Изготвил: проверил
Изтегляне 282.12 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Млекопреработвателното предприятие в с. Лесидрен работи от 1996 г. и се занимава с изкупуване, преработка и производство на висококачествени млечни продукти. Всяка партида млчени продукти е съставена от екологична суровина от региона на Стара Планина. Мандра „Лесидрен“ изкупува краве, овче, козе и биволско мляко от лицензирани ферми - първа категория. В предприятието е внедрена система „Добри производствени практики“, НАССР-система и EN ISO 9001:2008 и ISO 22000. Производството на овче мляко има огромно значение за България. Освен полза за обществото, този сектор допринася както за осигуряването на работни места, така и за опазването на околната среда. Млякото е жизнено важен продукт. В последните година млечният сектор в България се развива усилено, за да отговори на предстоящата конкуренция на ЕС и да отговори на всички европейски стандарти. Според Лисабонския договор основната цел на селскостопанската политика на ЕС е да се увеличава селскостопанската производителност чрез техническия прогрес и осигуряване на рационално развитие на селскостопанското производство. Кризата в млечния сектор в цяла Европа изправи млекопроизводителите пред сериозно предизвикателство, свързано с тяхното оцеляване. Това показва сериозно намаляване на доходитена млеко производителите. Ето защо единствената възможна стратегия е запазване на производството. В противен случай българските потребители ще стимулират фермерите от другите страни членки. Към този момент пазарът на български млечни продукти в Европа е в тежка ситуация заради наложеното руско ембарго за внос на такива продукти от Европейския съюз. България не иска да срива вътрешния си пазар с продукция, която към момента не може да бъде реализирана поради липса на пазари в чужбина. Затова се търсят нови външни пазари за реализиране на продукцията на по-ниски цени. Въпреки ниските цени, радостта е временна, защото в крайна сметка те смазват българските предприятия. Проблемите произлизат от самото състояние на сектора Липса на мотивация, собствениците се борят с оцеляването на предприятието, трудно отделят средства за повишаване на умения и компетенции, разчитат на практическия опит на проверени в практиката майстори-специалисти; Предприятията се разглеждат като самостоятелни, и в този смисъл на думата, затворени звена, държат повече на собствената марка и дял от пазара, няма го отношението към бранша като едно цяло, като значим сектор в икономиката и социалната област, твърде малко са тези, които проявяват такова отношение; Няма обмен на информация или той е много ограничен; Липсва контактът с научните звена колкото и малко да са те, на места дори няма никакво отношение към науката; Браншовите организации се подценяват от държавните институции, самозахранват се с информация и нямат целия арсенал от средства за практическото решаване на тези проблеми. Липсва методически опит, системно ръководство и формулиране на приоритетите по отношение на повишаването на компетенции и умения. Между браншовите контакти нямат за цел обмен на информация, не се поддържат достатъчно добре браншовите вестници, списания и сайтове, липсва цялостна политика в това отношение; Отделните специалисти търсят и намират информация в конкретната област, но те нямат трибуната за да я обменят и обсъждат. Сериозен проблем поражда внедряването на високите технологии и редица иновативни решения. В много от големите и достатъчно добре финансово предприятия могат и си осигуряват необходимите специалисти. Но в другите, а техния дял при добива на мляко е по-голям, процесът на внедряване изпреварва процеса на повишаване на компетенциите и уменията. Този извод важи като цяло за сектора, но това създава дисонанс в равнището на производство като цяло. Движението в броя на предприятията се дължи на промените, които се налагат във връзка с присъединяването на България към ЕС, съответно хармонизиране на законодателството по присъединителните договори, което налага едни по-високи изисквания към бизнеса, по отношение на сграден фонд, оборудване и въвеждане на вътрешните системи за контрол и оценка на риска. Това от своя страна налага сериозни инвестиции от страна на бизнеса, които се оказват непосилни за голяма част от едноличните търговци и дори за някои търговски дружества. Този процес изчиства и бизнеса, който се занимава с тази дейност, чисто конюнктурно. Забелязва едно относително стабилизиране на броя на предприятията, което е резултат от предприетите вече инвестиции по отношение на преструктурирането. Млекопроизводителите трябва да бъдат насърчавани да си сътрудничат по-ефективно чрез организации на производители, за да увеличат производителността си. ЕС призова за предложения за възможни варианти за стабилизиране на пазара на млякото и млечните продукти. Комисията предполага, че държавите-членки могат да начислят супер налог за онези производители, които надвишават индивидуалната си квота и да използват парите за доброволно финансиране на производството на мляко и млечни продукти. Докато в първите години вътрешната конкуренция бе съсредоточена върху продаваните обеми, сега основният показател вече е качеството, разнообразието, подходящата опаковка, задоволяването на изискванията на различните възрасти. Конкуренцията на външните пазари е много сериозна и не е тайна, че редица чужди предприятия изкупуват българско бяло саламурено сирене, което продават под различни марки. Те имат влияние върху пазарните механизми, но е ясно, че не могат да постигнат нашето качество по много причини. Конкурентната среда и в страната и вън от нея не се характеризира с подчертана лоялност, уважение и почтеност. Тази обстановка обаче постепенно започва да се променя, но все още липсва цялостната политическа, икономическа и морална конструкция, която може да гарантира истинска градивна конкуренция. Качеството на млякото и млечните продукти се определя от вече прилагана, приета и утвърдена нормативна база, която непрекъснато се усъвършенства. За нейното по-нататъшно развитие и ефективно практическо приложение сериозна роля играят браншовите организации, които, обаче, все още не са влезли в ролята си на контролни органи и фактори, не са регламентирани техните възможности за законодателна инициатива, което до известна степен прави законовата рамка самоцелна и я отдалечава от непосредствената практика. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА https://mandralesidren.com/mandra-lesidren-index.html https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/03/01/mliako.pdf http://bgbusinesscatalog.com//храни-и-хранителни-стоки/производство-на-мляко-и-млечни-продукти Изтегляне 282.12 Kb. Сподели с приятели:
|