в целия свят и ти заедно с нея, тъй като на първата страница авторът би посочил името на този, който я бе вдъхновил за това произведение. Всичко, което се изискваше от теб тогава, беше само малка искра от твоето сърце. Ти беше невнимателен, приятелю мой...

Човекът въздъхнал и тръгнал бавно по лунната пътечка в звездната далечина...

ПОУКАТА: Вслушвайте се в света, той ви предлага възможности. А за помощ трябва не само да умееш да помолиш, но и с достойнство да я приемеш.

Светът чака

Т. Л. ОЗБОРН

Обществото обикновено е объркано, когато става въпрос за духовните ценности. Много хора търсят насока, но не са сигурни на коя църква могат да се доверят. Те тичат при психолози и психиатри, служейки като морски свинчета за всяка нова теория, зачената от нарастващата вълна на психотерапията.

Децата са объркани. Тийнейджърите са без посока в живота си. Родителите живеят в караници и препирни. Несигурност и обърканост ограбват домовете. Алкохолизмът, бруталността, насилието и перверзията заместват хармонията, любовта и стабилността на семейния живот.

Болестите, психическия стрес и духовната празнота идват неочаквано. Днес зад вратите на множество привидно благоденстващи домове хората водят едно нещастно съществуване.

Зад тези врати се отваря един свят за служение на християните. Те ще открият, че единствения начин, по който можем да служим на Бога, е като служим на хората. Ние достигаме до Бога, когато достигаме до хората и издигаме Него, когато открием тяхната безкрайна стойност.

Много хора само се молят за спасението на невярващите. Исус каза: "Идете и ги доведете". Той иска да им говори за своята любов чрез нас. Ние сме Неговият глас, Неговите изразители, Неговите представители, Неговите говорители днес.

Традицията ни е научила, че евангелизаторите са тези, които са квалифицирани да печелят души. Повечето християни никога не са излизали извън църквата си, за да пожънат някоя от узрелите души на нивата в тяхната област. Вместо това те се молят вътре в църквата си: "О, Боже привлечи изгубените души в църквата ни, за да ги научим на Евангелието и да ги доведем до Христос". Ако е планувана програма, тя често не включва нещо повече от едно специално молитвено събрание, на което членовете умоляват Святия Дух да привлече хората в църквата им, за да повярват. Това не е начинът, по който един жътвар прибира зърното на полето.

Масите от невярващи хора няма да бъдат спасени по този начин.

Такава идея е добра за малцината, които могат да бъдат привлечени към църквата и да се спасят. Но узрялата жътва на нашия страдащ свят никога няма да бъде достигната между стените на светилището, просто защото масите от неспасени хора никога няма да бъдат там.

Проповедниците и библейските учители често убеждават християните, че вярващите са святи, а неспасените са несвяти. Поради това вярващите не трябва да излагат на опасност своята духовност, смесвайки се с грешниците. Но това е сериозно недоразумение. Всички човешки същества са святи - тези, които са спасени и онези, които не са спасени. Всеки човек е свещен в Божиите очи. Християните не са с по-голяма стойност от нехристияните. Христос заплати същата цена за изкуплението на неспасените хора, както и за спасените.

Единствената разлика между вярващите и невярващите е, че християните осъзнават цената на изкуплението им; те са били информирани за любовта, която Бог има за тях. Но невярващите не знаят тези факти. Поради това мисията на вярващите е да информират неинформираните за Божията любов. Когато те научат тези факти може да ги повярват и да се спасят.

Ако искаме да пожънем жътвата на нашето поколение, тайната се крие в преоткриването на страстта и ревността на църквата от първи век. Тези вярващи отиваха в градове и села, като постоянно търсеха изгубени души - дори с риск за живота си. Това е християнството в действие. Това е да бъдеш христоподобен.

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 456.98 Kb.

Сподели с приятели: