Излекувай живота си!
„Проблемът" рядко е истинският проблем
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| „Проблемът" рядко е истинският проблем Тя бе толкова загрижена за външния си вид и особено за състоянието на зъбите си. Ходеше от зъболекар на зъболекар и смяташе, че всеки от тях я е загрозил още повече. Трябваше да направи операция на носа си, но хирурзите не се справиха със задачата си както трябва. Всеки от тези специалисти отразяваше нейното убеждение, че е грозна. Проблемът й не беше във външния вид, а в това, че тя бе убедена, че нещо у нея не е наред. Една друга жена имаше ужасен дъх. Неприятно беше да се стои близо до нея. Тя се канеше да става проповедник и поведението й бе благочестиво и духовно. Но под повърхността вилнееше буря от гняв и завист, която от време на време избухваше, когато тя смяташе, че някой застрашава положението й. Вътрешните й мисли се проявяваха чрез дъха й и тя бе неприятна дори, когато се преструваше на любяща. Никой не я заплашваше, освен самата тя. Момчето бе само на петнадесет години, когато майка му го доведе при мен, страдаше от болестта на Ходжкин и му оставаха само три месеца живот. Разбираемо бе състоянието на майката - тя бе в истерия и бе трудно да се работи с нея, но самото момче е умно, будно и искаше да живее. Той бе склонен да направи всичко, което му казвах, включително и да промени начина си на мислене и на говорене. Разделените му родители вечно се караха и всъщност животът в дома им съвсем не бе спокоен. Ужасно му се искаше да стане артист. Стремежът към слава и богатство далеч надхвърляше способността му да изпитва радост. Той смяташе, че ще бъде одобрен и животът ще има смисъл само ако станеше известен. Научих го да се обича и да се приема такъв, какъвто е, и той оздравя. Сега вече порасна и се появява на Бродуей редовно. Когато се научи да изпитва радост от самия себе си, възможностите да играе роли в различни пиеси сякаш сами се разкриха пред него. Наднорменото тегло е друг пример за това как можем да пропилеем много енергия, опитвайки се да коригираме проблем, който всъщност не е истинският проблем. Често хората губят много години в борба с тлъстините и пак не успяват. И за всичко обвиняват излишните килограми. Наднорменото тегло е само външно следствие на дълбок вътрешен проблем. Според мен това е винаги страхът и нуждата от закрила. Когато се чувстваме застрашени, несигурни или „недостатъчно добри", много от нас натрупват допълнителни килограми за защита. Да прекарваме времето си, укорявайки се, че сме прекалено дебели, да се чувстваме виновни за всяка хапка, която изяждаме, да понасяме всичко, което хората правят със себе си, когато изпълняват, е просто загуба на време. Двадесет години по-късно ще бъдем в същото положение, защото дори не сме започнали да се занимаваме с истинския проблем. А това, което сме направили, ни кара да се чувстваме по-уплашени и по-несигурни и тогава имаме нужда от още килограми за защита. Затова аз отказвам да се съсредоточавам върху наднорменото тегло и диетите. Защото диетите не са ефикасни. Единствената диета, от която има полза, е умствената - диетата, 21 която забранява отрицателните мисли. Казвам на клиентите си: „Нека сега-засега оставим настрана този въпрос, а да поработим първо върху други неща." Често ми казват, че не могат да се обичат, защото са ужасно дебели, или както едно момиче каза: „С прекалено закръглени ръбове." обяснявам им, че са пълни, защото не се обичат. Когато започнем, да обичаме и да одобряваме себе си, наднорменото тегло изумително просто изчезва от телата ни. Понякога клиентите дори ми се ядосват, докато им обяснявам колко просто е да променят живота си. Може ви чувстват, че не разбирам проблемите им. Една жена се разстрои доста и ми каза: „Дойдох при вас, за да ми помогнете за дисертацията ми, а не да ме учите как да се обичам." за мен бе очевидно, че главният й проблем бе голямата й враждебност към себе си и това проникваше във всички области на живота й, включително и при написването на дисертацията й. Тя не можеше да постигне успех никъде, докато се чувстваше негодна за нищо. Не можа да ме разбере и си отиде разплакана. Върна се една година по-късно със същия проблем, в допълнение на който имаше и много други. Някои хора не са готови и не могат да разсъдят за това, че всички ние започваме да се променяме в най-подходящото за нас време, място и последователност. Аз пристъпих към промените чак след четиридесетгодишна възраст. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|